Решение № 346 от 22.11.2022, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 346 гр. Варна, 22.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Радослав Кр. Славов

Членове:

Дарина Ст. Маркова

Даниела Д. Томова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело № 20223001000394 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно, образувано по жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД със седалище гр.София срещу решение № 81 от 09.03.2022г. по търг.дело № 660/21г. по описа на Варненски окръжен съд, в частите му, с които са отхвърлени предявените от дружеството срещу М. К.

Д. от с.Тополи искове за разликата над 49 842.04лв. до 50 103.55лв., претендирани като главница по договор за потребителски кредит № 3740492 от 12.07.2019г., за сумата 1 448.75лв., претендирана като договорна лихва по чл.6 от ОУ към договора за периода от 01.09.2019г. до 19.03.2020г., за сумата 4 222.35лв., претендирана като законна лихва за забава за периода от 02.09.2020г. до 01.09.2021г. и за законна лихва върху главницата за периода от датата на подаване на исковата молба в съда – 17.09.2021г. до датата на получаване на препис от исковата молба, на която е обявена предсрочната изискуемост – 01.11.2021г.

Твърди че решението е неправилно и незаконосъобразно.

На първо място твърди че първоинстанционният съд е допуснал 1 процесуално нарушение като не се е съобразил с направеното от тях искане за постановяване на неприсъствено решение. Твърди че ответникът е бил редовно уведомен за образуваното срещу него дело, като редовно му е връчен препис от исковата молба, в месечния срок няма постъпил отговор и не се е явил на първо съдебно заседание въпреки редовното си призоваване, не е изразил становище. Твърди че съдът не се е произнесъл по направеното от него искане за постановяване на неприсъствено решение и не е постановил определение по реда на чл.239 ал.3 от ГПК. Твърдят че непостановяването на определение по чл.239 ал.3 от ГПК е допуснал процесуално нарушение, което е оказало влияние на развитието на производството и на крайния му резултат, както и е ограничил неговите процесуални права.

В отношение на евентуалност, твърди че по делото са представени доказателства за връчване на ответника на уведомление за извършената цесия и за обявяване на предсрочна изискуемост на вземането. Констатираната техническа грешка в придружителното писмо не води до опорочаване на писмото, тъй като в писмото и ясно е посочен изпращача и договора за заем.

Оспорва извода на съда, че преди сключване на процесния договор на ответника не е представена необходимата преддоговорна информация.

Твърди че задълженията по чл.5 и чл.6 от ЗПК са изпълнени. Сочат че ЗПК не предвижда кредиторът да съхранява копие с подпис на потребителя, няма изискване преддоговорната информация изразяваща се в Стандартен европейски формуляр да бъде предоставена на кредитополучателя в два еднообразни екземпляра по един за всяка от страните. Твърдят че чл.5 и чл.6 от ЗПК не са кумулирани в чл.22 от ЗПК като условия за действителност на договора за заем, още повече че потребителят е подписал договор за заем и общите условия към него, което означава че се е запознал и съгласил с условията по кредита.

Твърди че кредиторът е изпълнил изискването на чл.33а от ЗПК, като много подробно е описал в чл.6 от ОУ, подписани от всяка от страните, методиката за изчисляване на променливия лихвен процент и на референтния лихвен процент, а именно че за предоставения кредит, потребителят дължи плаваща лихва, начислена върху главницата, съобразно приложимия към съответния период на олихвяване променлив годишен лихвен процент.

Твърди че описанието в общите условия лихвения процент и начина на 2 формирането му е разбираемо, подробно, с определение на използваните съкращения и в съответствие с изискванията на закона.

Твърди също така че договорът съдържа всички съществени реквизити относно цялата необходима информация, касаеща условията за издължаване на кредита и не противоречи на императивни правила на ЗПК, както и не съдържа неравноправни клаузи.

Твърди че в първоинстанционното производство безспорно е доказано съществуването и размера на претендираните с исковата молба задължения.

Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваните му части и да постанови друго, с което предявените с искове да бъдат уважени изцяло, като претендира направените за двете инстанции разноски. В депозирана за съдебно заседание писмена молба от процесуалния си представител, поддържа жалбата и моли съда да я уважи.

Въззиваемата страна М. К. Д. от с.Тополи, в срока по чл.263 от ГПК не е депозирала писмен отговор. В съдебно заседание, редовно призована, не се явява, не изразява становище по жалбата.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

Предявен е осъдителен иск от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу М. К. Д. за суми, претендирани по договор за потребителски кредит № 3740492 от 12.07.2019г., сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и Д.: сумата 50 103.55лв. – главница, 1 675.54лв., договорна лихва за периода от 01.09.2019г. до 01.05.2020г., сумата 4 222.35лв. – лихва за забава за периода от 02.09.2020г. до 01.09.2021г., /с изключение на 13.03.2020г. – 14.07.2020г./, ведно със законна лихва. С решението първоинстанционният съд е осъдил кредитополучателя да заплати сумата 49 842.04лв., представляваща неизплатената чиста стойност на главницата получена по договора, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на обявяване на предсрочната изискуемост на кредита – 01.11.2021г. до окончателното изплащане. Предмет на въззивно обжалване е решението в отхвърлителните му части: за разликата над 49 842.04лв. до 50 103.55лв., претендирани като главница, за сумата 1 448.75лв., претендирана като договорна лихва по чл.6 от ОУ към договора за периода от 01.09.2019г. до 3

19.03.2020г., за сумата 4 222.35лв., претендирана като законна лихва за забава за периода от 02.09.2020г. до 01.09.2021г. и за законна лихва върху главницата за периода от датата на подаване на исковата молба в съда – 17.09.2021г. до датата на получаване на препис от исковата молба, на която е обявена предсрочната изискуемост – 01.11.2021г.

Не е спорно сключването на 12.07.2019г. между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и въззиваемата Д. на договор за потребителски кредит № 3740492, по силата на който „УКФ“ ЕАД е предоставила на кредитополучателката потребителски кредит в размер на сумата 50 000лв. със срок на погасяване120 месеца. Неразделна част от договора са приложимите към него Общи условия, предоставени на кредитополучателя, и погасителния план.

Не е спорно че с договор за цесия от 19.03.2020г. към рамков договор от 02.11.2018г. „УКФ“ ЕАД е прехвърлила на въззивника „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД вземанията си по договора за кредит с Д.. На основание чл.99 ал.3 от ЗЗД и след изрично упълномощаване, видно от пълномощно, представено по делото цесионерът „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД е изпратила до длъжника Д. уведомление за извършената цесия, както и изявление на кредитора за обявяване на кредита за предсрочно изискуем поради просрочие и неплащане на месечни вноски. Предприето е връчване на уведомителното писмо чрез съдебен изпълнител, който съобразно чл.46 от ГПК е връчил съобщението на работодател. Видно от приложената кореспонденция съобщението е върнато изцяло с отбелязване от служител на работодателя, че лицето е отказало да се яви да ги получи. От така представените с исковата молба доказателства не може да бъде направен извод за надлежно връчване на уведомлението, тъй като от работодателят, приел съобщението, се съдържа изрично изявление, че то не е връчено.

Връчване при отказ по реда на чл.44 ал.1 от ГПК може да бъде извършено само от длъжностно лице, а не и от работодател. Независимо от това обаче, съобразно разрешението, дадено в решение № 123 от 24.06.2009г. по т.д.№ 12/09г. на ІІ т.о. на ВКС, уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл.99 ал.3 пр.първо от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99 ал.4 от ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от 4 значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235 ал.3 ГПК.

Поради което и въззивният съд приема, че договорът за цесия от 19.03.2020г. е породил действие за длъжника и цесионерът е легитимиран да предяви осъдителния иск за събиране на вземането си по договора за банков кредит.

