Решение № 1697 от 15.04.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1697 гр. Пловдив, 15.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20235330101292 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД срещу Д. Я.

А.. Твърди се, че ответникът е потребител на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД в качеството му на собственик на имота, находящ се в ***. Твърди се, че отчетът в имота е извършен при липсващо измервателно устройство и е начислено количество вода за двама обитатели. Претендират се по реда на чл. 422 от ГПК сумата в размер на 1200,17 лв. – главница, за предоставени услуги по доставката на питейна и отвеждане на канална вода за периода от 30.06.2018 г. до 11.08.2022 г., както и обезщетение за забава в размер 202,12 лв. за период от 31.05.2018 г. до 31.07.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното плащане.

Постъпил е отговор от особения представител на ответника, с който оспорва исковите претенции. Възразява, че ответникът е потребител на ВиК услуги, както и че е собственик и ползвател на процесния имот. Оспорва, че в жилището живеят двама обитатели. Възразява ответникът да е в договорни отношение с ищеца, да е налице заявка за откриване на партида от ответника, както и същият да е приел общите условия на ищеца. Оспорва да са издавани фактури за употребени услуги в имота, както и счетоводството на ищеца да е редовно водено. Възразява за погасяване на вземанията по давност.

Като взе предвид становищата на страните, въз основа на събраните по делото доказателства и закона, съдът намира следното.

1

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.198о, ал.1 от Закона за водите, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Така предявените установителни искове са допустими, тъй като след издадена в полза на ищеца Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за претендираните суми, длъжникът по ч.гр.д. № 13070/2022г. по описа на ПРС и ответник в настоящото производство е получил заповедта по реда на чл.47, ал.5 ГПК, а заявителят е подал настоящата искова молба в законовия 1месечен срок от съобщението.

Предмет на установяване по така предявените искове е наличието на облигационно отношение между страните, въз основа на факта, че ответникът е потребител на ВиК услуги и предоставянето на такива услуги от ищеца за процесния обект. На установяване подлежи и обстоятелството, че за процесния период ищецът в изпълнение на задълженията си извършил услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална вода в имота на ответника, отчитането на имота при условията на липсващо измервателно устройство, че имотът се обитава от двама обитатели, изискуемостта на вземането за плащане цената на предоставените услуги и обезщетението за забава, както и размера на главница (стойността на доставените услуги) и на обезщетението за забава.

По наличието на облигационно отношение съдът намира следното. Една от предпоставките за възникване на облигационно отношение между страните е качеството на ответника на потребител на ВиК услуги, което обстоятелство е било разпределено в доказателствена тежест на ищеца с доклада по делото.

Ищецът обаче не успява да докаже този факт при пълно и главно доказване.

От приложените две писма от Община Пловдив, Дирекция „Местни данъци и такси“ и Район „Северен“ се установява, че за процесния недвижим имот не е подадена декларация по чл.14 от ЗМДТ, както и че за имота не се установява заведена процедура за незаконно строителство, нито е издадено удостоверение за търпимост. При това положение, не се установява ответникът да е собственик или ползвател на недвижимия имот. Извод за обратното не може да се направи от приложените писмени доказателства, които представляват едностранно съставени от ищеца документи. От справката за регистрирани адреси на ответника се установява, че в периода на твърдяното потребление - 2018-2022г., ответникът е бил регистриран на друг настоящ адрес, различен от адреса на процесния имот, което в допълнение поставя под съмнение тезата на ищеца, че ответникът е обитавал имота или че към момента на потреблението е бил негов собственик.

Поради недоказаност на качеството на ответника на потребител на ВиК услуги, не се установява между страните по делото изобщо да е възникнало 2 облигационно отношение по доставка на ВиК услуги, нито да са предоставяни такива именно на ответника. Поради изложеното същият не следва да отговаря за задълженията по доставка на ВиК услуги в имота и исковете подлежат на отхвърляне.

Не се доказва също настъпването и на други юридически факти от фактическия състав на главния иск – не се доказва, че отчетът е извършен при условията на липсващо измервателно устройство, както и че се обитава от двама обитатели. Съдът изрично указа на ищеца, че не сочи доказателства по тези факти, но такива не бяха ангажирани.

Подлежи на отхвърляне и искът за обезщетение за забава като акцесорен на главния.

При този изход от спора, ищецът няма право на разноски. Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.198о, ал.1 от Закона за водите, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, ч е Д. Я. А., ЕГН: **********, с адрес: ***, дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД , ЕИК: 115010670, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, следните суми, за които е издадена Заповед № ***/16.09.2022г. по ч.гр.д. № 13070/2022г. по описа на 23 гр.с. на ПРС, а именно:

1200,17 лева – главница, представляваща задължение за предоставени услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална вода за периода от 30.06.2018г. до 11.08.2022г. за обект, находящ се в ***, ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 13.09.2022г., до окончателното плащане, както и 202,12 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода от 31.05.2018г. до 31.07.2022г.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3