Определение № 2174 от 17.01.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2174 гр. София, 17.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛИНА В. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело № 20251110148743 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140, вр. чл. 146, ал. 1 от ГПК.

Същото е образувано по подадена от М. С. С. срещу В. П. И. искова молба за съдебна делба на недвижим имот във фазата на допускането й.

Искането по чл. 349, ал. 1 ГПК за възлагане на имота в полза на ищцата е преждевременно подадени, тъй като подлежи на разглеждане във втората фаза на делбата.

Заявената от ищцата претенция по реда на чл. 344 ГПК е нередовна, във връзка с което на нея ще й бъдат дадени указания за прецизиране на искането си в срок.

Нередовността произтича от факта, че ищцата предявява претенцията си по сметки, считано от деня на връчване на исковата молба на ответната страна до окончателното прекратяване на съсобствеността. Константна е практиката на ВКС, като доктрината също е категорична по този въпрос, че обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС може да бъде присъдено в производство по чл.344, ал.2 ГПК като привременна мярка до приключване на делбата и/или с решението по втората фаза на делбата. В първия случай обезщетението е само за периода от влизане в сила на съдебния акт по чл.344, ал.2 ГПК до приключване на делбата. Във втория случай съдът присъжда обезщетение за предходен период, считано от отправянето на писмената покана до съдебното предявяване на претенцията (в този смисъл вж. например Решение № 48/26.03.2018 г. по гр. д. № 2572 по описа за 2017 г. и ч. гр. д. №2571/2017 г. на ВКС, 1-во г.о.).

Отделно във връзка с претенцията си по чл. 344, ал. 2 ГПК, ищцата не сочи доказателства, във връзка с което също ще й се дадат указания, на основание чл. 146, ал. 2 ГПК.

Представените писмени доказателства по делото са допустими, относими и необходими за разрешаване на правния спор, поради което следва да бъдат приети по делото.

Ответницата прави доказателствено искане за събиране на устни доказателства по делото чрез разпит на двата свидетели при режим на довеждане, като искането е частично основателно в светлината на чл. 159, ал. 2 ГПК. Няма необходимост от разпит на двама свидетели, доколкото фактите и обстоятелствата, по отношение на които ответната страна претендира да се събират устни доказателства, на практика засягат единствено въпроса за възможността на ищцата безпроблемно да достъпва съсобствения на страните имот.

1

Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона, предявеният иск е процесуално допустим, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания и на основание чл. 140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК, Софийски районен съд ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на ищцата М. С. С., чрез адв. М. от САК, в 1-седмичен срок от съобщението да отстрани нередовността по заявената претенция по чл. 344, ал. 2 ГПК – да посочи началния срок, за който претендира да бъде осъдена ответната страна, като вземе предвид дадените от съда разяснения в мотивната част на настоящото определение.

ПРЕДУПРЕЖДАВА ищцата, че при липса на срочно, цялостно и точно изпълнение, исковата й молба в тази част ще бъде върната, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.

ПРЕДСТАВЯ на страните писмен проекто-доклад по делото, съгласно чл. 146 ал.

1 и ал. 2 ГПК:

1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Предявен е иск с правно основание чл. 34 от ЗС за делба на недвижим имот.

Ищцата М. С. С. е предявила срещу В. П. И. иск за допускане на съдебна делба на следния недвижим имот:

1. Апартамент № 80, находящ се в град София, ж.к. „Христо Смирненски“, бл. 48, вх. Г, ет. 8, състоящ се от две стаи – дневна, кухня и сервизни помещения, със застроена площ 84,97 кв.м., с избено помещение без номер, с площ от 3,82 кв.м. и 1,256 % идеални части от общите части на сградата и толкова от правото на строеж върху държавната земя, при съседи на жилището: улица, двор, калкан, ап.81, покрив, ап. 77 и съседи на избеното помещение: коридор, мазе 18, коридор, двор, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по КККР на град София, Столична община, одобрени със Заповед № РД-18-138/24.07.2017 г. на Изпълнителния Директор на АКК, с адрес на самостоятелния обект: град София, ж.к. „Христо Смирненски“, блок 48, вх. Г, ет. 8, ап.80.

Самостоятелният обект се намира на ет. 8 в сграда с идентификатор № ***, с предназначение: жилищна сграда многофамилна, брой етажи – 8. Сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта – 1, площ на самостоятелния обект – 84,97 кв.м., ведно с прилежащо мазе с площ от 3,82 кв.м. и 1,256 % идеални части от общите части на сградата, на ниво 1, съседни самостоятелни обекти в сградата на същия етаж: № ***; ***, под обекта - ***, над обекта – няма.

