Определение № 203 от 07.04.2023, Районен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 203 гр. Шумен, 07.04.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в закрито заседА.е на седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ростислава Янк. Георгиева като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Административно наказателно дело № 20223630202364 по описа за 2022 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.248 от ГПК.

Производството по настоящото дело е образувано по депозирана в ШРС жалба от А.

С. Д., с ЕГН**********, с постоянен адрес: ************** срещу наказателно постановление №22-0869-002217 от 02.09.2022 год. на Началника на сектор ПП - Шумен към ОД на МВР – гр.Шумен, с което на лицето са наложени административни наказА.я “глоба” в размер на 150 /сто и петдесет/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 4 /четири/ месеца на основА.е чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП.

Съдът се е произнесъл с Решение №89/10.03.2023 год., с което обжалваното наказателно постановление е било отменено изцяло, а въззиваемата страна е била осъдена да заплати на жалбоподателят сумата от 1142.10 лева /хиляда сто четиридесет и два лева и десет стотинки/, представляваща направени в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице, съгласно представен списък.

Решението е било съобщено на стрА.те, като в срока за обжалване от въззиваемата страна е депозирана молба, с която се иска изменение на решението в частта за разноските.

Препис от молбата за изменение на решението е била изпратена на другата страна, като в указА.я им от съда срок от тяхна страна е постъпил писмен отговор, в който излагат съображения по съществото на искането за изменение на решението в частта на разноските.

Съдът, съобразявайки материалите по делото, естеството на молбата и депозирА.я отговор в тази насока, намира, че за произнасяне по молбата с оглед разпоредбата на чл.248, ал.3 от ГПК не е необходимо провеждане на открито съдебно заседА.е.

Като прецени материалите по делото, настоящият състав намира молбата за процесуално допустима, а по същество за неоснователна, поради следните правни съображения:

1

С решението по делото съдът е отменил наказателното постановление, като е осъдил въззиваемата страна да заплати на жалбоподателя сумата от 1142.10 лева, представляваща направени от страната разноски за заплатено адвокатско възнаграждение /в размер на 780 лева с включен ДДС/ и възнаграждение за вещо лице /в размер на 362.10 лева/, съгласно представен списък. С решението си съдът се е произнесъл и по направеното от въззиваемата страна възражение за прекомерност на заплатеното от страната адвокатско възнаграждение, като е оставил същото без уважение.

В депозираната от въззиваемата страна молба излагат становище, че на страната се дължат единствено разноските за адвокатско възнаграждение, но не и направените от тях разноски за заплащане на възнаграждение за вещото лице по изготвената в хода на производството по искане на жалбоподателя експертиза, като се твърди, че жалбоподателят не е заплатил допълнително определеното възнаграждение за вещо лице в размер на 162.10 лева, поради което и тази сума не му се дължи на това основА.е.

Съгласно разпоредбата на чл.63д от ЗАНН /в сила от 23.12.2021 год./ в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство стрА.те имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Според нормата на чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвА.я административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно нормата на ал.2 от същия законов текст подателят на жалбата има право на разноски по ал.1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт. Действително разпоредбата на чл.144 от АПК предвижда субсидиарно приложение на разпоредбите на ГПК, но само за неуредените в дял трети случаи. Доколкото нормата на чл.143 от АПК обаче съдържа изчерпателно уреждане на въпроса за дължимите в производството разноски, то не може да бъде споделен извода на въззиваемата страна, че въпросът за разноските е неуреден, респективно, че приложение следва да намери нормата на чл.189, респективно на чл.190 от НПК, по силата на препращащата норма на чл.84 от ЗАНН. Доколкото въпросът за разноските е уреден по ясен и недвусмислен начин в разпоредбата на чл.143 от АПК не следва да намери приложение и нормата на чл.78 от ГПК. Разпоредбата изрично предвижда при такъв изход на делото присъждане в полза на оспорващия на разноски, включително и такива за депозити за вещи лица.

Доколкото изготвената в хода на съдебното производство съдебно-психиатрична експертиза е била поискана от страна на жалбоподателя и след указА.я на съда заплатена от него изцяло /сумата от 200 лева е заплатена с платежно нареждане на 15.12.2022 год., а сумата от 162.10 лева с платежно нареждане на 02.03.2023 год./, то посочената сума, представляваща възнаграждение за вещо лице, се явява именно разноски по производството по смисъла, вложен в разпоредбата на чл.143 от АПК и с оглед изхода на делото следва да бъде възстановена от бюджета на органа, издал отменения акт.

2

В подкрепа на гореизложеното е както практиката на Административен съд – Шумен – Определение №15 от 15.03.2023 год. по ЧКАНД №54/2023 год., която е постановена по идентичен казус, така също и практиката на ВАС и по-конкретно Определение №10017 от 08.11.2022 год. на ВАС по адм. д. №9620/2022 год., II о., Определение №8853 от 12.10.2022 год. на ВАС по адм. д. №9188/2022 год., II о. И др.

В тази връзка, съобразявайки посочената разпоредба, както и обстоятелството, че в настоящото производство оспореното наказателно постановление е било отменено изцяло, съдът е преценил, че жалбоподателят има право на възстановяване на направените в производството разноски за адвокатско възнаграждение и за възнаграждение за вещо лице.

За прецизност следва да бъде посочено, че общият размер на присъдените на жалбоподателя разноски е 1142.10 лева, от които разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 780 лева с включен ДДС и възнаграждение за вещо лице в размер на 362.10 лева, съгласно представен списък. Както бе посочено и по-горе разноските за вещо лице в размер на 362.10 лева са заплатени изцяло от жалбоподателя преди постановяване на съдебното решение по делото, като сумата от 200 лева е заплатена с платежно нареждане на 15.12.2022 год., а сумата от 162.10 лева след дадени в съдебно заседА.е указА.я на жалбоподателя е заплатена с платежно нареждане на 02.03.2023 год./ В този смисъл искането за изменение на решението в частта на разноските се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Началник сектор Пътна полиция при ОД на МВР – Шумен, депозирано чрез пълномощника главен юрисконсулт И.С.И. за изменение на Решение №89/10.03.2023 год. по АНД №2364/2022 год. по описа на ШРС в частта му за разноските.

На основА.е чл.248, ал.3 от ГПК определението подлежи на обжалване пред Шуменски административен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на стрА.те.

Препис от определението да се изпрати на стрА.те.

Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________

3