Определение № 3304 от 09.12.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3304 гр. София, 09.12.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елеонора Чаначева

Членове:

Васил Христакиев

Елена Арнаучкова като разгледа докладваното от Елена Арнаучкова Касационно търговско дело № 20248002901436 по описа за 2024 година и, за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по подадената чрез адв.Ал. И. касационна жалба на ответника ЗД „Булинс“ АД, гр.София, срещу решение № 420 от 09.04.2024г. по възз.гр.д.№ 3551/2021г. на Софийски апелативен съд.

В касационната жалба са релевирани доводи за недопустимост и за неправилност на обжалваното решение, поради противоречие с материалния и процесуалния закон – основания за касационно обжалване по т.2 и т.3, предл.1 и 2 на чл.281 ГПК. Поддържа се оплакване за необсъждане на релевираното във въззивната жалба възражение за недопустимост на първоинстанционното решение. Касаторът намира въззивното решение за недопустимо, тъй като с него е потвърдено решение, с което е пререшен въпрос, по който първоинстанционният съд вече се е произнесъл с решението си от 21.05.2021г., евентуално, поради това, че са присъдени допълнителни обезщетения по непредявени искове. Касаторът счита, че определените обезщетения за неимуществени вреди са прекомерно високи. В тази връзка релевира, че съставът на апелативния съд, макар и формално да е посочил в мотивите си някои от критериите за прилагане на разпоредбата на чл.52 ЗЗД, не е посочил и не е взел под внимание всички критерии и не ги е приложил 1 правилно, присъдените обезщетения са с оглед на ответника, а не са с оглед на вредата, и при определянето им не са съобразени икономическата конюнктура в страната и съдебната практика за подобни вреди към датата на процесния инцидент. Искането е за отмяна на въззивното решение в частите, с които исковете са уважени, и за постановяване на друго, с което исковете да бъдат изцяло отхвърлени или за намаляване на обезщетенията. Претендира за присъждане на разноски.

В инкорпорираното в касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е въведено основанието по т.1, предл.2 на чл.280, ал.1 ГПК по следните правни въпроси:

1. За да се приеме, че има валидно заявен иск, следва ли да има изрично искане в петитума на исковата молба или е достатъчно да се посочи в обстоятелствената част на исковата молба като правно основание? Върху какво следва да се произнесе съдът с диспозитива на решението си, върху петитума на исковата молба или върху обясненията, дадени в обстоятелствената й част като евентуални правни основания? В този смисъл липсва ли произнасяне от първата съдебна инстанция с решението от 21.05.2021г. по предявен иск и пререшава ли решен вече с него въпрос с решението от 21.09.2023г.? По тези въпроси касаторът се позовава на решение № 773/26.01.2011г. по гр.д.№ 618/2009г., III г.о.

2. Вярно ли е, че за възникване на отговорност по реда на чл.493, ал.2, т.5 КЗ е ирелевантна причината за повредата? По него касаторът се позовава на решение № 60 086/02.11.2021г. по т.д.№ 1656/2020г., I т.о.

3. Вярно ли е, че, когато съдът в мотивите към решението си е приел, че оппределени факти са ирелевантни с оглед установената фактическа обстановка в производството, които факти са посочени в обстоятелствената част на исковата молба, но незаявени като евентуален иск с петитум, и липсва изрично произнасяне с петитума към решението по тези факти, а само в мотивите към него, съдът на практика не се е произнесъл по предявен иск/както се твърди в настоящото производство/ По него касаторът се позовава на решение № 229/20.10.2011г. по гр.д.№ 1456/2010г., II г.о.

4. До кой момент ищецът по иск, разгледан по реда на „Производство по търговски спорове“ от ГПК, може да прави изменение на иска или 2 уточнение на петитума, като заяви искане в петитума, което не е правено до този момент? Касаторът се позовава на решение № 50074/27.10.2023г. по т.д.№ 1098/2022г., II т.о.

Бланкетно е въведно е основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност.

В подадения чрез адв. Д. Й. съвместен писмен отговор насрещната страна, ищците, оспорват наличието на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и основателността на касационната жалба.

