Решение № 858 от 19.06.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 858 гр. Велико Търново, 19.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, IX СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ при участието на секретаря НИЯ Г. МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ Гражданско дело

№ 20264110100371 по описа за 2026 година

За да се произнесе взе предвид:

Предявен е установителен иск за нищожност на договор за потребителски кредит на основание чл.26, ал.1, пр.1-во от ЗЗД, вр.с чл.22 от ЗПК с твърдение за липса на съответствие на съдържанието му с изискванията на повелителните норми на чл. 11, ал.1, т.10, вр. с чл.10, ал.1 от ЗПК .

Пълномощникът на А. Р. А. , с ЕГН: ********** от гр. ***, ул.“ ***“ № * адвокат Б. Й. от *АК , твърди, че същият е сключил с ответника „Сити Кеш “ ООД , с ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление : град София , р-н Младост, бул.Цариградско шосе № 115 Е, ет.5 договор за потребителски кредит № ***/ **.**.**** г. , въз основа на който му е предоставил паричен заем в размер на 7000 лева със срок за ползване до **.**.**** г., платим на месечни вноски , с годишен процент на разходите в размер на 47,98 %, при постоянен годишен лихвен процент от 40,00 % и общо дължима сума за плащане в размер на 9409,70 лева.

Съгласно чл. 11, ал.1 от договора ако кредитополучателят не представи на кредитора в срок от 3 дни от сключването му, уговореното съгласно чл.5, ал.1 обезпечение , дължи неустойка в размер на 7690.30 лева .

Отрича действителността на договора за потребителски кредит / чл.22 от ЗПК/ поради обстоятелства, нарушаващи изискванията , съдържащи се в разпоредбата на чл.11, ал.1 т.10 от ЗПК: липсва информация какви точно разходи се включват в обхвата на годишния процент на разходите и как, по какъв начин е образуван.

Клаузата за неустойка е нищожна , тъй-като с нея се предвижда обезщетение за неизпълнение на аксесорно задължение , от което не може да произтекат вреди и затова излиза извън типичните й функции / обезпечителна и обезщетителна/, понеже в нарушение на забраната за заобикаляне на изискванията на закона , въведена с нормата на чл.21, ал.1 от ЗПК цели единствено неоснователно обогатяване на кредитора и освобождаването му от задължението по чл.16 от ЗПК да оцени предварително кредитоспособността на длъжника, както и заобикаля 1 нормата на чл.33, ал.1 от ЗПК , тъй-като с нея се предвижда още едно допълнително обезщетение за вреди, които се обезщетяват чрез мораторната лихва.

Предвид гореизложеното , моли съда да постанови решение , с което да приеме за установено , че договора за потребителски кредит е нищожен. Претендира присъждане на направените по производството разноски .

В с.з. поддържа писмено предявения иск.

Ответникът чрез пълномощника си Адвокатско дружество „***“ * , действащо чрез адвокат Х. М. от *АК оспорва иска с възражения , че договора в цялост и клаузата за неустойка съответстват на повелителните изисквания на закона / на съдържанието на нормите , които се твърди , че не спазени/и добрите нрави и не съществуват заявените от ищеца основания за нищожност . Моли да бъдат отхвърлен с присъждане на разноските по производството .

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните , приема за установено и обосновава следните правни изводи :

Юридическият факт на сключен между страните договор за потребителски кредит под формата на паричен заем по смисъла на чл.9, ал.1, ал.2 от ЗПК , чл.240, ал.1, ал.2 ЗЗД, с оспорената част от съдържанието му е признат и документиран .

