Решение № 143 от 20.10.2025, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 143 гр. я., 20.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – я., V СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Д. Василев при участието на секретаря М. като разгледа докладваното от Георги Д. Василев Административно наказателно дело № 20242330201140 по описа за 2024 година Производството е образувано по жалба на М. Б. М. от гр. П. против Електронен фиш/ЕФ/ Серия К № .... на ОД на МВР - Я. с който за нарушаване на чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4 вр. ал.2, т.2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв.

Жалбоподателят и процесуалния му представител, редовно призовани, не се явяват в с.з., но адвокатът е депозирал и писмено становище по подадената жалба, с което се иска отмяна на ЕФ като незаконосъобразен и присъждане на разноските по делото.

Вьззиваемата страна, редовно призована, чрез представителя си поддържа депозираните писмени бележки по делото и пледира за потвърждаване на ЕФ като законосъобразен и претендира разноски по делото.

Сьдьт, след като извърши цялостна преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

На 01.07.2024 г., в 15,32 часа, в Област - я., Републикански път... км 280+200, извън населено място, при въведено ограничение на скоростта от 60км/ч с пътен знак В26 е установено нарушение в условията на повторност, с АТСС „ARH CAM S 1“, насочено към гр. е. и снимащо в двете посоки, което е 1 извършено в едногодишния срок от влизане на ЕФ Серия К № .... г. – с МПС товарен автомобил „Фолксваген Кадди“ с рег. № .... е извършено нарушение за скорост, установено с техническото средство с № 120сс8а, при разрешена скорост от 60 км/ч е установена 76 км/ч, като превишението е от 16 км/ч/след приспадане на скоростта с 3 км/ч – 13 км/ч/. МПС е управлявано от М. Б. М., с постоянен адрес с. Н..

Изготвени са фотоснимка на техническото средството и автомобила/№.... от ..../, както и протокол за използване на АТСС. По-късно в 15:32:08.6 ч. е издаден още един ЕФ Серия К № ...., който дублира същото нарушение в горепосочения участък от пътя.

След проверка на снимките от АТСС и установяване на лицето, което е управлявало МПС на жалбоподателя бил издаден на хартиен носител ЕФ Серия К № ..., с приложени към преписката снимки за извършено административно нарушение по чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, копие на връчен на жалбоподателя на 12.02.2024 г. ЕФ Серия К № .... за нарушение на 07.09.2023 г. по чл.21, ал.1 от ЗДвП, влязъл в сила на 27.02.2024 г., което нарушение в условията на повторност по обжалвания ЕФ, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4 вр. ал.2, т.2 от ЗДвП е санкционирано с административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв.

На 11.12.2024 г. ЕФ е бил връчен на жалбоподателя, който на 19.12.2024 г. подал жалба против ЕФ.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните по делото писмени и веществени доказателствени средства/фотоснимки/. От писмените доказателства /ЕФ-ве, протокол за използване на АТСС и протоколи за проверката на това средство, както и удостоверение за одобрен тип средство за измерване, справки за връчени ЕФ-е водач на МПС, както и от изготвените фотоснимки на разположението на уреда на пътя, и снимки на извършеното нарушение, прочетени на основание чл.283 от НПК, се установява, че жалбоподателят е управлявал процесното МПС към момента на установяване на административното нарушение.

От така установената фактическа обстановка, сьдьт прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима и подадена в срок. Разгледана по същество жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА по следните сьображения:

2

От събраните по делото доказателствени материали се установи, че жалбоподателят като физическо лице/ФЛ/ е извършил нарушението по чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП и е следвало да бъде санкциониран, защото при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система/АТСС/, в отсъствието на контролен орган и на нарушител , съгласно чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4 вр. ал.2, т.2 от ЗДвП и то в условията на повторност/ДР §1, ал.2 от ЗАНН и ДР §6, т.33 от ЗДвП/ - за превишаване на скоростта в населено място от 11 км/ч до 20 км/ч нарушителя се наказва с глоба от 50 лв., като ако нарушението е извършено в едногодишен срок отново, както е в случая, глобата се налага в двоен размер – 100 лв. По делото от представените протоколи за използване на техническото средство и неговата изправност, както и проведеното обучение и компетентност на полицая, който е работил с него е видно, че на процесната дата е било позиционирано мобилното техническо средство и е констатирано визираното превишение на скоростта. Контролното техническо средство е фиксирало скоростта на МПС в извън населено място, като същото е било включено в режим на контрол от 15.00 часа и е изключено в 18.00 часа. През посочения период без намесата на контролния орган, автоматично са били фиксирани нарушения по чл.21, ал.1 от ЗДвП, сред които е и процесното нарушение на жалбоподателя, собственик на горепосоченото МПС. В случая контролният орган поставя началото и края на работата на техническото средство и не се намесва при установяване на нарушенията на скоростта от водачите на МПС, заснети от радара напълно автоматизирано, без човешка намеса. Така се установява нарушението по същия начин, по който стационарните технически средства за контрол на скоростта фиксират нарушенията. В този случай, съгласно чл.9 и чл.10 от Нар.№8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата на Министъра на МВР няма извършено нарушение от контролния орган при фиксиране на скоростта на жалбоподателя, дори да е ползвана мобилна система за контрол на скоростта, защото императивното изискване на закона нарушението да бъде установено без намесата на контролния орган е спазено.

