Решение № 1595 от 09.12.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1595 гр. Варна, 09.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Наталия П. Неделчева мл.с. Симона Р. Донева при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско дело № 20223100501958 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на на „Адвокатско дружество В. и Б.", ЕИК: 177327300, представлявано от адв. Цв. В. срещу решение №2132/29.06.2022г., постановено по гр. дело №1553/2022г. по описа на ВРС, с което предявеният от дружеството срещу ответника Т. Х. Б. иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка чл. 36, ал. 1 от Закона за адвокатурата, е отхвърлен като неоснователен. Жалбоподателят счита решението за незаконосъобразно поради противоречието му с материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а също така и неправилно, необосновано, немотивирано и лишено от задълбочен и справедлив анализ на доказателствата. Счита, че решението не съответства на доказателствата по делото и противоречи на действителното правно положение, като е постановено при превратно тълкуване на нормите на ЗА и ЗЗД. Твърди, че между страните е налице договор за поръчка за възлагане на правни услуги и представителство пред съд в специфичната хипотеза на адвокатски услуги, чиято нормативна регулация се осъществява от специалния Закон за адвокатурата. Излага, че страните са постигнали договореност според разпоредбата на чл. 36, ал. 4 ЗА, т. е. съгласие за заплащане на резултативен хонорар, който да бъде дължим след приключване на делото и да се определя от неговия изход. Видно от съдържанието на договора уговореното възнаграждение между тях е отнесено към всички действия на адвоката - довереник, към постигане на обезщетение във връзка с причинените на ответника неимуществени вреди, в защита на оценяемо в пари материално право, поради което е допустимо и възможно, съгласно посочената разпоредба, уговаряне на резултативен хонорар. Твърди, че в хода на производството се доказва, че именно ответникът- въпреки оспорването, е 1 подписал процесния договор. Счита, че противно на изводите на първоинстанционния съд между страните е постигнато и съгласие, както за предмета на договора, така и за това как следва да бъде определено адвокатското възнаграждение, а именно, че срещу оказаната правна защита и съдействие, ищцовото дружество ще получи резултативен хонорар. Твърди, че след като договорът и пълномощното са подписани лично от ответника, то той е запознат със съдържанието на процесния договор и е изразил своята воля, подписвайки го. Излага, че дори и да се приеме, че осъщественото представителство е по реда на чл. 38 от ЗА, то същото касае претенцията на пострадалия за разликата над доброволно изплатеното от „ДЗИ - Общо застраховане". Доколкото по категоричен начин се установява, че сумата от 20 000 лева е изплатена на ответника като застрахователно обезщетение, то същият дължи резултативен хонорар на адвокатското дружество. Счита, че по делото е безспорно установено, че между страните е сключен валиден договор за правна защита и съдействие, съдържащ всички клаузи на договорните отношения, в т.ч. предмет цена, начин на плащане. Тъй като писмената форма е форма за доказване, а не за действителност, то процесуалните възможности на страните за опровергаване на неговото съдържание и респ. за установяване на уговорки, различни от отразените в тях чрез гласни доказателствае ограничено. Твърди, че от събрания в първоинстанционното производство доказателствен материал се установява, че Адвокатското дружество е изправна страна в правоотношението, което има характер на договор за поръчка, а ответникът не е доказал, че е заплатил дължимото възнаграждение, или, че е налице основание, освобождаваща го от задължението да заплати осъществената правна защита и съдействие.

Жалбоподателят излага, че с отговора на исковата молба, ответникът е твърдял, че договорът не е подписан от него, но тези твърдения били опровергани от събраните в хода на производството доказателства. В тази връзка счита, че неправилно първоинстанционният съд е приел наличието на порок във волята - липса на съгласие. Наличието на основание за нищожност по чл. 26 ал. 2 пр. 2 от ЗЗД не може да бъде признато със СПН без надлежно искане от ответната страна, каквото не е направено. Съдът не може да се произнася на непредявено основание, което прави решението му недопустимо. По изложените съображения моли обжалваното решение да бъде отменено, а на негово място да бъде постановено друго, с което да бъде уважен предявения срещу ответника Т. Х. Б. иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка чл. 36, ал. 1 от Закона за адвокатурата, както и иска с основание чл. 86 ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 24.11.2021 г. до окончателното плащане, като основателен и доказан в хода на производството, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Въззиваемият Б. е депозирал писмен отговор, в който излага становище за неоснователност на въззивната жалба. Счита, че правилно първ. съд е отхвърлил предявения иск като е приел, че твърдяната от ищците цифра 25% не е изписана от него. Излага, че след като е анализирал правилно всички събрани по делото доказателства, първоинстанционният съд е направил законосъобразни и мотивирани изводи за неоснователност на предявения иск.

Счита, че след като ищецът не е установил чрез пълно и главно доказване основателността на предявения от него иск, то законосъобразно същият е бил отхвърлен като неоснователен. Излага също, че е недопустимо и в противоречие със закона да се претендира два пъти заплащането на адв. възнаграждение – един път-като процент от сумата, и втори път- по чл. 38, ал.

1 ЗА. По изложените съображения моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първ. решение – потвърдено като правилно и 2 законосъобразно.

След съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства, с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, съдът приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.

По съществото на спора, съдът съобрази следното:

Производството по делото е образувано по иск на Адвокатско дружество В. и Б.“, ЕИК 177327300, чрез адвокат Ц. С. В. от САК против Т.

