Решение № 47 от 04.04.2023, Административен съд - Шумен

Р Е

Ш Е Н

И Е

№............. град Шумен, 04.04.2023г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Административен съд– град Шумен, в публичното заседание на двадесет и и първи март през две хиляди двадесет и трета година в състав:

Съдия:

Бистра Бойн при секретаря В.Русева, като разгледа докладваното от съдията АД № 391 по описа за 2022г. на Административен съд– гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.95 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на „Е.Г.Ш.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Е.Д.И., депозирана чрез упълномощен процесуален представител адв. Г.В.от ВАК, със съдебен адрес в гр.В., ул.И.В.№39, офис 1, срещу Решение № 224/18.10.2022г. на Директора на ТД на НАП– В., с което е оставена без уважение жалбата на дружеството против Решение за отказ за издаване на удостоверение за приложимо законодателство

№27008834131/19.09.2022г. След указани от съда нередовности в жалбата, свързани с посочване на оспорения административен акт, в молба от 21.03.2023г., жалбоподателят конкретизира, че оспорва Решение за отказ за издаване на удостоверение относно приложимо законодателство и моли за неговата отмяна. В жалбата се сочат доводи, че решението е незаконосъобразно, неоснователно и немотивирано поради наличието на нарушения на изискванията на чл.146 ал.3 и ал.4 от АПК, а именно съществени нарушения на административно-производствени правила, липса на съответствие с материалния закон, липса на мотиви, както и поради противоречието му с основни принципи на българското административно право-принцип на обективност и законност. Твърди се, че решението е издадено при погрешно интерпретиране на доказателствата по преписката и данните за дейността на жалбоподателя, което е довело до погрешния извод, че същия в качеството на работодател не осъществява дейност на територията на Република България и не поддържа отношения с местни контрагенти и минимум 25% от оборота си в страната, понеже тези основания не били в негова вина. В процесния казус били изпълнени всички условия и критерии, заложени в чл.12 от Регламент №883/2004, поради което незаконосъобразно органите по приходите са отказали издаване на удостоверение относно приложимо законодателство.

В проведеното открито съдебно заседание по делото, за дружеството-жалбоподател, не се явява упълномощения процесуален представител- адв.Г.В., която в молба от 21.03.2023г. поддържа жалбата по изложените в нея съображения и прилага списък на разноските, които своевременно претендира.

Ответникът- Директор на ТД на НАП- град В., редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

От процесуалния му представител юрисконсулт В.М.е представено писмено становище, съдържащо аргументи за неоснователност на оспорването. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема от фактическа страна следното:

Административното производство е образувано въз основа на Искане по Регламент (ЕО) 987/2009г. за издаване на удостоверение А1 за приложимото осигурително законодателство за заето лице с вх. № 27008834131/19.09.2022г., подадено от „Е.Г.Ш.“ ЕООД за Л.И.С.– заето лице по смисъла на регламента. Към Искането са приложени копия на Трудов договор № 116/10.06.2022г., сключен между работодателя и съответното заето лице, което е едно от осемте командировани лица по отношение, на които са подадени искания от работодателя. Служебно е известно на съда, че по другите исканията също са постановени откази. Приложено е и копие на Допълнително споразумение към трудов договор от 17.08.2022г., съгласно което работодателят командирова служителя за изпълнение на трудовите му задължения във Федерална Република Германия, с вписано място на работа град В К, за длъжността „кофражист“, посочени начална и крайна дата на командироване- 19.08.2022г.- 18.08.2023г. Представено е също така копие на двуезичен /на български и немски език/ договор за изпълнение на строителни дейности от 02.04.2021г. между дружество от Германия и жалбоподателя в качеството на генерален предприемач- изпълнител, с предмет на договора строителен проект до ключ на ново строителство 12 единици и подземен паркинг, с посочена стойност и конкретен обект в парцел 75/1, Хауптщрасе 18, собственост на възложителя, както и срок на изпълнение 48 седмици считано от 30.06.2021г., като датата е изменена с допълнително споразумение на 02.05.2022г., също приложено по делото.

Представени са писмени обяснения от управителя, от които е видно, че дружеството е с основен предмет на дейност-строителство на жилищни и нежилищни сгради с код по КИД 41.20. С разрешение за строеж №153/30.05.2022г., приложено към искането, дружеството било извършило строителни монтажни работи в собствен имот в размер на 526 291,50лв., осчетоводени като разходи за придобиване на ДА. Тази сума представлява оборот в страната в размер на 23,02% от общия оборот на дружеството, като след приключване на обекта, същият ще се ползва за облагаеми доставки. В него работел 1/3 от наетите лица от персонала- 5 души, за които се представя справка. Приложени били още аналитична ведомост, синтетична оборотна ведомост и справка за оборота по месеци за последните 12 месеца преди текущия на подаденото искане. Въз основа на данните посочени в искането, приложените документи и констатираните факти и обстоятелства, органът по приходите при ТД на НАП– В. счел, че не са налице условията, при които командированото лице може да остане подчинено на българското осигурително законодателство за посочения в заявлението период от 19.08.2022г. до 18.08.2023г., поради което постановил Решение за отказ за издаване на удостоверение за приложимо законодателство №27008834131/19.09.2022г.

