Решение № 1333 от 03.11.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1333 гр. Пловдив, 03.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно гражданско дело № 20235300502070 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД против Решение № 2087/15.05.2023г., пост. по гр.д.№ 16509/2022, ПРС, с което е признато за установено по отношение на жалбоподателя, че А. Т. К. не му дължи заплащане на сумата 6501,63 лв. - главница за просрочено задължение по погасяване на дължими суми по договор за банков кредит, сумата 4771,26 лв. - лихва по т. 11 от договора, начислена за периода от 05.12.2009 г.-05.06.2016 г., сумата 5185,67 лв. - лихва по т. 19 от договора от 07.06.2010 г. - 30.11.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от 01.12.2016 г., както и сумата 329,17 лв. - разноски и 500 лв. - юрк. възнаграждение, за които е издаден изпълнителен лист № 11669, издаден на 06.12.2016г. по ч.гр.д. № 16630/2016г. , ПРС и е образувано изпълнително дело № 20178240401563, по описа на ЧСИ Константин Павлов, peг. № 824 с район на действие Окръжен съд - гр. Пловдив, поради погасяване на вземането по давност, като са присъдени и разноски.

Жалбоподателят „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД поддържа, че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно. Счита, че изводът на съда, че е налице 1 погасяване на вземането по давност е неправилен. Сочи, че започналата да тече давност на 05.06.2016г. е прекъсвана многократно с предприемане на изпълнителни действия против длъжника – налагане на запори, насрочване на описи, а от датата на подаване на исковата молба давността е спряна. Счита за неправилно обвързването на давността с въпроса дали на длъжника са връчвани покана за доброволно и за принудителни изпълнения. Счита, че за да се прекъсне давността е необходимо активно поведение на кредитора, като прекъсването не е обвързано с изпълнение на задълженията от страна на съдебния изпълнител, респ. неговото бездействие не може да даде отражение върху давността. Счита, че е налице разлика между изпълнително действие и действие по принудително изпълнение, като първото е в правомощията единствено на компетентния орган и върху него кредиторът не може да влияе. Твърди, че това разграничение е прокарано и в разясненията дадени в т.10 на ТР№2/26.06.2015г., т.д.№2/2013, ОСГТК, ВКС, в което изрично е казано, че нова погасителна давност започва да тече от датата на която е поискано или предприето последното валидно изпълнително действия. В този смисъл счита, че с подаването на всяка молба до съдебния изпълнител за предприемане на принудително изпълнение давността е прекъсната. Излага и доводи, че длъжникът сам се е поставил в невъзможност да получава съобщения от съдебния изпълнител, т.к. не е изпълнил задълженията си да регистрира адреса, на който пребивава. Поддържа неправилност на извода на съда и по отношение на действието, което произвеждат наложените запори.

Според съда, доколкото по сметките, по които тези запори са наложени, не е имало наличности, то те не са произвели правно действие. Жалбоподателят оспорва този извод и счита, че той е в противоречие с разясненията по т.5 на ТР№ 3/10.07.2017, т.д.

№3/2015, ОСГТК, ВКС, според което запорът се счита наложен само с разпореждането на съдебния изпълнител, като от този момент той поражда действие, което не е обвързано със съществуване на вземането. Излага съображения и свързани с института на перемпцията в изпълнителния процес. В обобщение поддържа, че института на давността е обвързан с бездействието на кредитора, с липсата на интерес да упражни предоставените му от закона процесуални права. В случая счита, че подобно бездействие не е налице – напротив, налице е активно поведение на кредитора, поради което и не е налице погасяване на вземането по давност. Моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което се отхвърли предявения иск.

Претендира разноски.

Въззиваемата страна А. Т. К. е подал отговор на въззивната жалба, в който оспорва същата. Поддържа, че постановеното решение е правилно и законосъобразно.

Счита, че при липса на данни за редовно връчване на ПДИ и на заповедта за незабавно изпълнение, то последната не може да бъде изпълнявана валидно. Поради това всички следващи изпълнителни действия са нередовно извършени и последиците им не могат да бъдат зачетени. Поддържа, че в периода 21.06.2017г./ датата на налагане на първия 2 запор/ до 29.01.2020г. не са поискани и извършени никакви изпълнителни действия, поради което е настъпила перемпция на изпълнителното дело. Счита за правилни изводите на първоинстанционния съд, че поисканите, но неизвършени изпълнителни действия не прекъсват давността. Конституирането на цесионера като взискател също не е изпълнително действие и не прекъсва давността. По тези съображения счита доводите на първоинстанционния съд за наличието на изтекла погасителна давност за правилни и законосъобразни. Моли за потвърждаване на обжалваното решение.

Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирани лица – ответник, останал недоволен от постановеното съдебно решение, откъм съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното :

Жалбоподателят е бил ответник в производството пред първоинстанционния съд, сезиран с отрицателен установителен иск – да се установи в отношенията между него и ищеца-длъжник, че сумите по изпълнителен лист, издаден по заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№ 16630/2016, ПРС са недължими, предвид погасяване на вземанията по давност, започнала да тече от издаването на изпълнителния лист през 2016г.

С предявения иск ищецът А. К. е твърдял, че е длъжник по изп.д.№ 20178240401563, на ЧСИ К. П., с район на действие ПОС, образувано въз основа на сочения изпълнителен лист. Твърденията на ищеца са, че изпълнителното производство е образувано на 25.05.2017г., като на 20.06.2017г. и на 12.06.2017г. са редовно връчени поканите за доброволно изпълнение на двамата солидарни длъжници. Твърдението е, че на 21.06.2017г. са наложени запори на банкови сметки и до 29.01.2020г. не са поискани и предприети никакви изпълнителни действия, които да прекъсват или спират давността. Едва на 29.01.2020г. първоначалния взискател Първа инвестиционна банка АД е поискал опис на движими вещи. Към този момент, обаче, изпълнителното производство е било прекратено по силата на закона на осн. чл.433, ал.1 т.8 от ГПК. По тази причина се твърди, че последващите действия на взискателя са недействителни и не водят до прекъсване на давността. Отделно от това се правят възражения, че договорът за цесия с настоящия взискател „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД не е произвел действие спрямо длъжника К. , т.к. същият не му е съобщен. С оглед на изложеното намира, че е налице погасяване по давност на вземането по процесния изпълнителен лист и е предявил иск за признаване за установен този факт.

