Решение № 837 от 06.06.2022, Районен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 837 гр. Плевен, 06.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вера Св. Н.а при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА като разгледа докладваното от Вера Св. Н.а Гражданско дело №

20214430104790 по описа за 2021 година

Делото е образувано въз основа на искова молба от С. Р. С., ЕГН **********, от ***, чрез адв.В.Н. от САК, против ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***. Ищецът твърди, че на 02,02,2019 г. сключил с ответника договор за потребителски кредит №***, за сумата от 1800,00 лева. Твърди, че в чл.17 от същия е посочено, че заемателят се задължава в тридневен срок да осигури трето лице, което да поеме солидарно задължението за връщане на всички дължими погасителни вноски по кредита или неотменяема банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да плати на кредитодателя всички задължения на заемателя по договора за кредит. В договора било описано, че срокът на валидност на банковата гаранция е най-малко 30 дни след падежа на последната вноска. В договора било описано, че третото лице следвало да посети един от офисите на заемодателя в страната и да сключи с последния договор за встъпване в дълг, с който се задължава солидарно да отговаря, заедно със заемателя, за връщане на заетата сума. Твърди, че съгласно чл.19 от договора, третото лице подлежи на предварителна проверка от страна на заемодателя с оглед неговата възможност да поеме посочения солидарен дълг. Страните се договорили, че третото лице следва да отговаря на определени посочени в договора условия. Страните се съгласили в договора, че неизпълнението на условията на чл.17 – чл.19 ще причини на заемодателя вреди, които неустойката, посочена в чл.20, следва да обезщети. В договора се сочи, че в случай, че заемателят не изпълни задължението си по чл.17, дължи на заемодателя неустойка в размер на 2812,00 лева, която се начислява пропорционално към всяка вноска по кредита. Ищецът твърди, че тъй като не е изпълнил задължението си да представи в срок обезпечение, му е начислена неустойка в размер на 2812,00 лева. Според договора, общо дължимата сума е в 1 размер на 5549,52 лева, в случай, че не е осигурена гаранция, като ищецът твърди, че е погасил изцяло сумата по посочения договор. Твърди се, че договорът е нищожен, тъй като противоречи на императивни правила:

1/нищожен на основание чл.10, ал.1 вр.чл.22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма - сключени в нарушение на процедурата за сключване на договори от разстояние, уредана в ЗПФУР и чл.8 от ЗЕДЕУУ, тъй като ответникът не е изпълнил императивно вмененото му задължение да предостави на ищеца изискуемата преддоговорна информация и не е получил валидно съгласие на потребителя за сключването и изпълнението на договорите, както и за условията, при които кредитополучателят може да се откаже от него; твърди се, че всички разменени между доставчика и потребителя електронни съобщения не отговарят на императивните изисквания на ЗЕДЕУУ; сочи се, че своята същност те представляват електронни документи, които са неподписани такива, тъй като не е спазена предвидената процедура за удостоверяване на техния действителен автор, респективно същите нямат т.нар. „формална доказателствена сила“ по смисъла на чл.180 от ГПК; излага се, че ответното дружество е приело за сключен процесния договор в нарушение на предвидените императивни правила, без ишецът да е изразил валидно своето съгласие; сключени са в нарушение на изискването същите да са написани по ясен и разбираем начин, като всички елементи на същия да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договорите;

2/нищожен на основание чл.11, ал.1, т.10 вр.чл.22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно ГПР по кредита, както и общата сума, дължима от потребителя, при посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите, по определения в приложение № 1 към ЗПК начин. Сочи се, че в нарушение на императивните правила, в процесния договор ГПР е посочен единствено като процент, без изрично да са описани и основните данни, които са послужили за неговото изчисляване. Смята се, че липсата на ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, а именно кои компоненти точно са включени в него и как се формира той.

