Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2187 от 03.09.2024, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно гражданско дело 2264/2024
Вид
Определение № 2187
Подписан
03.09.2024
В сила
03.09.2024
Състав
Величка Борилова, Зорница Гладилова, Мария Райкинска

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2187 гр. София, 03.09.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на трети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка Борилова

Членове:

Зорница Гладилова

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно частно гражданско дело № 20241000502264 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК.

С определение № 10233/28.06.2024 г., постановено по гр.д.№ 12367/2022 г., СГС, ГО, I-6 състав е прекратил производството по делото в частта по предявения от „Ел Пи Ню Комерс“ ЕООД – в несъстоятелност, чрез синдика адв.В. П. М. иск да бъде осъден Л. Г.

С. да му върне изтеглените от С. в качеството му на управител на дружеството, но за лични цели, суми, както следва: на 11.06.2018 г. – сумата от 500 лв., на 12.06.2018 г. - сумата от 2 000 лв., на 13.06.2018 г. – сумата от 1 500 лв., на 15.6.2018 г. - сумата от 1 900 лв. и на 18.06.2018 г. – сумата от 1 300 лв.

Срещу това определение е подадена частна жалба от „БСБ Ойл“ ЕООД, трето в първоинстанционното производство лице, което моли то да бъде отменено и делото да бъде върнато в тази част за продължаване на съдопроизводствените действия. Счита, че с това определение съдът се е произнесъл предварително по съществото на спора. Променяйки правната квалификация на иска, съдът сам създал основание за прекратяване на делото.

Производството било образувано за попълване на масата на несъстоятелността на „Ел Пи Ню Комерс“ ЕООД – в несъстоятелност и удовлетворяване на „БСБ Ойл“ ЕООД в качеството му на негов кредитор с прието вземане, което било конституирано по силата на постановление, с което било придобило процесното вземане за сума в размер 69 129.71 лева , законна лихва в размер 652.89 лева и законна лихва считано от 24.11.2022 г. В хода на производството съдът неправилно променил правната квалификация на иска от чл.59 от ЗЗД на чл.145 от ТЗ. За процесния период от 11.06.2018 г. до 06.12.2019 г. ответникът Л. Г. С. бил управител и едноличен собственик на „Ел Пи Ню Комерс“ ЕООД, което обстоятелство изключвало прилагане в производството пред СГС на чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД или чл.145 от ТЗ, тъй като и при двата случая, които са били възможни преди производството по несъстоятелност, е липсвал правен интерес лицето да търси от себе си изпълнение или реализиране на отговорност.

Ответникът Л. Г. С. оспорва частната жалба.

Срещу определението е подадена частна жалба и от „Ел Пи Ню Комерс“ ЕООД 1

– в несъстоятелност, чрез синдика адв.В. П. М.. Счита, че дори да е налице формално решение за освобождаване от отговорност от страна на едноличния собственик на капитала на „Ел Пи Ню Комерс“ ЕООД на неговия управител, които са едно и също лице - Л. Г. С., същото било нищожно по съображение на чл.9 от ЗЗД вр. ТР № 1/27.04.2022 г. на ВКС, тъй като било противно на добрите нрави, защото в резултат на действията на Л. С. дружеството е оставило неудовлетворени кредитори, което довело обявяването му в несъстоятелност.

Променяйки правната квалификация на иска на чл.145 от ТЗ съдът помагал на ответника да се освободи от задълженията си към масата на несъстоятелността.

Ответникът Л. Г. С. оспорва частната жалба.

Въззивният съд като обсъди представените по делото доказателства, намира за установено следното:

Първоинстанционното производство е образувано по предявени от „Ел Пи Ню Комерс“ ЕООД – в несъстоятелност, чрез синдика адв.В. П. М. искове да бъде осъден Л. Г.

С., едноличен собственик и управител на дружеството, да му върне сумата от 69 129.71 лева, която С. на „Ел Пи Ню Комерс“ ЕООД бил изтеглил от банковата сметка на дружеството, която претенция самият ищец е квалифицирал с разпоредбата на чл.59 от ЗЗД.

С изготвения по делото проект за доклад съдът е определил правна квалификация на иска по чл.59 от ЗЗД, но в проведеното по делото открито съдебно заседание на 14.05.2024 г. сменил правната квалификация на иска на чл.145 ТЗ, като приел, че несъстоятелното дружество търси отговорност от бивш управител за нанесени от него вреди и в тази връзка е дал възможност на синдика на „Ел Пи Ню Комерс“ ЕООД да представи заверени копия от решенията на едноличния собственик на дружеството, с които Л. Г. С. е бил освободен като управител и заличен като такъв съответно на 12.09.2018 г. и на 06.07.2020 г.

С молба от 22.05.2024 г. „Ел Пи Ню Комерс“ ЕООД – в несъстоятелност, чрез синдика адв.В. П. М. е представило Протокол от решения на едноличния собственик на „Ел Пи Ню Комерс“ ЕООД от 29.08.2018 г., по силата на които Л. Г. С., в качеството му на досегашен управител на „Ел Пи Ню Комерс“ ЕООД е освободен от отговорност за действията му по повод Дружеството от новия едноличен собственик и новоназначен управител.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд приема следното от правна страна:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.145 ТЗ за сумата от 69 782.60 лева, представляваща сбор от осъществени тегления на парични суми в брой от сметката на „Ел Пи Ню Комерс“ ЕООД от неговия едноличен собственик и управител Л. Г. С.. С иска се ангажира имуществената отговорност на управителя и едноличен собственик на ищцовото дружество за вредите, причинени на дружеството, при изпълнението на управленските му правомощия по договора за възлагане на управлението.

