Решение № 6 от 06.01.2022, Районен съд - Карлово

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№6 гр. К., 06.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Асима К. Вангелова-Петрова при участието на секретаря Снежанка В. Данчева като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело № 20215320100812 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл. 124 от ГПК.

Ищцата - С. С. И. твърди, че съгласно Тълкувателно решение №4/2012г. на ОСГК на ВКС, позоваването на придобивна давност не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл.79 от ЗС, а е процесуално средство за защита на материално-правните последици на давността, зачиТ. към момента на изтичане на давностния срок. За това към 30.11.2018г. твърди, че е придобила и е станала собственик на основание изтекла повече от 10 години придобивна давност, върху следния недвижим имот, както следва: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ - сграда 1, разположена в поземлен имот идентификатор *** цялата от 52.00 кв.м., прилежащи части 50% от идеални части от общите части на сградата, ниво 1, находяща се в гр.К., ул. „С.” № ***, съседни самостоятелни обекти в сградата на същия етаж: ***, под обекта - няма, над обекта няма, стар идентификатор - няма. Данъчната оценка на имота е 2 221.90 лв.

Твърди, че е владяла имота явно и необезпокоявано от никого в период повече от 10 години, като преди това процесния имот е бил владян от нейният баща - С. И. И.. Ответниците по спора никога не са упражнявали фактическа власт върху имота. Претендира, че имотът е нейна индивидуална нейна собственост. Нотариус Т. Р., констатирайки непрекъснатото и необезпокоявано владение от нейна страна повече от 10 години й издал на нотариален акт № *******, нотариално дело № 765 от 30.11.2018г. Към настоящия момент ответниците оспорват правото й на собственост върху процесния недвижим имот, като са завели пред Районен съд - К. гр.д. № 482/2021г. за делба на процесния имот и всяка една от тях претендира за по 1/5 ид.ч. от имота.

1

Твърди, че въпреки заведеното дело за делба, това не преклудира правото й да иска в отделно исково производство за установяване на правото си на собственост върху имота. Споровете между съсобствениците по въпросите с преюдициално значение за изхода на делото в първата фаза на делбата, се преклудират с влизане в сила на решението по чл. 346 от ГПК, с което се допуска делбата. Отделно от това и обемът на търсената правна защита в двете производства е различен - в този смисъл са и Решение № 66 от 16.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5605/2013 г., I г. о., ГК и Определение № 72 от 16.02.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 550/2016 г., IV г. о., ГК. По обуславящия изхода на делото процесуалноправен въпрос „допустимо ли е и има ли ищецът правен интерес да предяви иск за собственост по чл. 124, ал. 1 от ГПК по отношение на делбените имоти, за да защити правата си в пълен обем, въпреки че е направил възражение с отговора си по висящото делбено производство, чието решение по допускане на делбата не е влязло в сила“, е даден отговор с разясненията към т. 2 на Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по тьлк. дело № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, в което се прие, че преценката на съда относно допустимостта на установителния иск зависи не от вида на спорното право, а от степента на засягането, което състоянието на спора предизвиква в правната сфера на ищеца. От установителен иск за собственост или друго вещно право ще е налице правен интерес, когато конкретното засягане на правната сфера на ищеца изисква защита чрез установяване на правото със сила на присъдено нещо. Твърди, че в съдебната практика на ВКС непротиворечиво се приема, че споровете между съсобствениците във връзка с техни общи вещи и права могат да бъдат предмет на разглеждане самостоятелно по общия исков ред или в производство за съдебна делба. Допустимо е съделител да предяви установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК, докато е висящо производството по допускане на делбата. Разпоредбата на чл. 342 от ГПК указва срока, в който могат да бъдат повдигани пред делбения съд преюдициалните спорове между съделителите, но не изключва възможността ищецът да предяви иск за защита на правата си по общия исков ред докато е висящо производството по допускане на делбата. Във връзка с горното мотивира наличие на правен интерес от предявяване на настоящия иск.