Претендира се за присъждане в полза на Адвокатско дружество „Й. и Е. на адвокатски възнаграждения по чл.38 ЗА за предоставената безплатна правна помощ на всеки от ищците за подаване на отговор на касационната жалба.

Съставът на I т.о., в изпълнение на правомощията в производството по чл.288 ГПК, въз основа на доводите на страните и данните по делото, приема следното:

Първоинстанционното производство, гр.д.№ 12101/2017г. на СГС, е образувано по субективно активно съединени осъдителни искове за застрахователни обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на Н. Г. при ПТП, настъпило на 11.08.2016г., поради самокатастрофиране на лекия автомобил, в който е пътувала пострадалата, за който е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника по застрахователен договор, сключен на 26.10.2015г., считано от 30.10.2015г., в размери от по 200 000лв. за всеки от тримата ищци, ведно със законната лихва от датата на деликта – 11.08.2016г. до окончателното изплащане. В обстоятелствената част на исковата молба имуществената отговорност на застрахователя е обоснована с твърдения за виновно поведение на водача на лекия автомобил, в който е пътувала пострадалата. Евентуално, в исковата молба е поддържано, че, ако бъде установена причина за катастрофата техническа неизправност или повреда устройство или инсталация на лекия автомобил, отговорността на ответника следва да бъде ангажирана, на осн. чл.493, ал.2, т.5, т.3 или т.7 от КЗ и във вр. с чл.50 ЗЗД и отговорността на собственика на вещта.

Постановеното е решение № 263298/21.05.2021г., с което исковете, квалифицирани по чл.226, ал.1 КЗ/отм./, са отхвърлени. В мотивите му е прието, въз основа на доказателствата по делото, че загубване от водача на управлението на лекия автомобил е в резултат на нарушаване на връзката 3 между кормилното колело на автомобила с предното дясно колело по причина от неравностите на пътя, т.е. не е налице осъществен от водача деликт, доколкото ПТП не е в резултат на негови субективни действия, а се касае за случайно събитие по см. на чл.15 НК. По тези съображения е прието, че не следва да бъдат обсъждани останалите предпоставки, обуславящи исковите претенции и са ирелевантни, с оглед установената фактическа обстановка, доводите на ищците за приложение в случая на разпоредбата на чл.393 КЗ, вр. чл.50 ЗЗД.

С постановеното по чл.250 ГПК решение от 21.07.2021г. е оставена без уважение съвместна молба от ищците за допълване на решението от 21.05.2021г. чрез произнасяне по исковете с правно основание чл.493, ал.2, т.5, т.3 или т.7 КЗ и във вр. с чл.50 ЗЗД и за отговорността на собственика на вещта. В мотивите му е прието, че в решението от 21.05.2021г. са обсъдени и твърденията за наличие на хипотеза по чл.50 ЗЗД.

По подадените от ищците съвместни въззивни жалби срещу решенията от 21.05.2021г. и от 21.07.2021г. е образувано възз. гр.д.№ 3551/2021г. на САС.

С разпореждане на съдията-докладчик от въззивния съд от 03.12.2021г., въз основа на оплакванията във въззивните жалби и в изпълнение на служебните правомощия да следи за редовността на исковата молба, съдиятадокладчик от въззивния състав е констатирал, че са предявени главен иск за осъждането ответника на основание виновното поведение на застрахования водач, евентуално на основание чл.493, ал.2, т.5, т.3 и т.7 КЗ и във вр. чл.50 ЗЗД и отговорността на собственика на вещта, ако се установи, че причина за катастрофата е техническа неизправност или повреда устройство или инсталация на лекия автомобил. Счел е, че ИМ, касателно евентуалния иск, е нередовна по см. на чл.127, ал.1, т.4 ГПК, тъй като не са изложени обстоятелствата, на които се основава искът. Ето защо с разпореждането са дадени указания на ищците да отстранят констатираната нередовност на ИМ.

