Определение № 323 от 28.04.2025, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 323 гр. Монтана, 28.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Таня Живкова

Александра Нанова като разгледа докладваното от Александра Нанова Въззивно частно гражданско дело № 20251600500136 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 423 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК).

Образувано е въз основа на възражение по чл. 423 от ГПК подадено лично от П. К. П. , ЕГН **********, за ненадлежно връчване на издадена на 07.12.2016 г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 2783/2016 г. по описа на Районен съд-гр. Монтана.

В обстоятелствената част на възражението се сочи, че заповедта за изпълнение не е била връчвана на възразяващия длъжник. Така се счита, че е лишен от процесуалното право да подаде възражение по чл. 414, ал. 1 от ГПК.

Твърди се, че за нея е узнал едва на 16.01.2025 г., чрез настоящия си работодател, от съобщение за образувано изпълнително дело с приложен към него изпълнителен лист. Липсвали и данни на какво основание съдът е приел, че заповедта за изпълнение му е връчена редовно. Въз основа на това се прави искане да бъдат приложени последиците на чл. 423 от ГПК. Претендира се за присъждане на направените в настоящото производство разноски за държавна такса и за адвокатско възнаграждение.

Насрещната страна „Б.“ ЕООД, не е подала отговор на възражението по чл. 423 от ГПК.

Настоящият въззивен състав намира, че възражението по чл. 423 от ГПК е процесуално допустимо, като подадено на 11.02.2025 г., т. е. в 1 законоустановения по чл. 423, ал. 1 от ГПК едномесечен срок (започнал да тече от 16.01.2025 г., когато установимо от представеното копие от изпълнително дело № 517/2017 г. по описа на ЧСИ Г. К., длъжникът е узнал за образуваното изпълнително дело), от процесуално легитимирана странадлъжник в заповедното производство, при наличие на правен интерес. Същото е редовно и отговаря на общите изисквания на закона за форма и съдържание по чл. 102 от ГПК. Разгледано по същество въззивният съд намира възражението за основателно.

Установимо от писмо от Служба „Архив“ при Районен съд-гр. Монтана (л. 2 от делото), ч. гр. д. № 2783/2016 г. по описа на същия съд, 4-ти състав е унищожено в цялост поради изтичане на петгодишния срок за съхранение.

Развилото се по него производство е заповедно. Видно от текста на заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК (л. 12 от делото), въведен в базата данни на районния съд, същото е било образувано по повод на подадено до Районен съд-гр. Монтана заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК от „Б.“ ЕООД, срещу П. К. П. за парично вземане основано на седем броя фактури за предоставени и незаплатени мобилни услуги. Кредитор на вземането първоначално е бил „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, което на 12.05.2015 г., чрез договор за цесия, го е прехвърлило на заявителя „Б.“ ЕООД. Въз основа на заявлението и приложенията към него е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 07.12.2016 г., по ч. гр. д. № 2783/2016 г. по описа на Районен съд-гр. Монтана, с която е разпоредено длъжникът П. да заплати на заявителя посочените в нея суми. Впоследствие районният съд е издал Изпълнителен лист № 178 от 05.01.2017 г. (л. 9 от делото), тъй като е констатирал, че на 23.12.2016 г. заповедта е влязла в сила.

Последното обстоятелство обаче в случая е от изключително значение и за него липсват доказателства.

Съгласно чл. 414 от ГПК, в редакцията действала към датата на издаване на процесната заповед (обнародвана в ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г., в сила от 01.03.2008 г.), длъжникът може да възрази писмено срещу заповедта за изпълнение или срещу част от нея, като обосноваване не се изисква.

Възражението се прави в двуседмичен срок от връчването на заповедта, който не може да бъде продължаван. От това следва, че районният съд има 2 задължение да изпрати заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК на длъжника, който към онзи момент е разполагал с двуседмичен срок да възрази срещу нея. Едва при надлежното й връчване и изтичането на този срок без да е подадено възражение по чл. 414 от ГПК, т. е. след влизане в сила на заповедта, съдът може да пристъпи към разпореждане за издаване на изпълнителен лист.

