Решение № 4608 от 04.09.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4608 гр. София, 22.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Г, в закрито заседание на двадесет и втори август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Янк. Иванова Вранеску

Членове:

Пламен Колев

Никола Чомпалов като разгледа докладваното от Никола Чомпалов Въззивно гражданско дело № 20231100507865 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.435 ал.2, т.7 ГПК. Образувано е по жалба на Столична община, която има качеството на длъжник по изпълнението, срещу постановлението за разноски по изп.дело N 20237900401046 на ЧСИ Р.М.. Според жалбоподателя постановлението за разноски е незаконосъобразно, защото в изпълнителното производство не са извършени никакви принудителни действия за събиране на дълга, поради което взискателят има право на разноски само за образуване на изпълнителното дело. Поддържа се и че длъжникът е погасил доброволно задълженията по изпълнителния лист. Навежда се довод, че начислената такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ е завишена по размер, защото съгласно т.27 не може да се надвишава една десета от вземането по изпълнителния лист.

Иска се от жалбоподателя да се отмени постановлението за разноски и да се намали адвокатското възнаграждение на взискателя до размера от 200 лв. – за образуване на изпълнително дело, а таксата по т.26 да се намали съобразно интереса по изпълнителния лист.

Ответникът по жалбата ЗЕАД „Б.В.И.Г.“, който има качеството на взискател в изпълнението, е подал отговор и оспорва жалбата с довода, че жалбата е подадена 18 дни след връчване на поканата за доброволно изпълнение, поради което е просрочена. По същество жалбата се оспорва с довода, че адвокатското възнаграждение е уговорено не само за подаване на молба за образуване на изпълнително дело, но и за процесуално представителство в изпълнителното производство, а в молбата за образуване е посочен изпълнителният способ „запор“.

1

Съдебният изпълнител е изготвил мотиви, в които сочи, че постановлението е законосъобразно, защото взискателят е упълномощил адвокат, който да го представлява изцяло в изпълнителното дело, а по него е бил наложен запор върху банкова сметка на длъжника. Размерът на таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ е съобразен с материалния интерес на взискателя.

Изп.дело N 20237900401046 на ЧСИ Р.М. e образувано по молба на ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ въз основа на изп.лист от 17.05.2023 г. на СРС, 78 с-в, по гр.дело N 20221110160071/22 г., с който Столична община е осъдена да заплати сумата от 238,79 лв. ведно със законната лихва от 04.11.2022 г. до окончателното плащане, както и сумата от 680 лв. – разноски. В молбата взискателят е посочил изпълнителния способ „запор“ върху банкови сметки на длъжника.

Представена е фактура N 014/25.04.2023 г., от която се установява, че е уговорено между взискателя и адв.Кралева адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. за образуване и водено на изп.дело. Във фактурата се сочи, че адвокатът не е регистриран по ДДС и не се начислява този данък.

В поканата за доброволно изпълнение N 25026/23.05.2023 г., връчена на 25.05.2023 г. на длъжника, е обективирано постановлението на съдебния изпълнител за разноски, в което е приета сумата от 400 лв. – за адвокатско възнаграждение на взискателя.

Със запорно съобщение N 25027/23.05.2023 г. е наложен запор върху банковата сметка на длъжника, открита в „Общинска банка“ АД, а в запорното съобщение е определен размер на таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 302,10 лв.

Длъжникът е подал на 30.05.2023 г. възражение, с което е оспорил размера на начислените такси и разноски.

С постановление от 30.05.2023 г. съдебният изпълнител е отказал да редуцира размерите на начислените такси и разноски.

С писмо от 31.05.2023 г. „Общинска банка“ АД е уведомила ЧСИ Р.М., че длъжникът е превел от банковата сметка сумата в размер на 1635,95 лв.

Жалбата е подадена в срок и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, който попада в обхвата на чл.435 ал.2 ГПК. Неоснователно е възражението на ответника взискател, че жалбата е просрочена. На 25.05.2023 г. длъжникът е получил поканата за доброволно изпълнение, която обективира постановлението за разноски, но още на 30.05.2023 г. е подал възражение с искане за намаляване на начислените такси и разноски, а по това възражение съдебният изпълнител се е произнесъл с обжалваното постановление от 30.05.2023 г., връчено на длъжника на 31.05.2024 г., който на 12.06.2023 г. е подал в срока по чл.436 ал.1 ГПК жалбата.

По размера на разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя. С молбата от 23.05.2023 г. за образуване на изп.дело процесуалният представител на взискателя е посочил като изпълнителен способ „запор“ върху банковите сметки на длъжника, а след получаване 2 на поканата за доброволно изпълнение от длъжника на 25.05.2023 г. задълженията по изпълнителния лист са били погасени чрез извършване на банков превод на 31.05.2023 г., т.е в срока за доброволно изпълнение дългът по изпълнителния лист е бил погасен.