Това е видно и от чл.3 на посочената наредба, според който за установените от АТСС нарушения/стационарни и мобилни/ на правилата на движение по пътищата се издават ЕФ-е чрез използване на автоматична информационна система. Единствените изключения, при което се издава АУАН и НП, при 3 установяване на нарушение с мобилно АТСС са, когато за извършеното нарушение се предвижда и лишаване от право да се управлява МПС или отнемане на контролни точки/по аргумент за противното по чл.189, ал.4 от ЗДвП/ и при констатиране на скоростта на нарушителя с мобилно АТСС, когато и нарушителя и мобилното АТСС са в движение/чл.11, ал.2 и ал.3 от Нар.№8121з-532/12.05.2015г./.

Не бе установено друго лице да е управлявало процесното МПС при констатиране на административното нарушение от АТСС или в този случай категорично е установено, че именно жалбоподателят е управлявал МПС, с което е нарушен умишлено ЗДвП. Правилно е санкционирано това лице с административнонаказателната разпоредба, визирана в ЕФ и законосъобразно е определено наказанието глоба в двоен размер на 100 лв., защото е извършено същото нарушение, повторно в едногодишен срок. Съдът не споделя нито един от доводите на процесуалния представител за допуснати нарушения при констатиране на административното нарушение. Обжалвания ЕФ е издаден първи, а втория след него ЕФ е издаден по-късно и следва да бъде отменен.

Това е видно от времето на констатиране на нарушението, отразено под изготвената снимка от радара. Протоколът за използване на АТСС е изготвен съгласно правилата и е видно, че и двете снимки са направени в периода от работа на техническото средство, така че няма допуснати нарушения при изготвяне на този протокол. Лицето, което е изготвило протокола и е работило с АТСС е минало съответната обучение, а техническото средство е надлежно тарирано и е в изправност. Това, че в ЕФ не е отбелязано, че скоростта трябва да се приспадне с 3 км/ч не е съществено нарушение, защото с приспадането на тази скорост е видно, че не се променя правната квалификация на деянието, а ако се променяше тази квалификация то съда щеше да приложи закона за полеко наказуемото административно нарушение /чл.63, ал.7 от ЗАНН/.

С оглед изложеното, сьдьт приема, че ЕФ е законосъобразно издаден, защото е санкционирано лицето, което е извършило нарушението по чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, при стриктно спазване на предвидената в закона процедура по констатиране и санкциониране на нарушителя, поради което ЕФ следва да бъде потвърден. В тази връзка, съдът не споделя доводите на жалбоподателя, изложени в жалбата и тези на процесуалния му представител в писмените бележки, приложени по делото за отмяна на ЕФ като незаконосъобразен, защото от доказателствата по делото и съобразно 4 действащото законодателство правилно е бил издаден ЕФ. Безспорно е установено мястото на АТСС, мястото на извършване на нарушението и на МПС, с което е нарушен ЗДвП. Това е видно и от снимките на АТСС, което както бе отбелязано е надлежно тарирано или уредът е в изправност, съгласно приложените документи, с които се установява неговата надлежна настройка за работа. Точно е определена и скоростта на движение на МПС или няма никакво съмнение кога, къде, кой и при каква скорост е извършил административното нарушение, поради което аргументацията на жалбоподателя и адвоката му за незаконосъобразност на ЕФ като неоснователна следва да бъде отхвърлена, а доводите на процесуалния представител на наказващия орган за потвърждаване на ЕФ, изразени в писмени бележки и в с.з., като законосъобразен, уважени като основателни.

При този изход на делото на ОД на МВР-я. се дължат претендираните разноски за участието на юрисконсулт в производството, които съдът определя в размер на 80 лв., съгласно разпоредбите на чл.63д, ал.1 и ал.4 от ЗАНН вр. чл.143, ал.3 от АПК вр. чл.37 от Закона за правната помощ/ЗПрП/ вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ/НЗПрП/.

По тези съображения и основание чл.63, ал.1 и ал.2, т.5 от ЗАНН и чл.63д, ал.1 и ал.4 от ЗАНН вр. чл.143, ал.3 от АПК вр. чл.37 от ЗПрП вр. чл.27е от НЗПрП, сьдьт

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА ЕФ Серия К № ... на ОД на МВР - я., с който за нарушаване на чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, на М. Б. М. от гр. П. ЕГН:

**********, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4 вр. ал.2, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100/сто/лв.

ОСЪЖДА М. Б. М. от гр. П., ЕГН: ********** да заплати на ОД на МВР-я. разноските по делото в размер на 80/осемдесет/лв.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - я. в 14дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – я.: _______________________

5