Решение № 237 от 18.07.2023, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 237 гр. С.З., 14.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитър М. Христов

Членове:

Румяна Ат. Танева

Анна Т. Трифонова при участието на секретаря Антонина Д. Динева Николова като разгледа докладваното от Анна Т. Трифонова Въззивно търговско дело № 20235501000169 по описа за 2023 година

Обжалвано е решение № 158/28.02.2023 г., постановено по гр.д № 4334/2022 г. на Районен съд - С.З., с което „З.Ц.Ж." ЕАД е осъдено да заплати на Р. З. Д., сума в размер на 1466,66лв представляваща част от дължимата застрахователна сума по застрахователна полица „Ц.Ж.*+“ с № 141 К 0103675 ведно със законна лихва от 09.09.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, направените деловодни разноски в общ размер на 565, 67 лв. по настоящото производство и е осъдено да заплати на адв. Я. Д. адв. възнаграждение в размер на 446, 67лв. по първоинстанционното производство.

Въззивникът „З.Ц.Ж." ЕАД излага доводи за неправилност на обжалваното решение и моли въззивният съд да отмени същото и да отхвърли предявеният иск. Претендира разноски пред двете съдебни инстанции.

В срок е постъпил отговор от въззиваемата Р. Д.-Д., с който се оспорват направените във въззивната жалба оплаквания. Направено е искане същата да бъде оставена без уважение, като се потвърди изцяло обжалваното решение.

Претендират се разноските пред въззивната инстанция.

1

Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.

456, ал.1 КЗ.

Ищцата Р. З. Д. моли съда да осъди З.Ц.Ж.” да й плати сума от 1 466, 66 лв., представляваща част от дължимата застрахователна сума по застрахователна полица „Ц.Ж.*+“ с №141 К 0103675, ведно със законната лихва върху горната сума от датата на исковата молба до окончателното плащане. Претендира и извършените по делото съдебни разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „З.Ц.Ж." ЕАД, в който посочва, че намира исковата молба за допустима, но неоснователна, като излага подробни съображения.

Претендира разноски.

Безспорно е установено, че между „Ц.“ АД и З.Д.И., като кредитополучател и Евгения Иванова Иванова, като солидарен длъжник е сключен договор за потребителски кредит № 79600КР-АБ3547/03.11.2020 г., съгласно който банката им е предоставила кредит в размер на 33 000 лв. за задоволяване на негови лични и на семейството му нужди, ведно с погасителен план от 03.11.2020г. Крайният срок на договора е 02.08.2027г.

Не е спорно, че между ЗЕАД „Ц.Ж.” ЕАД и З.Д.И. е сключена застрахователна полица, „Ц.Ж.*+” №141 К 0103675 за застраховка „Ж.” на кредитополучател с начало 04.11.2020 г. и край 03.08.2027 г. Полицата е сключена във връзка с теглен от З.И. потребителски кредит от „Ц.” АД с реф.

№79600КР-АБ- 3547/03.11.2020 г. в размер на 33 000 лв. Въз основа на възникналото застрахователно правоотношение ЗЕАД „Ц.Ж.” ЕАД приело срещу плащане на съответната застрахователна премия да носи отговорност при настъпване на риска „смърт вследствие на заболяване“ по отношение на застрахования кредитополучател З.И.. Ползващо лице по застраховката било „Ц.” АД за остатъка по кредита, включително редовна главница и редовни лихви, към датата на застрахователното събитие, съгласно т.19 от ОУ.

Покрити, съгласно условията на полицата, рискове са: „смърт вследствие заболяване”, „смърт вследствие злополука", „трайна загуба на работоспособност вследствие заболяване над 70%” и „трайна загуба на 2 работоспособност вследствие злополука над 50%”. Към полицата са приложени Общи условия за застраховка „Ж.“ на кредитополучател.

На 12.02.2022г., застрахованият З.И. починал в болнично заведение след проведено лечение за КОВИД-19.

Видно от Епикриза ИЗ 857 на МБАЛ „С.П.“ АД, З.И. е диагностициран с Пневмония, причинена от КОВИД-19. След 6-дневно болнично лечение в Отделение по пневмология и фтизиатрия, през което пациента развил Белодробен тромбоемболизъм и дихателна недостатъчност, З.И. починал.

