Определение № 808 от 24.11.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 808 гр. Варна, 24.11.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Росица Сл. Станчева като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20253000500298 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.248 ал.1 ГПК.

Образувано е по молба на Т. П. Ж., лично и в качеството на ЕТ „Л. – 80Т. Ж.“, както и Л. Ж. К. с вх. № 7664/23.10.2025г. за изменение на решение № 172/16.10.2025г. постановено по в.гр.д.№ 298/2025г. на Апелативен съд – Варна в частта за разноските, присъдени на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, в размер на сумата от 2 500 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за оказана във въззивното производство адвокатска помощ и съдействие на Т. П.

Ж., лично и като ЕТ „Л. – 80- Т. Ж.“ и сумата от 800 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за оказана във въззивното производство адвокатска помощ и съдействие на Л. Ж. К.. В жалбата се излагат доводи за необосновано подценяване на положения от процесуалния представител на страните труд, което е довело до несъответно ниско присъдени разноски за адвокатски възнаграждения. Застъпено е становище, че не е отчетена спецификата на производството, което се характеризира се с висока степен на правна и фактическа сложност, обуславяща извършване на процесуални действия, насочени към защита на интересите на представляваните лица в завишен обем. Посочва се, че независимо, че във въззивното производство е проведено само едно открито съдебно, подаден е писмен отговор на въззивната жалба, в който е изложено становище по всички наведени от КОНПИ оплаквания. Обемът на изследваното в исковото производство имущество обуславя извод за висока степен на правна и фактическа сложност на делото. Действително заплатените от въззиваемите страни разноски са в размер, ненадвишаващ ½ от предвидените в Наредба № 1/2004г. ориентири, което изключва извод за тяхната прекомерност.

Отправеното искане до съда е за изменение на решение № 172/16.10.2025 г. постановено по в.гр.д.№ 298/2025г. на Апелативен съд – Варна в частта за 1 разноските, като бъдат присъдени на страните разноските, които са сторили в пълен размер.

С писмен отговор в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК, КОНПИ изразява становище за неоснователност на молбата, като посочва, че с оглед решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22, съдът не е императивно обвързан с фиксираните в Наредба № 1/2004г. минимални размери на адвокатските възнаграждения и може да присъди такива в по - нисък размер. Излага, че делото не се характеризира с висока правна и фактическа сложност, както във въззивното производство адвокатът на въззиваемите страни не е осъществявал процесуални действия, пряко свързани със защитата по същество на правния спор, тъй като в това производство не са били събирани доказателства.

Съдът намира, че молбата е подадена в срок от надлежни страни и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Предмет на исковото производство са претенции за отнемане в полза на Държавата от Т. П. Ж., лично и в качеството на ЕТ „Л. – 80- Т. Ж.“, и от Л. Ж.

К. на имущество на обща стойност 183 300 лв., подробно описано в решение № 260003/24.02.2025г. постановено по гр.д. № 2026/2018г. на ОС-Варна. С решение № 172/16.10.2025г. постановено по в. гр. д. № 298/2025г. на Апелативен съд – Варна е потвърдено решението на ВОС, с което са били отхвърлени предявените от КОНПИ искови претенции.

На л. 48 и 49 (гръб) от в. гр. д. № 298/2025 на Апелативен съд - Варна са приложени договор за правна защита и съдействие от 22.04.2025г. сключени между Т. П. Ж., съответно Л. Ж. К., в качеството им на доверители и адв. П. Б., в качеството й на довереник, с които е уговорено оказване на правна защита и съдействие в производството пред Апелативен съд – Варна, изразяващо се в изготвяне на отговор на въззивната жалба, подадена срещу решението постановено по гр. д. № 2026/2018г. на ОС – Варна и осъществяване на процесуално представителство пред въззивната инстанция. В договорите за правна защита и съдействие са инкорпорирани разписки, с които довереникът е удостоверил, че е получил от Т. Ж. възнаграждение в размер на сумата от 5 400 лв., съответно от Л. К. възнаграждение в размер на сумата от 1 600 лв. С пълномощни /л. 48 и л. 49 от делото на ВАпС / е учредено процесуалното представителство на адв. П. Б. от доверителите пред всички съдебни инстанции по гр. д.№ 2284/2020 на ОС–Варна/.