МОЛИ съда, да постанови решение, с което да признае за установено спрямо З. С. И. и Д. С. И., че С. С. И. е собственица на основание давностно владение на следния самостоятелно обособен обект към дата 30.11.2018г., както следва: сграда 1, разположена в поземлен имот идентификатор *** цялата от 52.00 кв.м., прилежащи части 50% от идеални части от общите части на сградата, ниво - 1, находяща се в гр.К., ул. „С.” № ***, съседни самостоятелни обекти в сградата на същия етаж:

***, под обекта - няма, над обекта - няма, стар идентификатор - няма. Претендира за направените по делото разноски.

Ответниците - З. С. И. и Д. С. И. оспорват изяло претенцията на ищцата на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79 от ЗС. Намират същата за неоснователна и молят да бъде отхвърлена. Твърдените в исковата молба обстоятелства не отговаряли на истината. Това било така, защото ищцата е тяхна сестра и никога не е показвала, че владее процесния имот явно за своя сметка, още повече да го е владяла както твърди в исковата си молба - в период в повече от десет години. Твърдят, че при спор за придобиване по давност на съсобствен имот от един от съсобствениците следва да се установи дали този съсобственик владее изключително за себе си целия имот и от кога.

2

В случаите, в които един от съсобствениците още от момента на възникване на съсобствеността е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите, намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл. 79 от ЗС. Настоящия случай не бил такъв. Видно е от изложените обстоятелства в исковата молба, където ищцата сама заявява в какъв период от време е владяла процесния имот (на стр. 1, абзац 3), същата твърди, следното: „владяла явно и необезпокоявано от никого в период повече от десет години процесния имот, а преди това процесния имот е бил владян от нашия баща С. И. И. - починал на 03.07.2018 г.“.

Твърдят, че нотариалния акт за констатиране правото на собственост върху недвижим имот, придобит на основание изтекла придобивна давност № 23, том 17, дело № 3264/2018г. на Агенция по вписванията, от който ищцата черпи права бил оформен и вписан на 30.11.2018 г. Съгласно твърденията на ищцата в исковата си молба, че баща им С. И. е владял имота преди нея, т.е. до смъртта му през 03.07.2018 г., каквито и сметки да правят от смъртта на С.

И. до датата на издаването на нотариалния акт (03.07.2018 г.-30.11.2018 г.) не били десет години, а били четири месеца и 27 дни. Твърдят, че няма изтеклата давност при това положение след като в исковата си молба ищцата твърди, че преди това е владян процесния имот от техния баща. Ето защо собственик на процесния имот бил техният наследодател. Ако действително ищцата е владяла процесния имот за нея започва да тече давността от смъртта на С. И.

03.07.2018г. Сочат, че с оглед на констатацията им не ставало ясно как нотариус Т. Р. е констатирал непрекъснатото и необезпокоявано владение от страна на ищцата повече от десет години на процесния имот. Предполагат, че или свидетелите, които са били при него не са казали истината или сметките на нотариуса били грешни, но както и да се смята, нямало десет годишна изтекла давност за придобиване на процесния имот от страна на ищцата.

Доколкото ищцата не е станала собственик на процесния имот, позовавайки се на изтекла десет годишна давност, молят съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения спрямо ответниците иск, като неоснователен.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Видно, както от представеното копие на нотариален акт № 8*******, дело № 765/2018г. на нотариус Т. Р. гр. К., така и от представената преписка по нотариално дело № 765/2018г. на нотариус Т. Р. гр. К., че по силата на констатирано право на собственост върху недвижим имот, придобито на основание изтекла придобивка давност, ищцата - С. С. И. с ЕГН **********, от гр. К., ул. „С.“ № *** е призната за собственик, на основание изтекла придобивка давност, на следния недвижим имот, а именно:

САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СТРАДА с идентификатор ***, находящ се в гр. К., общ. К., обл. П.ска, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-52/16.11.2011г. па Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед: 188007/26.09.2018 г. на началник на СГКК П.; с адрес на имота: гр. К., п.к. ****, ул. „С.” № **, етаж: **; самостоятелният обект се намира в сграда: 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***; предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент; брой нива на обекта: 1; посочена в документа площ: 52.00 кв.м.; прилежащи части: 50% ид.ч. от общите части на сградата; ниво: 1; съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***; под обекта: няма; над обекта:

3 няма; стар идентификатор: няма.