В изпълнение на дадените указания е постъпила съвместна молба от ищците, вх.№ 437/10.01.2022г. В нея са въведени твърдения, че евентуалният иск по чл.493, ал.2, т.5, т.3 или т.7 КЗ в хипотезата на техническа неизправност или повреда се основава на това, че водачът на лекия автомобил е и негов собственик и отговаря за причинените на трети лица вреди както в хипотезата на виновна отговорност/ чл.45 ЗЗД/, така и в хипотезата на безвиновна 4 отговорност/ чл.50 ЗЗД/, като и в двата случая е налице застрахователно покритие по ЗЗ „ГО“ на автомобилистите и се дължи застрахователно обезщетение.

В подадения писмен отговор/ молба, вх.№ 2085/02.02.2022г./ застрахователят е поддържал, че деянието на водача на лекия автомобил е било случайно по см. на чл.15 НК, като той е признат за невинен с оправдателна присъда на гръцки наказателен съд, поради което застрахованият при него водач не носи отговорност нито по чл.45 ЗЗД, нито по чл.50 ЗЗД, следователно не възниква и отговорност за застрахователя, която е функционална и обусловена от наличието на основание за отговорност на застрахования.

С протоколно определение в ОСЗ на 28.04.2022г. въззивният съд е допуснал уточнение на исковата молба, съобразно молбата на ищците от 10.01.2022г., приключил е съдебното дирене и е обявил делото за решаване.

С определение № 1475/06.06.2022г. е отменено протоколното определение за приключване на съдебното дирене, първоинстанционното решение от 21.07.2021г., с което е оставена без уважение молбата на ищците за допълване на решението от 21.05.2021г. по реда на чл.250 ГПК, е отменено и делото е върнато на първоинстанционния съд с указания за произнасяне по евентуалния иск по чл.493, ал.2, т.5 КЗ/ погрешно посочено ГПК/ при съобразяване на уточнението, направено с молбата на ищците от 10.01.2022г.

След разглеждане на делото в открито заседание /28.11.2022г./ с призоваване на страните, първоинстанционният съд е постановил решение № 261158/21.09.2023г. С него е допълнено по реда на чл.250 ГПК решението от 21.05.2021г., като ЗД „Булинс“ АД е осъдено, на осн. чл.493, ал.2, т.5 КЗ, да заплати на всеки един от ищците по 100 000лв. застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, причинени виновно при управление на лекия автомобил от застрахован водач на МПС по ЗЗ „ГО“ на автомобилистите при ответника, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на застрахователната претенция на 13.02.2017г. до окончателното изплащане, а за разликата до предявените размери от 200 000лв. исковете са отхвърлени.

Подадени са въззивни жалби и от двете насрещни страни срещу решението от 21.09.2023г., които са присъединени за разглеждане в производството по възз.гр.д.№ 3551/2021г. на САС.

5

Със сега обжалваното въззивно решение въззивното производство е прекратено по въззивната жалба на ищците срещу решението от 21.05.2021г., отменено е допълнителното решение от 21.09.2023г. в частта за отхвърляне на исковете на А. А. и М. Г. за размерите над 100 000лв. до 130 000 лв. и на Г. А. за размера над 100 000лв. до 200 000лв. и застрахователят е осъден да заплати, на осн. чл.432, ал.1, във вр. чл.493, ал.1, т.5 КЗ, допълнително още по 30 000лв. на всеки от А. А. и М. Г. и 100 000лв. на Г. А., ведно със законната лихва от 13.02.2017г. до окончателното изплащане, а в останалата обжалвана част допълнителното решение от 21.09.2023г. е потвърдено.

Въззивният съд е обсъдил, но е намерил за неоснователно, оплакването на застрахователя, че допълнителното решение е постановено в нарушение на чл.246 ГПК, предвид произнасянето с първото решение по евентуалния иск, макар и само в мотивите. Въз основа на анализ на мотивите на първото решение е приел, че са формирани мотиви за неприложимост на разпоредбата на чл.493 КЗ/погрешно посочена чл.393 КЗ/, във вр. с чл.50 ЗЗД, но липсва произнасяне по фактическия й състав. Съставът на апелативния съд е намерил, че се търси отговорността на застрахователя за вреди, причинени в резултат от повреда на МПС, която е довела до ПТП и причиняване на вреди.