При тези факти съдът намира, че по същество процесуалният представител на взискателя освен да подаде молба на 23.05.2023 г. за образуване на изпълнително дело, в която е посочил способ на изпълнение – „запор“ върху банкови сметки, който представлява задължителен реквизит на молбата по чл.426 ал.2 ГПК, не е сторил никакви процесуални действия по защита и съдействие за извършване на принудителни действия, които да са довели до погасяване на задължението. В този случай взискателят има право на адв.възнаграждение само за образуване на изп.дело, защото поради извършеното плащане в срока за доброволно изпълнение не са били предприети спрямо имуществото на длъжника принудителни действия, които да са довели до погасяване на задълженията по изпълнителния лист.

Дългът по изпълнителния лист е погасен в срока за доброволно изпълнение, а този факт обезсмисля извършването на процесуални действия по принудително изпълнение. В случая не са извършени процесуални действия по водене на изп.производство и срещу имуществото на длъжника не е приложен изпълнителен способ, различен от посочения в молбата за образуване на изпълнително дело, поради което взискателят няма право на разноски за процесуално представителство за извършване на принудителни действия за събиране на дълга, каквито реално не са сторени. Ето защо взискателят има право само на разноски за адвокатско възнаграждение за образуването на изпълнително дело.

С оглед ниската правна и фактическа сложност на изпълнителното дело, по което не са били извършени никакви принудителни действия срещу имуществото на длъжника, защото дългът е бил погасен в срока за доброволно изпълнение, адвокатското възнаграждение на взискателя следва да се намали до минималния размер за образуване на изп.дело – чл.10, т.1 от Наредба N 1 от 09.07.2004 г. – 200 лв. Към тази сума не следва да се начислява ДДС, защото в издадената от адвоката фактура N 014/25.04.2023 г. се сочи, че не е регистриран по ДДС.

По таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ. Размерът на задължението по изп.лист възлиза на 918,79 лв., а след прибавяне на законната лихва от 15,67 лв., определена по размер от съдебния изпълнител в поканата за доброволно изпълнение, се получава размер от 934,46 лв. При този размер на дълга пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ възлиза на 93,44 лв. Таксата по т.26 ТТРЗЧСИ е „пропорционална“, а според нормата на чл.83 ал.1 ЗЧСИ пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес, който се равнява на размера на присъдената с изпълнителния лист сума. Следователно няма основание таксата по т.26 да се изчислява и върху възложените в тежест на длъжника разноски по изпълнението за адвокатско възнаграждение на взискателя.

В т.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ е използван изразът "събраната сума", но с оглед нормата на чл.83 ал.1 ЗЧСИ, която е по-висок по степен нормативен акт, съдът на основание чл.15 ал.3 ЗНА намира, че таксата по т.26 от Тарифата следва да се 3 начислява само върху материалния интерес, който се определя от размера на подлежащото на принудително събиране вземане по изпълнителния лист, което в случая възлиза на 934,46 лв. Размерът на таксата по т.26 от 93,44 лв. не е в противоречие с правилото на т.27а от ТТРЗЧСИ.

С прибавяне на ДДС таксата по т.26 възлиза на 112,12 лв. Определеният от съдебният изпълнител размер на таксата от 152,10 лв. е завишен, поради което подлежи на намаляване до сумата от 112,12 лв.

С оглед на изложеното съдът намира, че жалбата е основателна и обжалваното постановление за разноските на съдебния изпълнител следва да се отмени и да се намали размерът на адвокатското възнаграждение на взискателя до 200 лв., а размерът на таксата по т.26 до сумата от 112,12 лв. /с ДДС/. В настоящето производство съдебни разноски не следва да се присъждат в полза на жалбоподателя, доколкото незаконосъобразният акт на съдебния изпълнител е причина за образуване на делото, а не поведението на насрещната страна.

Мотивиран съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановлението за разноски от 30.05.2023 г. по изп.дело N 20237900401046 на ЧСИ Р.М., с което е отказано намаляване на размера на адвокатското възнаграждение на взискателя ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ и намаляване на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ, и вместо това постановява:

НАМАЛЯВА на основание чл.78 ал.5 ГПК до размера от 200 лв. възнаграждението за адвокат на взискателя ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ по изп.дело N 20237900401046 на ЧСИ Р.М. и определя размер на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ от 112,12 лв. /с ДДС/, възложена в тежест на длъжника Столична община.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4