Решение № 260526 от 18.02.2021, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 6930/2020
- Вид
- Решение № 260526
- Подписан
- 18.02.2021
- В сила
- 13.03.2021
- Състав
- МАРИНА ЮЛИЯНОВА ГЕОРГИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 13 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 47 - 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 47 - 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 50 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 2, ал.1, т.2 · Закон за общинската собственост
- §22 · Кодекс за застраховането
- чл. 25, ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл. 78, ал.8 · Наредба за заплащането на правната помощ
Р
E Ш
Е Н И Е
№ ……………./18.02.2021 г. гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в публично заседание на двадесет и девети януари две хиляди двадесет и първа година в състав
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИНА ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря ТЕОДОРА КОСТАДИНОВА разгледа докладваното от съдията гр.д. № 6930/2020 г.
Производството е образувано по предявен от З. „А.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, адрес: град Варна, бул.
„Осми приморски полк“ № 43, представлявана от кмета на Общината обективно кумулативно съединени искове с правно основание §22 КЗ във връзка с чл. 213 КЗ /отм./ във връзка с чл. 49 ЗЗД във връзка с чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД с искане да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 2021,17 лева, представляващи размера на изплатено застрахователно обезщетение по щета № ***********, ведно със законната лихва върху сумата от датата на завеждане на исковата молба в съда – 23.06.2020 г. /датата на пощенското клеймо, с което е изпратена исковата молба/ до окончателното изплащане на същата, както и сумата от 615,88 лева, представляваща дължима лихва за забава, изчислена върху сумата от 2021,17 лева, за периода 23.06.2017 г. до 23.06.2020 г. /.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
На 03.04.2016 г. в град Варна, при управление на л. а.
БМВ 740Д ДК № В 7008 ВС, собственост на „Варна карс“ ООД по бул. „Левски“ по посока ул. „Д.И.“ Д.Я.Ч. преминава през необезопасена дупка на пътното платно, в следствие на което претърпява увреждания на предна дясна гума и задна дясна гума. Собственикът на увредения автомобил е сключил договор за застраховка „Каско“ с ищеца, валидна към датата на ПТП – 03.04.2016 г. Образувана е преписка по щета № като са описани повредените детайли, причинени от произшествието. Последните са възстановени с изплащането на застрахователно обезщетение за собственика на процесното МПС, съгласно договорната отговорност на З. „А.“ АД. С отстраняване на щетите, причинени в резултат на застрахователното събитие ищецът изпълнил задълженията си по договора за имуществено застраховане. След изплащане на застрахователното обезщетение твърди, че е встъпил в правата на увредения кредитор и се ползва с правото на регресен иск спрямо причинителя на вредите – Община Варна. Посочва, че собственик на общинските пътища, булеварди, улици, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване е съответната община. Изграждането и поддържането на общинските пътища се осъществява от общините, в настоящия случай – Община Варна. В резултат на бездействието на лицето, респ. лицата, на които Общината е възложила отговорността за поддържане изправността на пътното платно, възникнало ПТП на 03.04.2016 г., с оглед на което са причинени вредите по застрахованото при ищеца МПС, отговорността за поправянето на които се носи от Община Варна. З. „А.“ АД *** да възстанови заплатеното застрахователно обезщетение като е изпратило покана до ответника на 20.09.2016 г., но същият отказва да възстанови търсената сума. На основание гореизложеното се претендира уважаване на предявените искове и присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК заявява, че предявеният иск е допустим, но неоснователен, поради което моли за неговото отхвърляне. Оспорва механизма на настъпилото ПТП като твърди, че няма съставен протокол за ПТП, поради което не могат да се приемат за доказани твърденията за наличието на дупка на процесното място. Заявява, че щетите не са настъпили от преминаване през такава. Твърди, че не се установява по безспорен начин наличието на причинно – следствена връзка между настъпилата вреда и бездействието на кмета на общината. В отговора е посочено още, че е налице съпричиняване, тъй като причина за настъпилото ПТП е преминаването на автомобила с висока и несъобразена скорост по пътното платно. Оспорва и размера на главната искова претенция като твърди, че същата е завишена. Моли за отхвърляне на исковите претенции като неоснователни и недоказани като претендира присъждане и на сторените разноски в настоящото производство. Прави възражение за размера на претендираното възнаграждение от страна на ищеца.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът констатира следното от фактическа страна:
Видно от декларация на водач на МПС от 04.04.2016 г., подадена от водача на МПС "БМВ" 740Д с рег.№ В 7008 ВС, е че на 03.04.2016 г. при движение в град Варна по бул. „Левски“ по посока „Хеи“ и на светофар на ул. „Д.И.“ завива надясно по ул. „Д.И.“ като попада в дупка с десните колела, при което настъпват увреждания на горепосочения автомобил.