При своевременно отправено възражение по чл. 78, ал.5 ГПК от процесуалния представител на КОНПИ, настоящата инстанция е присъдила в полза на въззиваемите страни разноски, сторени за адвокатски възнаграждения в размер на сумата от 2 500 лв. в полза на Т. Ж. и 800 лв. в полза на Л. К..

При определяне на размера на разноските за адвокатски възнаграждения, които следва да ес присъдят на въззиваемите страни, съдът е съобразил даденото разрешение на СЕС в решение от 25.01.2024г. по дело № С-438/22 по тълкуването на чл. 101, § 1 ДФЕС, че (арг. чл.633 ГПК), съобразно което размерите на адвокатските възнаграждения, определени с Наредба № 2

1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, съставляват правила, противоречащи на чл. 101, § 1 от ДФЕС, вр. с чл. 4, § 3 от ДФЕС, поради което задължителният им характер е отречен. След постановяване на посоченото решение на СЕС е постановено определение № 50015/16.02.2024г. по т. д. № 1908/2022г. на ВКС, I т. о., в което е застъпено становището, че регламентираните от Наредба № 1/2004г. минимални размери на адвокатските възнаграждения не представляват обвързващи съда правила, но могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В случая следва да бъде отчетен минималният размер на адвокатското възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2 ЗАдВ, установен с алгоритъма на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №1 за възнаграждения за адвокатска работа, който възлиза на сумата от 11 176.80лв. с вкл. ДДС, при отхвърлен обжалваем интерес в размер на сумата от 183 300лв. Съдът, при определяне на размера на дължимите разноски за адвокатско възнаграждение отчита, че разгледания спор се отличава с невисока степен на правна и фактическа сложност, при наличие на два спорни въпрос за разрешаване – 1) как следва да се определи понятието „значително несъответствие“ в имуществото на проверяваните лица и нетните им доходи по см. на § 1, т.3 от ДР на ЗОНПИ, обуславящо възникването на правото на държавата чрез КОНПИ да иска отнемане на придобитото от проверяваните лица имущество, за което не е доказан законен източник на средствата; 2) как следва да бъде направен извода за несъответствие – дали следва да бъде взето предвид само наличното в края на проверявания период имущество или всичкото имущество, придобито от проверяваното лице и свързаните с него лица за целия проверяван период. Разрешението на втория въпрос е установено със съобразеното в настоящото производство ТР № 4/2021г. по тълк. д. № 4/2021г. на ОСГК на ВКС. Пред въззивната инстанция са оспорени единствено правните изводи на първоинстанционния съд, като осъществените от процесуалния представител действия по защита интереса на въззиваемите страни се изразява в изготвяне и депозиране на един общ отговор на въззивна жалба, отговор на частна въззивна жалба, процесуално представителство в едно открито съдебно заседание, в което е изразено становище по изготвения доклад на делото, отправено искане за даване на ход на делото и становище по съществото на спора.

Предвид гореизложеното, при определяне на дължимия адвокатски хонорар, съдът счита, че е дължимо адвокатско възнаграждение под установения с алгоритъма на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа минимум, тъй като делото не се е отличавало с особена фактическа или правна сложност, нито пък процесуалният представител е положил извънредни процесуални усилия, които да обусловят извод за дължимост на разноски за адвокатски възнаграждения в размер, надхвърлящ сумата от 2 500 лева в полза на Т. П.

3

Ж., съответно сумата от 800 лв. в полза на Л. Ж. К..

По изложените съображения и на основание чл. 248 ГПК във вр. чл. 252 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Т. П. Ж., лично и в качеството на ЕТ „Л. – 80- Т. Ж.“, както и Л. Ж. К. с вх. № 7664/23.10.2025г. за изменение на решение № 172/16.10.2025 г. постановено по в.гр.д.№ 298/2025г. на Апелативен съд – Варна в частта за разноските.

Определението може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд на Република България в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4