Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 209 от 14.02.2025, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 4496/2024
Вид
Решение № 209
Подписан
14.02.2025
В сила
05.06.2025
Състав
Виолета Веселинова Низамова

Цитирани разпоредби

  • чл.179, ал.1, т.5 · Закон за движението по пътищата
  • чл.179 ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189з · Закон за движението по пътищата
  • чл. 6, т. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 313 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 209 гр. Пловдив, 14.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Виолета В. Низамова при участието на секретаря И.ка Ат. Пиронкова като разгледа докладваното от Виолета В. Низамова Административно наказателно дело № 20245330204496 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е

Наказателно постановление

№

24-1030005491/18.07.2024г. на Началник Група, сектор „Пътна полиция“ –Пловдив, при ОДМВР - Пловдив, с което на Б. И. Б., ЕГН **********, на основание чл.

179, ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв., за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят, Б. И. Б., по съображения, изложени в жалбата, в писмена защита и в съдебно заседание – лично и чрез процесуалния си представител адв. Ш., моли съда да отмени процесното НП като неправилно и незаконосъобразно.

Въззиваемата страна, Началник Група, сектор „Пътна полиция“ – Пловдив, при ОДМВР - Пловдив, редовно призована, не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. До съда е депозирано писмено становище от Началника, който излага становище за потвърждаване на обжалваното НП като правилно и законосъобразно.

Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

На 11.06.2024г., в гр. Пловдив, жалбоподателят Б. И. Б., ЕГН 1

**********, управлявал лек автомобил „**“, с рег. № **, по бул.

„Освобождение“. В колата до него се возила св. Е. Х. Х.. Около 22:35ч., стигайки до кръстовището с ул. „Съединение“, след като светнал забраняващият червен сигнал на трисекционната светофарна уредба, работеща в нормален режим, жалбоподателят навлязъл в кръстовището в посока направо, в резултат, на което се блъснал странично с лек автомобил „**“, с рег. № **, управляван от св. Г. Н. П., който на кръстовището от бул.

„Освобождение“, завивал наляво в посока ул. „Съединение“. Св. П. бил преминал преди това на зелен сигнал на светофара. Жълтата светлина е била задействана, след като вече е навлязъл в кръстовището. С действията си жалбоподателят Б. причинил ПТП с материални щети. Местопроизшествието било запазено до идването на дежурен автопатрул, в чийто състав влизал св. Г.

В. М., на длъжност „**“ при сектор Пътна полиция, ОД на МВР – Пловдив, който се заел със случая. Направен бил снимков материал на двете МПС-та.

Жалбоподателят Б. бил изпробван за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер ARPM 0715” с фабричен номер ARPM 0715, който отчел нула промила алкохол.

Тъй като на процесното място имало изградено видео-наблюдение, от Община Пловдив предоставили видеоклип, от който се виждал горният механизъм на случилото се ПТП. Светофарната уредба в посока на движението на двете коли между които настъпило ПТП, светела едновременно жълто, зелено или червено за движещите се в срещуположна посока по бул.

„Освобождение“.

Така на 12.06.2024г. , св. М. съставил Протокол за ПТП, в който описал механизма на ПТП с причинените щети на МПС-тата, двамата участника в него и съответно виновния от тях. На същата дата св. М. съставил и АУАН GA АКТ № 1345317 за извършено нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП в присъствието на жалбоподателя, който се запознал с констатациите в него и го подписал с изричното отбелязване,че няма възражения.

Впоследствие били съставени докладни записки по случая.

В срока по чл.44 от ЗАНН било депозирано писмено възражение.

Наказващият орган счел възражението за неоснователно и въз основа на съставения АУАН, било издадено атакуваното НП, в което била приета идентична на акта фактическа обстановка и на основание чл. 179, ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушение на чл. 6, т.1 от ЗДвП, на Б. било наложено административно наказание – глоба в размер от 200 лева.

Тази фактическа обстановка се установява въз основа на приложените и събрани по делото писмени доказателства, гласните доказателства – показанията на св. Г. В. М., на св. Ц. Н.а И., св. Г. Н. П., както и от вещественото доказателство - 1 брой диск, съдържащ запис, запечатан в хартия с печата на ОДМВР - Пловдив и подпис.

В показанията си актосъставителят М., разпитан в качеството на 2 свидетел, потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации. В допълнение сочи, че от Община Пловдив са им предоставили видеоклип на случилото се ПТП, от който безспорно се установявал механизма му и виновния водач. Свидетелят с категоричност обяснява, че режимът на светофарната уредба на кръстовището в двете срещуположни посоки на движение, по които са се движели сблъскалите се МПС-та е направен така, че е едновременен – когато на единия свети червено и на другия ще е същият сигнал и обратно - при зелен сигнал и жълт сигнал.

Анализирайки записа, обяснява, че около 5 секунди след забранителния сигнал за преминаване, жалбоподателят е преминал изцяло на червено, докато другия участник вече е бил минал „на жълто‘ на светофара, предприемайки ляв завой, навлизайки в кръстовището. Признава,че заради специфичността на случая и правилата за предимство при управление на МПС, именно благодарения на записа са установили истината по случая.

Съдът кредитира показанията на актосъставителя като незаинтересовани, логични, последователни, съответстващи на писмените доказателства, на веществото доказателство, както и на гласните доказателства – показанията на св. П. и св. И..