Видно от съставения на 30.11.2018г. от нотариус Т. Р. протокол по искането за извършване на обстоятелствена проверка за констатиране и признаване правото на собственост на С. С. И. , върху процесния имот са изслушани трима свидетели, а именно - Г.Р.Ю., А.Р.И. и З.А.Ю., които са заявили, че имота на ищцата - С. С. И. се намира в гр. К., ул. „С. № ***, където тя е живяла с родителите си в къща, построена от дядо й по бащина линия. Братът и сестрите на С. били отделени и не знаят да имат претенции към имота. Само С., а преди това баща и майка и владеели и стопанисвали сградата повече от 20 години. Никой не и е пречил на владението, нито го е оспорвал или отнемал.

Представената схема на самостоятелния обект установява кадастралната характеристика на имота така, както е описана в нотариалния акт.

Представеното удостоверение за наследници изх. № 2046/11.09.2018г. на Община К. удостоверява, че С. И. И. е починал на 03.07.2018г. и е оставил за свои наследници децата си – Д. С. И., З. С. И., Д. С. У., С. С. И. , Г. С. И. и И. С. И.

Във връзка с предявения иск, съдът е допуснал свидетели на страните.

От показанията на свидетелите осигурени от ищцовата страна се установява следното:

Свидетелката - З.А.Ю. твърди, че били съседи със С. и я познавала откакто се е родила. Винаги били заедно, израснала с нейните деца. Твърди, че ответниците - З. и Д. били родени тук, но много малки излезнали и напуснали тази къща, тъй като родителите им се развели. Баща им после имал друга съпруга и така С., З. и Д. били от един баща, но различни майки. Сочи, че къщата на С. се намирала срещу нейната къщата и представлявала – едноетажна къща с две стаички и едно салонче. С. до последно се грижела за майка си и за баща си. Бащата й разболял, лежал в болниците в П. и в К., като С. постоянно се грижела за него. Бащата й, докато бил жив казвал, че къщата, след неговата смърт оставала на С.. С. си мълчала, доколкото това била волята на баща й. Твърди, че баща и до последния момент, когато лежал на легло и имало доста хора при него казвал, че къщата оставала на С.. Майка й починала преди баща й. След това С. казвала, че къщата оставала за нея, тъй като тя се грижела за родителите си до последно. Нейните сестри - З. и Д., от както са излезнали от този дом, не ги е виждала да идват в къщата. Когато почина баща им, З. и Д. ги нямало на погребението. Твърди, че С. била омъжена от 6 години и живеела в с. В.Л.. В тази къща преди 10 години е живяла С., където пораснала и от там се оженила. Твърди, че тази къща я е купила сега от С.. Преди това, къщата се водела на стария дядо, която я оставил на сина си С., а С. е бащата на С.. С. и жена му докато били живи не са правили ремонт по къщата. Като я купила, покривът на къщата падал, вътре капело при дъжд.

Свидетелят - Г.Р.Ю. твърди, че познавала С. от много години. От раждането си и като малка С. живеела в К., в една и съща къща, на ул. „С.“ № ****. Твърди, че не познава З. и Д. и не ги е виждала в къщата. Признава, че не ходела много често в къщата на С., но се познавали, а баща й работел в „Т.“ и им карал въглища. Тази къща първоначално живеели бабата и дядото по бащина линия, а след това - майка й и баща й. Твърди, че бащата на С. постоянно казвал, че ще й я остави, понеже тя най-много се е грижила. От 4 родителите на С. починала първо майката. Когато починал бащата, на погребението не са присъствали З. и Д.. Твърди, че бащата се е заричал, че тази къща ще е на С.. Същата е живяла в къщата с майка си и баща си повече от 10 години, а именно - от рождението си до 18 години. Никога не е споменавала, че тази къща е и за нейните две сестри - З. и Д.. Твърди, че лично е чувала бащата на С. да казва, че ще прехвърли къщата на С., тъй като най-много се грижела за него, най-много тичала. Към момента С. е омъжена, живеела в село В.Л. със съпруга си от 6-7години. От както е омъжена С. не е правила ремонти по къщата в К.. Къщата преди била изоставена и С. не е правила ремонт. Тя плащала всичко - ток, вода, данъци.