Решение № 1774 от 19.05.2023, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 14813/2022
- Вид
- Решение № 1774
- Подписан
- 19.05.2023
- В сила
- 12.10.2023
- Състав
- Десислава Йорданова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 179, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 180 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.15, ал.7 · Закон за движението по пътищата
- чл.94 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 108, ал. 1 - 3 или 5 · Кодекс за застраховането
- чл. 108, ал. 1 - 3 или 5 · Кодекс за застраховането
- чл. 108, ал. 1 - 3 или 5 · Кодекс за застраховането
- чл. 108, ал. 1 - 3 или 5 · Кодекс за застраховането
- чл. 386, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 400 · Кодекс за застраховането
- чл. 400, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 400, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 405, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл.432 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 1774 гр. Варна, 19.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Десислава Й.ова при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Десислава Й.ова Гражданско дело № 20223110114813 по описа за 2022 година
Предмет на делото е иск по чл.432 КЗ
Производството е образувано по осъдителен иск предявен от Е. Н. П. срещу „****за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 648,60 лв./ увеличение на иска на л105 гръб от делото/, представляваща застрахователно обезщетение за нанесени имуществени вреди на л.а. ****, изразяващи се в увреждане на задна броня, калник заден ляв, задна дясна врата, корпус дясно огледало, вследствие на виновно причинено от Д. С. Х., като водач на л.а. **** ТК при ПТП, настъпило на 01.08.2022 г. в гр. Варна, местност „****“, чиято отговорност е застрахована при ответника с договор за застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна полица №BG/30/122000964461, валидна към датата на произшествието, а именно от 01.04.2022 г. до 01.04.2023 г. ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба – 09.11.2022 г. до окончателното заплащане на сумата.
В исковата молба се поддържа, че на 01.08.2022 г. около 17:00 часа в гр. Варна, местност “*** е настъпило ПТП между л.а. „**** по вина на водача на втория автомобил, който при опит да паркира на автомобила, не успява да спре навреме и блъска странично и отзад като измества автомобила „***“, модел *** между две дървета, при който били нанесени щети на автомобила на ищеца. Към момента на настъпване на произшествието отговорността на водача на л.а. марка „*** била застрахована при ответника като ищецът подал искане за заплащане на обезщетение при последния, за което била образувана преписка за щета във връзка с която били извършени огледи на увреденото МПС, направен снимков материал и съставени описи на констатираните вреди - задна броня, калник заден ляв, задна дясна врата, корпус дясно огледало. Ответникът заплатил, първоначално, извънсъдебно застрахователно обезщетение от 222.05 лв., и чрез жалба пред застрахователя, ищецът получил допълнително обезщетение от 112.35 лв., равняваща се на общо заплатена сума от застрахователя на 334,40 лв., за които ищецът сочи, че са недостатъчни да покрият щетите. Сочи, че необходимата сума за възстановяване на щетите е 1920,00 лв., като след приспадане на заплатената сума от 334,40 лв., се дължат още 1585,60 лв. Поради неправилното определяне на обезщетението сочи, че има правен интерес от иска, който предявява като частичен. Иска се уважаване на предявения иск. Претендират се разноски.
1
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който са изложени доводи за нередовност и неоснователност.
Излага се, че дружеството е определило и заплатило справедливо извънсъдебно застрахователно обезщетение на ищеца съобразно всички действащи законови разпоредби, а именно: Методика по Наредба № 49 от 16.10.2014 г. и Наредба № 24 от 08.03.2006 г. в размер на 334.40 лв., с което е погасило изцяло задължението си към ищеца. Оспорва изцяло ищцовите претенции по основание и размер. Евентуално се поддържа, че претенцията е завишена по размер и не кореспондира със средните пазарни цени за ремонт на процесното МПС, като сочи да се отчете годината на производство на л.а. ***. Поддържа се, че ремонтът може да бъде извършен с резервни части, материали и труд от алтернативни доставчици. Твърди се, че сумата е послужила за извършване на ремонт на л.а. *** и предявяването на иска цели реализиране на печалба /неоснователно обогатяване/.
