Решение № 376 от 26.10.2023, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 376 гр. Русе, 26.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Аглика Г

Членове:

Палма Тараланска

Антоанета А.а като разгледа докладваното от Антоанета А.а Въззивно гражданско дело № 20214500500454 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 251 ГПК.

Постъпила е молба от адв. Г. Д., пълномощник на ответника М. А. Т. с искане за тълкуване на постановеното по делото определение № 469/20.05.2022 г. по в. гр. д. № 454/2021 г. на РОС, с което на основание чл.

248 ГПК е допълнено Решение № 56/24.02.2022 г. по в. гр. д. № 454/2021 г. на РОС в частта за разноските. Молителят твърди, че в полза на ищците Н. И. Д., Р. Г Д. и Е. В. Д. бил издаден изп. лист за сторените от тях разноски в общ размер на 7500,59 лв. С определението, което се иска да бъде тълкувано, били присъдени общо разноските на тримата ищци и срещу всички ответници.

Молителят М. Т. искал да изплати доброволно полагаемата му се част от присъдените на ищците разноски, но не можел да я установи от диспозитива на определението. Не можело да бъде установено и каква част от разноските, които дължи трябва да заплати на всеки един от съделителите- ищци, доколкото те имали различни квоти. В допълнение излага доводи, че в негова полза също били присъдени разноски по идентичен начин, което затруднявало установяването на точната част от присъдените на ответниците разноски и това било пречка за него да направи изявление за прихващане срещу останалите съделители и съответно да заплати разликата от 1 присъдените разноски на всеки един от ищците, за да избегне натрупване на разноски по изпълнението. Заявява, че към настоящия момент това определение не било изпълнено, поради което молбата за тълкуването му била допустима.

Насрещните страни Н. И. Д., Р. Г Д. и Е. В. Д., и тримата чрез адв. К. К. считат молбата за тълкуване за недопустима, а по същество за неоснователна.

Намират волята на съда за заплащане на разноските, които молителят дължал солидарно с другите ответници за ясно изразена. Имало вече издаден изп. лист. Нямало пречка отв. Т. да правел и изявления за прихващане, поради което нямал правен интерес от тълкуване. Излага доводи, че чрез настоящата молба се цели пререшаване на въпроса за разноските пред РОС, който вече бил разрешен с влязло в сила определение. По същество намира молбата за неоснователна, като счита, че волята на съда е ясна. М. Т. участвал заедно с др. ответници като насрещна страна и носели солидарна отговоронст, но дори и да се приемело, че всеки съделител дължи отделна част от присъдените разноски, то определението не се нуждаело от тълкуване. Частта на всеки от съделители можела лесно да се определи от влязлото в сила решение на РРС, с което била допусната делбата и определени квотите на страните.

Според настоящия състав, за изясняване на спора не е необходимо насрочването на делото в открито заседание, по арг. от чл. 251, ал. 4 от ГПК , затова съдът намира, че следва да разгледа молбите в закрито заседание.

Молбата за тълкуване на решението е подадена след влизане в законна сила на Определение № 469/20.05.2022 г. по в. гр. д. № 454/2021 г. на РОС, посатновено по реда на чл. 248 ГПК и на Решение № 56/24.02.2022 г. по в. гр. д. № 454/2021 г. на РОС. Тълкуването на съдебното решение се дава от съда, който го е постановил съгласно чл. 251, ал. 1 ГПК – в случая въззивният съд.

Искането за тълкуване на влязло в сила решение, респ. определение не е ограничено със срок, като единственото условие за допустимостта му е решението да не е изпълнено.

След преценка доводите на страните и доказателствата по делото, въззивният съд намира за допустима, но неоснователна.

На тълкуване по реда на чл. 251 ГПК подлежат влезлите в сила решения и определения, които са неясни или двусмислени и този им порок е обективиран в постановения от съда диспозитив. В този смисъл, предмет на 2 тълкуване могат да бъдат само пороци от посочената категория, съдържащи се в диспозитива на тълкувания съдебен акт, които водят до невъзможност да се изведе действителната воля на съда, който го е постановил.

В разглеждания случай подобна неяснота отсъства. Волята на съда, материализирана в диспозитива на определението, с което е допълнено постановеното по делото решение в частта за разноските е ясно изразена и обусловена от приетото в мотивите. С определението, предмет на настоящото производство, въззивният съд е осъдил М. Л. Б., Д. Л. Б., М. А. Т., Т. Н. Т. и В.

Л. Л. да заплатят на Е. В. Д., Н. И. Д. и Р. Г Д. сумата в размер на 7000,59 лв. разноски пред въззивната инстанция с оглед изхода на спора по подадената от ищците въззивна жалба срещу решението относно начина на извършване на делбата от първата инстанция. Ясно е посочено, че сумата от 7000,59 лв. се дължи от петимата ответници, т. е. общо посочената сума се дължи поравно от тях, в случая по 1/5 от нея, която всеки ответник пък следва да заплати на трима ищци, т. е по 1/3 от 1/5 от общата сума на всеки. Това определение е обжалвано, потвърдено от ВКС и към настоящия момент е влязло в сила.

Поради това възражения и доводи за евентуална солидарна отговорност на ответниците за разноски, както и за разпределението на тези разноски, съобразно квоти в съсобствеността не могат да бъдат разглеждани в настоящото производство. Такива доводи изобщо не са били и обсъждани от въззивния съд при постановяване на определението. Липсват мотиви в подобен смисъл.

С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че постановеното определение, с което е допълнено въззивното решение по гр. д.

№ 454/2021 г. на РОС в частта за разноските не е неясно. Волята на решаващия съд е изразена ясно и еднозначно в диспозитива на решението и същият е съобразен изцяло с мотивите на съдебното определение, поради което то не се нуждае от тълкуване и молбата с правно основание чл.251 ГПК следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран така, Русенският окръжен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. А. Т., ЕГН ********** 3 чрез адв. Г. Д. с вх. рег. № 9357/12.10.2023 г. за тълкуване на Определение № 469/20.05.2022 г. по в. гр. д. № 454/2021 г. на РОС, с което на основание чл.

248 ГПК е допълнено Решение № 56/24.02.2022 г. по в. гр. д. № 454/2021 г. на РОС в частта за разноските като неоснователна.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4