Решение № 3944 от 02.07.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3944 гр. София, 01.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Е, в закрито заседание на първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Георги Стоев като разгледа докладваното от Георги Стоев Въззивно гражданско дело № 20231100507778 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 4 ГПК.

Образувано е по жалба, вх. № 13889/30.03.2023 г., подадена от „А.П. – Х“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. Хасково, ул. *******, представлявано от С.Д.В. – управител, срещу действия на ЧСИ С.П., с рег. № 921 на КЧСИ, с район на действие СГС по изп. дело № 20239210400492, представляващи извършване на опис спрямо притежавани от жалбоподателя движими вещи, част от метална конструкция, представляваща сграда с идентификатор № ***. Счита обжалвания акт за неправилен и моли настоящия съдебен състав да го отмени.

Жалбоподателят твърди, че е трето за изпълнителния процес лице по смисъла на ал.

4, чл. 435 ГПК. В жалбата се посочва, че един ден преди извършване на описа на недвижими имоти, собственост на длъжника по изпълнителното дело „С.Т.“ ООД, е подал молба от описа да бъде изключена сграда с идентификатор № ***, тъй като представя документи за собственост върху метална конструкция, притежавана от дружеството „А.П. – Х“ ЕООД, за която съдебният изпълнител неправилно е счел, че е собственост на длъжника.

Моли да бъде отменен извършения опис на сграда с идентификатор № *** и насоченото принудително изпълнение върху движимите вещи, собственост на жалбоподателя.

С уточняваща молба с вх. № 117716/13.12.2023 г. на СГС жалбоподателят уточнява, че считано от 01.11.2022 г. дружеството е във владение на металните компоненти, от които се състои процесната вещ. Твърди, че макар да е нанесена в КККР на гр. София като сграда с идентификатор № ***, съгласно Заповед № РА – 52-69/25.08.2022г. на 1 главния архитект на Столична община, същата представлява незаконен строеж, който подлежи на премахване. Представя Заповед № РА – 52-69/25.08.2022г. и договор за покупкопродажба на съоръжения от 01.11.2022г., ведно с платежни документи.

Взискателят по изпълнителното дело твърди, че доводите за отмяната на описа са несъстоятелни. Оспорва действителността на представените договори, свързани със собствеността на процесните съоръжения, като твърди, че описаният недвижим имот е собственост на длъжника по делото, позовавайки се на приложените към изпълнителното дело документи.

В срок по делото са постъпили мотиви от ЧСИ С.П., рег. № 921 в КЧСИ, с район на действие СГС, в които се излага, че жалбата е неоснователна. Сочи, че видно от представеното копие на изпълнителното дело, са събрани доказателства относно собствеността на процесната вещ, като подробно описва разликата между видовете вещи.

Излага, че видно от събраните документи, а именно приложените справки от Агенция по вписванията и приложените скица на сграда, издадена от СГКК – гр. София, същата представлява недвижим имот, собственост на длъжника по изпълнителното дело „С.Т.“ ООД.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Настоящият състав намира, че жалбата е процесуално допустима, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу подлежащ на обжалване акт – чл. 435, ал. 4 ГПК, а разгледана по същество е неоснователна.

За да се уважи процесната жалба е необходимо да са налице следните предпоставки:

1) да е насочено валидно изпълнително действие срещу имущество, принадлежащо на трето за изпълнителното дело лице; 2) същото да е осъществявало фактическа власт върху процесните вещи към деня на налагането на запора, респективно възбраната или към деня на предаването им, когато е насочено принудително изпълнение върху движими вещи; 3) както и да се установи в условията на пълно и главно доказване принадлежността на правото на собственост върху вещите към патримониума на третото лице.

От събраните доказателства се установяват пълно и главно твърденията, изложени в жалбата, че частният жалбоподател се явява трето лице в производството.

Правото на трети лица да обжалват изпълнителните действия обаче е ограничено. В чл. 435, ал. 4 от ГПК са изброени изчерпателно действията на принудително изпълнение, които могат да се обжалват от трети лица. Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 4 от ГПК трето лице може да обжалва действията на съдебния изпълнител само когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, ако се отнася за движима вещ се намират във владение на това лице, като жалбата не се уважава, ако се установи, че вещта е била собствена на длъжника при налагането на запора или възбраната.

От разпоредбата на чл. 435, ал. 4 от ГПК следва, че в полза на третите лица е уредено право 2 на обжалване на действията на съдебния изпълнител само с оглед защита на владението им върху имота, предназначен за принудително изпълнение. В правната теория, както и в съдебната практиката, е утвърдено константно разбиране, че защитата на трето лице чрез обжалване действията на ЧСИ по реда на чл. 435, ал. 4 от ГПК, е владелческа защита, а собственикът може да се защитава чрез иск по реда на чл. 440 от ГПК.

В настоящия случай в протокола на ЧСИ за извършен опис на процесния недвижим имот не е отразено, че жалбоподателя е намерен във владение на имота, а дори в протокола за опис е отбелязано, че по време на налагане на възбраната същият е бил във владение на длъжника – видно и от представените удостоверения. Доказателства, че по време на налагане на възбраната жалбоподателят е осъществявал владение на описания имот не се намират в материалите по изпълнителното дело. Жалбоподателят твърди, че процесният имот всъщност е метална конструкция, която се разглобява и представлява движими вещи, за които представя договор за покупко-продажба и платежни документи. Дали жалбоподателят е собственик на вещите по силата на представените от него доказателства следва да бъде решен в исково съдебно производство по чл. 440, ал. 1 от ГПК, а не по реда на обжалване действията на съдебния изпълнител по чл. 435 и сл. от ГПК.

Поради което, доколкото към момента на налагането на възбраната жалбоподателят не се е намирал във фактическата власт на вещта, то жалбата следва да бъде оставена без уважение.

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, вх. № 13889/30.03.2023 г., подадена от „А.П. – Х“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. Хасково, ул. *******, представлявано от С.Д.В. – управител, срещу действия на ЧСИ С.П., с рег. № 921 на КЧСИ, с район на действие СГС по изп. дело № 20239210400492.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3