Договорът не е опорочен с приписания му информационен недостиг, т.е. напълно съответства на повелителната норма на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, въвеждаща изисквания да съдържа посочване на лихвения процент и условията за прилагането му, периодите, условията и процедурите за промяната му/ ако, разбира се е предвидено , че такава би могло да се предприеме по почин на кредитора/ , какъв е годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора , с посочване на взетите предвид допускания , използвани при изчисляването му по определения в приложение № 1 на закона начин, като в дължимата информация не попада какви точно разходи се включват в обхвата на годишния процент на разходите, как, т.е. по каква методика е образуван – и двата елемента безспорно ги има в договора. Повелението на нормата на чл.10, ал.1 от ЗПК се отнася до формата на сключване на договора , еднаквостта на вида , формата и размера на шрифта за всички части / елементи/ на текста му , като с изискването да е сключен „по ясен и разбираем начин“се има предвид употреба на език, съответен на граматическите правила и стил. Въз основа на това изискване е недопустимо да се оспорва съдържанието му поради непълнота, щом то съответства на изискуемото , очертано в хипотезите на чл.11, ал.1 -27 от ЗПК, защото това би означавало да се „допълват“ тези хипотези от страните и съда , а не от законодателя .

Даден договор или част от него е логично и оправдано да се приеме, че нарушава закона с най- тежката последица нищожност, когато законът съдържа изрично и ясно предписано/ а не предполагаемо заложено / задължително изискване , което не е спазено и горната последица, или е нарочно упомената, или няма друго правило , което да я преодолява.

Вярно е , че идеята , заложена в нормата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК относно информацията за годишния процент на разходите е не просто да бъде посочено само цифровото му изражение като процентно съотношение , а и то да съответства на действителното, , т.е. да е онзи резултат – предмет на точно изчисление по формулата , показана в приложение № 1 на основата на предвидените в договора общи разходи по кредита , попадащи в обхвата му съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК. Целта на тази идея е да се осигури яснота, за да не се допусне по явен или „скрит“ начин в разрез с правата на потребителите годишният процент на разходите да нарушава или да заобикаля забраната на чл.19, ал.4 от ЗПК да не надвишава пет пъти размера на законната лихва за просрочени задължения в евро и във валута, определена с ПМС на РБ.

2

Това означава , че не трябва да съществуват разходи по кредита, невключени в обхвата на годишния процент на разходите, чието включване е дължимо.

Тези разходи обаче , за да се приеме , че е налице неспазване на идеята на закона за посочване на действителната стойност на ГПР трябва а/ да произтичат от валидни клаузи на договора и б/ съвкупно с останалите, включени в него разходи да не водят до надвишаване на предела му , очертан с повелението на чл.19, ал.4 от ЗПК.

Ако предвиждащите ги клаузи като части от съдържанието на договора , без които той би бил сключен , са нищожни на някое от основанията на чл.26, ал.1, ал.2 от ЗЗД или са неравноправни на някое от основанията на чл.143, ал.2, вр. с ал.1 , правещи ги също нищожни / чл.146, ал.1 от ЗПП/, тогава подобни разходи е нелогично да участват в изчислението на ГПР , тъйкато ще са в положението на изначална правна недължимост, без оглед на това, че фактически може да се платят/ съберат изцяло или отчасти.

Ако преценени сами по себе си/ по възражение на страната и/или служебно от съда/ относно това попадат ли в някоя от хипотезите на чл. 26, ал.1, ал.2 от ЗЗД или в хипотезите на чл.143, ал.2, вр. с ал.1 от ЗЗП, клаузите са действителни, но разходите , произтичащи от тях , самостоятелно или съвкупно с останалите разходи водят да надвишаване на предела на ГПР , въведен с нормата на чл.19, ал.4 от ЗПК, тогава ще са нищожни съгласно повелението на специалната норма на чл.19, ал.5 от ЗПК .

Тълкувателният прочит на тази разпоредба в системна връзка с разпоредбата на чл.19, ал.6 от ЗПК , която казва , че при плащания по договори , съдържащи клаузи , които са обявени за нищожни по ал.5 , надвзетите средства над прага по ал.4 се удържат при последващи плащания по кредита , води до извода , че в тези случаи юридическата съдба на самия договор за потребителски кредит не е тази по чл. 22 от ЗПК, т.е. не е недействителен.

А не е , защото ако идеята на закона бе да е , тогава не би имало логично обяснение как при недействителен договор надвзетите средства над прага по ал.4 ще се предвижда „да се удържат при последващи плащания по кредита“? За да се правят такива, трябва да съществува правно основание , а то не може да бъде друго, освен „запазен“ след последицата по чл. 19, ал.5 от ЗПК , т.е. действителен, договор за потребителски кредит.