Сочи се, че в процесния договор е налице грешно посочен размер на ГПР и, че действителният такъв /в размер на 208,31% за конкретния договор/ е над максимално установения праг на ГПР, предвиден в императивната разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК; сочи се, че в чл.17 от договора е предвидено в срок от три дни от сключването му да осигури присъствие на трето физическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължения в полза на заемодателя за връщане на всички дължими погасителни вноски, разходи и неустойки или неотменяема банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на ищеца всички задължения на заемателя по договора за кредит в срок от един работен ден, считано от датата на която банката е получила писмено искане от страна на *** за заплащането им; в чл.20 страните са се съгласили, че неизпълнението на задължението на заемателя ще причини на заемодателя вреди, които неустойката посочена в тази разпоредба следва да обезщети; посочено е, в случай на 2 неизпълнение на задължението си по чл.17, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 2812,00 лева, която се начислява пропорционално към всяка такса; ищецът твърди, че тъй като е налице изначална невъзможност потребителят да осигури в такъв срок поръчител, е налице нищожност на договора по смисъла на чл.26 ал.2 пр.1 ЗЗД; твърди се, че се касае за еднотипни договори, върху чието съдържание потребителят не може да влияе; ищецът твърди, че съгласно ЗПК, преди сключване на договора, кредиторът е длъжен да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключване на договора. Поради това и клаузата, с която в договора е уговорено заемателят да дължи неустойка в случай, че не предостави поръчител в тридневен срок, е в пряко противоречия с Директива 2008/48/ЕО, която е транспонирана в ЗПК, като изискването проверката на кредитоспособността да бъде извършена преди сключване на договора е посочена в чл.16 от ЗПК; твърди се още, че уговорката за неустойка при неизпълнение на задължение, което не е пряко свързано с вреди /тъй като по делото няма данни данни за ответника да са настъпили вреди от неизпълнение на задължението за предоставяне на поръчител/, накърнява добрите нрави; сочи се още, че е налице заобикаляне на закона, тъй като разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗПК предвижда, че при забава на потребител, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава; твърди се от ищеца, че с уговорката за неустойка е уговорено допълнително обезщетение за неизпълнение на акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди за кредитодателя, а подобна неустойка обезпечава вреди от това, че вземането не може да бъде събрано от длъжника в срок, но тези вреди се обезщетяват чрез мораторна лихва по чл.33, ал.1 от ЗПК, а такова кумулиране на неустойка и лихва е недопустимо; ищецът твърди, че съгласно чл.71 от ЗЗД, непредставянето на обещано обезпечение дава възможност дава възможност на кредитора да иска изпълнение на цялото задължение, а с уговаряне на неустойка, кредиторът променя последиците от липсата на обезпечение; посочва се, че тази клауза е неравноправна и нищожна, същата не е индивидуално уговорена; отделно от това твърди, че в нарушение на чл.19 вр.чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК кредитодателят не е включил в ГПР разходите за плащане на неустойка в размер на 2812,00 лева, която сума по своята същност представлява печалба на кредитора; сочи се, че ако ГПР беше законосъобразно описан, действителният такъв би възлезнал на 208,31%, а съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК, ГПР не може да надвишава пет пъти размера на законната лихва; твърди се, че неизпълнението на задължението за правилно посочване на размера на ГПР се приравнява на непосочен ГПР, респективно целият договор следва да бъде обявен за недействителен на основание чл.22 от ЗПК; счита, че посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните, представлява „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от ЗЗП, както и по смисъла на правото на ЕС;

3/нищожен на основание чл.11, ал.1, т.9 вр.чл.22 от ЗПК вр.чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД, тъй като клаузата за възнаградителна лихва е нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва за необезпечени заеми, респ. двукратния размер на законната лихва за обезпечени заеми;

3

4/нищожен и на основание чл.11, ал.1, т.20 вр.чл.22 от ЗПК, тъй като не е посочен съществен елемент от неговото съдържание, а именно наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл.29, ал.4 и ал.6 от ЗПК, както и за размера на лихвения процент на ден;

5/налице е и разлика между посочената в процесния договор сума, подлежаща на връщане, и тази, която реално е върната от ищеца.