Доказателства за узнаването от длъжника на заповедта за изпълнение липсват поради унищожаване на процесното заповедно дело. От служебно изисканата от въззивния съд информация от ЧСИ се установява, че до „П.“ ЕООД, е изпратено съобщение № 7370/06.10.2017 г., на което длъжникът видно от търговския регистър е едноличен собственик, получено на 16.10.2017 г. на адреса на неговото седалище, съвпадащо с постоянния и настоящия му адрес (л. 37 и 36 от изпълнителното дело). Това съобщение обаче не е приложено в изпълнителното дело и следователно не може да се направи извод какво е било неговото съдържание. На 21.09.2018 г., на 24.04.2019 г. и на 07.07.2021 г. на длъжника са изпратени съобщения за образуваното изпълнително дело, първото върнато в цялост като непотърсено, а за второто и третото разписките са изцяло непопълнена от връчителя (л. 50, 51, 57, 59, 74, 77, от изпълнителното дело). При тези данни от ЧСИ се установява, че в хода на изпълнителното дело длъжникът не е уведомен надлежно за издадената заповед. Това е станало едва на 16.01.2025 г., когато той е получил, чрез работодателя си, съобщение за образувано изпълнително дело (л. 87 от изпълнителното дело), поради което той се позовава именно на тази дата като такава на узнаване за издадената заповед. При тези факти не би могло в тежест на длъжника да се поставят неблагоприятните последици от унищожаване на делото.

При това положение въззивният съд не би могъл да извърши проверка за надлежното връчване от районния съд на заповедта за изпълнение на длъжника. Липсват доказателства относно обстоятелствата при връчването на заповедта за изпълнение и за изпълнение на процедурата по чл. 47 от ГПК.

Твърденията във възражението са, че същата е била опорочена и на практика длъжникът е бил лишен от възможност да оспори вземането. В този случай съдът намира, че следва да се осигури възможност на длъжника да упражни правата си в спорно исково производство по реда на чл. 415, ал. 4, във връзка с чл. 422 от ГПК.

Затова възражението му следва да се приеме за предявено при наличие 3 на основанията по чл. 423, ал. 1 т. 1 от ГПК. В настоящия случай, въз основа на издадения изпълнителен лист, на 22.05.2017 г., е образувано изпълнително дело № 20179240400517, по описа на ЧСИ Г. К., с рег. № 924 и с район на действие СГС, по молба на „Б.“ ЕООД, който на 31.01.2017 г. е закупил вземането от „Б.“ ЕООД. Предвид това на основание чл. 423, ал. 3, изр. 1 и 2 и ал. 4 от ГПК следва да се спре изпълнението на издадената заповед, като делото се върне на районния съд за изпълнение на процедурата по чл. 415 от ГПК, като се дадат указания на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от уведомяването.

В полза на възразяващия длъжник, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да се присъдят направените разноски в настоящото производство за държавна такса в размер на 25,00 лв. (л. 7 от делото). Същият претендира и за присъждане на адвокатско възнаграждение, но видно от съдържанието на възражението то е подадено лично от възразяващия, а не чрез адвокат.

Липсват и приложени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение, поради което присъждане на разноски за такова не му се следват.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА възражение по чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК подадено от П. К.

П., ЕГН **********, за ненадлежно връчване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 07.12.2016 г., издадена по ч. гр. д. № 2783/2016 г. по описа на Районен съд-гр. Монтана, 4-ти състав.

СПИРА изпълнението на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 07.12.2016 г., издадена по ч. гр. д. № 2783/2016 г. по описа на Районен съд-гр. Монтана, 4-ти състав, въз основа на която е издаден изпълнителен лист от 05.01.2017 г. и е образувано изпълнително дело № 20179240400517, по описа на ЧСИ Г. К., с рег. № 924 и с район на действие Софийски градски съд.

ВРЪЩА делото на Районен съд-гр. Монтана за даване на указания на заявителя по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК, че може да предяви иск за вземането си.

ОСЪЖДА „Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление 4 гр. С., ул. „Ц.“ № *, ет. *, да заплати на П. К. П. , ЕГН **********, с адрес гр.

С., ул. „Я.“ № *, ет. *, ап. *, сумата от 25,00 лв. (двадесет и пет лева), представляваща заплатена държавна такса за настоящото производство.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5