Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1776 от 26.10.2023, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 4230/2023
Вид
Решение № 1776
Подписан
26.10.2023
В сила
20.12.2023
Състав
Светослав Николаев Узунов

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 43, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 52 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 58д и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 123, ал. 1 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 14, ал. 1 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 14, ал. 4 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 51 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1776 гр. Пловдив, 26.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20235330204230 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление № 91/04.05.2023, издадено от Директор на Дирекция "Местни данъци и такси" в Община Пловдив, с което на "ХОЛЦ" ЕООД, ЕИК ***** е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 14, ал. 4 вр. чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ.

С жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.

Моли за потвърждаване на НП. Претендира разноски.

Жалбата е подадена в законоустановения срок 14-дневен срок – НП е връчено на 30.06.2023г., а жалбата е подадена на 13.07.2023г., от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери от фактическа страна следното:

1

На 19.01.2023г. жалбоподателят „Холц“ ЕООД придобил недвижим имот на адрес гр. Пловдив, ***, представляващ поземлен имот с идентификатор ***. Сделката по придобиването била обективирана в нотариален акт № 8, т. I, рег. № 157, дело № 7 от 2023г. от същата дата – 19.01.2023г. На същата дата сделката била вписана и в Службата по вписванията с вх. № 1296/19.01.2023г., видно от отбелязването в горния десен ъгъл на нотариалния акт. В срок до 20.03.2023г. (19.03.2023г. се явява неработен ден – неделя), дружеството не подало информация за отчетната стойност и други обстоятелства, имащи значение за определянето на данъка по чл.14, ал.4 от ЗМДТ във връзка с чл.14, ал.1 от ЗМДТ относно този имот.

С оглед изтичането на срока и неподаването на декларацията в същия, св. Г. пристъпила към издаване на АУАН в присъствието на упълномощено от дружеството лице – св. С..

Информацията по чл.14,ал.4 от ЗМДТ във връзка с чл.14,ал.1 от ЗМДТ била подадена в Дирекция "Местни данъци и такси”, Община Пловдив с декларация с вх.№ 66090007338/ 22.03.2023г.

В хода на съдебното производство са представени от Община „Пловдив“ наказателни постановления №№ 10,11,12,13, всички издадени на 09.03.2022г., както и опис на платежни документи за заплатени имуществени санкции, наложени на „Холц“ ЕООД, видно от които посочените наказателни постановления, всяко от които установяващи предходно извършени нарушения от жалбоподателя на чл. 14, ал. 4 вр. чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ, са били връчени на 04.05.2022г., не са били обжалвани, били са заплатени на 09.05.2022г. и са влезли в сила. Само за пълнота следва да се посочи, че неправилно е отбелязано в гореизброените наказателни постановления, че същите са влезли в сила на 19.05.2022г., т.е. с изтичането на 14-дневния срок за обжалването им. С измененията в ЗАНН, в сила от 23.12.2021г., съгласно новоприетия чл. 79б, ал. 4 вр. ал. 2 от ЗАНН, наказателните постановления са влезли в сила от датата на заплащането на имуществената санкция, т.е. от 09.05.2022г.

Съдът приема, че така установената фактическа обстановка изцяло съответства на реализиралото се в действителността, доколкото се установява от приложените по делото писмени доказателства, както и от показанията на 2 св. Г. и св. С., които съдът кредитира като последователни, убедителни, непротиворечиви и съответстващи на останалите доказателства по делото.

Липсват каквито и да е съществени противоречия в доказателствата, поради което и съдът прие гореописаните факти за осъществили се в обективната действителност.

При така посоченото от фактическа страна, съдът намери от правна страна следното:

От приложената по делото Заповед № 1340/13.05.2008г., се установява компетентността на актосъставителя, а от Заповед № 20ОА877/18.05.2020г. се установява компетентността на административнонаказващия орган – Директор на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, поради което и възражението в жалбата в тази насока се явява неоснователно При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 22.03.2023г., а НП - на 04.05.2023г., тоест преди изтичане на давностните срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН. Посоченият в жалбата като неспазен срок по чл.

52 от ЗАНН се явява инструктивен такъв, но дори и той е спазен, поради което и възражението се явява напълно неоснователно.

При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН и приета за установена от съда, изцяло кореспондира на тази, посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП, подробно са посочени всички необходими реквизити и са изброени обективните признаци на допуснатото нарушение, както и нарушените правни норми.

Неоснователно се явява и възражението, че актът е бил предварително подготвен преди явяването на св. С. за предявяването и връчването му.

Трайната съдебна практика е категорична, че няма пречка проектът на акта да бъде подготвен и преди явяването на жалбоподателя, стига подписите на лицата – актосъставител, свидетели, нарушител и др. да бъдат поставени впоследствие, като до момента на полагането на подписите на лицата, описаното представлява единствено проектът на АУАН – така например Решение № 685 от 06.04.2021 г. по к. а. н. д. № 142 / 2021 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив. В случая, доколкото актът и подписите са 3 съставени на една и съща дата – 22.03.2023г. (няма данни някое от лицата да го е подписало впоследствие на друга дата), то и актът формално отговаря на изискванията на закона.

