Решение № 426 от 28.06.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 426 гр. София, 28.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Снежанка Николова

Членове:

Гергана Никова

Соня Найденова при участието на секретаря Теодора К. Иванова като разгледа докладваното от Снежанка Николова Касационно гражданско дело № 20238002100998 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 290 и сл. от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Р. Н. К. и Б. Х. К., подадена чрез пълномощника им адв. Т. П., против решение № 1056 от 17.07.2022 год. по въззивно гр. д. № 3391/2021 год. по описа на Софийския апелативен съд. С него се потвърждава постановеното от Софийския градски съд решение от 16.07.2021 год. по гр. д. № 13848/2018 год. за отхвърляне на предявените от касаторите искове по чл. 49 и чл. 86 ЗЗД за осъждане на Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/ да им заплати обезщетение в размер на по 100 000 лв. за всеки, ведно със законните лихви, считано от 19.11.2017 год. Като основание са посочени претърпените от тях неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие смъртта на техния син Х. Х., причинена от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 10.11.2017 год. на път III-1221, за чиято поддръжка отговаря ответникът. Твърди се, че последният не е изпълнил задължението си да обезопаси пътния участък чрез сигнализация или отстраняване на съществуващото на пътя препятствие /камара с пясък и чакъл/, станало причина за катастрофата.

За да отхвърли претенциите на касаторите въззивният съд приема, че в случая липсва пряка причинна връзка между правонарушението и настъпилите вреди. В мотивите си се е позовал на дадените показания от свидетеля М. - старши специалист в областно пътно управление В. към АПИ. Същият свидетелства за това, че е обходил процесния участък в деня преди катастрофата, към който момент не е установил визираното от касаторите препятствие на 1 пътя, както и че материалът не е стоварен от поддържащите пътя. Посетил местопроизшествието още в деня на инцидента. Обсъдени са и показанията на свидетеля С.

– приятел на загиналия, съгласно които купчината камъни била висока към 30 см., с диаметър 2-3 м. и се намирала в непосредствена близост до гробищния парк. При посещението на Х. в болницата, същият му разказал, че карал с 60-70 км/ч, след завоя видял купчината, опитал да я заобиколи, но моторът му поднесъл и паднал, още било светло.

Обосновавайки се с тези показания, съдебният състав е кредитирал дадените експертни заключения от вещото лице във варианта за настъпване на инцидента в светлата част от денонощието. Съгласно тях, разстоянието, от което препятствието е могло да се забележи, е било по-голямо от опасната зона за спиране, както при разрешената скорост от 80 км/ч, така и при скоростта, с която е управлявал Х. – 90 км/ч. Следователно катастрофата е могла да бъде избегната чрез спиране. При тези съображения, въззивният съд приема, че непосредствена причина за инцидента са липсата на своевременна реакция и умело управление на мотоциклета, а не посипаният чакъл, който извод е обосновал и констатацията му за недоказаност на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане.

Според касаторите обжалваното решение страда от визираните в чл. 281, т. 3 ГПК пороци.

Позовават се на несъответствие между приетото от съда и установеното от доказателствата, които считат, че не са задълбочено анализирани и правилно интерпретирани при формиране на крайните решаващи съображения по предмета на спора. Изтъква се довод и за неправилно приложение на материалния закон относно предпоставките за ангажиране отговорността по чл. 49 ЗЗД, съответно относно приложението на института на съпричиняването. Искането е за отмяна на въззивното решение и постановяване на решение по същество, с което да бъдат уважени предявените искове. Претендират се сторените в производството разноски, както и определянето на адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

Ответната Агенция „Пътна инфраструктура“ оспорва жалбата в писмен отговор със становище за нейната неоснователност.

Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване с определение № 3701 от 23.11.2023 год. по настоящото дело в приложното поле на хипотезата по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК във връзка с поставения от касаторите процесуалноправен въпрос за задълженията на въззивния съд да прецени и обсъди всички събрани доказателства и доводите на страните.

Констатацията е за произнасяне на въззивната инстанция в противоречие със съдебната практика, обективирана в решения № 60155 по гр. д. № 3441/2020 год. на ВКС, ІV г. о., № 104 по гр. д. № 4252/2019 год. ІІІ г. о., както и Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 год. по тълк. дело № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС. По смисъла на същата, в решението си въззивният съд е длъжен да обсъди всички допустими и относими доказателства заедно и поотделно, в тяхната съвкупност и взаимовръзка, при спазване на логическите, опитните и научните правила, като изложи в мотивите си изводи относно правно релевантните факти, твърденията, възраженията и доводите на страните.

В настоящия случай и двете съдебни инстанции са се произнесли по елементите от 2 фактическия състав на отговорността по чл. 49 ЗЗД, без да са извършили пълна и задълбочена оценка на всички събрани по делото доказателства относно релевантните за спора факти и без да са обсъдили всички релевирани от страните доводи. Мотивите за това са следните:

Ищците се легитимират като законни наследници /родители/ на починалия вследствие на ПТП Х. Х., видно от представеното с исковата молба удостоверение за наследници. Смъртта му е настъпила на 19.11.2017 год., като към тази дата Х. е бил на 22 години.