Застрахователното събитие не е регистрирано от компетентните органи и в „Асистанс центъра“ на застрахователя. Представената и приета като писмено доказателство декларация е неоспорена от страните, поради което съдът следва да я цени при изграждане на правните изводи.
Съгласно приетата като писмено доказателство по делото комбинирана застрахователна полица *********************г. за застраховка „Каско и злополуки“ е видно, че е сключен договор за имуществена застраховка "Каско", Клауза П- пълно каско относно автомобил "БМВ" 740 с рег.№ В 7008 ВС, със срок на действие от 12.12.2015 г. година до 11.12.2016 година, валидна към датата на ПТП. Договорът за застраховка е сключен между собственика на автомобила „Варна карс“ ООД и ищеца застраховател.
В резултат на настъпилото ПТП е заведена щета № **********/04.04.2016 г., направен е опис на уврежданията и щетите. Съгласно приетите писмени доказателства, а именно опис заключение по щета се установява, че са настъпили следните увреждания по процесния автомобил – гума предна дясна и гума задна дясна. Установява се, че ремонта е възложен на автосервиз „Варна Карс“ ООД, видно от възлагателно писмо от 29.07.2016 г. Същият е извършен и е на стойност 2021,17 лева, видно от приетата като писмено доказателства фактура № **********/30.06.2016 г. Изготвен е също доклад по щета № , приет като доказателство по делото, от който се установява, че размера на обезщетението е 2021,17 лева, която е заплатена, видно от приетото като писмено доказателство - преводното нареждане от 09.08.2016 г. С оглед представеното преводно нареждане от 09.08.2016 г. се установява, че застрахователят е заплатил застрахователното обезщетение в посочения размер от 2021,17 лева. От гореизложеното следва изводът, че е застрахователното обезщетение е заплатено на увреденото лице.
По делото се съдържа писмо, изходящо от Община Варна с рег. № ПНО 16000429ВН/17.09.2016 г., от което се установява, че последната отказва да извърши доброволно плащане по процесната регресна претенция ************** по отправената покана с вх. № Л-15349/20.09.2016 г.
По делото е прието заключение по назначена съдебно автотехническа експертиза, неоспорена от страните в производството, която съдът цени като компетентно изготвена и съответстваща на останалия събран по делото доказателствен материал. От нея се установява, че при съпоставяне механизма на произшествието и установените увреждания е налице причинно следствена връзка между процесното ПТП и настъпилите увреждания на лек автомобил БМВ 740Д с рег.
№ В 7008 ВС и е възможно същите да са причинени по степен и вид от настъпилото ПТП. Изплатеното от застрахователя обезщетение в размер от 2021,17 лева, съответства на нужните средства за отстраняване на причинените щети, съобразно действащата към момента на събитието методика за определяне на обезщетенията по застраховка каско. Посочената стойност е при извършен ремонт на процесния автомобил от официалния представител на марката за град Варна при възраст на процесния автомобил към момента на събитието 4 месеца и 17 дни, предоставена търговска отстъпка от резервните части в размер на 10%. Общата стойност по средни пазарни цени като се направи справка в поне три сервиза е 913.39 лева.