Твърди се, че договорът за кредит е и II. УНИЩОЖАЕМ на основание чл.33, ал.1 от ЗЗД с оглед сключването му поради крайна нужда и явно неизгодни условия. Твърди се, че ищецът е бил принуден да сключи процесния договор поради обстоятелството, че се е намирал в крайна нужда, тъй като към този момент той не е разполагал с достатъчно финансови средства да задоволи своите и на неговото семейство основни потребности - заплащане на разходи за комунални услуги, храна и други разходи от неотложен характер. Излага се, че тези обстоятелства са оказали влияние върху формирането на вътрешната му воля да сключи договора, и при условие, че тези факти не били налице ищецът е нямало да сключи процесния договор. Сочи се, че са налице явно неизгодни условия по процесния договор с оглед драстичното несъответствие и несъразмерност в стойността на насрещните престации – ищецъте получил сума в размер на 1800,00 лева, а в последствие е върнал 5549,52 лева, или реално ответникът е получил възнаграждение за предоставения заем в размер на 3749,52 лева.

В условията на евентуалност, ако съдът приеме, че процесният договор е валиден и действителен, ищецът счита, че същият е III.НИЩОЖЕН на основание 1/чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД поради нарушение на закона; 2/чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД поради нарушаване на добрите нрави, респективно на основание чл.146 от ЗЗП поради неравноправност. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК „Когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита“. Поради изложеното моли съда да осъди ответното дружество на основание чл.23 вр.чл.22 от ЗПК вр.чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД да заплати на ищеца сумата в размер на 25,00 лева /частичен иск от 3749,52 лева/, представляваща недължимо платени суми по договор за потребителски кредит

№***/02,02,2019 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до окончателното й изплащане. В с.з. ищецът не се явява и не изпраща представител. В писмени бележки, депозирани в дадения от съда срок, проц.представител на ищеца моли съда да уважи претенцията до размера, изменен в с.з. на 15,03,2022 г., а именно – 1207,30 лева.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който на първо място сочи, че ИМ е нередовна, тъй като не са изложени обстоятелствата, на които ищецът основава претенцията си – не е посочен конкретния договор за кредит, по който се 4 дължи претендираната сума. Твърди се, че не е ясно кои точни клаузи за нищожни, както и кога е заплатена процесната сума. Не се оспорва сключването на договора за кредит №***/02,02,2019 г., но се твърди, че ответното дружество не е начислявало, нито е получавало плащане на неустойка по чл.17 от Договора. Излага се, че твърденията в исковата молба за нарушение разпоредбите на ЗПК, ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и ЗЗП се явяват бланкетни, недоказани и противоречащи на обективната истина. Навеждат се доводи, че ответникът е изправна страна по спора и спазва изискванията на закона, както и че сключеният договор за кредит е изготвен изцяло в съответствие с императивните норми на закона. Твърди се, че процедурата по сключването на процесния договор за кредит е била изпълнена в съответствие с всички нормативни актове, в това ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. Излагат се стъпките по кандидатстване и отпускане на кредита през интернет страницата на ответното дружество. Навеждат се доводи, че ищецът е кандидатствал за потребителски кредит в размер на 1800,00 лева за срок от 24 месеца през интернет страницата на *** на 02,02,2019 г., като при кандидатстването си ищецът е посочил телефонен номер *** и електронна поща ***. Сочи се, че след като е бил одобрен ищецът е получил на електронната си поща *** Договор №*** с приложение №1 към него – погасителен план, Преддоговорна информация /СЕФ/ и ОУ. Твърди се, че съгласно чл.13, ал.4 от ЗЕДЕУУ, правната сила на обикновения електронния подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис, когато това е уговорено между страните. Излага се, че такава уговорка е налице в чл.5.7. от ОУ. Оспорва се твърдението за ненадлежното формиране на ГПР по Договора за кредит и правомерното невключване на таксата за предоставяне на гаранция (поръчителство) в ГПР по Договора за кредит. Твърди се и че ищецът е бил запознат с правото на отказ от сключения договор за потребителски кредит и че същото е уредено в чл.13 от Договора. Твърди се още, че предявения евентуален иск за унищожаването на Договора за кредит като сключен при крайна нужда е погасен по давност. Претендира се присъждането на разноски.