Решение № 2461 от 30.06.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2461 гр. Варна, 30.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Лефтерова при участието на секретаря Росица В. Трендафилова като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело № 20233****1**** по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ.

Образувано е по изпратена, чрез ОСЗ - Варна, административна преписка по жалба на С. Т. Ж., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. ******, чрез пълномощник, срещу отказ на ОСЗ – Варна да признае правото на собственост на стар имот **** по ПКП към ПНИ на с.о. „****“, идентичен с имот **** по КП от 1956 г., за разликата от 5 дка до измерената площ от 7,4 дка. Искането е отказът на административния орган да бъде отменен като незаконосъобразен.

В жалбата се излагат твърдения, че жалбоподателката, в качеството на наследник на Н. Г. Я./ К. и К. Н. А. / К., е депозирала молба, касаеща заявление № *****.1992 г., а именно - за възстановяване правото на собственост на имота, заявен под №10 от заявление № *****.1992 г., установен с декларация по чл.12 ЗСПЗЗ. Твърди се, че след дадени указания от административния орган, жалбоподателката уточнила, че имотът, заявен в клетвена декларация по чл.12, ал.3 ЗСПЗЗ се намира в м-ст „****“ и съставлява по плана на стари реални граници по ПКП към ПНИ на с.о. „****“, стар имот ****, идентичен с имот **** по КП от 1956 г.

Сочи, че с решение №****2023 г. е признато правото на собственост на нива с площ 5 дка, находяща се в терен по пар.4 ЗСПЗЗ, землище на кв. ***, 1 с.о. „****“, целият с площ от 7,4 дка, при граници и съседи: имоти с пл. ****, 398 **** и път. Намира, че административният орган се е произнесъл в противоречие с разпоредбата на чл.18ж, ал.4, т.2 ППЗСПЗЗ, съгласно която, при установяване разлика в площта на имота при заснемане на старите му реални граници и площта, доказана с документи от собственика, общинската служба по земеделие признава правото на собственост, както следва: при измерена площ, по-голяма от доказаната, когато разликата е по-голяма от 3 дка за ниви, 2 дка за ливади и 1 дка за трайни насаждения - размера на доказаната площ. Според жалбоподателя, доказаната площ е под 3 дка и административният орган следва да признае правото на собственост върху целия имот, съгласно измерената площ. Твърди, че в срока за произнасяне, такова не е налице по отношение разликата над признатите 5 дка до реално измерената площ на имота. При горните доводи настоява за отмяна на отказа на административния орган, да признае правото на собственост на стар имот **** по ПКП към ПНИ на с.о. „****“, идентичен с имот *** по КП от 1956 г. за разликата от 5 дка до измерената площ от 7,4 дка, като незаконосъобразен.

Административният орган представя писмено становище за недопустимост и неоснователност на жалбата. Намира, че за жалбоподателя не е налице правен интерес от оспорване на решението на ОСЗ, тъй като искането му е изцяло удовлетворено, като по подаденото заявление е издаден позитивен административен акт. Последният не засяга по неблагоприятен начин права или законни интереси на жалбоподателката, поради което същата няма правен интерес от оспорването му пред съда по смисъла на чл.15 АПК, с цел премахване на произтичащи от него неблагоприятни правни последици.

Сочи, че наличието на личен и пряк правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за подаване на жалба срещу административен акт, за която съдът следи служебно във всеки момент от висящността на делото и чиято липса в конкретната хипотеза сочи на недопустимост на предявеното от жалбоподателката оспорване срещу Решение №****202З г. на ОСЗ - Варна.

Намира, че дори при отмяна на оспоР.я акт, това няма да доведе до промяна в правната сфера на жалбоподателя, тъй като административният орган няма как втори път да разгледа постановеното положително решение със същия предмет. Поради това, отправя искане жалбата да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено.