Ответникът, сега жалбоподател, е подал отговор, в който оспорва иска и поддържа, че в хода на изпълнителния процес са предприемани множество действия на взискателя / първоначален ПИБ АД и настоящ „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД/, с които погасителната давност е прекъсната.

3

С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че е налице погасяване на вземането по давност. Изложените съображения са свързани с това, че по изпълнителното дело не е налице редовно връчена покана за доброволно изпълнение, с която в случая следва да се връчи и заповедта за изпълнение по чл.417 от ГПК. Предвид това е счел, че извършените действия по принудително изпълнение са ненадлежни и не водят до прекъсване на давността за събиране на вземането. Отделно от това е приел, че изпълнителните действия, които не са довели до събиране на вземането / напр. липсата на средства по банкови сметки/, не водят до прекъсване на погасителната давност. По тези съображения и е заключил, че е изтекъл давностния срок, започнал да тече през 2016г., поради което е и налице погасяване на вземането по давност.

Предявеният иск е с пр. осн. чл.439 от ГПК – отрицателен установителен, че претендирани в изпълнително производство суми не се дължат поради погасяване на вземането по давност. Предвид прилагането на изп.д.№ 20178240401563, на ЧСИ К. П., което е с предмет събиране на оспореното вземане, се установява правния интерес от предявяване на иска, респ. допустимостта на производстовто.

От фактическа страна по делото се установява от приложеното изпълнително дело, че същото е образувано по молба на ПИБ АД за събиране на вземането му от солидарните длъжници А. К. и В.К., за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по гр.д.

№9566/02.12.2016, ПРС. С молбата за образуване от 25.05.2017г. взискателят е поискал извършване на действия по принудително изпълнение – описи на движими вещи, възбрани върху недвижими имоти , запори върху вземания и банкови сметки. По образуваното изпълнително дело са извършени следните действия: - на 21.06.2017г. е наложен запор на банкови сметки; - на 22.08.2018г. е постъпило частично плащане на дълга от единия от солидарните длъжници; - на 29.01.2020г. взискателят е поискал извършване на опис на движими вещи и е направил възлагане по реда на чл.18 от ЗЧСИ; -23.11.2020г. е насрочен опис на движими вещи; - на 10.08.2021г. е постъпила молба от цесионера „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД за заместване в производството на местото на взискателя – цедент ПИБ АД; - на 27.09.2021г. новоконституираният взискател е възложил дълга за събиране на ЧСИ по реда на чл.18 от Закона, както и е поискал налагане на запор на банкови сметки и на трудово възнаграждение; - на 01.12.2021г. е постъпило частично погасяване на дълга.

При така описаната фактическа обстановка се установява, че изпълнителното производство е надлежно образувано – по молба на лице, което има вземане от сочените длъжници, представен е изпълнителен титул. Установява се и че не е налице период от две години, в които взискателят да е бездействал, за да се приеме настъпване на основанията за прекратяване на изпълнителното производство на осн. чл.433, ал.1, 4 т.8 от ГПК. Тази преценка е необходима с оглед преценката на валидността на извършените изпълнителни действия. В този смисъл няма основание да се приеме, че определени действия по принудително изпълнение са невалидно извършени. Съгласно разясненията, дадени в т.10 на ТР№2/2015, т.д.№2/2013, ОСГТК, ВКС, с искането или предприемането на всяко изпълнително действие в рамките на изпълнителното производство се прекъсва погасителната давност по чл. 110 и чл.111 от ЗЗД и от този момент започва да тече нова давност. В случая не е налице период по-голям от година, в който да не са искани изпълнителни действия или да не е извършвано частично погашение на дълга. При това положение няма как да се приеме, че е налице изтичане на давностен срок, при който да се погаси вземането.

Според настоящата инстанция доводите, изложени в първоинстанционното решение относно невалидността на извършените изпълнителни действия са неправилни и не намират законова опора. Невръчването на ПДИ не води до порочност на извършените изпълнителни действия, а се свързва единствено с възможността за изплащане на събрани суми. В този смисъл е трайното тълкуване на ВКС в редица производства по съдебен контрол на дисциплинарни производства по ЗЧСИ. Нещо повече, законодателят е предвидил правна възможност за налагане на запори и възбрани дори преди изпращане на ПДИ – чл.449 и чл.450 от ГПК. В този смисъл е и тълкуването, дадено в практиката на ВКС / така в Р№228/12.12.2019г.,гр. д. № 3047/2019 г., III г. о., е казано че „няма пречка едновременно с поканата за доброволно изпълнение да се извършат изпълнителни действия по налагане на "запор" или "възбрана" върху длъжниково имущество ……. но в срока за доброволно изпълнение длъжникът може да упражни свои права – да възрази, да изпълни задължението и др……. Ето защо преводът на постъпили по изпълнението суми в полза на взискателя следва да се извърши след изтичането на визирания по – горе срок, като се отчита интересът и на длъжника, и на кредитора.“/. Ето защо е неправилно и незаконосъобразно тълкуването, че извършваните изпълнителни действия по образуваното изпълнително дело не са произвели действие, респ. не е прекъсвана многократно погасителната давност.