Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 209 от 13.10.2025, Окръжен съд - Добрич

Съд
Окръжен съд - Добрич
Дело
Въззивно гражданско дело 639/2025
Вид
Решение № 209
Подписан
13.10.2025
В сила
13.10.2025
Състав
Галатея Ханджиева Милева, Жечка Николова Маргенова Томова, Станимир Тодоров Ангелов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 209 гр. гр. Добрич, 13.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Жечка Н. Маргенова Томова

Станимир Т. Ангелов като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно гражданско дело № 20253200500639 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК. Образувано е по жалба вх.№365560/29.07.2025г./по регистър на ЧСИ Л.Т. рег.№***/, от Е. Н. З. с ЕГН ********** от гр.Д., ж.к. ***, длъжник по изп.д.№20157370401175 по описа на ЧСИ Л.Т. с рег.№***, с район на действие Окръжен съд-Добрич, срещу постановление от 07.02.2025г. по същото изп.дело, с което е отказано прекратяване на производството при условията на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

Незаконосъобразността на отказа се обосновава с доводи, свеждащи се до наличието на предпоставките на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК поради липсата на извършени изпълнителни действия и подадени молби за извършване на такива в периода от 15.09.2022г.до 05.02.2025г.

Взискателят жалбата.

„С.Г.ГРУП“ЕАД гр.Варна не изразява становище по

В мотивите си по чл.436, ал.3 ГПК съдебния изпълнител излага съображения за допустимост и неоснователност на жалбата по причина, че към датата на постановяване на отказа са липсвали предпоставките, визирани в чл.433 от ГПК за прекратяване на изпълнението.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

1

Изпълнително дело №20157370401175 по описа на ЧСИ Л.Т. с рег.

№***, с район на действие Окръжен съд-Добрич, е образувано по молба вх.

№26354/11.09.2015г. на „Фронтекс Интернешънъл“ЕАД с ЕИК 200644029, със седалще и адрес на управление гр.София, р-н „Лозенец“, ул.Хенри Ибсен №15, ет.7, в качеството му на цесионер по договор за цесия от 08.07.2014г., за събиране на прехвърлено му с договора парично вземане срещу Е. Н. З. с ЕГН ********** от гр.Д., ж.к. ***, по два изпълнителни листа, издадени в полза на „БНП Париба Пърсънал Файненс“ЕАД- от 08.11.2010г. за сумата от 839.96лева неизпълнено парично задължение по договор за кредит със законна лихва от 29.09.2010г., 231.96лева мораторна лихва, 25лева съдебни разноски; от 15.12.2010г. за сумата от 1634.07лева със законна лихва от 04.10.2010г., 230.35лева договорна лихва за периода 20.05.2008г.-20.10.2008г., 454.89 мораторна лихва за периода 20.06.2008г.-23.09.2010г., 46.39лева съдебни разноски.

Към молбата е приложен договор за покупко-продажба на вземания/цесия/ от

08.07.2014г.,,сключен между

„Фронтекс

Интернешънъл“ЕАД и първоначалния кредитор „БНП Париба Пърсънал Файненс“ЕАД, по силата на който вземането на банката от Е. Н. З. е прехвърлено на дружеството, което прехвърляне легитимира последното като взискател.

В молба по чл.426 от ГПК за образуване на изпълнителното производство като способ за изпълнение взискателят е посочил- запори върху вземания от банки, като е налице и изрично волеизявление на взискателя за възлагане по смисъла на чл.18 от ЗЧСИ - за проучва имущественото състояние, справки, набавяне документи, книжа и други, определяне начина на изпълнението. Предприети са действия за проучване на имотното състояние на длъжника . На 09.10.2015г./датата на получаване на запорното съобщение от третото лице/ е наложен запор върху банкова сметка на длъжника в „ОББ“АД, няма данни за отговор от банката по чл.508 от ГПК. На 04.05.2017г. е наложен запор върху банкова сметка на длъжника в „Юробанк

България“АД, като банката е изпратила уведомление по чл.508 от ГПК на 09.05.2017г. за липсата на други запори и липсата на суми по сметката.

С молба вх.№2568/26.01.2018г. взискателят е поискал налагане на възбрана върху собствен на длъжника недвижим имот. С молба вх.

№12782/24.04.2020г. взискателят е уведомил ЧСИ за осъществено частно правоприемство по силата на договор за цесия от 07.03.2019г. С молба вх.

№29381/05.08.2022г. цесионерът „С.Г.Груп“ЕАД е поискал проучване на имотно състояние и налагане на запор и възбрана върху имуществени права. С молба вх.№35736/15.09.2022г. взискателят е поискал налагане на възбрана 2 върху собствени на длъжника 1/2ид.части от два земеделски имота/нива и лозе в землището на гр.Добрич/. На 16.09.2022г. е вписана възбрана върху собствени на длъжника 1/2ид.части от двата земеделски имота. Насрочен е опис на имотите на 24.11.2022г., както и орис на движими вещи в дома на длъжника на 28.11.2022г. Предприети са действия във връзка с описа на имотите, вкл. по уведомяване на съсобственика, както и уведомяване на длъжника, който не е открит на известния по делото и явяващ се регистриран постоянен и настоящ адрес в гр.Д., ж.к.***. Длъжностното лице връчител е събрало информация, че длъжника не живее на адреса, че апартамента е продаден през 2020г.

