Решение № 78 от 22.10.2025, Районен съд - Котел

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. Котел, 22.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария В. Грунова при участието на секретаря Христина Д. Джондрова като разгледа докладваното от Мария В. Грунова Гражданско дело № 20242210100639 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, с която е предявена искова претенция с правно основание чл. 26 от ЗЗД във вр. с чл. 10, ал.1 от ЗПК, чл. 22 от ЗПК за прогласяване на нищожността на Договор за потребителски кредит №1067719/11.05.2024 година, сключен между ищцата и „Стик кредит “ АД, като противоречащ на императивните изисквания на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите.

В исковата молба се твърди, че на 11.05.2024 г. между ищцата С. Г. Д. и „Стик кредит “ АД, е сключен Договор за потребителски кредит №1067719. В договора е посочено, че сумата по отпуснатия кредит е в размер на 400.00 лева.

В чл.17 от договора е посочено, ч е заемателят се задължава па основание чл.138 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, в срок до 3 дни от получаване на заемната сума по договора, да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на Заемодателя за връщане на всички дължими погасителни вноски, разходи и неустойки или неотменяема банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на „СТИК КРЕДИТ” АД всички задължения на Заемателя по Договора за кредит в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане за заплащане на тези задължения. Описано е, че срокът на валидност на банковата гаранция е най-малко 30 дни след падежа на последната вноска.

Посочено е, че третото лице /поръчител/ подлежи на предварителна проверка от страна на Заемодателя с оглед на неговата възможност да поеме посочения солидарен дълг. В договора е уговорено, че страните се съгласяват, че неизпълнението на задължението на Заемателя, посочено в чл. 17 от договора ще причини на Заемодателя вреди, които неустойката посочена в тази 1 разпоредба следва да обезщети.

В случай, че Заемателят не изпълни задължението си посочено в чл. 17 от договора същият дължи на Заемодателя неустойка в размер на 0.9% от стойността па отпуснатия кредит за всеки ден, през който не е предоставено обезпечение или 108.00 лева на месец. На ищцата е начислена неустойка в общ размер на 108.00 лева. Тъй като същата не е представила в срок обезпечения - поръчител или банкова гаранция, посочени в процесния договор.

Срокът на кредита е един месеца, фиксираният годишен лихвен процент е 36.00 %, а годишният процент на разходите /ГПР/ е в размер на 42.58 %.Ответникът е финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1. т. 3 ЗКИ. поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез пуб.шчпо привличане на влогове или други възстановими средства.

Ищцата е ФЛ, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална дейност, т.е. страните имат качествата на потребител и кредитор по смисъла на чл. 9, ат. 3 и ал. 4 З ПK.

Сочи се, че сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК в релевантната за периода редакция.

На първо място считат, че процесният договор е нищожен /недействителен/ на основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит вр. чл.26 ал.1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, тъй като противоречи на законоустановените императивни правила. Излагат доводи, че договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл.11, ал.1, т.10 вр. чл.22 от 3ПK , тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита.

Молят съда да приеме за установено в отношенията между страните по предявеният иск от С. Г. Д., че сключеният между тях Договор за потребителски кредит №1067719/11.05.2024г. е нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 22, вр. чл.11, ал.1. т.10 3ПК. Отправят възражение за прекомерност на юрисконсултско /адвокатско възнаграждение в исковото производство.

Претендират за присъждане на направените по делото разноски.

От страна на ответното дружество е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва нейната основателност и се излагат подробни съображения в подкрепа на твърдението за действителност на процесния договор. В срок е предявен и насрещен иск от 29.10.2024г. с който се иска ищцата по първоначално предявения иск да бъде осъдена да заплати сумата от 400.00 лева, представляваща оставаща главница по договор за потребителски кредит № 1067719/11.05.2024г. /предоставен от разстояние/.

В съдебно заседание ищцата редовно призована, не се явява и не се представлява.

От пълномощникът и е изразено писмено становище съгласно, което 2 исковете претенции се поддържат изцяло и се иска уважаването им.

Претендира се за присъждане на направените по делото разноски.

Ответното дружество се представлява в съдебно заседание от адв. Н.АК Разград. Заявява, че исковете претенции се оспорват по съображенията, изложени в отговора на исковата молба и се иска отхвърлянето им, както и, че поддържа изцяло заведените насрещни претенции.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Ищцата С. Г. Д. извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че с ответника са сключили договор за потребителски кредит от разстояние с № 1067719/11.05.2024г., по силата на който е получил сумата от 400 лв., при фиксиран годишен лихвен процент от 36,00 % и годишен процент на разходите от 42,58 %.

Поддържа, че в чл. 17 от договора било уговорено, че в срок до три дни от получаване на заемната сума заемателят следвало да обезпечи всички задължение по договора чрез поръчител, който следвало да отговаря на подробно посочени в чл. 20 от общите условия изисквания, или чрез банкова гаранция. Като в договора било предвидено заплащането на неустойка в размер на 0,9 % от усвоената сума за всеки ден, през който не е предоставено някое от договорените обезпечения, като ищецът твърди да му е начислена такава неустойка в размер на 108.00 лв.