В лечебното заведение е съставено медицинско свидетелство за смърт № 98/12.02.2022 г., в което като основна (начална) причина за смъртта било записано заболяването „КОВИД-19“, довело до развитието на „Пневмония, Тромбофлебит и Белодробен тромбоемболизъм“. Аутопсия за установяване на причините за смъртта не била извършена.

Видно от представеното удостоверение за наследници изх. № ГС – 02 – 001238/15.02.2022 г. наследници на З.Д.И., са дъщерите му Р. З. Д. и Илина З.

Иванова.

Във връзка с настъпилото застрахователно събитие - смърт на застрахования вследствие на заболяване, пред застрахователя била предявена доброволна претенция за извършване на застрахователно плащане.

В отговор на претенцията, от страна на ЗЕАД „Ц.Ж.“ ЕАД е изпратено писмо Изх. № ЖЗ-100- 494/09.05.2022г. до ищцата, видно от което е, че в случая се касаело за настъпила смърт в резултат на вирусна инфекция развила се на фона на установени тежки сърдечно съдови и ендокринни заболявания, част от които били диагностицирани и лекувани преди началото на застрахователния договор - 03.11.2020г. З.И. бил попълнил здравна декларация, в която не декларирал, че е с диагностицирани дългогодишни сърдечно - съдови заболявания, а при условие, че ги бил обявил договорът нямало да бъде сключен. Поради това „З.Ц.Ж." ЕАД отказало да заплати застрахователно обезщетение по предявената претенция.

От заключението на назначената съдебномедицинска експертиза се установява следното:

Върху трупа на З.И. не е била извършена аутопсия след като е починал в болничното заведение на 12.02.2022 г.

3

След като не е извършена аутопсия не е възможно само по наличните медицински документи да се установи по безспорен и категоричен начин причината за смъртта на З.И..

Причината за смъртта на З.И. според съобщение за смърт е белодробна тромбоемболия. Заболяването „Тромбофлебит“, за което в съобщението за смърт е посочено да се намира в причинна връзка със смъртта на З.И., не е било диагностицирано до постъпването му в болницата, където при консултация с кардиолога е отразено-анамнестични данни за варици /разширени вени/ на долните крайници усложнени с тромбофлебит.

В обективното състояние крайниците и ставите са описани б.о./ без изменения/. Тази диагноза според вещото лице е поставена по клинични симптоми-болка в гърдите придружени от силен задух и ускорено дишане възникнали в 11,00 часа на 12.02.2022г. Такава симптоматика дава и остро настъпила дихателна недостатъчност вследствие на тежък възпалителен процес на белите дробове-пневмония, каквато е доказана при рентгеновото изследване. Диагнозата тромбоемболия на белите дробове се доказва по безспорен и категоричен начин единствено при изследване със Скенер с контрастно вещество, от приложената справка от НЗОК било видно, че варици /разширени вени/ и тромбофлебит на долните крайници при починалия не са били диагностицирани нито при прегледите от общопрактикуващия лекар, нито от специалисти по съдова хирургия и не му е била предписвана терапия за такова заболяване.

Според вещото лице белодробна тромбоемболия е много малко вероятно да се развие при положение, че пациента в болничното заведение е бил покрит с антикуагулантна/противосъсирваща/ терапия-хепарин 5000Ес болус-интра венозно и хапарин 1000Е с перфузор интра венозно за час.

Според вещото лице непосредствената причина за смъртта на З.И. е вирусна пневмония причинена от Ковид 19. Вещото лице посочва, че в съобщението за смърт се посочва болест или състояние непосредствено довели до смърт и основна причина за смърт.

От заключението на съдебно-счетоводна експертиза се установява следното:

Балансът по потребителски кредит №79600КР-АБ-3547/03.11.2020г. към 12.02.2020г. е в размер на 27 612, 63лв –редовна главница и 43,27лв редовна 4 лихва.

След смъртта на З.И. ищцата е извършвала плащания по сметка обслужваща кредита на починалия общо в размер на 4 346, 66 лв. Общата сума която ищцата платила по договор за потребителски кредит№79600КРАБ-3547/03.11.2020г. след смъртта на З.И. до 01.06.2022г. е в размер на 1 466, 66 лв.

