Решение № 178 от 02.08.2023, Районен съд - Исперих

РЕШЕНИЕ

№ 178 гр. Исперих, 02.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елица Д. Бояджиева Георгиева при участието на секретаря РАЛИЦА СТ. САПУНДЖИЕВА като разгледа докладваното от Елица Д. Бояджиева Георгиева Гражданско дело № 20213310100686 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 432, ал.1 от Кодекса за застраховане – пряк иск на увредено лице срещу застраховател.

Постъпила е искова молба вх.№ 1763/ 14.09.2021г. от Н. Д. П. от град Исперих, област Разград, ул.”*** № 3, чрез адвокат Ж. Ч. от АК – Разград против ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ” АД град София, район Възраждане, ул.”Света София” № 7 с която моли съда да осъди ответника да му заплати сумата 4179.00лв. представляваща застрахователно обезщетение за разликата между действителният размер на претърпените вреди и доброволно изплатеното от застрахователя обезщетение , ведно със законната лихва от датата на увреждането – 23.04.2021г., като се претендират и разноските по делото. В исковата молба ищецът разказва, че при настъпило ПТП на собственият му лек автомобил марка „Тойота”, модел „Ярис”, с рег.№ *** са нанесени увреждания, като в тази връзка при ответника е била йзаведена ликвидационна преписка по щета № 0410-720-0012/ 2021г. С писмо застрахователя е уведомил П., че разходите за възстановяване на автомобила надвишават 70% от действителната му стойност и е икономически неизгодно да се извършва поправка, което означавало тотална щета. В този случай вредите се определяли съобразно действителната стойност на МПС-то.

Ползвайки утвърдената методика и техническа експертиза застрахователното дружество е определило действителна стойност на МПС-то в размер на 5227.15лв., от която сума са изплатили на ищеца 75%. С молба от 19.05.2021г.

Н. П. възразил на становището на застрахователя с твърдение, че съгл. чл.386, ал.2 от Кодекса за застраховане при настъпване на застрахователно събитие застрахователя е длъжен да изплати застрахователно обезщетение , което е равно на действително претърпени вреди към деня на настъпване на събитието. Цитира разпоредбата на чл.400, ал.2 от Кодекса съгласно която, за 1 възстановителна застрахователна стойност се смятала стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество. Ищецът сочи, че застрахователя му е превел само сума в размер на 4068.36лв., която представлявала 3920.00лв. застрахователно обезщетение и 148.00лв. разход за транспортиране на автомобила след ПТП-то. Ищецът твърди, че в представени от него обяви се установявало, че действителната стойност на неговия увреден автомобил била повече от 8000.00лв. П. определя претърпените от него вреди на 8100.00лв., поради което и счита че по прекият иск, който предявява му се дължи доплащане от страна на застрахователя на сума в размер на 4179.00лв.

Ищеца представя писмени доказателства, които моли да се приемат.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответното дружество „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ” АД град София. Същите оспорват иска и молят той да бъде отхвърлен като неоснователен. Твърдят, че към датата на настъпване на ПТП-то действителната стойност на увредения автомобил е около 6300 – 6500.00лв. При ликвидацията на щетата на пострадалото МПС е извършен оглед, извършена е Опис-техническа експертиза, като е констатирана Тотална щета по смисъла на Кодекса за застраховането.

Определена е действителна стойност на мПС-то 5227.15лв., приспаднали са 25% запазени части или сумата 1306.78лв., като разликата е изплатена на ищеца. Считат, че представената към исковата молба разпечатка от сайт за автомобили касае такива с година на производство 2010г. и е неотносима към МПС-то на ищеца, което било 2009г., като тези автомобили не отговаряли и като характеристики на пострадалия процесен автомобил. Обезщетението се дължало по действителната стойност на увреденото имущество /при пълна увреда/, като за такава се смятала стойността срещу която може да се закупи вещ от същият вид и качество към момента на увреждането, а това била пазарната стойност. И в този смисъл била практиката на ВКС. При тотална щета следвало да се приспадне стойността на запазените части. От снимковия материал се установявало, че в конкратния случай автомобила на ищеца е бил увреден в предната част. Ищецът е представил пред застрахователя удостоверение за прекратяване на регистрацията на МПС-то поради тотална щета на 19.05.2021г. т.е. дружеството би изпаднало в забава едва от 20.05.2021г. Считат, че с платеното обезщетение в размер на 4068.36лв. са изпълнили задълженията си към ищеца. Оспорват претенцията за законна лихва и началната дата на тази претенция. Не възразяват да се приемат писмените доказателства представени от ищеца, те също представят писмени доказателства, които молят да се приемат.

В съдебно заседание ищецът поддържа претенцията си чрез своя процесуален представител и моли същата да бъде уважена изцяло.

В съдебно заседание не се явява представител на ответното дружество.

Постъпило е писмено становище, с което се оспорва заключението по втората експертиза назначена по делото.

Съдът, след като се запозна с представените по делото писмени доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка : Между страните няма спор че вследствие на ПТП настъпило на 23.04.2021г. на автомобила на ищеца марка „Тойота“, модел „Ярис“ с рег.№ *** са причинени щети от друг водач и автомобил застраховани при ответника по валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за периода от 2

23.10.2020г. до 22.10.2021г. Пред ответното дружество ищецът заявил претенция за заплащане на щетите, като след извършена оценка от застрахователя било прието, че е налице тотална щета, автомобила не може да се възстанови, действителната му стойност към момента на настъпване на ПТП-то е определена на сумата 5221.15лв., като от нея застрахователя изплатил на Н. П. 75% или сума в размер на 4068.36лв., от които 3920.36лв. обезщетение и 148.00лв. разход за репатриране на автомобила. Собственика на пострадалото МПС оспорило пред застрахователя размерът на изплатеното обезщетение, но редукция не последвала. По тази причина Н. П. завел настоящият пряк иск по чл. 432, ал.1 от Кодекса за застраховане за заплащане от застрахователя на разликата между изплатеното обезщетение и това, което ищецът счита, че реално му се дължи предвид претърпяната тотална щета.