Оспорва наличието на причинно-следствената връзка между ПТП и щетите по процесното МПС, като поддържа, че е невъзможно те да бъдат получени от установения механизъм. Счита, че са налице обстоятелства, които изключват вината на застрахования при дружеството водач - Д. С. Х.. Оспорва верността на предявения ДП и твърди, че същият има качеството на частен документ и не разполага с материална доказателствена сила, а само с формална. Твърди се, че липсват други обективни доказателства относно механизма на настъпване на ПТП, респективно вината за настъпване на същото и вредите по МПС.
Поддържа, че не са доказани елементите от фактическия състав на извършен деликт от водача, чиято отговорност е застрахована при него
Навежда се възражение по чл.51, ал.2 ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, тъй като е нарушил чл.15, ал.7 от ЗДвП като е паркирал на забранено място.
Искът се оспорва по размер, тъй като се счита, че претендираната сума е силно завишена и не е съобразено с пазарните стойности. Иска се отхвърляне на иска.
Претендират се разноски.
Варненският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
Предявен е осъдителен иск по чл. 432, ал. 1 КЗ. Ответникът е направил възражение с правна квалификация чл.51, ал.2 ЗЗД.
По иска по чл. 432, ал. 1 КЗ в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване следните предпоставки: че е собственик на лек автомобил ****; настъпилото ПТП; противоправно поведение на водача на лек автомобил „**** причинените вреди на лек автомобил ***; причинна връзка между произшествието и претърпените вреди; наличие на застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност” между водача на лек автомобил „Ситроен“, модел “С3” и ответника към датата на пътния инцидент. Вината се предполага на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
По възражението за съпричиняване, с оглед конкретните фактически твърдения в тежест на ответника е да докаже, че автомобилът на ищеца в бил паркиран на забранено съгласно чл.15, ал.7 от ЗДвП място.
С доклада по делото като безспорни обстоятелства и такива, които не се нуждаят от доказване са отделени: наличието на облигационно правоотношение по договора за застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и водача на л.а. „****към момента на процесното събитие, извънсъдебното заплащане от страна на ответника на сумата от 334,40 лв. – обезщетение по преписката за щета, образувана във връзка с процесното събитие.
От фактическа страна:
От ищеца е представена отправената до ответника от него претенция за изплащане на обезщетение за щета от 02.08.2022 г., в която е посочено, че е настъпило събитие на 01.08.2022 г., 17.00 ч., при което в гр. Варна, плаж „Паша дере“- паркинг, автомобил „А“***“ е паркиран между дърветата отстрани на пътя- на пригодно за автомобили мястопаркинг, към плаж „Паша дере“, а водачът на автомобил „Б“ - „***“ при навлизане към паркинг е ударил странично автомобил „А“, което изместило неговия автомобил. Посочено е, че видими щети има под формата на охлузвания на няколко детайла по колата, откачена броня, „свити детайли“ – врата, задна броня, страничен калник.
Представен е двустранен констативен протокол за ПТП от 01.08.2022 г., около 17.00 ч., място- плаж „Паша дере“, в който за автомобил „А“ са попълнени данни на л.а. *** с 2 водач Д. ***, а за автомобил „Б“ – автомобила на ищеца. Нарисувана е схема на произшествието от която е видно, че автомобил „А“ се е ударил в странично от дясно разположения автомобил „Б“, а от дясната страна на автомобил „Б“ е отразено наличието на дърво. Водачът на автомобил „А“ е отразил, че той е виновен за произшествието и по неговия автомобил има щети изразяващи се в ожулване на броня. Не са отразени конкретни щети по автомобил „Б“, а само е посочено, че такива са налични.
В описа-заключение по щетата е посочено, че са увредени задната броня, задния калник, задната врата и корпуса на огледалото. Описът заключение е подписан от ищеца и вещо лице на ответника.
На л.45-60 от делото, от ответника е представен снимков материал на процесния автомобил към момента на завеждане на застрахователната претенция на ищеца – 02.08.2022г.
