Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 204 от 19.08.2026, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 816/2026
Вид
Решение № 204
Подписан
19.08.2026
В сила
19.08.2026
Състав
Петя Кръстева Георгиева, Диана Кирилова Мицканова-Лазарова, МАРТИН РАЧКОВ БАЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.11, ал.2 · Наказателен кодекс
  • чл.2, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.36 · Наказателен кодекс
  • чл.54, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.55 · Наказателен кодекс
  • чл.66, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.102 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.107, ал.5 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.14 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.189, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.314, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.319, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.336, ал.1, т.3 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 204 гр. Бургас, 19.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Кр. Георгиева

Членове:

Диана К. Мицканова-Лазарова

МАРТИН Р. БАЕВ при участието на секретаря Карина Г. Жекова в присъствието на прокурора Елка Р. Добрикова като разгледа докладваното от Петя Кр. Георгиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20262100600816 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава ХХI от НПК и е образувано по повод въззивна жалба на адв.Стефан Кенов от АК-Кюстендил, като защитник на подсъдимия С. М. Р. ЕГН **********, против присъда № 46/01.04.2026г., постановена по НОХД № 2001/ 2025г. по описа на Районен съд-Бургас. С обжалваната присъда подсъдимият С. М. Р., е признат за виновен за това, че на 08.11.2023г., в гр.Бургас, на ул. ***, се заканил с престъпление против личността - причиняване на телесна повреда спрямо Я. В. П., в качеството му на длъжностно лице - разузнавач IV степен в Сектор „Престъпления против собствеността и културно-исторически ценности“ при отдел „Криминална полиция“ към ОД на МВР - Бургас, при изпълнение на службата му, чрез отправяне на репликите „Ще ти разбия главата, само полицаите те спасяват в момента!“, като това заканване би могло да възбуди у Я. В. П. основателен страх от осъществяването му, поради което и на основание чл.144, ал.2, вр. ал.1 от НК, вр. чл.54, ал.1, вр. чл.2, ал.1 от НК, го е осъдил на „лишаване от свобода“ за срок шест месеца, чието изпълнение е отложил на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от три години. С присъдата съдът е постановил СД да остане по делото и да се унищожи с него при условията на ПАС. На основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът е осъдил подсъдимия С. М. Р., да заплати в полза и по сметка на ОД на МВР-Бургас сумата от 572.44 евро, представляваща разноски по досъдебно производство, а в полза и по сметка на Районен съд-Бургас да заплати сумата от 40 евро, представляваща разноски в 1 съдебното производство, както и сумата от 2.56 евро, държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист

В жалбата не се съдържат конкретни оплаквания за неправилност на присъдата. Иска се на основание чл.336, ал.1, т.3 от НПК въззивният съд да отмени присъдата, като постанови нова, с която да признае подсъдимия за невинен и да го оправдае по повдигнатото обвинение.

Представителят на Бургаска окръжна прокуратура, счита присъдата на първоинстанционния съд за правилна, законосъобразна и обоснована, поради което предлага да се потвърди. Според него доказателствената съвкупност е била подложена на коректен анализ. Оспорва защитната теза на подсъдимия, че не бил запознат с длъжностното качество на свидетеля П.. Счита за законосъобразни и обосновани изводите на първоинстанционния съд, че отправените закани от подсъдимия са по повод длъжностното качество на пострадалия.

В резултат на доказателствената дейност на първоинстанционния съд и осъществения от него анализ на приобщената доказателствена маса, съдът е достигнал до правилни юридически изводи и обосновано е отнесъл деятелността на подсъдимия под състава на предявеното му обвинение. Според прокурора по делото не са налице допуснати съществени процесуални нарушения, като наложеното наказание е справедливо и адекватно на престъплението и обществената опасност на извършителя.

Подсъдимият и неговият защитник, редовно призовани не се явяват, не вземат становище по същество.