В хода на административното производство от страна на органа били извършени справки относно правния статут на дружеството, а именно- в НАП същото е регистрирано на 27.09.2010г. и регистрирано по ЗДДС от 23.07.2018г. Заетото лице Л.С. е осигуряван от заявителя и от друг работодател за времето преди командироването, като за него е било приложимо българското законодателство. При справка в НАП се установило, че работодателят има 14 лица наети по трудово правоотношение, от които декларирани към искането са 8 командировани лица и 5 оставащи в България, които не са административен персонал. Установено било, че не е изпълнен критерият за реализиран от работодателя оборот на територията на изпращащата държава спрямо общия реализиран оборот за предходните 12 месеца, тоест не е реализиран минимум 25% оборот на територията на страната от общия реализиран оборот. Оборотът е установен при извършена проверка на данните от подадените справки, като е установено, че през този период реализираният оборот с място на изпълнение в чужбина е в размер на 3 089 185,67лв., оборотът на територията на страната възлиза на 240 183,31лв., или 7,21 % от общия реализиран оборот. Прието е, че за посочените като размер извършени СМР не са представени доказателства, разходът не е включен в справката за оборота на дружеството, а и същите не представляват облагаеми доставки услуги. При тези мотиви е постановено обжалваното в настоящото производство Решение за отказ за издаване на удостоверение относно приложимото законодателство №27008834131/19.09.2022г. издадено от инспектор по приходите в дирекция офис Шумен при ТД на НАП- В.. Несъгласен с постановения отказ, заявителят обжалвал решението по административен ред пред териториалния директор. Със свое Решение № 224/18.10.2022г. директорът на ТД на НАП– В. оставил без уважение депозираната жалба.

По делото е приета административната преписка, както и представени към жалбата доказателства- копие от Нотариални актове за закупени от дружеството недвижими имоти в гр.Шумен за периода 2019-2022г., скици, Доклад за оценка на извършени строителни и инвестиционни разходи към 15.09.2022г. от експерт М.В., видно от който, същия представлява Приложение №4 към рамков договор между Уникредит Булбанк и оценителя.

От правна страна съдът намира следното:

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в писмена форма, съдържа фактически и правни основания за издаването му, поради което същият отговаря на изискванията за форма в чл.59 ал.2 от АПК. В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Административният орган е издал акта, след като е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая, при извършена проверка и обследване на всички относими доказателства.

Жалбата е подадена в срока по чл.95 ал.1 от ДОПК, след изчерпване на възможността за оспорване на отказите по административен ред, от процесуално легитимирано лице, което има правен интерес, поради което е процесуално допустима.

Спорно между страните в случая е кое е приложимото осигурително законодателство по отношение на заетото лице Л.И.С. за периода 19.08.2022г.- 18.08.2023г., за който е подадено искане за издаване на удостоверение А1 и налице ли са предпоставките за издаването му.

Разпоредбата на чл.45 от ДФЕС гарантира свободното движение на работници в рамките на Съюза, като за целта предвижда премахването на всякаква дискриминация, основаваща се на гражданство между работниците от държавите членки, по отношение на заетост, възнаграждение и други условия на труд. Системите на социалната сигурност на държавите членки функционират на териториален принцип, като регулират събития, които възникват единствено на територията на съответната държава. Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата-членка, на чиято територия полагат труда си. Правилата за координация на системите за социална сигурност на държавите-членки на ЕС са въведени с Регламент /ЕО/ № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 за координация на системите за социална сигурност и Регламент /ЕО/ № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент /ЕО/ № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност, които синхронизират системите за социална сигурност на държавите членки. Целта е да се предотврати едновременното прилагане на осигурителните законодателства на повече от една държава- членка, спрямо трудово активните лица, които се движат в рамките на Общността, а така също да се елиминират ситуации, при които не се прилага законодателството на нито една от държавите-членки в трансгранична ситуация. НАП в Република България е компетентния административен орган, който определя приложимото законодателство според Дял II от Регламент № 883/2004.

Правилата за определяне на приложимото законодателство са заложени в дял ІІ, чл. 11– чл. 16 от Регламент № 883/2004, като в разпоредбата на чл.11§ 1 е изведен ръководният принцип, че за едно заето лице е приложимо законодателството само на една държава членка. При командироване на заети лица съгласно чл.12 § 1 от Регламент № 883/2004, лице, което осъществява дейност като заето лице в държава- членка от името на работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея и което е командировано от този работодател в друга държава членка, за да осъществява там дейност от името на същия работодател, продължава да е подчинено на законодателството на първата държава членка, при условие че предвиденото времетраене на тази работа не превишава 24 месеца и че не е изпратено да замества друго лице.

Според разпоредбата на чл.14 §1 от Регламент № 987/2009 за целите на прилагането на чл.12 §1 от основния регламент, лице, което осъществява дейност като заето лице в държава- членка от името на работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея, и което е командировано от този работодател в друга държава- членка включва лице, което е наето с цел да бъде командировано в друга държава- членка, при условие, че непосредствено преди да започне работа, спрямо съответното лице вече се е прилагало законодателството на държавата- членка, в която е установен неговият работодател. В случая и съгласно българското законодателство към "категорията заети лица" спадат всички осигурени лица по реда на чл.4 ал.1 от КСО. В чл.14 § 2 от Регламент № 987/2009, за целите на прилагането на член 12 § 1 от основния регламент е визирано, че изразът "което обичайно осъществява дейността си в нея" се отнася до работодател, който обичайно извършва значителни по обхват дейности, различни от чисто вътрешни управленски дейности, на територията на държавата- членка, в която е установен, като се вземат под внимание всички критерии, характерни за дейностите, извършвани от въпросното предприятие. Приложимите критерии трябва да отговарят на специфичните характеристики на всеки работодател и на действителния характер на извършваните дейности.

Разпечатката съдържа 28 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1fe3714e-2c23-4818-bc76-8244df59c7a9