По делото са назначени две автотехнически експертизи, като първата от тях дава заключение, че стойността на нанесените имуществени щети по лек автомобил марка „Тойота“, модел „Ярис“ с рег.№ *** вследствие на настъпилото ПТП на 23.04.2022г. е около 5500лв.

В изготвеното допълнително заключение по назначената автотехническа експертиза второто вещо лице работило по делото дава следните отговори на поставените въпроси :

Изчисленията по първоначалната съдебно-автотехническа експертиза биха се изменили ако се вземат предвид и обяви от 6300.00лв. Изчислената действителна стойност на л.а. „Тойота Ярис“ с рег.№ *** от първоначалната експертиза е 7330.00лв., а с отчитане на допълнителната обява е 7000.00лв.

Експертните оценки на МПС са по-ниски от цените на предлагане. това обстоятелство следвало да се отчете при определяне действителната стойност на автомобилите по метода на „пазарните аналози“.

В първоначалната експертиза при определяне на действителната стойност на л.а. „Тойота Ярис“ с рег.№ *** не е отчетено обстоятелството, че реалните цени на които се реализират сделките за покупко-продажба на автомобили, са по-ниски от цените на предлагане.

Коефициентите на тегловно съотношение се определят субективно от експерта съобразно наличните данни за конкретните марка, модел и технико икономически параметри на съответния автомобил. няма нормативен документ, който да определя тегловното съотношение между използваните методи за оценка на МПС.

Действителната стойност на л.а. „Тойота Ярис“ с рег.№ *** към 23.04.2021г., възлиза на 6590.00лв. с включен ДДС.

В застрахователната практика при определяне на обезщетение за тотална щета, действителната стойност на МПС се намалява с усреднен процент отчитащ наличието на запазени части от съответното МПС. В ответното застрахователно дружество при определяне на обезщетението за тотална щета, действителната стойност на МПС се намалява с 25% според отговора на исковата молба. Това обстоятелство удовлетворява въпроса за съобразяване стойността на обезщетението за тотална щета със стойността на запазените части.

Експертизата счита, че от техническа гледна точка е некоректно обезщетението за нанесена тотална щета да се намалява със стойността на запазените части, тъй като потърпевшият собственик на увреденото МПС, за да възстанови напълно нанесените му вреди, се натоварва допълнително с 3 несвойствения ангажимент да реализира на вторичния пазар изправните части, възли и агрегати, заедно с търговският риск тази разпродажба да се проточи във времето или да не се осъществи. Реално в практиката, тотално увредените автомобили се предлагат срещу минимално заплащане на фирми, лицензирани за разкомплектоване и продажба на употребявани авточасти (автоморги) или за скрап.

С оглед изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи : Предявеният иск се явява частично основателен и следва да бъде уважен до остатъка от действителната стойност на л.а. „Тойота Ярис“ с рег.№ *** към 23.04.2021г. /датата на настъпване на ПТП-то/. Видно от материалите по делото ответното дружество е заплатило на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 3920.36лв., като съобразно данните от заключението на допълнителната експертиза, което съдът кредитира напълно като обективно, пълно, всестранно и компетентно действителната стойност на л.а. „Тойота Ярис“ с рег.№ *** към 23.04.2021г., възлиза на сумата 6590.00лв. с включен ДДС т.е. налага се извод, че ответникът следва да заплати на ищеца допълнително обезщетение в размер на 2669.64лв. – остатъка от действителната стойност на увреденият автомобил на жалбоподателя, ведно със законната лихва върху сумата от датата на настъпване на ПТП-то – 23.04.2021г. до окончателното изплащане на сумата.

По въпроса, че обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, съдебната практика е безпротиворечива – виж Решенията постановени по реда на чл.290 от ГПК от ВКС – Решение № 209/ 30.01.2012г. на ВКС по т.д.

№ 1069/ 2010г., II т.о., Решение № 235 от 27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на II т. о..; Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. I т. о;

Решение № 115 от 9.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 627/2008 г. , II т. о., ТК и др. При експертизата действителната стойност на катастрофиралото МПС 6590.00лв. с включен ДДС е определена при ползване на двата най-широко разпространени метода - „Метода на пазарните аналози“ и „Метода на остатъчната стойност“, като в таблица /стр.140 от делото горе/ е посочено как е изчислена крайната стойност на база двата метода при ползване на тегловни коефициенти 0, 6 за Пазарен метод за оценка и 0, 4 за Метод на оценка по остатъчна стойност. Съдът кредитира становището на експерта, че обезщетението не следва да се намалява със стойността на запазените части, тъй като с тях пострадалият на практика не може да получи по никакъв начин същото имущество, като застрахованото, а съгласно цитираната по-горе практика обезвредата при тотална щета, каквато е в случая включва заплащане на такава сума на пострадлия, която да му позволи да си закупи автомобил със същото качество, каквото е имал катастрофиралия отпреди произшествието.

С оглед изхода на делото на ищецът се следват на осн. чл.78, ал.1 от ГПК част от реализираните в процеса разноски, а именно – сума в размер на 463.22лв., включваща част от заплатена държавна такса в размер на 169.16лв., адвокатско възнаграждение в размер на 480.00лв. и два депозита за вещо лице съответно в размер на 120.00лв. и 108.96лв.