2

Оспорва жалбата и като неоснователна. Сочи, че съгласно оспореното решение, правилно е признато правото на собственост на нива с площ 5 дка, който съответства на заявената, със заявление №*****.1992 г., от П. Т. П., площ на имота по т.10 – 5 дка. В приложената към заявлението клетвена декларация по чл.12, ал.3 ЗСПЗЗ, този имот е посочен като нива, находящ се в м-ст „****“, землището на кв. ***, с площ от 5 дка. Твърди, че със заявление от ****2019 г., Т. П. Т. – наследник на К. А., заявява, че съгласно одобрен ПНИ на с.о. „****“, имотът вписан на името на общия наследодателя, представлява стар имот с площ 7,4 дка, при граници: стари имоти пл. №№****, ****, **** и път. Сочи, че жалбоподателят е депозирал заявление вх.№ ****22 г., с искане за произнасяне относно всички заявени имоти, в т.ч. за нива с площ от 5дка, мст „****“, при граници стари имоти пл. № ****, ****, **** и път. На 11.04.2023 г. жалбоподателят отправя искане към административния орган, за постановяване на решение, за всеки от заявените, но нереституирани до този момент, имоти. Твърди се, че постановявайки оспореното решение, ОСЗВарна е удовлетворила искането на жалбоподателя, като е признала правото на собственост върху заявената нива с площ от 5 дка. Тъй като искането е удовлетворено изцяло, намира жалбата за неоснователна, поради което същата следва да се отхвърли.

Твърди, че заявеният имот попада в терен по пар.4 ПЗР на ЗСПЗЗ, като на основание чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ, ОСЗ се произнася с решение за признаване на правото на собственост при условията на пар.4-4л, като в решението се описват размерът и местността, в която са се намирали земеделските земи. Поради това, намира за достатъчно за поземления орган да посочи размера и местността, в която се е намирала земеделската земя, каквито данни са налице в оспореното решение. Сочи, че с извършването на това действие се изчерпва компетентностга на ОСЗ-Варна по признаване на имота, предмет на реституция. Твърди, че не е необходима друга конкретизация и индивидуализация на имота, каквато следва да бъде направена едва в следващите административни производства, респ. в заповедта на кмета по пар.4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ, с която се възстановява правото на собственост върху имота. ОСЗ-Варна се е произнесла изцяло по заявеното искане, в пълно съотвествие с приложимата материалноправна норма на чл. 14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ и чл.18ж, ал.3 ППЗСПЗЗ. Намира, че в процесния случай, разпоредбата на чл.18ж, ал.4 ППЗСПЗЗ е неприложима, 3 тъй като се касае за имот в терен по пар.4 ПЗР на ЗСПЗЗ, а не за земи, които се възстановяват в съществуващи или възстановими реални граници. Сочи, че жалбоподателят тълкува неправилно и разширително разпоредбата на чл.18ж, ал.4, т.2 ЗСПЗЗ, като намира за абсурдно становището му, че тази хипотеза е приложима в процесния случай.

В открито съдебно заседание страните се представляват от упълномощени процесуални представители, които поддържат заявените писмени изявления на представляваните.

Производството по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ се развива само между жалбоподателя и административния орган, поради което участието на трети лица е недопустимо, същите са неправилно конституирани като заинтересована страна по делото, поради което и производството, по отношение на заинтересованите лица следва да бъде прекратено.

Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено, от фактическа и правна страна, следното:

Жалбата срещу решение №****2023 г. е подадена на дата 14.07.2023 г.

Същата е допустима, като депозирана в прекузивния срок по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ, от надлежна страна, която има правен интерес да оспори неблагоприятен за нея административен акт. Жалбата е допустима, а разгледана по същество, тя е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗСПЗЗ, възстановяване правото на собственост върху земеделски земи, притежавани преди образуването на ТКЗС или ДЗС, се извършва на собствениците или на техните наследници.

Жалбоподателят е легитимиран в административното производство по признаване правото на собственост върху земеделски земи, тъй като е сред кръга лица по чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ.

С оспореното решение №****2023 г. на ОСВ-В., на осн. чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ, административният орган признава правото на собственост на наследниците на К. Н. А., б.ж. на гр. Варна, на следния имот: нива с площ от 5 дка, находяща се в терен по параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, землище на ***, м-ст „****“, попадащ в стар имот **** по ПКП към ПНИ на с.о. „****“, целият с 4 площ от 7,400 дка, при граници /стари/ на целия имот: пл. №****, №****, №**** и път. Посочено е, че имотът е заявен с №10 от подаденото заявление и е установен с клетвена декларация по чл.12, ал.3 ЗСПЗЗ, рег. № ****.1992 г. на нотариус А. Г. /декларация по чл.12, ал.3 ЗСПЗЗ от П. Т. П./. Съгласно решение №****2023 г. на ОСЗ - Варна, възстановяването на правото на собственост върху имотите разположени в територии по пар. 4 ПЗР на ЗСПЗЗ се извършва при условията на ППЗСПЗЗ, като имотните граници се определят въз основа на влезлия ПНИ по чл.28, ал.9 ППЗСПЗЗ.