Бургаският окръжен съд, след цялостна въззивна проверка на присъдата в предмета и пределите по чл.314 от НПК, независимо от основанията, посочени в жалбата, намери същата за процесуално допустима, тъй като е подадена в установения в чл.319, ал.1 от НПК преклузивен срок, от легитимиран да обжалва субект, срещу подлежащ на въззивен контрол по реда на Глава ХХІ от НПК съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

При разглеждане на делото по същество въззивният съд установи, че са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред доказателства, нужни за неговото правилно решаване. При самостоятелен анализ на доказателствената съвкупност, настоящият състав възприе за установена фактическа обстановка, съответстваща изцяло на фиксираната от районния съд, която в обобщен вид е следната:

На 08.11.2023г. около 02:30 часа свидетелят Я. В. П. - разузнавач в отдел „Криминална полиция“ при ОД на МВР – Бургас, се прибирал към дома си в гр.Бургас, ул. ***. На кръстовището на ул.„***“ и ул.„***“, в посока ул. ***, свидетелят забелязал пред себе си мъж и жена, като мъжът залитал и изглеждал в нетрезво състояние. Преминавайки по ул.„***“ мъжът съборил с крак паркиран мотоциклет с рег.№ ******, който паднал на едната си страна на тротоара. След това мъжът седнал на капака на лек автомобил марка „БМВ“, паркиран на ул. ***, а жената, с която вървял – свидетелката Д. В. продължила по улицата. Свидетелят П. се приближил към мъжа, в когото разпознал подсъдимия С. М. Р., който бил негов съсед. П. се представил, че е полицейски служител макар, че подсъдимият го познавал и знаел какво работи 2 и го попитал защо е съборил мотоциклета. Подсъдимият започнал да агресира и на висок тон попитал свидетеля П. какво иска от него и да не би да е дрогиран. След като чула какво се случва свидетелката В. се върнала при приятеля си С. Р. и се опитала да го успокои. През това време той позвънил на телефон 112 и съобщил, че лице, за което знае, че е полицай, но е без униформа се опитва да осъществи спрямо него граждански арест за това, че е бутнал паркиран на тротоара мотор. В съобщението си подсъдимият изразил съмнение, че П. е употребил наркотични вещества и поискал същият да бъде тестван за употреба на наркотични вещества.

Свидетелят П. от своя страна подал сигнал до ОДЧ към ОД на МВР – Бургас и на място били изпратени два полицейски екипа. Свидетелите Д. В. и С. Т. полицейски служители в сектор „СПС“ и свидетелите В. С. и Д. Л. – полицейски служители от Първо РУ. Пристигналите на място полицейски служители разговаряли със свидетеля П., свидетелката В. и подсъдимия С. Р., който според полицейските служители бил употребил алкохол. В момента, в който проверката била към своя край и полицейските служители се насочили към служебните си автомобили, подсъдимият С. Р. се обърнал към свидетеля Я. П. и със свити юмруци му казал „Ще ти разбия главата, само полицаите те спасяват в момента!“. Тези негови думи били възприети освен от свидетеля Я. П., така и от полицейските служители - свидетелите В. С., Д. Л., Д. В. и С. Т., които след като чули отправената закана срещу свидетеля П., се върнали и задържали подсъдимия С. Р..

От назначената в хода на досъдебното производство съдебна психиатрично-психологична експертиза се установява, че свидетелят Я. П. е изпитал основателен страх от осъществяването на заканата, довел впоследствие до промяна на поведението му - станал по-бдителен, нивото му на тревожност се повишило и имал опасения за бъдещето и какво би могло да се случи със семейството му.

Приетите за установени фактически положения, до които е стигнал и първоинстанционния съд се извеждат въз основа преценката на всички събрани в хода на наказателното производство доказателства - свидетелските показания на Я. П., В. С., Д. Л., Д. В., С. Т. и отчасти от показанията на свидетелката Д. В. и обясненията на подсъдимия С. Р., заключението по изготвената съдебно психиатрична-психологична експертиза, удостоверението от ОД на МВР-Бургас относно длъжността от Я. П. в ОД на МВР Бургас, приобщените звукозаписи на проведени телефонни разговори ЕЕН 112, обективирани в протокол за изготвяне на ВДС от 18.06.2024г. и от останалите материали по делото.

Видно от съдържанието на мотивите към присъдата първоинстанционният съд е изложил подробно своите съображения относно обективната и субективната съставомерност на обсъжданото престъпление по чл.144, ал.2, вр. ал.1 от НК и участието на подсъдимия в него. При постановяване на присъдата, съдът е обсъдил подробно събраните по реда на НПК и относими към предмета на доказване доказателствени материали, като същевременно в съдебното и в досъдебното производство не са били допуснати съществени нарушения на процесуални правила, ограничаващи правото на защита на подсъдимия или неговия защитник. Обсъдените 3 доказателства позволяват на въззивната инстанция да проследи вътрешното убеждение и да установи действителната воля на съда при решаването на правния спор. Отделните доказателствени източници са изследвани обективно и пълно, и са обсъдени, както поотделно, така и в тяхната съвкупност – изцяло в съответствие с принципните правила на чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК, което е довело до извеждане на правилните фактически констатации. Въззивната инстанция изцяло възприема този анализ и не счита за необходимо да го повтаря. Достатъчно е да се посочи само, че правилно решаващият съд е подходил с доверие и е кредитирал показанията на свидетелите Я. П., В. С., Д.