Х. Б., ЕГН **********, с правно основание чл.422, ал.1 ГПК за приемане за установено, че ответникът му дължи сумата от 7027,80 лева, без ДДС на основание: чл. 36, ал. 1 от Закона за адвокатурата, за която е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 116842/21 по описа на ВРС.

Ищцовото дружество твърди, че на 24.04.2019 г. бил сключен договор за правна защита и съдействие с предмет на договора оказване на правна защита и съдействие с Т. Х. Б. с цел реализиране на негови права за определяне и изплащане на застрахователно обезщетение в резултат на претърпяно пътнотранспортно произшествие на 28.09.2018 г. в гр. Варна, при което пострадал и му били причинени телесни увреждания и имуществени вреди. За извършването на горните действия пълномощно, било предоставено пълномощно за процесуално представителство пред гражданския съд, така и пред органите по образуваното досъдебно производство, което било нотариално заверено под №4098/23.04.2019г. Твърди се, че в съответствие c възлагането на работата по сключения договор, дружеството, чрез упълномощен адвокат извършило всички необходими процесуални действия в рамките на законовите възможности, за защита на интересите на възложителя. Била предявена извънсъдебна претенция до застрахователя „ДЗИ - Общо застраховане“ за изплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди; изготвена била искова молба, по която било образувано гражданско дело срещу „ДЗИ - Общо застраховане“ - т.д.№ 779/2019 г. по описа на ОС Варна; изготвена била допълнителна искова молба по образуваното търговско дело, осъществено било явяване в шест открити съдебни заседания в първоинстанционното производство. Ищецът излага, че след образуване и в хода на гражданското дело, застрахователят изплатил на клиента обезщетение в размер на 20 000 лева, преди постановяване на решението на 18.01.2019г. С постановеното от ВОС Решение от 26.06.2020г., било определено допълнително обезщетение на ищеца Т. Б. в размер на 7 000 лв. освен платеното в хода на делото за неимуществени вреди и 43 лева за имуществени вреди. Това решение било обжалвано в отхвърлителната му, като с Решение от 12.11.2020г. въззивният съд потвърдил изцяло първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно, Сочи се още в исковата молба, че на 02.02.2021 г. пред ЧСИ Й.Ц.в с район на действие Софийски градски съд било образувано изпълнително дело № 20217840400182 с взискател Т. Х. Б. срещу „ДЗИ - Общо застраховане“ за събиране на допълнително присъденото обезщетение от ОС Варна.

3

Изпълнителното дело било прекратено с Постановление от 09.02.2021г. поради изплащане на задължението от длъжника преди неговото образуване, като допълнително присъденото обезщетение било заплатено от застрахователя на дата 16.07.2020г. по сметка на Т. Б., ведно с дължимата законна лихва, възлизащо на 8 111.20 лева., освен доброволно платеното на 18.01.2019г., по образуваната извънсъдебна претенция в размер на 20 000 лв. и във връзка с което също не било заплатено дължимото адвокатско възнаграждение. Ищецът твърди, че по силата на сключения между страните договор от 24.04.2019г. Б. следвало да му заплати възнаграждение в размер на 25 % без ДДС от брутния размер на определените/присъдените обезщетения при получаване на обезщетението, но не по-късно от 14 дни от датата на получаване. В тази връзка пред ВРС било депозирано заявление, по което било образувано ч.гр.д. 20213110116842 /2021г., по описа на PC Варна, и съответно издадена Заповед № 6941/09.12.2021г., срещу която постъпило възражение от ответника. Тъй като до настоящия момент дължимото адвокатско възнаграждение не било заплатено, ищецът моли съдът да приеме за установено, че ответникът му дължи сумата от 7 027.80 лв. без ДДС, представляващо уговореното и дължимо възнаграждение в размер на 25 % от получените обезщетения в общ размер на 28 111.20 лева. сумата от 3 865.29 лева представляваща лихва за периода от 16.07.2020г. до 22.11.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението, за което има издадена Заповед № 6941/09.12.2021г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.20213110116842/2021г. по описа на Районен съд Варна., 42 състав, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД.

Ответникът оспорва така предявения иск като неоснователен. Твърди, че още на 18.01.2019 г. е получил извънсъдебно и доброволно от „ДЗИ Общо Застраховане“ ЕАД сумата в размер на 20 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 28.09.2018 г., в гр.

Варна. Излага, че бил доволен от получената сума, но ищците без негово знание и съгласие самоволно образували търг. дело № 779/2019 г. по описа на ВОС, с решението по което „ДЗИ Общо Застраховане" ЕАД, ЕИК 121718407 било осъдено ДА ЗАПЛАТИ на Б. обезщетение за неимуществени вреди допълнително в размер на 7 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 18.01.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, като искът бил отхвърлен до допълнително претендирания размер от 30 000 лева, на осн. чл. 432 КЗ, вр.чл. 45 и 86 ЗЗД. Със същото решение Т. Б. бил осъден ДА ЗАПЛАТИ на „ДЗИ Общо Застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407 сумата 1 151 лв., представляващи разноски в производството съобразно отхвърлената част от предявените искове, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, а „ДЗИ Общо Застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407 било осъдено ДА ЗАПЛАТИ на „Адвокатско дружество В. и Б.“, ЕИК 177327300 сумата 636 лв., представляващи разноски в производството съобразно уважената част от предявените искове, на основание чл.78, ал.1 от ГПК вр. чл.38, ал.1 от ЗА.