По делото са разпитаните двама свидетели
В показанията си свид. ****– водач на л.а. ***– другото МПС участвало в процесното ПТП, излага, че произшествието е станало през август 2022 г. в местност „Паша дере“, на около 300 м. от плажа. Разказва, че на мястото пътят е много стръмен и черен, като ПТП се е случило, докато е следвало да направи остър ляв завой, който е пропуснал, тъй като се е загледал в GPS си и „изтървал“ волана на автомобила, който вместо да завие продължил напред и ударил автомобила на ищеца. Сочи, че автомобила на ищеца бил паркиран отстрани, от дясно на пътя към момента на удара. Разказва, че при самия удар автомобила на ищеца се изместил и застанал между дръвчета. Щети по автомобила на ищеца видял по задната лява час на бронята, отстрани по калника, драскотина на едната лява врата. Сочи, че автомобилът на ищеца се „одрал“ в дърво и имал ожулване от лявата страна, поради попадане между дървета вследствие на удара. Свидетеля сочи, че не си спомня на мястото да е имало пътни знаци.
В показанията си свид. ***– съпруга на ищеца излага, че през август 2022 г. е била на плаж на „Паша дере“ със съпруга си, като са паркирали, където и други автомобили- в дясно от пътя, преди ляв завой, до дървета, без да е обозначено мястото като такова за паркиране.
Докато се подготвяли да слизат, усетили удар. Забелязала увреждания по дясното странично огледало, дясната задна врата, левия калник, лявата част на задната броня. Счита, че паркирайки не са пречили на движението. След удара колата попаднала между дървета и от двете страни, като от лявата страна – дървото било до началото на автомобила и не го ударил, а от дясната страна – ударило автомобила.
По делото е изслушана съдебно-техническа експертиза, вещото лице по-която е извършило оглед на увредения автомобил на 21.03.2023 г., като е констатирало, че се наблюдават идентични вреди, като тези от представените от ответника снимки, а именно по задната броня в долната лява част, като мястото на удара отговаря приблизително на височината на „бумперите“- гумените предпазни вложки в бронята на 47 см от земята на ***; дясна врата с две места на надраскване и леки хлътвания; заден ляв калник с надраскване; дясно странично огледало с леки надрасквания / уточнено е, че са малки и типични за корпус на огледало на МПС, като не е ясно различимо дали са от въпросното ПТП или са съществували преди това/. Вещото лице е съобразило, представена от Община Варна карта на района на „Паша дере“ с жилищни агломерации, които не отразяват, пътя на който е станало произшествието и от които се установява, че пътна маркировка има само на асфалтовия път, но не и на прилежащите черни пътища към плажа, които не са обозначени на картите, поради което по аналогия експертизата приема, че а черния път между асфалтовия път и плаж „Паша дере“ няма пътна маркировка. Експертът счита, че е възможно механизма на настъпване на произшествието да е този, описан в исковата молбадвижение на л.а. *** по черен път в посока плажа „Паша дере“ със скорост 20-30км/ч, като поради момент на разсеяност при остър ляв завой, водачът да е изпуснал управлението и да е ударил паркирал в дясно л.а. Тойота Корола Версо, който се придвижва напред между намиращи се там дървета и понася щети от удара в задната броня и от двете страни от удара в дърветата. С оглед на така приетия механизъм е посочил, че е налице причинно-следствена връзка между произшествието и вредите. Изчислил е че цената на ремонта по средни пазарни цени към датата на настъпване на произшествието като при определяне на цената за труд са ползвани цени на сервизи отговарящи на съвременните изисквания за качество, а именно притежаващи европейски сертификат за качество, както и сервизи които не 3 притежават европейски сертификат за качество е в размер на 983,00 лв. Посочил е, че стойността на уврежданията по средни пазарни цени и с части от алтернативни доставчици и цена на труда от сервизи без ISO е в размер на 623,00 лв., а стойността по Наредба 49/06.10.2014 г. и наредба 24/08.03.2006 г. е 213,40 лв.
Вещото лице е разяснило в о.с.з., че в описа на щетите няма детайли за смяна. За огледалото сочи, че то при огледа е било леко хлабаво и не стои плътно на мястото си.