Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3594 от 20.11.2023, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно частно гражданско дело 2413/2023
Вид
Определение № 3594
Подписан
20.11.2023
В сила
20.11.2023
Състав
Маргарита Соколова, Светлана Калинова, Гълъбина Генчева

Цитирани разпоредби

  • чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 284, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 1, т. 3 · Закон за адвокатурата
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 10, ал. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2, ал. 1, т. 8 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 1а, ал. 2 · Закон за съдебната власт
  • чл. 117 · Конституция на Република България
  • чл. 119 · Конституция на Република България
  • чл. 127 · Конституция на Република България
  • чл. 127, т. 3 · Конституция на Република България
  • чл. 128 · Конституция на Република България
  • чл. 132 · Конституция на Република България
  • чл. 31, ал. 3 · Конституция на Република България
  • чл. 8 · Конституция на Република България
  • чл. 56, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3594 гр. София, 20.11.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Маргарита Соколова

Членове:

Светлана Калинова

Гълъбина Генчева като разгледа докладваното от Маргарита Соколова Частно касационно гражданско дело № 20238003102413 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

С определение № 5343/08.06.2022 г. по гр. д. № 783/2022 г. на Софийския градски съд е прекратено на основание чл. 130 ГПК производството по предявените от Е. З. Б. и Н. Й. Б. срещу И. С. Г. - главен прокурор на Република България, Д. Г. П., Д. И. М., К. А. Ф., П. Ц.

А. и Б. Б. С. - в качеството им на заместници на главния прокурор на Република България, а срещу последния - и в качеството му на директор на Националната следствена служба, осъдителни искове с правно основание чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за солидарното им осъждане за сумата 60 283.34 лева, от които 60 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, настъпили като пряка последица от подписването на писмо с изходящ от ГП № 4209/21.12.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба - 26.01.2022 г., до окончателното й изплащане, и 283.34 лева мораторна лихва върху главницата за несвоевременно платено обезщетение за периода от 08.01.2022 до 24.01.2022 г., а ищците са осъдени да заплатят на адв. А. Д. М. сумата 14 031 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие на ответниците на основание чл. 78, ал. 4 ГПК вр. чл. 38 ЗАдв и чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

С определение № 7430/01.08.2022 г. по същото дело без уважение е оставена молбата, подадена от ищците, за изменение на основание чл. 248 ГПК на основното определение в частта за разноските.

С определение № 3098/06.12.2022 г. по в. ч. гр. д. № 3227/2022 г. Софийският апелативен съд е оставил без уважение искането за спиране на делото до постановяване на решение на Съда на Европейския съюз по дело С-797/21, Y. Yа, по въпроси на преюдициално запитване, отправени от Софийския районен съд; потвърдил е определението за прекратяване на 1 първоинстанционното производство; отменил е определението по чл. 248 ГПК в частта, с която Е. З. Б. и Н. Й. Б. са осъдени да заплатят адвокатско възнаграждение в размер на 3 507.72 лева, представляващо разликата между присъдените 14 031 лева и действително дължимото възнаграждение от 10 523.28 лева, и е потвърдил същото определение в останалата му част; осъдил е Е. З. Б. и Н. Й. Б. да заплатят солидарно на адв. А. Д. М. адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 4 630.20 лева на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв.

Срещу въззивното определение в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК е подадена частна касационна жалба от Е. З. Б. и Н. Й. Б., които искат същото да бъде отменено като неправилно.

Ответниците по частната касационна жалба - ответници по исковете, считат, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване, а по същество жалбата е неоснователна.

Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., при произнасяне по допускане на касационното обжалване намира следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, с които ищците претендират ответниците да им заплатят солидарно сумата 60 000 лева - по 30 000 лева за всеки от ищците, представляващи обезщетение за нанесени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на исковата молба, и сумата 283.34 лева - по 141.67 лева за всеки от ищците, представляващи мораторна лихва върху главницата за несвоевременно платено обезщетение.

Ищците твърдят, че деянието, извършено от ответниците, е обективирано в писмо изх. рег.

№ 4209/2021 от 21.12.2021 г. на Прокуратурата на Република България, което носи подписите на всеки от ответниците. Като увреждащи ги посочват следните части от текста на писмото: „В качеството на обвиняеми бяха привлечени редица български граждани, считани от обществото за недосегаеми за правоохранителните органи, известни олигарси, сред които е и В. Б. …. Пред съда бяха изправени и редица други знакови за българското общество лица, разполагащи с огромен икономически и финансов ресурс - Ц. В. …, П. и А.

Б. …, М. С. …, М. и В. А. ..., Е. и Н. Б. /отговорни за длъжностни присвоявания в особено големи размери, довели до фалит на едни от най-големите индустриални предприятия в България, пране на пари в размер на 1.5 млрд. лева; данъчни престъпления в особено големи размери и участие в организирана престъпна група/“; „… за да попречат на работата на прокуратурата, за да осуетят разследвания и да предотвратят изправянето на виновни лица пред независимия български съд на база на събраните доказателства“. Твърдят, че отнасящите се до тях изрази и квалификации, употребени в изявлението, което е адресирано до 67 поименно изброени личности в качеството им на представители на различни международни институции, организации и чуждестранни дипломатически мисии, разпространено на 08.01.2022 г. от множество български медии, в т. ч. национални радиа и телевизии, както и цялостният негативен контекст, в който са поставени имената им, са неверни, позорящи и увреждащи техни конституционни права - личната им чест и достойнство, презумпцията за невиновност на обвиняемия - чл. 31, ал. 3 и 4, чл. 32, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 6, пар. 2, чл. 8 от Конвенцията за защита на 2 правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/ и чл. 16 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/. Мотивират твърденията си за противоправност и причинени увреждания с решения на Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/, включително и с решението от 12.10.2021 г. по делото Б. срещу България, като посочват, че след по-малко от 3 месеца след решението на ЕСПЧ по това дело ответниците са обявили пред 67 международни организации и държави, че Б. са отговорни за посочените в писмото деяния, без да се е налагало споменаването на имената им, нито изчерпателно изброяване на недоказани престъпления, нито квалифицирането им като олигарси, а с личните им данни е злоупотребено за лични нужди, извън целите на НПК. Ищците твърдят, че вредите се изразяват в силен стрес и фрустрация, поредно болезнено разочарование и загуба на доверие в дейността на българската правоохранителна система, след като в продължение на повече от три години са мишени на злостна пропагандна кампания от страна на прокуратурата.

