Определение № 5564 от 10.12.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5564 гр. Варна, 10.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно частно гражданско дело № 20253100502630 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Образувано е по повод депозирана частна жалба вх. № 87455/20.10.2025г. от К. Т. П. против Определение № 13002/25.09.2025г. постановено по гр.д.№ 9545/2021г. по описа на ВРС, с което е оставена без уважение молба на жалбоподателя за изменение в частта за разноските на Решение № 2818/23.07.2025г., постановено по делото на основание чл.248, ал.1 от ГПК.

В жалбата, уточнена с молба от 29.10.2025г. се иска отмяна на обжалваното определение, с което е отказано изменение на определените със съдебното решение по делото дължими държавни такси в производството за делба. Жалбоподателя счита, че държавните такси следва да бъдат определени на база данъчната оценка на съсобствения имот, а не съобразно определената от вещо лице пазарна оценка на същия.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната страна – Л. Т. П..

СЪДЪТ, след служебна проверка констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу обжалваем акт – определение, което попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК, вр.чл.248, ал.3 от ГПК, от страна с правен интерес от обжалване и удовлетворява изискванията за съдържание по чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С решение № 2818/23.07.2025г. постановено по гр.д.№ 9545/2021г. по описа на ВРС в производство за делба, втора фаза, съдът е постановил изнасяне на публична продан на съсобствения недвижим имот, като е осъдил двамата съделители Л. Т. П. и К. Т. П. да заплатят на основание чл.355 от ГПК държавна такса в размер на 4% от стойността на притежавания от всеки съделител дял. На това основание е указано притежаващият 1/16 1 ид.част от имота съделител К. П. да заплати по сметка на ВРС държавна такса в размер на 380,48 лева, а притежаващият останалите 15/16 ид.части да заплати държавна такса в размер на 5707,52 лева.

С молба /наименована частна жалба/ от 20.08.2025г., уточнена с молба с вх.№ 73348/26.08.2025г. К. П. е поискал от съда да измени постановеното по делото съдебно решение № 2818/23.07.2025г. в частта за разноските, като определи дължимите държавни такси на база данъчната оценка на съсобствения имот, а не на база посочената от вещо лице пазарна стойност на същия.

С обжалваното определение № 13002/25.09.2025г. съдът е оставил без уважение молба на жалбоподателя за изменение, по реда на чл.248, ал.1 от ГПК, в частта за разноските на Решение № 2818/23.07.2025г. постановено по делото.

При осъществяване на инстанционен контрол на обжалваното определение, настоящият съдебен състав намира, че дължимата от жалбоподателя държавна такса е определена правилно от първоинстанционния съд.

В делбения процес държавната такса се събира с решението по извършване на делбата, като тя се определя въз основа на пазарната оценка на делбения имот и дела на всеки от съделителите, определен с решението по допускане на делбата. Горното произтича от нормата на чл.355 от ГПК, вр. чл.8, предл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, според които страните заплащат разноски съобразно стойността на дяловете си, а държавната такса, която се събира по дело за делба е в размер на 4% върху стойността на дяловете.

Стойността на дяловете се формира на база пазарната стойност на имуществата включени в делбената маса, по отношение на които съделителите притежават права. В случая стойността на дела на жалбоподателя определен от заключението на вещото лице по проведената във втората фаза на делбеното производство СТЕ е в размер на 9512 лева, следователно дължимата от него държавна такса от 4% е в размер на 380,48 лева. Делбеното производство е особено исково производство с множество специфики, в това число и досежно цената на иска, която не се определя по правилата на чл.69, ал.1, т.2 от ГПК, доколкото искът за делба не е иск за собственост, а по реда на цитираните по-горе разпоредби, т.е меродавна за определяне на дължимата държавна такса е пазарната стойност на дяловете на съделителите. Това е така, тъй като след извършване на делбата всеки от съделителите получава в индивидуална собственост имущество по пазарна стойност, в случая ищецът получава имущество на стойност 9512 лева. В този смисъл е и Определение № 4173/20.09.2024г. по ч.гр.д.№ 3142/2024г. на ВКС, II г.о.