С молба вх.№126808/28.03.2025г. взискателят „С.Г.Груп“ЕАД е подновил искането си за налагане на запор и възбрана съобразно наличната информация за имуществено състояние, вкл. да се опише откритото недвижимо имущество и да бъде изнесено на публична продан. Опис на двата земеделски имота е насрочен за 09.05.2025г. Предприети са действия по уведомяване на взискателя за внасяне на авансово дължими такси, както и по уведомяване на длъжника на единствения известен адрес, на който длъжника не е открит, тъй като не живее там, според събраната от връчителя информация. С молба с вх.№210084/16.05.2025г. взискателят е поискал откритото недвижимо имущество на длъжника да бъде описано и изнесено на публична продан. От същата дата е и молба вх.№210090/16.05.2025г., с която взискателят е поискал да бъде назначен особен представител на длъжника.

Предприети са действия по определяне на възнаграждение за особен представител, изискване от взискателя предварително внасяне на такова, внасяне на определеното възнаграждение, изискване от АС-Добрич посочване на адвокат. С уведомително писмо вх.№257068/06.06.2025г. ЧСИ е уведомен за определения адвокат от състава на колегията, който да бъде назначен за особен представител-адв.Б. С..Няма данни за нарочен акт на ЧСИ за назначаването му. Предприети са действия по насрочване на опис на имотите на 16.07.2025г. Междувременно, с писмо вх.№295710/27.06.2025г. упълномощен от длъжника адвокат, с приложено пълномощно, е поискал да му бъде предоставен достъп до делото. Чрез него на 27.06.2025г. на длъжника е връчено съобщение за насрочения опис.

С молба вх.№306186/01.07.2025г. длъжника, чрез упълномощения адвокат, е поискал прекратяване на делото при условията на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, тъй като на два пъти била настъпила перемция, поради бездействие на взискателя в периода от 26.01.2019г. - 05.08.2022г. и в периода 15.09.2022г.05.02.2025г.

С Постановление от 02.07.2025г. , обективирано върху самата молба на длъжника, ЧСИ е отказал да прекрати производството, което разпореждане е 3 предмет на обжалване. Съобщение за постановения отказ е връчено по ел.път на 18.07.2025г.. При това положение жалбата срещу отказа за прекратяване е подадена в рамките на преклузивния двуседмичен срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК, насочена срещу акт на ЧСИ от категорията по чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК, а именно отказ на съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение, подлежащ на обжалване от длъжника. Предвид горното жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Отказът на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство при условията на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК е законосъобразен.

Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК. В мотивите по т.10 от тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015 год. по тълкувателно дело № 2/2013 год. на ОСГК на ВКС е посочено,че както в доктрината ,така и в съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по право (ex lege) без да е необходим изричен акт на съдебния изпълнител, който може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.

В случая в периода след образуване на делото са предприемани изпълнителни действия по отношения на имуществените права на длъжниканаложени са два запора на датите 09.10.2015г. и 04.05.2017г. върху различни вземания от две банки. Касае се за изпълнителен способ с продължително действие, по който по правило изпълнението може да се осъществява периодично, като способът по естеството си включва множество изпълнителни действия, свързани с многократни плащания от третото задължено лице. Запорът има действие от деня, в който е връчено изпратеното от съдебния изпълнител запорно съобщение до банката дори и да няма наличност, тъй като той има действие и по отношение на последващите постъпления по банковата сметка. Продължителността на това действие зависи от развитието на самия изпълнителен процес. Действието му може да е прекратено и по някаква причина, стояща извън самото изпълнение, какъвто е настоящия случай. Данните по делото не дават основание да се приеме, че има действащ понастоящем изпълнителен способ-запор. Приложената по делото „справка за банкови и платежни сметки и банкови сейфове на физическо/юридическо лице“ от регистъра на банковите сметки и сейфове при БНБ не дава информация за разкрити банкови сметки на името на длъжника в „ОББ“АД, дава информация за разкрити две банкови сметки на името на длъжника само в „“Юробанк България“АД , които обаче са закрити на 30.07.2018г. Запорното съобщение не поражда своето действие ако липсва 4 разкрита банкова сметка, тъй като има действие върху последващи постъпления в налична банкова сметка, но не и върху последващо разкрити банкови сметки.

При липсата на съществуващи понастоящем банкови сметки е без правно значение налагането на запори назад във времето,тъй като със закриването на банковите сметки действието на наложените запори е прекратено дори и да няма нарочен акт на съдебния изпълнител за това. От значение е обаче наличието на други приложени и неприключили изпълнителни способи- опис на възбранените 1/2ид.части от два земеделски имота/нива и лозе в землището на гр.Добрич/. Релевантният за преценката относно перемирането е двугодишният срок, броим назад от датата, когато длъжника се е позовал на перемиране на изпълнението и е поискал прекратяване. В случая това е периода от 01.07.2023г. до 01.02.2025г., на която дата е подадена молбата на длъжника с вх.№306186/01.07.2025г. Последното поискано от взискателя с молба вх.№126808/28.03.2025г. и предприето от ЧСИ действие е по описване на възбраненото недвижимо имущество за да бъде изнесено на публична продан. Следователно към датата на подаване на молбата на длъжника за прекратяване на датата 01.07.2025г., предпоставките по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК не са били налице. Без значение е дали в предходни периоди в хода на изпълнителното производство е настъпвала перемпция. Дори и да е настъпвала, последващите изпълнителни действия са напълно валидни. Дори и да е имало период на бездействие на взискателя от две години, когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е вече настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания способ, тъй като дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново отделно изпълнително дело под друг номер, тъй като старото е прекратено по право. Необразуването обаче на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора, нито ползва или вреди на длъжника. То може да бъде квалифицирано само като дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител, доколкото не е събрана дължимата авансова такса за образуване на отделно дело и с това са нарушени канцеларските правила по воденето на изпълнителните дела (така решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на ІV г. о., ГК на ВКС).