При извършения оглед на 04.04.2016 г. от представител на застрахователя, процесният автомобил е бил на възраст 4 месеца и 17 дни, което го класифицира като нов. Вещото лице приема, че автомобилните гуми, с който е бил оборудван л.а. БМВ 740Д с рег. № В 7008 ВС е възможно да се класифицират като нови. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че ремонтът е извършен в официалния представител и е нормално същият да е на по-висока стойност от средно пазарната. Още повече, че автомобилът е бил нов и гумите, които са доставени са оригинални резервни части и затова се получава разликата.
Събрани по делото са и гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Д.Я.Ч., който заявява, че си спомня за процесното ПТП, което се е случило на ул. „Д.И.“, при който попада в дупка. Заявява, че няма спомен за метрологичните условия, но там е нямало маркировка. Не си спомня дали е имало други автомобили, но заявява, че е бил с ниска скорост – 20 км/ч преди настъпване на ПТП. Не си спомня размера на дупката, нейната дълбочина, ширина и форма.
Въз основа на гореизложената фактическа обстановка, съдът констатира следното от правна страна:
С оглед срокът на действие на договора за имуществена застраховка, който в настоящия случай е от 12.12.2015 година до 11.12.2016 година, следва изводът, че приложимата правна норма е чл. 213 КЗ /отм./, аргумент от § 22 КЗ /в сила от 01.01.2016 г./, който посочва, че за застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на този кодекс, се прилага част четвърта от отменения Кодекс за застраховането, освен ако страните договорят друго след влизането в сила на този кодекс. В настоящия случай от събраните по делото доказателства не се установява между страните да е договорено друго след влизане в сила на действащия КЗ.
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, аргумент от чл. 213, ал.1, изр.1 КЗ /отм./. За уважаване на предявената главна искова претенция следва да се установи от страна на ищеца наличие на валидно застрахователно правоотношение между застрахователя и увреденото лице по договор за застраховка на МПС, на което в резултат на ПТП, настъпило вследствие на противоправното бездействие на лица, на които ответника е възложил извършването на определена работа /поддържането на общински път/, е причинена вреда; изпълнение на задълженията си по договора за застраховка - плащане на обезщетение на застрахованото лице за вредите, причинени в резултат на деликта; размер на заплатеното обезщетение.
От събраните по делото писмени доказателства и приетата по делото САТЕ, които съдът цени в тяхната съвкупност, по безспорен начин се установява, че процесният автомобил е реализирал пътно-транспортно произшествие, като е попаднал в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, и са му били нанесени щети, изразяващи се в увреждане на предна дясна гума и задна дясна гума. С оглед липсата на оспорване на представената декларация на водач на застраховано МПС от 04.04.2016 г. и при съблюдаване на изводите на вещото лице по назначената САТЕ и при съблюдаване на събраните гласни доказателства, които съответстват на останалия събран по делото доказателстве материал съдът приема, че на описаното в исковата молба място и дата 03.04.2016 г. е била налице неравност на пътя - дупка, необозначена по начин, позволяващ избягването й. С оглед гореизложените мотиви, неоснователни се явяват възраженията на ответника, че не се установява механизма на ПТП и че щетите не са настъпили от преминаването през дупка.
От приетата по делото застрахователна полица се доказва, че към датата на ПТП автомобилът е бил застрахован и е било налице валидно застрахователно правоотношение между собственика на автомобила и ищеца.
Последният е имал качеството застраховател по застраховка "Каско" с предмет увредения автомобил, съгласно валидна застрахователна полица.
Реализираното пътно-транспортно произшествие съставлява покрит риск. Ищецът е изплатил на увреденото лице обезщетение в размер на 2021,17 лева на 09.08.2016 година. С оглед заплащане на застрахователно обезщетение от страна на ищеца на увреденото лице, следва изводът, че е налице основание за суброгация на ищеца срещу ответника до размера на платеното застрахователно обезщетение.