По отношение на тази специална имуществена отговорност съдебната практика безпротиворечиво приема, че представлява договорна отговорност.

Законът с разпоредбата на чл.59 от ЗЗД предвижда генерална клауза за неоснователно обогатяване с наименованието „неоснователно обогатяване за чужда сметка“.

Правната теория разглежда това правило като една допълнителна и субсидиарна претенция за имуществено уравнение чрез едно единно общо вземане въз основа на единен общ фактически състав, което възниква само когато липсва друго средство за защита (по арг. от чл. 59, ал.2ЗЗД). Това се възприема и от съдебната практика, закрепено и с Постановление 2

№ 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС.

Правната литература извежда следните предпоставки, при които вземането с правно основание чл.59 ЗЗД възниква: 1./ обогатяване на едно лице за сметка на друго; 2./ обедняване на това лице, свързано с обогатяването на първото; 3./ връзка между обедняването и обогатяването; 4./ липса на основание за обогатяването; и 5./ липса на друг иск (вещен, деликтен, договорен), с който обеднелият да се защити . От тук и в исковия процес в тежест на ищеца по иска с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД е да докаже както своето обедняване, така и обогатяването на ответника, също и общите факти, от които произтичат обедняването и обогатяването. Формулировка на текста на чл.59, ал.1 ЗЗД и изведените предпоставки за уважаване на иска показват, че нормата се свързва с един общ принцип на недопустимост на неоснователното обогатяване. Същевременно обусловеността на общата претенция за неоснователно обогатяване от идеите на справедливостта я извежда извън договорното, деликтното и вещното право.

Поради изложените основни постановки относно приложението на чл.59 от ЗЗД, настоящият въззивен състав приема, че при наличие на иск, основан на договорна отговорност с правно основание чл.145 от ЗЗД, предявеният иск следва да бъде квалифициран с него.

Съгласно чл.145 от ТЗ управителят отговаря имуществено за причинени на дружеството вреди.

За реализирането на тази отговорност трябва да са осъществени както вредоносните действия на управителя спрямо дружеството и да е взето решение на ОС по чл.137, ал.1, т.8 ТЗ за търсене на такава отговорност. Специалната имуществена отговорност на управителя на ООД произтича от съществуващите между него и капиталовото дружество два вида правоотношения - договорно и органно. Фактическият състав на този вид гражданска отговорност обхваща виновното, противоправно, вредоносно неизпълнение на задълженията на управителя, чието поведение възпрепятства управлението на дружеството и от което са последвали вреди. Правото на дружеството да търси имуществените последици от неизпълнение на договорното и органно задължение на управителя произтича от дейността му като орган на дружеството.

В своята трайна практика, намерила израз в Решение № 41 от 29.04.2009 г. по т. д. № 669/2008 г., ВКС, ТК, I т. о., Върховният касационен съд приема, че: „предпоставка за реализиране по исков път /чл. 145 ТЗ/ на имуществената отговорност на управителя за причинени на дружеството с ограничена отговорност вреди е наличието на взето решение на ОС на съдружниците в дружеството за предявяване на този иск. За реализирането на тази отговорност трябва да са осъществени както вредоносните действия на управителя спрямо дружеството, така и да е взето решение на ОС по чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ за търсене на такава отговорност……..Решението на ОС на ООД по чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ за предявяване на иска срещу управителя се наслагва върху фактическия състав на деянието, от което произтича отговорността на управителя, поради което то представлява предпоставка за предявяване на иска на основание чл. 145 ТЗ. Само допълнително настъпили правопогасяващи или правоизключващи факти, отричащи правопораждащия факт, биха довели до погасяване на отговорността. Типичен случай за погасяване на възникналата отговорност на управителя е допълнителният факт на евентуално взето решение от ОС по чл. 137, ал. 1, т. 5 ТЗ за освобождаването му отговорност. Тази възможност за опрощаване на отговорността на управителя е предоставена единствено в компетентността на ОС. При взето решение за освобождаване от отговорност на управителя, дружеството не може да претендира вреди, независимо, че фактическият състав на деянието е осъществен. Това решение на ОС на ООД е допълнителен правопогасяващ факт, поради което за предявяване на иска, с който се търси имуществена отговорност на управителя, не е необходимо да се вземе изрично решение от ОС на дружеството, че управителят му не се освобождава от отговорност. Решението на ОС 3 на съдружниците за предявяване на иска с правно основание чл. 145 ТЗ съдържа в себе си и волята на дружеството, че не освобождава управителя от отговорност.“ От справка по партидата на „Ел Пи Ню Комерс“ ЕООД в търговския регистър се установява, че в исковия период, за който се претендират вреди, Л. С. два пъти е бил заличаван като управител на дружеството с вписване на 12.09.2018 г. и следващо вписване на 06.07.2020 г. С решение на едноличния собственик на капитала от 29.08.2018 г., Л. Г. С. е освободен като управител и е освободен от отговорност. Следователно за действията си до момента на освобождаването му, същият не носи отговорност по чл.145 от ЗЗД, което включва посочените в исковата молба тегления на парични суми от сметката на дружеството съответно: на 11.06.2018 г. – сумата от 500 лв., на 12.06.2018 г. - сумата от 2 000 лв., на 13.06.2018 г. – сумата от 1 500 лв., на 15.6.2018 г. - сумата от 1 900 лв. и на 18.06.2018 г. – сумата от 1 300 лв.

По отношение на тази част от исковата претенция съдът правилно и законосъобразно е прекратил производството по делото, тъй като искът е недопустим.

По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Воден от горното решаващият състав на Софийски апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 10233/28.06.2024 г., постановено по гр.д.№ 12367/2022 г., СГС, ГО, I-6 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4