Л., Д. В., С. Т.. Техните показания са последователни и логични, и са изложени добросъвестно, като в тях липсва противоречие относно обстоятелствата, включени в предмета на доказване, очертан в чл.102 от НПК и се подкрепят и от останалия по делото доказателствен материал. Изложени са съображения, с оглед на които съдът е счел за безспорно установени обстоятелствата, имащи съществено значение за правилното решаване на делото. Всички релевантни за делото доказателства, са били взети под внимание от районния съд. Взети в своята съвкупност, те водят до непротиворечивия и единствено възможен извод, че подсъдимият С. Р. е автор на соченото с обвинителния акт деяние.

Обосновано не са били ценени напълно, като правдиви показанията на свидетелката В. и обясненията на подсъдимия, че свидетелят Първанов умишлено е провокирал конфликта, без никаква обективна причина в поведението на подсъдимия. Обясненията на подсъдимия макар и доказателствено средство са и средство за защита, а отчитайки отношенията му със свидетелката В., показанията на последната не биха могли да се кредитират, като на безпристрастен и неизаинтересован свидетел. При правилно установените факти, районният съд е достигнал до законосъобразен извод за съставомерност на престъплението, предмет на обвинението.

Районният съд правилно е очертал елементите от обективна и субективна страна на престъплението. Несъмнено инкриминираният израз на подсъдимия е имал конкретен адресат. Той е бил отправен към свидетеля П., в качеството му на длъжностно лице, който ясно го е възприел. Казаното обективира явна закана за телесно увреждане, която разглеждана в контекста на цялата обстановка, без съмнение е била от естество да възбуди у свидетеля основателен страх от реализирането . В настоящия случай отрицателните, негативните изменения в емоционалната сфера на пострадалия са безспорни.

Този извод се потвърждава от показанията на свидетеля П., който е бил наясно, че подсъдимият е агресивен и с криминални прояви, както и от заключението на изготвената в досъдебното производство съдебнапсихиатрично психологична експертиза, че заплахата е довела до качествени изменения в поведението на пострадалия, като нивото на тревожност се е повишило.

От субективна страна деянието е извършено при „пряк“ умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. В интелектуален план, при осъществяване на престъплението у дееца са били налични осъзнати представи за противоправния и общественоопасен характер на деянието, за пряката връзка между заканата и преследвания с нея ефект – да породи страх у пострадалия, както и предвиждания за настъпването на престъпния резултат. Във волеви 4 план, подсъдимият е желаел настъпване именно на съставомерния резултат.

За престъплението, в извършването на което подсъдимия С. Р. е бил признат за виновен, първоинстанционният съд, при приложението на чл.54 от НК, му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца.

Въззивният състав споделя извода на първоинстанционния съд, че по делото не са налице нито многобройни, нито изключителни по своя характер смекчаващи отговорността обстоятелства, обосноваващи необходимост наказанието на подсъдимия да се определи по реда на чл.55 от НК. Липсата на данни за предходни осъждания на подсъдимия и направените самопризнания, правилно са били отчетени от районния съд, като смекчаващи отговорността обстоятелства. От казаното следва, че отмереното наказание на подсъдимия е адекватно на извършеното и е съобразено с обществената опасност на деянието и дееца. Мотивирано и законосъобразно е решението на районният съд, съобразявайки срока на наказанието „лишаване от свобода“ и смекчаващите по делото обстоятелства, да отложи изпълнението на наказанието за изпитателен срок от три години, като се споделя изводът, че за изпълнение на целите по чл.36 от НК не е задължително подсъдимия С. Р. да изтърпи наказанието ефективно. Интензитетът, характерът и последиците от извършеното престъпление, наред с личните характеристики на подсъдимия не налагат отделянето му от социалната му среда, като определяният изпитателен срок по мнение на съда ще мотивира подсъдимия да се въздържа от осъществяване на престъпни прояви занапред.