В чл. 17, ал. 1 от договора за потребителски кредит е уговореното задължение за кредитополучателя да предостави едно от следните обезпечения в срок от 3 дни от сключване на договора – поръчител или банкова гаранция (поне едно от изброените), като поръчителите следва да отговарят кумулативно на следните условия, предвидени в Общите условия към договора да кредит: дееспособно физическо лице, навършило 21 години, притежаващо българско гражданство, с постоянно местоживеене в България, с непрекъснати осигурителни права през последните 12 месеца преди датата на подаване на заявката за кредит, което полага труд по трудово/служебно правоотношение по безсрочен трудов договор и не е в период на предизвестие за прекратяване на трудовото/служебно правоотношение към датата на подаване на заявката за кредит, както и е получавало редовно възнаграждението си за последните 12 месеца преди датата на подаване на заявката за кредит. Също така е предвидено, че поръчителят следва да са отговаря и на следните допълнителни изисквания и да представи следните документи: минимален осигурителен доход 1500 лв., валидно трудово правоотношение при последния работодател минимум 6 месеца, липса на записи в ЦКР относно просрочия, под наблюдение, загуба и т.н., да не е поръчител по съществуващ кредит, в която и да е банка или небанкова финансова институция, да не е настоящ потребител на кредитора, да представи служебна бележка за доход от работодателя за 6 месеца. По отношение на банковата гаранция – същата следва да е със срок на валидност 30 дни след крайния срок на плащане на задълженията по договора.

По делото е представен и погасителен план, в който са посочени 3 дължимите вноски за главница, лихва и неустойка, както и стандартен европейски формуляр и общи условия по кредита.

В раздел IV „Кандидатстване за кредит“ е описана процедурата по сключване на договор за кредит от разстояние.

По делото е представено преводно нареждане от дата 11.05.2024 г., видно от което в полза на ищцата е преведена сумата от 400 лв., с наредител „Стик кредит“ и получател С. Г. Д. – като основание е вписано „Усвоен кредит № 1067719. По делото е предоставена от ответника по първоначалния иск – „извадка от извършени плащания по кредита“ от страна на С. Д..

В хода на производството страните са направили доказателствено искане за назначаване на съдебно – счетоводна експертиза с конкретно поставени задачи. В последствие страните по делото не поддържат искането за допускане и назначаване на съдебно – счетоводна експертиза, с оглед на което по делото не е допусната и назначена експертиза и не е изслушвано вещо лице.

Съдържанието на договорните клаузи безспорно налага извод, че се касае за сключен договор за потребителски кредит, по силата на който Кредиторът „Стик кредит“ АД предоставя на потребителя Ю. Ш. кредит под формата на заем, при разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Ищецът има качество на потребител по смисъла на чл.

9, ал. 2 ЗПК, а именно- физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Като потребител разполага и със защита срещу неравноправни клаузи, предвидена в Глава Шеста на ЗЗП, за които съдът следи служебно и които следва да се преценяват при основателността на иска.

По отношение на действителността на договорите за потребителски кредити, приложими са специалните и разпоредби на чл. 22 ЗПК.

Съгласно чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗПК неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално. Не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случай на договор при общи условия. Ако общата преценка на договора сочи, че той е договор с общи условия, доставчикът следва да докаже твърдения факт, че някоя клауза е договорена индивидуално.

Процесният договор за заем съдържа изискуемите от закона реквизитиспазена е предвидената писмена форма, на която е приравнена сключването на договора във форма на електронен документ, посочен е общия размер на кредита и условията за усвояването му, размерът на паричната сума, която се отпуска, лихвеният процент, условията за прилагането му, годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, условията за издължаване на заема. Представен е погасителен план, в който 4 посочени информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. С договора ищцата е информирана за правото й да получи от заемодателя информация за извършените и предстоящи плащания, както и за оставащите дължимите суми, за правото й да се откаже от договора и срока, в който може да бъде упражнено, правото при предсрочно погасяване на главницата да получи безвъзмездно информация за предстоящите плащания.

Съдът намира за нищожна клаузата в договора по чл. 27 от договора, предвиждаща заплащане на неустойка за непредоставено обезпечение.

Трайната и последователна съдебна практика приема, че неустойката представлява обезщетение за претърпените от неизпълнението на договорното задължение вреди и има санкционен характер. В случая обаче чрез неустойката кредиторът обезпечава неизпълнение на договорно задължение което не е нито пряко нито косвено обвързано с основното задължение на потребителя по връщане на заемната сума. Неустойката изпълнява роля на обезпечаване неизпълнението на длъжника да обезпечи отпускания му кредит, което е недопустимо. Съгласно чл. 71, пр. последно ЗЗД при неизпълнение на задължението длъжникът да обезпечи вземането на кредитора, последният има право да поиска изпълнение на срочното задължение и преди срока. Законът допуска единствено възможност за кредитора да обяви вземането за предсрочно изискуемо и да пристъпи към събирането му, ведно с уговорените в договора разходи. Уговарянето на неустойка, което принципно е допустимо за всяко неизпълнение на договора, в този случай надхвърля законовите рамки, както и нейния обезпечителен и санкционен характер и представлява типична проявна форма на нарушение на добрите нрави и на нарушаване на закона. По начина, по който е уговорена неустойката за това неизпълнение на договора, представлява сериозна санкция за длъжника и неоснователно обогатява кредитора, на когото е известно, че в краткия срок и при тези условия, за длъжникът е обективно невъзможно да осигури исканото обезпечение. Неизпълнението води до имуществена санкция за потребителя, която почти се равнява на заемна сума и която се прибавя към нея, т. е дългът на заемателя се увеличава необосновано дори при точно изпълнение. Такава неустойка не може да бъде оправдана.