Решение № 9897 от 25.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9897 гр. София, 25.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВА ЦВ. НЕШЕВА при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА като разгледа докладваното от ИВА ЦВ. НЕШЕВА Гражданско дело № 20231110163318 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от И. К. Д., чрез адв. Д.

М., с пълномощно към исковата молба, срещу „фирма“ ООД, ЕИК (номер), с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 231,71 лева, представляваща изначално недължимо платена сума по договор за паричен заем № (номер)/(дата) г. такса за „бързо разглеждане“, ведно със законната лихва от 17.11.2023 г. (подаване на исковата молба в съда) до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че с ответника са сключили Договор за паричен заем № (номер) от (дата) г., по силата на който му била предоставена сума в размер на 700 лева.

Страните се уговорили, че заемът ще бъде погасен чрез заплащане на 11 броя месечни погасителни вноски броя в размер на 74,45 лева, с дата на първа погасителна вноска 20.05.2020 г. В чл. 9, ал. 1 от процесния договор било уговорено, че клиентът е заявил желание за бързо разглеждане на кредита, за което дължал сума в размер на 245,08 лева (или 35 % от главницата по договор). Твърди, че е погасил изцяло задълженията по договора за паричен заем, включително уговореното в чл. 9, ал. 1 от същия възнаграждение. Посочва, че с решение № (номер)/(дата) г. по гр. дело № 21984/2023 г. по описа на СРС, 88 състав, клаузата на чл. 9, ал. 1 от Договор за паричен заем № (номер)/(дата) г. е прогласена за нищожна като противоречаща на закона и добрите нрави. Ето защо, моли съда да се произнесе с решение, с което да уважи предявения иск, като претендира сторените разноски, включително адвокатско възнаграждение.

Исковата молба и приложенията към нея са получени от ответното дружество „фирма“ ООД, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от същото, чрез юрисконсулт Г. Д. Ив., с пълномощно към отговора. Ответникът не оспорва иска и признава, че между страните по делото е заплатена уговорената в чл. 9, ал. 1 от Договор за паричен заем № (номер)/(дата) г. такса за „бързо разглеждане“ в размер на 237,71 лева, поради което и това обстоятелство не се нуждае от доказване. Моли за присъждане на разноски на ищеца за адвокатско възнаграждение в минимален размер 1 по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона, достигна до следните фактически и правни изводи:

По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:

За основателност на исковете в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да докаже: 1) обедняване на ищеца – заплащането на сумата в размер на 231,71 лева по договор за паричен заем № (номер); 2) обогатяване на ответника – получаването на сумата в размер на 231,71 лева; 3) изискуемост на вземането – моментът на даването/получаването на сумата.

В тежест на ответника е да докаже съществуването на основание да получи плащането.

Не се спори по делото, че между страните е сключен договор за паричен заем № (номер)/(дата) г с посоченото в исковата молба съдържание, както и, че е заплатена от страна на ищеца уговорената в чл. 9, ал. 1 от договора такса за „бързо разглеждане“ в размер на 231,71 лева.

Не се спори по делото, а и се установя от представените доказателства, че цитираната клауза от договора за кредит е прогласена за нищожна с влязло в сила решение № (номер) от 03.11.2023 г. по гр.д. 21984/2023 г., на СРС.

Следователно ответникът е получил от ищеца при начална липса на основание такса за „бързо разглеждане“ в размер на 231,71 лева. Ищецът претендира тази сума за платена от него, съответно – получена от ответника, поради което и с оглед диспозитивното начала искът се явява основателни за пълния претендиран размер.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца сумата в размер на 50 лв., представляваща разноски по производството съобразно уважената част от исковете. Ответникът следва да заплати и сумата от 400 лв. за адвокатско възнаграждение на адв. М. за осъществената безплатна правна помощ.

Мотивиран от посоченото, Софийски районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА „фирма“ ООД, ЕИК (номер), с адрес: (град), (адрес), да заплати в полза на И. К. Д., ЕГН **********, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата в размер на 231,71 лева, представляваща изначално недължимо платена сума по договор за паричен заем № (номер)/(дата) г. - такса за „бързо разглеждане“, ведно със законната лихва от 17.11.2023 г. (подаване на исковата молба в съда) до окончателното изплащане

ОСЪЖДА „фирма“ ООД, ЕИК (номер), с адрес: (град), (адрес), да заплати в полза на И. К. Д., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 50 лв., представляваща разноски по производството съобразно уважената част от искa.

ОСЪЖДА „фирма“ ООД, ЕИК (номер), с адрес: (град), (адрес), да заплати на (дружество) „Д. М.“, ЕИК (номер), сумата 400 лева на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА за адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис.

2

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3