Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1457 от 16.04.2024, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно частно гражданско дело 641/2024
Вид
Определение № 1457
Подписан
16.04.2024
В сила
16.04.2024
Състав
Галина Чавдарова, Ралица Цанкова Райкова, мл.с. Христо Руменов Митев

Цитирани разпоредби

  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.276, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.278 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1457 гр. Варна, 16.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова мл.с. Христо Р. Митев като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно частно гражданско дело № 20243100500641 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.278 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от А. Б.

БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище гр.София, действащо чрез ю.к.Б.T., срещу определение №15049/20.12.2023г., постановено по гр.д.

№15968/2022г. на Варненски районен съд, с което е допълнено постановеното решение в частта му за разноските като е осъден жалбоподателя да заплати на адв.К.И.Б. в качеството й на пълномощник на М. М. Р. сумата от 500лв на осн. чл.38, ал.2 ЗАдв.

В частната жалба се твърди неправилност на обжалваното определение. Излага, че неправилно ВРС не е кредитирал възражението за прекомерност, обосновано с доводите, че подаването на възражение е изцяло бланкетна дейност, без да се изисква аргументация и присъждането му в размер като защита по исково производство противоречи на законодателната логика. Счита, че поради едностранния характер на заповедното производство чл.7, ал.2 и 7 от НМРАВ не намират приложение, като възнаграждението за подаване на възражение следвало да бъде определено по реда на чл.6, т.5 от Наредбата. Предвид това моли да бъде отменено обжалваното определение.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК от насрещната страна М. М. Р., не е постъпил отговор на частната жалба.

1

Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез надлежен пълномощник, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество съдът намира жалбата за частично основателна по следните съображения:

С влязло в сила решение №3496/31.10.2023г., поправено с решение №3513/02.11.23г., е отхвърлен предявения от

А. Б.

БЪЛГАРИЯ ЕООД срещу М. М. Р. иск за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сума в общ размер на 6671,46лв, включваща главница в размер на 3208.08 лв., възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство в размер на 2250.33 лв., договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 1038.62 лв. за периода от 20.02.2020 г. до 20.01.2022г., законна лихва за забава върху главницата в размер на 90.45 лв. за период от 20.02.2020г. до 23.02.2021г., законна лихва за забава по Договора за предоставяне на поръчителство в размер на 83.98 лв., както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията, за които суми е издадена заповед за изпълнение в производството по ч.гр.дело №10671/2022год. на ВРС. Със същото решение са присъдени разноски за проц.представител в исковото производство на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв.

В срока по чл.248 ГПК от адв.К.Б. като пълномощник на отв.М.Р. е постъпила молба с правно основание чл.248, ал.1 ГПК за допълване на решението в частта за разноските като му бъде присъдено адв.възнаграждение в размер на 500лв за представителство по ч.гр.д.

№10671/22г. на ВРС.

С обжалваното определение ВРС е приел, че в производството за издаване на заповед за изпълнение е приложима нормата на чл.7, ал.7 от Наредбата, а не разпоредбата на чл.6, т.5 от същата, както и че не е налице основание за намаляване на възнаграждението по реда на чл.78, ал.5 ГПК, и с оглед на това е присъдил възнаграждение от 500лв.

Видно от приложеното ч.гр.д. №10671/2022г. на Варненски районен съд, длъжникът М. М. Р. е депозирал в срок възражение по чл.414 от 2

ГПК срещу издадената в полза на кредитора А. Б. БЪЛГАРИЯ ЕООД заповед за изпълнение. Същото е сторено от упълномощен от него адвокат, като с възражението са представени и договор за правна защита и съдействие, в който изрично е отразено предоставянето на безплатна помощ от адвоката по реда на чл.38, ал.1, т.2 ЗА. Съобразявайки изложеното и разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК, въззивният съд намира искането на длъжника за присъждане на разноски за заповедното производство за основателно.

Процесуалното представителство на длъжника във връзка с подаване на възражение по чл.414 от ГПК срещу издадена заповед за изпълнение не е сред изрично предвидените в Наредба №1 от 09.07.2004г. случаи, поради което и на основание §1 от ДР на Наредба № 1 възнаграждението следва да се определи по аналогия, като се съобрази вида на самото процесуално действие. В настоящия случай ответникът е подал възражение, с което е заявил оспорване на вземането по основание и размер, както и като погасено по давност. Същевременно едва с отговора на исковата молба по чл.422 ГПК ответникът е длъжен да наведе всичките си доводи в защита срещу предявения иск под страх от преклузия, с което осъществява същинската отбрана срещу заявеното материално право. В този смисъл и претендираното в случая адвокатско възнаграждение за представителство не може да бъде обусловено от материалния интерес, като разпоредбата на чл.7, ал.7 от Наредбата се явява неприложима. Ето защо и с оглед извършените от адвоката действия в заповедното производство следващите се разноски следва да бъдат определени в приложение на чл.11 от Наредба 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в редакцията й към датата на упълномощаването/ по аналогия на основание §1 от ДР на наредбата. Правилото на чл.11 урежда подобна хипотеза на възнаграждение за частно производство. Като съобрази гореизложеното настоящият състав намира, че дължимото адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 във вр. с ал.1, т.2 от ЗАдв за заповедното производство следва да бъде присъдено в размера, посочен в разпоредбата на чл.11 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения / в редакцията й към датата на сключване на договора и упълномощаването – 19.10.22г./, а именно 200лева.

Предвид това се налага изводът, че атакуваният съдебен акт следва да бъде отменен в частта му, в която е уважена молбата за допълване 3 на постановеното решение в частта за разноските за горницата над размера от 200лв до присъдения размер от 500лв., възлизаща на 300лв, като за тази част молбата бъде оставена без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №15049/20.12.2023г., постановено по гр.д.

№15968/2022г. на Районен съд Варна, в частта, с която е допълнено решение №3496/31.10.2023г., поправено с решение №3513/02.11.23г., по гр.д.

№15968/2022г. на ВРС, в частта за разноските като е осъден А. Б.

БЪЛГАРИЯ ЕООД да заплати на адв.К.И.Б., в качеството й на пълномощник на М. М. Р., по ч.гр.д. №10671/2022г. на ВРС, сумата от 300лв, съставляваща горницата над 200лв до присъдения размер от 500лв. на осн. чл.38, ал.2 ЗАдв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

О Т Х ВЪ РЛ Я молбата на адв.К.И.Б., в качеството й на пълномощник на М. М. Р. , с адрес **************, *****, за изменение на решение №3496/31.10.2023г., поправено с решение №3513/02.11.23г., постановени по гр.д.№15968/2022г. на ВРС, чрез присъждане на адв.възнаграждение за заповедното производство за сумата над 200лв до 500лв.

П О Т В Ъ Р Ж Д А В А определение

№15049/20.12.2023г., постановено по гр.д.№15968/2022г. на Районен съд Варна, в останалата му обжалвана част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4