След подадени отговори на исковата молба по реда на чл. 131 ГПК от ответниците, производството по делото е прекратено поради недопустимост на предявените искове с оглед обстоятелството, че ответниците имат функционален имунитет по силата на чл. 132 от Конституцията на Република България; присъдено е възнаграждение в полза на процесуалния представител на ответниците в размер на 14 031 лева за осъществена при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв правна защита.

За да разреши основния спорен по делото въпрос - дали предявените искови претенции са допустими с оглед въведения с нормата на чл. 132 от Конституцията на Република България функционален имунитет на магистратите, въззивният съд е посочил на първо място, че изпращането на писма, съдържащи определени позиции на Прокуратурата на Република България до различни институции, не може да бъде характеризирано като противоправно поведение рег sе. Споменаването в писмото на ищците /ведно с това и на други лица като Ц.

В., П. и А. Б., В. Б., М. С. и др./ е в рамките на вече изразени позиции на Прокуратурата на Република България, представителите на която институция са внесли обвинителни актове срещу тези лица /в т. ч. и срещу ищците/, по които са налице висящи наказателни дела от общ характер в съответните съдилища, а внасянето на обвинителен акт не представлява нарушаване на презумпцията за невиновност, въздигната като основен принцип в чл. 31, ал.

3 от Конституцията на Република България, а е част от конституционно установената власт на прокурора по чл. 127, т. 3 от Конституцията. Ако тази информация е пресъздадена в друг документ и е изпратена до определени национални и международни институции, то очевидно е, че посочването на Б. с твърденията за тях и осъществените от тях действия и постъпки е пряко свързано със служебни действия на прокурорите и постановените от тях актове /изготвен и внесен в съда обвинителен акт например/. А тъкмо за тях чл. 132 от Конституцията въвежда принципа за имунитет на магистратите, тъй като и действията, и актовете са осъществени по служба- в резултат на възложените им от Конституцията и други нормативни актове правомощия и служебни задължения.

Въззивният съд е посочил, че функционалният имунитет е въпрос, пряко свързан с допустимостта на предявения иск, като наличието му е абсолютна процесуална пречка за разглеждане на иск на пострадалия за вреди, когато е насочен срещу лице, което се ползва с 3 такъв имунитет, освен ако е извършено умишлено престъпление от общ характер. Това изключение не е установено в конкретното дело. Посочено е, че при проверката дали искът е предявен от и срещу надлежна страна, съдът изхожда от правото, което се претендира или отрича с исковата молба.

Въззивният съд е приел за неоснователно оплакването в частната въззивна жалба, че съставът на първоинстанционния съд е незаконен, тъй като преграждащият по-нататъшния ход на производството акт бил постановен от съдия от Варненския окръжен съд, за когото нямало данни и информация кога и как е командирован в Софийския градски съд, което създавало сериозни съмнения дали е налице законен съд по смисъла на пар. 6, ал. 1 КЗПЧОС. Посочил е, че командироването на съдии от един орган на съдебната власт в друг поради наличие на кадрови дефицити във високо натоварените и големи съдилища не нарушава, само по себе си, изискването за независим и безпристрастен съд, а е начин за ликвидиране на тези дефицити и невъзможността те да бъдат преодолени в кратък срок от време по съответния, установен в дадената държава от Европейския съюз, начин за кариерно израстване на магистратите.

Въззивният съд не е споделил и оплакванията за липса на мотиви и отказ от правосъдие.

Приел е, че мотиви в оспорения първоинстанционен съдебен акт са изложени и те са свързани с наличието на функционален имунитет на ответниците, препятстващ понататъшното развитие на делото. Не е налице и отказ от правосъдие, а упражняване на служебните задължения на съда по движение на производството и прекратяването му в случай на недопустимост на исковете и начилие на отрицателна процесуална предпоставка за разглеждане на претенциите.

По тези съображения въззивният съд е потвърдил първоинстанционното прекратително определение.

За неоснователно въззивният съд е приел искането производството по делото да бъде спряно до постановяване на решение на Съда на Европейския съюз по дело С-797/21, У. Уа., по въпроси на преюдициално запитване, отправени от Софийския районен съд, свързани с командироването на съдии и тяхната независимост. Според съда виждането, че до получаване на отговорите по това дело трябва да се спре разглеждането на всички дела, които са на доклад на командировани съдии във всички съдилища, противоречи на здравия разум, тъй като това би блокирало правораздаването.

Въззивният съд е приел за частично основателна частната жалба срещу определението по чл.

248 ГПК, с което искането на ищците за изменение на първоинстанционното определение в частта за разноските е оставено без уважение. Изложил е съображения, свързани с приложението на чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за изготвяне на отговор на искова молба без процесуално представителство, при което 3/4 от 2 338.50 лева, колкото е минималното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 4 от наредбата с оглед цената на исковете, възлизат на 1 753.88 лева, а за изготвените отговори от шестимата ответници общото възнаграждение възлиза на 10 523.28 лева. Поради това е намалил общото възнаграждение за първата инстанция с 3 507.72 лева.