Установено е от приетата по делото съдебно-счетоводна неоспорена от страните и кредитира от въззивния съд изцяло, че договореният размер на кредита е усвоен на 12.07.2019г., както и че от кредитополучателката в изпълнение на задълженията и е погасена само сумата 554.41лв., с което е погасена изцяло първата дължима вноска с падеж 01.08.2018г. и част от втората вноска до размера на сумата 1.82лв. – лихви.

С оглед на така изложеното, съставът на въззивния съд намира, че с неплащане на две последователни вноски по кредита, са налице обективните предпоставки, предвидени в чл.12 ал.2 от Общите условия към договора, даващи право на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем.

Същото, по изложени по-горе съображения във връзка с връчването на уведомлението, съдът счита че е сторено с връчването на препис от исковата молба на длъжника. Предсрочната изискуемост настъпва от датата, на която волеизявлението на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника – кредитополучател и то ако са били налице обективните предпоставки за изгубване преимуществото на срока, в настоящия случай, считано от 01.11.2021г.

Не е спорно че сключеният между въззиваемата Д. и „УКФ“ ЕАД договор е потребителски и за него са приложими правилата на ЗПК. На основание чл.7 ал.3 от ГПК съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като осигурява възможност на страните да изразят становище по тези въпроси. В настоящия случай в изготвения проекто - доклад, връчен на страните и обявен за окончателен в съдебно заседание, първоинстанционният съд е дал указания, включително и за служебната проверка за неравноправни клаузи в договора.

На първо място при липса на отговор на исковата молба от ответника – потребител и липса на възражения, служебната проверка, дължима от съда по чл.7 ал.3 от ГПК е само по отношение на нищожността по чл.146 ал.1 от ЗЗП, 5 произтичаща от неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.

Съдът дължи проверка само на съдържанието и формата на договора, като служебно не може да се произнася по други възможни нарушения на ЗПК, каквито са например нарушенията на разпоредбите за преддоговорна информация, разгледани от първоинстанционния съд.

Представеният по делото договор е сключен в изискуемата писмена форма и е със съдържание съобразно чл.11 ал.1 и 2 съдържание. Съставът на въззивния съд намира, че изискванията на чл.10 ал.1, чл.11 ал.1 т.7 – 12 и т.20 от ЗПК са налице и договорът не е недействителен.

Между страните е уговорена плаваща лихва, с посочен годишен лихвен процент в размер на 4.99 %. Чл.6 от Общите условия съдържат изрични правила за определяне на плаващата лихва, начислена съобразно променлив годишен лихвен процент /ГЛП/. Уточнено е че ГЛП е равен на сбора от референтен лихвен процент /РЛП/ и надбавка, която е фиксирана.

Променливата величина е РЛП и при паричен кредит в лева същият представлява осреднен депозитен индекс /ОДИ/, изчисляван от „УКФ“ ЕАД на база лихвената статистика на БНБ с конкретно посочена таблица от нея, публикувана на интернет страницата на БНБ. Посочен е начина по който се изчислява като средно претеглен лихвен процент по целия обем на левови депозити на сектори Нефинансови предприятия и Домакинства в банковата система в България. Указано, че посочената методика за изчисление е публикувана на интернет страницата на „УКФ“ ЕАД. Указано е че актуалната стойностна ОДИ се публикува на интернет страницата на кредитодателя в първия работен ден на всеки календарен месец. От извършена от съда служебна справка на интернет страницата на кредитодателя се установи, че посочената Методика за начина на изчисляване на ОДИ като референтен лихвен процент по кредити, деноминирани в левове, подробна информация за прилагането и, включително с посочване на формули за изчисление и примери за изчисление се съдържа на сайта и е достъпна за потребители. На сайта се съдържа и информация за стойността на ОДИ по месечни периоди, с начало 01.07.2018г.