На основание изложеното, съдът намира, че подадената частна жалба се явява неоснователна и обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 13002/25.09.2025г. постановено по гр.д.№ 9545/2021г. по описа на ВРС, с което е оставена без уважение молба на К. Т. П. за изменение в частта за разноските на Решение № 2818/23.07.2025г. постановено по делото, на основание чл.248, ал.1 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд, в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5564 гр. Варна, 10.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно частно гражданско дело № 20253100502630 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Образувано е по повод депозирана частна жалба вх. № 87455/20.10.2025г. от К. Т. П. против Определение № 13002/25.09.2025г. постановено по гр.д.№ 9545/2021г. по описа на ВРС, с което е оставена без уважение молба на жалбоподателя за изменение в частта за разноските на Решение № 2818/23.07.2025г., постановено по делото на основание чл.248, ал.1 от ГПК.

В жалбата, уточнена с молба от 29.10.2025г. се иска отмяна на обжалваното определение, с което е отказано изменение на определените със съдебното решение по делото дължими държавни такси в производството за делба. Жалбоподателя счита, че държавните такси следва да бъдат определени на база данъчната оценка на съсобствения имот, а не съобразно определената от вещо лице пазарна оценка на същия.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната страна – Л. Т. П..

СЪДЪТ, след служебна проверка констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу обжалваем акт – определение, което попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК, вр.чл.248, ал.3 от ГПК, от страна с правен интерес от обжалване и удовлетворява изискванията за съдържание по чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С решение № 2818/23.07.2025г. постановено по гр.д.№ 9545/2021г. по описа на ВРС в производство за делба, втора фаза, съдът е постановил изнасяне на публична продан на съсобствения недвижим имот, като е осъдил двамата съделители Л. Т. П. и К. Т. П. да заплатят на основание чл.355 от ГПК държавна такса в размер на 4% от стойността на притежавания от всеки съделител дял. На това основание е указано притежаващият 1/16 1 ид.част от имота съделител К. П. да заплати по сметка на ВРС държавна такса в размер на 380,48 лева, а притежаващият останалите 15/16 ид.части да заплати държавна такса в размер на 5707,52 лева.

С молба /наименована частна жалба/ от 20.08.2025г., уточнена с молба с вх.№ 73348/26.08.2025г. К. П. е поискал от съда да измени постановеното по делото съдебно решение № 2818/23.07.2025г. в частта за разноските, като определи дължимите държавни такси на база данъчната оценка на съсобствения имот, а не на база посочената от вещо лице пазарна стойност на същия.

С обжалваното определение № 13002/25.09.2025г. съдът е оставил без уважение молба на жалбоподателя за изменение, по реда на чл.248, ал.1 от ГПК, в частта за разноските на Решение № 2818/23.07.2025г. постановено по делото.

При осъществяване на инстанционен контрол на обжалваното определение, настоящият съдебен състав намира, че дължимата от жалбоподателя държавна такса е определена правилно от първоинстанционния съд.

В делбения процес държавната такса се събира с решението по извършване на делбата, като тя се определя въз основа на пазарната оценка на делбения имот и дела на всеки от съделителите, определен с решението по допускане на делбата. Горното произтича от нормата на чл.355 от ГПК, вр. чл.8, предл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, според които страните заплащат разноски съобразно стойността на дяловете си, а държавната такса, която се събира по дело за делба е в размер на 4% върху стойността на дяловете.

Стойността на дяловете се формира на база пазарната стойност на имуществата включени в делбената маса, по отношение на които съделителите притежават права. В случая стойността на дела на жалбоподателя определен от заключението на вещото лице по проведената във втората фаза на делбеното производство СТЕ е в размер на 9512 лева, следователно дължимата от него държавна такса от 4% е в размер на 380,48 лева. Делбеното производство е особено исково производство с множество специфики, в това число и досежно цената на иска, която не се определя по правилата на чл.69, ал.1, т.2 от ГПК, доколкото искът за делба не е иск за собственост, а по реда на цитираните по-горе разпоредби, т.е меродавна за определяне на дължимата държавна такса е пазарната стойност на дяловете на съделителите. Това е така, тъй като след извършване на делбата всеки от съделителите получава в индивидуална собственост имущество по пазарна стойност, в случая ищецът получава имущество на стойност 9512 лева. В този смисъл е и Определение № 4173/20.09.2024г. по ч.гр.д.№ 3142/2024г. на ВКС, II г.о.

На основание изложеното, съдът намира, че подадената частна жалба се явява неоснователна и обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 13002/25.09.2025г. постановено по гр.д.№ 9545/2021г. по описа на ВРС, с което е оставена без уважение молба на К. Т. П. за изменение в частта за разноските на Решение № 2818/23.07.2025г. постановено по делото, на основание чл.248, ал.1 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд, в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3