В показанията си св. Г. Н. П. заявява, че е другият участник в случилото се ПТП в процесните време и място. Същият обяснява как, предприемайки ляв завой е преминал на разрешителен зелен сигнал на светофарната уредба, като навлизайки в самото кръстовище вече сигналът се сменил на жълт и е продължил предприетата маневра. В това време /посочвайки жалбоподателят Б. в залата/ е видял водачът на процесния автомобил да се задава от отсрещната посока и макар сигналът вече да е бил променен на червен, жалбоподателят навлязъл в кръстовище и се блъснал в автомобила, управляван от свидетеля – от другата страна на пасажерското място.

Потвърждава, че по-късно му бил показан запис от видеонаблюдение на кръстовището, с което се доказва посочения от него механизъм на контролния орган. Свидетелят сочи, че тъй като колата му е нова, последната автоматично е набрала спешния телефон 112. По спомен казва, че виновният водач се е зарадвал, че приятелката му е добре, но не е видял местонахождението на момичето.

От показанията на св. Ц. Н.а И. се установява, че е изготвила наличната по делото схема за организация на движението за кръстовището на бул. „Освобождение“ с ул. „Съединение“ и приложената към нея циклограма.

Същата в детайли обяснява всички елементи под формата на букви и цифри от циклограмата, с оглед изясняване режима на светофарната уредба на процесното кръстовище.

Съдът кредитира изцяло и тези показания на св. П. и св. И., като взаимноподкрепящи се, допълващи се едни други и съответстващи на останалия кредитиран доказателствен материал.

От писмо от ОП „Организация и контрол на транспорта“ към Община 3

Пловдив, с вх. № 113165 от 05.11.2024 г., ведно с приложена към него актуална схема на организацията на движение, включваща разположение на светофарните секции за кръстовището на бул. „Освобождение“ с ул.

„Съединение“ в гр. Пловдив се установява уличната регулация на кръстовището с пътни знаци и режимът на действие на светофарната уредба.

От приложения по преписката снимков материал се установява вследствие на сблъсъка какви са били материалните щети по колите, съответни на Протокола за ПТП.

От наличния по административната преписка запис, запечатан в хартия с печата на ОДМВР - Пловдив и подпис се установява механизма на настъпилото ПТП от дата 11.06.2024г. около 22:35ч. на кръстовището на бул.

„Освобождение“ с ул. „Съединение“ в гр. Пловдив. Става ясно, че светофарната уредба в двете посоки на движението на двете МПС-та от клипа свети едновременно с еднакъв сигнал, както и че автомобила управляван от св. П. навлиза в зоната на кръстовището на зелен сменящ се с жълт сигнал на светофара, а автомобила управляван от жалбоподателя Б. навлиза в полезението на камерата повече от три секунди след като вече е светнал червения сигнал на светофара за него, и повече от 5 секунди след като св. П. вече е бил в зоната на кръстовището.

Съдът дискредитира показанията на св. Е. Х. Х., ангажирана от жалбоподателя Б., в които обяснява как процесния автомобил бил навлязъл на разрешителна зелена светлина на светофарната уредба и сблъсъкът бил по причина отнето предимство от другия участник в ПТП-то – св. П.. Посоченото от нея е абсолютно изолирано и противоречиво на доказателствения масив по делото и установената от съда обективна истина. Показанията на свидетеля определено са и индиция за обслужване интересите на жалбоподателя и линията на защита, която той следва с цел освобождаване от отговорност, предвид установените в съдебна зала приятелски отношения с наказаното лице.

Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл. 313 и чл. 314 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, настоящият състав достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от лeгитимирана страна, в законоустановения срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се явява ОСНОВАТЕЛНА.

При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна или изменение на обжалваното НП.

АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в съответствие със 4 сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Спазени са всички реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Актът е съставен в негово присъствие. Дадена му е възможност да възрази непосредствено след това, както и в срока по чл.44 от ЗАНН. Дадена е правилна квалификация на нарушението. Описанието на нарушението е в достатъчна степен пълно, точно и ясно, така че жалбоподателят е разбрал за какво свое деяние е ангажирана отговорността му.

Съдът намира наведените възражения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила за неоснователни, при следните съображения:

Не е допуснато съществено процесуално нарушение, свързано с неспазване на законовото изискване за броя свидетелите, присъствали при съставянето на АУАН. Действително нормата на чл. 40, ал. 1 ЗАНН, предвижда че при съставянето на АУАН следва да присъстват поне двама свидетели, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. Този извод се налага и от съдържанието на чл. 40, ал. 3 ЗАНН, който регламентира участието като свидетели на други лица при съставяне на акта, но само при липсата на такива, присъствали при извършването или установяването на нарушението. Разпоредбата на чл. 43, ал. 1 ЗАНН обаче указва възможността АУАН да се подпише и само от един от свидетелите, с оглед на което при посочената хипотеза не е налице опорочаване на процедурата обуславящо незаконосъобразност на проведеното административнонаказателно производство.

Не се споделя от съда и твърдението, че били нарушени правата на жалбоподателя, доколкото не било посочено конкретното предложение от чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП и чл.179 ал.2 от ЗДвП, които са във връзка в случая.

Тук следва да се отбележи, че според трайната съдебна практика прецизирането на правното основание чрез посочване на структурни единици от по-ниско ниво, каквито са отделните изречения, предложения, хипотези, думи, няма правно значение. Използването им в теорията и съдебната практика е факултативно и има за цел единствено поясняване на изложението, без да е отговор на нормативно предписание и без да създава общо задължение за конкретизиране на отделните хипотези на правната норма. В този смисъл при вярно посочване на члена, алинеята и точката на нормативната разпоредба и при вярно изписване на нарушението словесно е изцяло ирелевантно непосочването цифрово на единици от по нисък разред изречения, предложения, алтернативи и др. Такъв е и настоящият случай.