Определение № 3716 от 17.07.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3716 гр. София, 17.07.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Радост Бошнакова като разгледа докладваното от Радост Бошнакова Касационно гражданско дело № 20248002102350 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Община Варна, против решение № 122 от 08.02.2024 г. по гр. дело № 1761/2023 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявен от П. И. К., Н. И. К. и М. И. Ш. иск за установяване на собствеността им върху недвижим имот, находящ се в [населено място], район А., кв. Г., местност З., представляващ ПИ с идентификатор *** по КККР на [населено място], на основание изтекла придобивна давност, упражнявана в периода от 01.06.1996 г. до датата на предявяване на исковата молба – 03.10.2022 г.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изведени от основните начала на процеса и задълженията на въззивния съд като инстанция по същество, довели до нарушение на закона - чл. 79, ал. 1 ЗС, и необоснованост на изводите за осъществявана фактическа власт върху имота с намерение за своене, тъй като въззивният съд не е извършил преценка на всички доказателства, включително и на свидетелските показания във връзка с данните по експертното заключение за запустял имот и съобразно изискванията на чл. 172 ГПК, и не е обсъдил наведените доводи и възражения за попадане на процесния имот в територия по пар. 4 ПЗР на ЗСПЗЗ и възможността след изменение на закона от 30.07.1999 г. същият да бъде обект на придобивна давност след надлежната му индивидуализация с ПНИ, които пороци на съдебния акт обосноват и очевидната му неправилност. Иска отмяна на решението. Претендира разноски.

Обосновава искане за допускане на въззивното решение до касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба и в последната с излагане на 1 пороци, водещи до очевидната му неправилност по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, и с допълнителното основание, регламентирано в чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, с поставяне на следните правни въпроси: 1. Съставлява ли нормата на чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ способ за придобиване по закон на собственост върху определена категория земи или същата има само декларативен характер; 2. Попадат ли в обхвата на реституционния закон земи, които не са обобществявани/отнемани и които са останали собственост на физически лица в реалните им граници; 3. Бил ли е процесният имот земеделски към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ и на пар. 4а ПЗР на ЗСПЗЗ и прилага ли се по отношение на него процедурата по пар. 4а ПЗР на ЗСПЗЗ, и 4. Придобил ли е ответникът право на собственост по отношение на процесния имот по способите, предвидени в закона – чл. 25 ЗСПЗЗ и чл. 19 ЗСПЗЗ.

Поддържа разрешаване на тези въпроси от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС по решение № 60138 от 08.11.2021 г. по гр. дело № 1609/2021 г. на ВКС, I г. о., решение № 60121 от 13.01.2022 г. по гр. дело № 119/2021 г. на ВКС, II г. о., решение № 16 от 13.07.2012 г. по гр. дело № 1409/2010 г. на ВКС, I г. о., и определение № 556 от 05.12.2019 г. по гр. дело № 2663/2019 г. на ВКС, I г. о. Излага също, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Ответниците по касационната жалба П. И. К., Н. И. К. и М. И. Ш. в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК са подали отговор, в който се излагат съображения за отсъствие на поддържаните от касатора основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационните основания. Претендират разноски.

Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, поддържани в изложението, констатира следното:

Касационната жалба е редовна и допустима. Подадена е от надлежна страна, чрез пълномощник с редовно учредена по производството представителна власт, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

За да потвърди първоинстанционното решение за уважаване на положителния установителен иск за собственост по чл. 124 ГПК, въззивният съд е приел за установено от удостоверение № 37 от 16.03.1967 г., издадено от Държавно земеделско стопанство „Димитър Кондов“ - гр. Варна, че на Н. И. К. - майка и наследодател на ищците, за които по представеното удостоверение за наследници е настъпило универсално правоприемство и от техния баща И. Н. К., е предоставен за вечно ползване имот с площ 1 дка в местност „Т. т.“, при съседи: С. А., Б. Т. и път, на основание ПМС № 21 от 1963 г., която заедно с ищците с нотариален акт № 105 от 25.05.2010 г. са признати за собственици по давностно владение и наследство при съответни квоти на поземлен имот, находящ се в [населено място], район „А.“, кв. Г., местност „З.“, целият с площ от 1106 кв. м, при посочени в акта граници.

Изложено е, че преди снабдяване с нотариалния акт по тяхно искане от 01.09.2009 г. от Община Варна е издадено удостоверение за липса на съставен за имота АДС до 01.06.1996 г., а след тази дата на АДС и АОС, и на извършено отчуждаване и възстановяване по ЗВСВНОИ по ЗПИНМ, ЗТСУ и др., както и че същият не представлява земеделска земя, 2 останала след възстановяване на правата на собствениците, която да се стопанисва и управлява от Община Варна при условията на чл. 19 ЗПСЗЗ, за който в КП към ПНИ и в регистъра към ПНИ като собственик е записан И. К..

Прието е за установено, че за ПИ с идентификатор *** по КККР, стар кад. *, с площ от 1106 кв.м., находящ се в [населено място], местност „З.“, на основание чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС, е съставен акт за частна общинска собственост № 5990 от 12.03.2010 г. на Община Варна.