Неоснователно се явява и възражението във връзка с разпоредбата на чл. 40 от ЗАНН. Поначало в ЗАНН са предвидени 4 групи свидетели при съставянето на АУАН във връзка с обстоятелствата, които следва да удостоверят:

Първата - свидетели, присъствали при извършване на нарушението лицата, възприели пряко и непосредствено един или повече елементи от състава на нарушението и/или личността на нарушителя, и които в найголяма степен биха могли да допринесат за изясняване на обективната фактическа обстановка.

Втората - свидетели, присъствали при установяване на нарушението лицата, възприели факти и обстоятелства, относими към датата, мястото и условията, при които съответния контролен орган е възприел елементи от състава на нарушението или данни за неговия извършител, и чиито показания биха могли да дадат ясна престава за това, дали възприетите факти и обстоятелства са надлежно обективирани в акта.

Третата - свидетели, присъствали при съставяне на акта – могат да бъдат както лица от посочените по-горе две групи, така и лица, които не са възприели нито факта на извършване на нарушението, нито условията, при които то е било установено, а единствено обстоятелствата, свързани с реда на изготвяне на акта.

Четвъртата - свидетели на отказа на нарушителя да подпише акт - лица, чието участие се налага в случай на отказ от подписване на акта, която възможност е предвидена в чл. 43, ал. 2 ЗАНН.

Категориите свидетели удостоверяват различни факти и обстоятелства.

Свидетелят при съставяне на АУАН гарантира спазване на реда за съставяне на АУАН и обстоятелството, че издаването му, т.е. полагането на подписите на всички участници в производството под текста на АУАН, се е осъществило на посочените в него дата и място. В случая датата на съставяне на акта не е спорна, при което отсъствието на втори свидетел не е съществен пропуск, водещ до извод за незаконосъобразност на НП – в този смисъл изрично е и Решение № 939 от 22.05.2023 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д.

4

№ 745/2023 г.

Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, съвсем законосъобразно административнонаказващият орган е счел, че е налице извършено от жалбоподателя нарушение на чл. 14, ал. 4 вр. ал. 1 от ЗМДТ.

Нормата предвижда задължение на приобретателя в 2-месечен срок от придобиването на имота да подаде информация за отчетната стойност и други обстоятелства, имащи значение за определянето на данъка. Без съмнение е, че двумесечният срок започва да тече от настъпването на обстоятелството, обуславящо възникването на задължението на субекта за подаването на информацията – в случая от датата на придобиването на процесния имот, т.е. от 19.01.2023г. Безспорно е и че в предоставения от закона 2-месечен срок не е била подадена от жалбоподателя необходимата информация – жалбоподателят е изпълнил задължението си на 22.03.2023г., чрез подаването на декларация с вх.№ 66090007338/ 22.03.2023г., т.е. след изтичане на законовия срок (който е следвало да изтече на 20.03.2023г.). Съдът не споделя и възражението, че субектите, които следва да представят информацията, са посочените в чл. 51 от ЗМДТ лица. Видно от текста на чл. 14, ал. 4 от ЗМДТ е, че задълженото лице по тази норма е именно предприятието, а не държавен орган/нотариус. При така посоченото, са налице всички съставомерни факти на административното нарушение по чл. 14, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗМДТ.

Приложена е и правилната санкционна норма – чл. 123, ал. 1 от ЗМДТ (в този изричен смисъл е и Решение № 2394 от 15.12.2022 г. на АдмС Пловдив по к. а. н. д. № 2584/2022 г.). Наложената имуществена санкция в размер на 500 лв. се явява в минималния предвиден в закона размер и не подлежи на коригиране.

Настоящият състав намира, че в случая правилно не е бил приложен чл.

28 от ЗАНН. Нарушението е на формално извършване, поради което без значение се явява обстоятелството дали фискът е ощетен и дали данъкът е определен и внесен. Безспорно е и че срокът на нарушението е минимален – нарушението е отстранено само два дни след извършването му.

Същевременно обаче, от представените в хода на съдебното производство доказателства се установява, че по отношение на субекта на административнонаказателна отговорност вече има издадени от въззиваемата страна и влезли в сила наказателни постановления. Нещо повече – тези 5 наказателни постановления касаят извършени същите по вид административни нарушения – по чл. 14, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗМДТ, при това процесното деяние е извършено в кратък срок след влизането в сила на наказателните постановления – по-малко от една година по-късно. При така посоченото, видно е, че предходно наложените наказания не са изпълнили целите по чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и в частност да подава навреме декларациите по чл. 14, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗМДТ. При така посочената рецидивна деятелност по посочения текст от страна на жалбоподателя, с отправянето единствено на предупреждение по чл. 28 от ЗАНН, настоящият състав е на мнение, че не биха се изпълнили целите по чл. 12 от ЗАНН, като е необходимо използването на административнонаказателната репресия.

Същевременно, с индивидуализирането на санкцията в минималния предвиден размер от 500 лв. (при максимален предвиден от 3000 лв.), са взети предвид и гореизброените смекчаващи обстоятелства и в най-пълна степен се гарантира, че жалбоподателят ще организира за в бъдеще дейността си така щото да не допуска други административни нарушения от този вид.

С оглед на изложеното, процесното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

По разноските:

С оглед на крайния изход на спора, разноски се дължат от жалбоподателя на въззиваемата страна. На основание чл. 63д, ал. 5 вр. ал. 4 ЗАНН вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определи да бъде присъдено възнаграждение в размер на 80 лв. за осъществената защита от юрисконсулт, като съобрази фактическата и правна сложност на делото и вида и количеството на извършената дейност.