Съгласно изслушаното заключение на д-р Г. по допусната в хода на първоинстанционното производство съдебномедицинска експертиза, основна начална причина за смъртта на Х. Х. е много тежка съчетана гръдно-коремна травма, последвана от остра масивна вътрешна кръвозагуба и мастна емболия. Установените непосредствено след ПТП травматични увреждания са причинени от действие на твърди тъпи предмети с голяма кинетична енергия и много добре могат да се обяснят по време и начин със съобщеното в исковата молба падане от движещ се мотор с удар и приплъзване спрямо терен.

По въпроса за механизма на настъпване на въпросното ПТП е изслушана автотехническа експертиза, която е приета в открито съдебно заседание пред първоинстанционния съд без възражения на страните. Вещото лице е дало заключение за това, че на 10.11.2017 год., по третокласен път III-1221, в посока от с. Кутово към с. Кошава, обл. Видин, се е движел мотоциклет марка „Сузуки“, модел „ДН 400“, с рег. [рег.номер на МПС] , управляван от водача Х. Х. със скорост около 91 км/ч. Платното за движение е било двупосочно, сухо, с асфалтова настилка с широчина 6,4 м. без пътна маркировка и без наличие на пътни знаци.

Изхождайки от протокола за оглед от датата на инцидента, с начален час на изготвяне 18:35 часа, вещото лице сочи, че на около 300 м. след табелата за край на населеното място Кутово, непосредствено след края на първия ляв завой с радиус около 350 м., в десния край на платното за движение и в десния банкет се е намирала стоварена камара – купчина от натрошени камъни, чакъл и пясък, с височина около 30 см. и размери 2.00 х 1.00 м.

Установено е при огледа, че част от чакъла е бил разпръснат и върху дясната пътна лента за движение в зона с радиус около 6.00 м. Като основна причина за създаване на опасността и настъпване на процесното произшествие вещото лице сочи наличието на трудно разпознаваемо и неочаквано препятствие върху платното за движение, а именно посочената камара чакъл и пясък. На следващо място, като причина за инцидента, е изтъкната и несвоевременната реакция на водача на моторното превозно средство, който по неизяснени причини не е възприел препятствието и не е предприел своевременно спиране, а е задействал спирачките със закъснение, непосредствено пред купчината чакъл.

Поради липсата на доказателства, които да установяват с категоричност часа на настъпване на произшествието, вещото лице е представило заключението в два варианта – за светлата и за тъмната част на денонощието. За да определи кой от двата предложени варианта да възприеме, настоящият съдебен състав съобразява констатациите на изготвената в хода на ДП № ЗМ 256/2017 г. по описа на ОД на МВР – гр. Видин съдебно-автотехническа експертиза, съгласно която произшествието е станало в светлата част от денонощието, около 14:30 часа. Същите кореспондират на дадените показания от свидетеля С. -приятел на 3 починалия Х., който заявява, че са се видели с Х. още в деня на инцидента. Посетил го е в „Пирогов“ и по личен разказ на самия Х. времето е било близо 23-25 градуса, сухо, в светлата част на деня, между обед и следобед, в промеждутъка от 12:00 до 16:00 часа. Не си спомня с точност. На тази база следва да се приеме за установено, че катастрофата е настъпила в светлата част на денонощието. Твърденията на ищците за настъпване на инцидента в сумрачната част на деня остават неподкрепени от доказателства.

По заключение на вещото лице, ако ПТП е настъпило през светлата част на денонощието, то водачът на мотоциклета е имал добра видимост и е могъл да види и възприеме купчината от чакъл като опасност от далечно разстояние над 123 метра. Могъл е да спре преди препятствието и да предотврати произшествието. Избраната от него скорост от 91 км/ч, макар да надвишава позволената от 80 км/ч, е била технически безопасна за обичайните условия на движение, включително и в тъмнина, и не е в причинна връзка с настъпване на произшествието.

При така събрания доказателствен материал доводите на касаторите за необоснованост на изводите в обжалваното решение следва да бъдат споделени. Съображенията за това са следните:

По изрична разпоредба на закона - чл. 30 от Закона за пътищата, дейността по поддържане на пътищата от републиканската мрежа е вменена в отговорност на Агенция „Пътна инфраструктура“. Пар. 1, т. 14 от ДР към същия закон я дефинира като дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата. Понятието за „препятствие на пътя“ от друга страна е дефинирано в пар. 6, т. 37 ЗДвП като нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението. След като в разглеждания случай е установено безспорното наличие на разпилян по пътното платно чакъл и пясък, то соченото от ищците правонарушение е налице. Бездействието на АПИ и нейните служители във връзка с предприемането на мерки за осигуряване безопасността на пътния участък чрез обозначаване на опасността и предприемане на съответните мерки за нейното отстраняване установяват първия елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 49 ЗЗД.

Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Държавните предприятия, учрежденията и организациите отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди /т. 6 от ППВС № 7/1959 год./. Показанията на свидетеля М. за това, че е обхождал пътния участък в предходните преди инцидента дни не опровергава този извод.

Фактът, че пострадалият водач е могъл да избегне произшествието при предприета своевременна маневра също не може да доведе до извод за отпадане отговорността на АПИ.

4

Причинната връзка е зависимост, при която деянието е предпоставка за настъпването на вредата, а тя е следствие на конкретното действие или бездействие на делинквента.

Разпечатката съдържа 33 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1fe64902-106a-49db-a9e3-3a06f8b7598e