Ищцата твърди, че с ответницата са съсобственици на така описания съсобствен имот по наследство на П. С. В. и Петкана И. Вълкова. Уточнява, че първоначалните собственици Петър и Петкана Вълкови закупили имота по реда на Наредбата за държавните имоти от 11.09.1991 г. Извежда, че П. С. В. и Петкана И. Вълкова оставили за свои наследници по закон ответницата В. П. И. (тяхна дъщеря) и бащата на ищцата С. П. С. (техен син). Последният починал на 16.07.2024 г., като оставил от своя страна за наследник само ищцата. Ето защо същата придобила качеството на собственик, а в настоящото производство и на съделител с ответницата – нейна леля. С оглед установените роднински връзки, твърди, че е собственик 2 на ¼ част от процесния имот, а ответницата – съответно на ¾ части. Доброволното уреждане на спора не дало резултат, затова предявява настоящия иск. Моли претенцията й за постановяване на привременни мерки, а именно осъждане на ответницата да й плаща по 300 лева месечно, с оглед факта, че същата е лишена от ползването на имота, да бъде уважена.

Моли съда да допусне имота до делба при посочените от нея квоти.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответницата В. П.

И. чрез адв. Разпопова. С отговора ответницата не оспорва твърденията на ищцата относно съсобствеността помежду им относно процесния недвижим имот, и то при посочените от ищцата квоти. Оспорва обаче претенцията на ищцата, заявена по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК, както и наведените във връзка с нея факти и обстоятелства от ищцата. Конкретно, възразява, че не е лишила ищцата от възможност да ползва имота съобразно дела си. Смята, че размерът на претенцията за обезщетяване лишаването от ползване в размер на 300 лева също е прекомерен с оглед притежаваните едва ¼ части от ищцата.

2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца – Предявен е иск с правно основание чл. 34, ал. 1 от ЗС – за допускане на съдебна делба на недвижим имот, придобити по силата на наследствено правоприемство. Направено е и искане за постановяване на привременна мярка по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК с правно основание чл.

31, ал. 2 ЗС.

3 Кои права и кои обстоятелства се признават по чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК – Ищцата твърди, че съсобствеността в процесните съсобствени имоти се разпределя по следния начин, а именно, че тя притежава ¼ идеални части от имота, докато ответницата притежава останалите ¾ части. Ответницата също признава тези квоти.

4 Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване по чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК – С оглед признатите от ответницата факти, и на основание чл. 153 ГПК съдът отделя за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства: че процесният делбен имот е съсобствен между страните при следните квоти: ¼ идеални части от имота за ищцата, и ¾ идеални части за ответницата.

5 Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК:

УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да установи по делото наличието на съсобственост между страните по отношение на процесния недвижим имоти на твърдяното правно основание /наследяване/ и в претендираните квоти.

УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест по искането за прилагане на привременна мярка е да докаже процесната вещ да е съсобствена, че вещта се ползва само от ответницата В. П. И..

6. По доказателствата:

ПРИЕМА представените към молбата документи като писмени доказателства по делото, на основание чл. 146, ал. 4 ГПК.

ДОПУСКА един свидетел на ответницата при режим на довеждане, на основание чл.

159, ал. 2 ГПК.

УКАЗВА на ищцата, че не сочи доказателства във връзка наведените от нея факти за лишаването й от ползване на процесния имот, както и за размера на претендираното 3 обезщетение, на основание чл. 146, ал. 2 ГПК.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото за 19.02.2026 г. в 09:30 ч., за която дата да се призоват страните с копие от определението, третото лице помагач с препис от исковата молба и отговора.

НАПЪТВА

СТРАНИТЕ

КЪМ

СПОГОДБА като им указва, че доброволното/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-благоприятният за тях ред за разрешаване на спора.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към

Министерство на правосъдието

/http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2. Медиацията е платена услуга. Към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби“, която предлага безплатно провеждането на медиация от медиатори и съдии и е отворена за всички страни по висящи граждански дела в СРС. В центъра спорът им ще бъде разгледан от независим арбитър.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Ако ищецът не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца. Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.

УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на основание чл.

92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.

ДА СЕ ВРЪЧИ, на основание чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, препис от настоящото определение на страните, ведно с проекта за доклад по делото, а на ищеца – и препис от отговора на исковата молба, ведно с приложенията към него като страните могат да вземат становище по доклада и дадените в него указания най-късно в първото по делото съдебно заседание.

Доколкото и двете страни в процеса се представляват от адвокати, които са дали 4 телефон за контакт и с оглед процесуална икономия и бързо разглеждане на делото, същите да се призоват чрез телефон.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5