Не е случайно, че сред всички изчерпателно изредени нарушения на норми в текста на чл.22 от ЗПК не попада тази на чл.19, ал. 4 от ЗПК.

В основанието на иска за нищожност ищецът не включва оспорване на действителността на посочения годишен процент на разходите, а непосочване на елементите му, поради което съдът няма право и задължение да излиза извън това основание, тъй-като би нарушил диспозитивното начало в гражданския процес и правото на защита на другата страна / чл. 6, ал.2, чл.9, чл. 127, ал.1, т.4, чл. 131, ал.2, т.4 от ГПК/ Каузата за заплащане на неустойка е оспорена , но без да е предявен иск за обявяване на нищожността й , а дори и да би се приело , че е нищожна, тази й отрицателна правна квалификация не би довела до нищожност на целия договор, тъй-като не може да се направи категорично заключение , че без нея не би бил сключен / чл.26, ал.4 от ЗЗД/ Не е предявен иск и за нищожност на оспорената като противоречаща и/или заобикаляща закона клауза за предоставяне на обезпечение, без която не би съществувала и клауза за заплащане на неустойка , но ако и да бе предявен такъв, тя е действителна.

Следва все пак да се обясни правното положение на двете неделимо свързани клаузи в обхвата на оспорването им.

По начало, щом е допустимо договаряне между кредитора и длъжника вторият да предостави на първия обезпечение за изпълнение на поетите по договора задължения/ чл. 71 от 3

ЗЗД/ и такова договаряне не само не е забранено от ЗПК, а е допустимо / вж. чл.29, ал.1 чл.11, ал.1, т.18 от ЗПК/ , правно логически е очевидно, че е допустимо и уговаряне на неустойка за непредоставяне на обещаното обезпечение, тъй-като правилото на чл.92, ал.1 от ЗЗД дава свобода за прилагане при всякакъв вид неизпълнение на договорно задължение, без да прави разлика дали е основно или допълнително.

Възражението, че неустойката по съществото си била „скрито възнаграждение за ползване на заетата сума“ и всъщност цели неоснователно обогатяване на кредитора , освобождаването му от задължението по чл.16, ал.1 от ЗПК , че заобикаля нормата на чл.33, ал.1 от ЗПК , тъй-като с нея се предвижда още едно допълнително обезщетение за вреди, които се обезщетяват чрез мораторната лихва, не може да бъде споделено.

Щом това вземане изрично е предвидено да изпълнява функцията на неустойка , която според модела на обезпечението не би могло да има друго обезщетително покритие , освен риска от вреди във вид на допълнителни разходи, свързани със събирането на всички дължими суми , които би могло да настъпят, тогава когато потребителят не изпълни задължението си да го осигури и предостави, неговото съществуване/ на вземането/ от гледна точка на действителността/ недействителността на оспорената клауза, трябва да се прецени на „собствено“ основание , т.е. отделно от мораторната лихва като вид обезщетение на вреди от забава на изпълнение на паричното задължение / чл.86, ал.1 от ЗЗД, чл.33, ал.1 от ЗПК/, както и отделно от лихвата за ползване на усвоените парични средства , която е възнаграждение на кредитора / чл. 240, ал.2 от ЗЗД

И това е така, поради изричното им разграничение в договора и в закона по вид и предназначение, което не позволява тяхното „обединение“, т.е. договорно предвиденото вземане за неустойка , позволено от закона и нарочено да има „прикрито предназначение“, да се окаже лишено от основание/ смислена причина/ , щом за кредитора са на разположение обезщетението за забава и възнаградителната лихва. Да се мисли по този начин , означава да се постави потребителя кредитополучател в ситуация на участие в конструкция на относителна привидност на клаузите / чл. 26, ал.2, пр.5-то , вр. с чл. 17, ал.1 от ЗЗД/, тъй-като той е получил в писмен вид пълна предоговорна информация, наясно е бил, че в съдържанието на договора са предвидени тези клаузи и се е съгласил да го сключи, знаейки какво обезпечително задължение поема и че при неизпълнението му ще дължи плащане на неустойка в определен размер.