По застрахователна полица „Ц.Ж.*+“ №141 К 0103675 с дата на падеж на застрахователна премия всяка година на 03. 11. размерът на договорената годишна застрахователна премия при сключване на застраховката била 149, 20 лв., застрахователната премия е плащана редовно до датата на смъртта на застрахования съответно от сметка на починалия по сметка на застрахователя ЗЕАД Ц.Ж.*ЕАД били платени 149, 20 лв. на 03.11.2020г. и 149, 20 лв. на 21.10.2021г.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

За основателност на иска с правно основание по чл. 456 от КЗ е необходимо съществуване на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка "Ж." между наследодателя на ищцата и ответното дружество към датата на настъпване на застрахователното събитие, сключен във връзка с договор за потребителски кредит, по който наследодателят е бил кредитополучател и изплащане на задълженията по кредита след смъртта му.

Не е спорно, по делото че наследодателят на ищцата и „З.Ц.Ж." ЕАД са били надлежно обвързани от валидно сключен между тях договор по застраховка

"Ж.", обезпечаващ задълженията на застрахования кредитополучател по договор за потребителски кредит, сключен с "Ц." АД, в случай на смърт или загуба на работоспособност.

Не е спорно и, че след смъртта на застрахования, застрахователят е отказал да изплати застрахователно обезщетение на ползващото се лице, поради което ищцата Р. З. Д. е заплатила на „Ц.“ АД сума в размер на 1 466, 66 лв. за периода от 17.02.2022 г. до 01.06.2022 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 362, ал. 2 от КЗ отказът на застрахователя да изплати застрахователно обезщетение в хипотезата на чл. 363, ал. 4 от КЗ е оправдан само в случай, че при сключване на договора за застраховка 5 застрахователят е поставил изрично и писмено въпроси на застрахования, които са съществени за настъпване на риска. Застрахователят не може да откаже плащане по претенция въз основа на обстоятелства, за които не е поставил писмено въпроси. При договорите за застраховка "Ж." тези въпроси следва да са свързани с възрастта, здравословното и физическо състояние на застрахования. Отговорите на същите ще дадат основание на застрахователя да се прецени дали за него е налице интерес от сключване на договор за застраховка и за определяне на правата и задълженията на страните по него.

В настоящия случай обаче на застрахования З . И . въпроси от типа, посочен в чл. 362, ал. 1 от КЗ , не са отправяни. По делото са налице данни единствено за попълване от страна на застрахования на здравна декларация за това, че няма група инвалидност и не е боледувал от конкретно изброени заболявания. Тези декларативни изявления на застрахования в никакъв случай не могат да се приравнят на отговори на въпроси по чл. 362, ал. 1 от КЗ , тъй като декларацията не съдържа никакви конкретни въпроси към застрахования. Освен това никъде в предложението-декларация за сключване на застраховка, нито в застрахователната полица, нито в приложимите общи условия има предупреждение, че попълването на здравната декларация се счита за отговор на зададени от застрахователя въпроси по чл. 362, ал. 1 от КЗ за оценка на риска. След като застрахователят не е поставил писмено и изрично на застрахования въпроси, които според него са от съществено значение за определяне на риска, той няма право да откаже изплащане на застрахователно обезщетение, дори и конкретното обстоятелство да е съществувало при сключване на договора за застраховка и да е допринесло за настъпване на застрахователното събитие.

Дори да се приеме, че приживе наследодателят е страдал о т посочените заболявания, то ответното дружество, чиято е доказателствената тежест, не е установило, че е налице причинната връзка между тези заболявания и настъпването на застрахователното събитие, каквото е изискването на чл. 363 от КЗ, за да откаже застрахователят да заплати изцяло или частично застрахователно обезщетение. Доказването на пряка причинна връзка е в тежест на застрахователя, като тази връзка не се презумира, а трябва да се докаже от страната, която се ползва от този факт /в този смисъл решение № 167/2017 г. по т. д. № 1655/2015 г. на ВКС, ІІ т. о., ВКС, ТК, II т. о., решение № 32 от 11.08.2014 г. по т. д. № 1262/2013 г. на ВКС, II т. о., Решение № 6