Решение № 18710 от 06.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18710 гр. София, 06.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА Гражданско дело № 20241110143043 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 238 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, уточнена с молба от 16.04.2024 г., подадена от „*******“ ЕООД, чрез адв. Д., срещу И. М. В., с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 232 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЗД, чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД вр. чл. 121 ЗЗД, с искане за осъждане на ответника, в качеството му на солидарно задължено лице по договор за наем на строителен инвентар № ************* г., да плати на ищеца следните суми: 16 221,02 лв. – наемно възнаграждение за периода от 08.11.2022 г. до 14.06.2023 г.; 385 лв. – обезщетение за върнатите негодни 7 бр. дървено трислойно платно с размери 500/2500/21 мм.; 18 205 лв. – обезщетение за невърнати 331 бр. дървено трислойно платно с размери 500/2500/21 мм.;

4380 лв. мораторна неустойка за просрочени 219 дни, начислена за периода 08.11.2022 г.

14.06.2023 г., ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че сключил с ответника, в качеството му на солидарен длъжник, заедно с представляваното от него дружество „********“ ЕООД договор за наем на строителен инвентар № ************* г., с предмет – хоризонтален кофраж трислойни дървени платна 640 бр., равни на 800 кв.м., като кофражът бил предназначен за обект в гр.

**********, при уговорен срок от 30 календарни дни и наемна цена в размер на 4320 лв. с ДДС. В чл. 5 било предвидено плащането на депозит от 6000 лв., който се възстановявал след връщането на инвентара. Към договора било подписано и Приложение № 2 за цени на изгубени елементи или брак на елементи от хоризонтален кофраж. След изтичането на срока на договора ползването на наетия инвентар продължило до 31.08.2022 г., за което бил платен и съответния наем. На 14.09.2022 г. било върнато част от наетото количество кофраж – 145 бр. платна в изправност, за което бил съставен протокол, както и 7 бр. платна -брак. На основание чл. 35 от договора, установените негодни платна следвало да бъдат платени по пазарни цени от наемателя. На 08.11.2022 г. били върнати в изправност още 157 бр. платна, като останали за връщане 331 бр., за ползването на които не било платено наемно възнаграждение. На 15.06.2023 г. наемателят и солидарният длъжник били уведомени, че договорът бил едностранно прекратен от наемодателя, като същите били поканени да платят дължимия наем за периода от 08.11.2022 г. до 14.06.2023 г., в размер на 16 221,02 лв., както и 1 да върнат останалата част от наетия инвентар. В тази връзка, била съставена и проформа фактура № ********** г. за сумата от 22 308 лв., представляваща обща стойност на невърнатия и негоден инвентар. Уточнява, че депозитът от 6000 лв. бил усвоен. 1 Съгласно чл. 8, ал. 1 от договора, за всеки просрочен ден за плащане на наемната цена се дължала неустойка за забава в размер на 20 лв. на ден. Ищецът твърди, че ответникът му дължи мораторна неустойка в общ размер на 4380 лв., начислена за периода от 08.11.2022 г. до 14.06.2023 г. С оглед изложеното, ищецът моли съда да осъди ответника да му плати следните задължения: 16 221,02 лв. – наемно възнаграждение за периода от 08.11.2022 г. до 14.06.2023 г.; 385 лв. – обезщетение за върнатите негодни 7 бр. дървено трислойно платно с размери 500/2500/21 мм.; 18 205 лв. – обезщетение за невърнати 331 бр. дървено трислойно платно с размери 500/2500/21 мм.; 4380 лв. – мораторна неустойка за просрочени 219 дни, начислена за периода 08.11.2022 г. - 14.06.2023 г., ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното плащане. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото не е постъпил отговор на исковата молба от ответника – И. М. В., въпреки че препис от исковата молба, ведно с разпореждането на съда по чл. 131 ГПК, съдържащо разяснение за възможността да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника, са били редовно връчени на ответника по реда на ГПК.

На 01.10.2026 г. по делото е проведено първо редовно открито съдебно заседание, за което ответникът е бил редовно призован по реда на ГПК. В призовката за насроченото съдебно заседание повторно е разяснена възможността при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната да бъде постановено неприсъствено решение по искане на насрещната страна.

Независимо от посоченото, ответникът не се явява в откритото съдебно заседание, не изпраща процесуален представител, който да го представлява в същото, и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

В проведеното по делото открито съдебно заседание, ищецът е поискал съдът да се произнесе с неприсъствено решение срещу ответника при наличие на законовите предпоставки за това.

Съдът, като съобрази изложените от ищеца доводи, взе предвид данни по делото и събраните доказателства, намира от правна страна следното:

Съгласно 238, ал. 1 и чл. 239 ГПК, за да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника, е необходимо кумулативното наличие на следните предпоставки: 1/ ответникът да не е представил в срок отговор на исковата молба; 2/ да е редовно призован и да не се яви лично, или чрез представител в първото редовно открито съдебно заседание; 3/ да не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие; 4/ на ответника да са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в първото редовно открито съдебно заседание; 5/ ищецът да е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, както и 6 / предявеният иск да е вероятно основателен, съобразно изложените от ищеца твърдения в исковата молба и ангажираните доказателства. В настоящия случай, видно от изложената по-горе фактология, съдът намира, че всички изброени предпоставки са налице, поради което следва да бъде постановено неприсъствено решение, с което предявените срещу ответника искове да бъдат уважени изцяло, без съдът да излага мотиви по същество на спора (чл. 239, ал. 2 ГПК).

По отговорността за разноски:

При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски, които са в общ размер 5 946.36 лева, равняващи се на 3040.33 евро (1716.36 лв. държавна такса и 4 230.00 лв., уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение) в исковото производство.

Съгласно чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, считано от 01.01.2026 г. официалната парична единица на Република България е еврото, поради което 2 присъдените с решението суми, респ. тези, за които исковите претенции подлежат на отхвърляне като неоснователни следва да бъдат изписани в евро след превалутирането и закръгляването им съгласно правилата по чл. 12 и съответно чл. 13 от същия закон.

Така мотивиран, Софийски районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА И. М. В. с ЕГН: **********, с адрес: гр. ************ да заплати на „*******“ ЕООД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: гр. ************ в качеството му на солидарно задължено лице по договор за наем на строителен инвентар № ************* г., по предявените обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 232 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЗД, чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД вр. чл. 121 ЗЗД следните суми: 8 293.68 евро, представляващо наемно възнаграждение по договор за наем на строителен инвентар № ************* г. за периода от 08.11.2022 г. до 14.06.2023 г., ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба – 09.11.2023 г. до окончателното плащане; 196.85 евро – обезщетение за върнатите негодни 7 бр. дървено трислойно платно с размери 500/2500/21 мм.; 9 308.07 евро – обезщетение за невърнати 331 бр. дървено трислойно платно с размери 500/2500/21 мм.; 2 239.46 евро - мораторна неустойка за просрочени 219 дни, начислена за периода 08.11.2022 г.

- 14.06.2023 г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК И. М. В. с ЕГН: **********, с адрес: гр.

************ да заплати на „*******“ ЕООД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: гр. ************ сумата в общ размер о т 3 040.33 евро, представляваща сторени разноски в исковото производство.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

РЕШЕНИЕТО да се връчи на страните, като в съобщението до ответника се укаже възможността в едномесечен срок от връчването да подаде пред Софийски градски съд молба по чл. 240, ал. 1 ГПК за неговата отмяна.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3