От приобщеното по делото удостовеР.е изх. № ****2023 г., издадено от община Варна, район „***“, се установява, че жалбоподателят С. Т. Ж. е наследник – правнучка на К. Н. А., б.ж. на гр. Варна, починала на ***.1977 г.

Съгласно приетата по делото служебна бележка, без дата, с подпис на съставител, издадена от Сектор О.С. при Община Варна, издадена въз основа на декларацията на притежавани непокрити земеделски имоти №****1949 г. от Емлячните регистри на гр. Варна, К. Т. П. А, на възраст 60 г., притежава в землището на с. ***, девет недвижими имота, посочени с местонахождение и площ и начин на придобиване. Сред тези имоти не присъства нито един недвижим имот, находящ се в м-ст „****“.

По делото е приобщен договор за доброволна делба на наследствени недвижими имоти от 12.05.1949 г., сключен между наследниците на Н. Г. Я. – „…син Г. Н. Г. и К. по мъж Т. П.“. Под т.7, в определения за Г. Н. Г., дял е поставен имот – нива, находящ се в м-ст „***“, с площ от 6 дка. В дял на другия съделител К. Т. П. не е поставен имот, находящ се в същата местност.

На 29.12.1952 г., К. П. продава собствените си недвижими имоти в землището на с. ***, на Т. Г. Н. и Н. Г. К..

По делото са налице данни, че процесният имот е внесен в ТКЗС от Т. Г.

Н., Н. Г. Н. и И. Г. Н., като това обстоятелство се установява от ръкописни молби на П. Т. П., отправени до ПК – *** от 23.03.1992 г. и до ОПК – Варна, без дата. В молбите се сочи, че имотите са придобити в наследство от Г. Н. К. – брат на К. А., като двамата са наследници на своя баща Н. Г. Я..

Със заявление вх. №*****.92 г. до ОПК, П. Т. П. – син на К. Н. А., съгласно удостовеР.е за наследници №11***.03.1992 г. на община Варна, отправя искане да му бъде възстановено правото на собственост върху притежаваните от К. Н. А., земеделски земи в землището на с. ***, община 5

Варна. Същите са посочени в 11 точки. Поземленият имот по т.10 от заявлението е посочен като нива, с площ от 5 дка, находящ се в м-ст „****“. С представена пред административния орган, клетвена декларация по чл.12, ал.3 ЗСПЗЗ, П. Т. П. декларира, че К. Н. А., с предбрачно фамилно име К., е била собственик на ниви и лозя в землището на с. ***, оставени в наследство от нейния баща Н. Г. Я., в т.ч. на нива в м-ст „****“, с площ от 5 дка.

Видно от таблица за изчисляване на дължимото обезщетение на собствениците към ПНИ на м. „****“ – с.о., землище кв.***, гр. Варна – извадка от в частта на ПИ **** /стари имотни граници по ПКП/, от дата 03.04.2019 г., по заявление №**** за К. Н. А., вписаната площ на имота, съгласно решение по чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ е 7400 кв.м, като са посочени и номерата на новообразуваните имоти – ***, ****, ****, ****, ****, ****, **** и ****.

Със заявление вх.№****2019 г., Т. П. Т. - наследник на К. А., заявява, че съгласно одобрен ПНИ на с.о. „****“, имотът вписан на името на общия наследодателя, представлява стар имот с площ 7,4 дка, при граници: стари имоти пл. №№****, ****, **** и път. Със заявление вх.№ ****2022 г., е поискал от ОСЗ – Варна да се произнесе относно всички заявени имоти, в т.ч. за нива с площ от 5дка, м-ст „****“, при граници стари имоти пл. № ****, ****, **** и път.