Изложил е за установено от приетото от първоинстанционния съд заключение на съдебнотехническата експертиза, че по първия кадастрален план (КП) за землище Г. от 1960 г. за територията, в която попада процесният имот, същият не е отразен с граници и площ и попада в имот с номер *, за който в разписните листи към кадастралния план е отразено като вид и назначение на имота - „мера“, а като собственик „фондово“, без да е посочен акт за собственост. По следващия за територията КП „Теренът западно от Г.“ от 1979 г. процесният имот е отразен с номер *, като в кадастралния регистър за имота е отразено като вид и назначение - „лозе“, а като собственик - И. Н. К., без да е посочен акт за собственост. През 1997 г. е изработен и приет комбиниран помощен кадастрален план на стари собственици и ползватели на местност „З.“, в който е отразен имот * по КП от 1979 г., попадащ в границите на стар имот *, като по този план за имот * е вписан И. Н. К., а за ПИ * - стари граници е записано „Фондово“. Прието е за установено въз основа на експертното заключение, че с решение на Общински съвет № 322-4 от 29.05.2000 г. е одобрен околовръстния полигон на местност „З.“, представляваща територия по пар. 4, ал. 3 ПЗР на ЗСПЗЗ и която е включена в строителни граници на [населено място], а със заповед на областния управител № РД-1-7706 от 385 от 20.09.2002 г. е одобрен и ПНИ на СО „З.“, в който процесният имот е отразен с номер *, със същите площ и граници като тези по КП от 1979 г. В кадастралния регистър към ПНИ като собственик е вписан отново И. Н. К.. След одобряване със заповед РД-18-73 от 23.06.2008 г. на кадастрална карта на район А. в [населено място], в който имотът попада, същият е с идентификатор ***, като в кадастралния регистър за собственици са вписани Община Варна, ищците и тяхната майка. Прието е за установено въз основа на експертното заключение, че процесният имот е земеделски до определяне на околовръстния полигон на селищно образование „З.“ и включване на територията по пар. 4, ал. 3 ПЗР на ЗСПЗЗ в строителните граници на града, при изготвянето на което не са открити данни той да е включван в ТКЗС или друго ДЗС и за него да е съставян АДС до 01.06.1996 г. В списъците за ползватели, на които са предоставяни за ползване земи, не се съхранявани данни за номерата на имотите, а само съседите им, като в тези списъци фигурира името на наследодателя Н. К. като ползвател за имот с площ 1 дка, в местност Т. т., но при съседи: С. Х., Ж. П. и път (както е по разписните листи), а не тези по представеното от ищците удостоверение за ползване. Изложено е, че по данни на експертното заключение няма издадена заповед на кмета за признаване правото на собственост и протокол за въвод във владение по реда на пар. 4 ПЗР на ЗЗПЗЗ за ПИ *** и няма проведено производство по трансформиране на правото на ползване в право на собственост по реда на пар. 4 ПЗР на ЗЗПЗЗ, като липсват данни да е провеждана реституционна процедура и имотът да е заявяван за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, няма проведена процедура за изработване/изменение на ПНИ и 3 процесният имот не е земя по чл. 19 ЗСПЗЗ. Изложено е също, че имотът понастоящем е ограден от три страни, като от изток и от юг е с бетонови колове и бодлива тел, а от запад - с бетонови колове и телена мрежа, като от северната страна към пътя няма ограда, има стари лозови насаждения. Към момента на огледа му същият не е обработен и в него няма застрояване.

Посочил е и събраните пред първоинстанционния съд гласни доказателства чрез разпита на двама свидетели – И. И. и А. Н., ползващи съседни места на процесния на ищците имот в местността „З.“, в които същите са заявили, че познават ищците и техните родители, на които мястото е дадено през 60-те години и оттогава те, а след това и ищците, които били видени последно преди един-два месеца, го обработвали като лозе, както и всички други лица в тези места, предоставяни им за ползване като изоставени земи и невключвани в ТКЗС. Мястото на ищците било оградено с мрежа и бодлива тел, но без страната, от която над мястото им, се строи къща.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд е приел от правна страна, че на родителите на ищците е предоставено право на ползване по силата на Постановление № 21 от 31 януари 1963 г., съгласно т. 9 от което пустеещите и изоставените земи в държавния поземлен и в горския фонд край градовете и селата се дават предимно на ТКЗС и ДЗС, а земите, които не могат да се обработват от тях, се раздават безплатно, за вечно ползване, по 1-2 декара на домакинство на кооператори, работници, служители, занаятчии, пенсионери и др. по тяхно искане, което се запазва и от техните наследници при положение, че те продължават да ги обработват. При изложеното съображения е изведено, че предоставеното им ползване е за земеделска земя като част от държавния поземлен фонд и същото е прекратено по силата на пар. 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, като за земята липсват данни да е провеждана реституционна процедура, да е заявявана за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, поради което и не представлява земеделска земя, останала след възстановяване на правата на собствениците, която да се стопанисва и управлява от Община Варна при условията на чл.

19 ЗПСЗЗ. Прието е също, че процесният имот е бил земеделски до определяне на околовръстния полигон на селищното образование „З.“ и включване на територията в строителните граници на града през 2000 г. и в ПНИ със заповед на областен управител № РД-1-7706/385 от 20.09.2002 г.

Прието е в мотивите, че ответникът Община Варна е придобил процесния имот по силата на императивната разпоредба на чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ. Изложени са съображения, че в приложното на посочената законова разпоредба се включват само онези земеделски земи, които са подлежали на възстановяване, но не са заявени в предвидените в закона срокове, и респ. тези, които не са изкупени от ползватели по смисъла на пар. 4 ПЗР на ЗСПЗЗ. Така е изведен извод, че процесният имот е станал частна общинска собственост по силата на чл.

25, ал. 1 ЗСПЗЗ, за който на основание чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС е съставен АЧОС № 5990 от 12.03.2010 г. на ответната община.