Определение № 452 от 30.10.2024, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 452 гр. ХАСКОВО, 30.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ

Членове:

МИГЛЕНА Т. ТЯНКОВА

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ като разгледа докладваното от ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ Въззивно частно наказателно дело № 20245600600718 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.243 ал.8 от НПК.

Образувано е по въззивна частна жалба, подадена от адв.Х.М. от АК – Хасково, повереник на пострадалата Г. С. В. с ЕГН ********** от гр.Х., против Определение № 104/30.05.2024г. постановено по ЧНД № 436/2024г. на РС- Хасково, с което в производство по реда на чл.243 ал.5 от НПК, е потвърдено Постановление от 14.05.2024г. на РП – Хасково, за прекратяване на наказателното производство по д.п. № 157/2023 г. по описа на РУ МВР – Хасково / неправилно посочено в определението, че е от 2024г./. В жалбата се излагат съображения за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното определение. Твърди се, че направените в него и в потвърденото постановление на прокурора изводи, се основавали единствено на обясненията на обвиняемия и показанията на св.К., който не възпроизвеждал обективно фактите, без да е извършен анализ на показанията на св.М., който бил единствения незаинтересован свидетел очевидец и показанията му кореспондирали с тези на пострадалата, като установявали поведението на обвиняемия спрямо последната, довело до съставомерния резултат. В жалбата се излагат и твърдения за поведението на обвиняемия след деянието включително, че предлагал на пострадалата парична сума за да оттегли жалбата си. С тези доводи в резюме с жалбата се иска отмяна на определението и връщане на производството за ново разглеждане.

Хасковският окръжен съд, като се запозна с доводите в жалбата, обжалваното определение, потвърденото с него постановление на РП -Хасково и събраните доказателства по д.п. № 157/2023г. по описа на РУ МВР – Хасково намира, че жалбата е подадена в срок и е допустима, а по съществото си и основателна.

1

Досъдебното производство е образувано на 08.02.2023г. и водено за престъпление по чл.129 ал.2, вр. ал.1 от НК - за това, че на същата дата в гр.Х., на пострадалата Г. С. В. от същия град, е причинена средна телесна повреда, довела до трайно затруднение в движението на левият и долен крайник, изразяваща се във фрактура на костите на подбедрицата на левият крак /счупване на горния край на големия пищял/. На досъдебното производство в качеството на обвиняем за посоченото престъпление, е привлечен Т.С.Т. с ЕГН ********** от гр.Х. От събраните до момента доказателства при проведеното разследване е установено, че на инкриминираната дата през деня, свидетелите К. К., Р. М. и обв.Т., употребявали алкохол в парк на ул. “Д.“ в гр.Х. и били значително повлияни. Пострадалата която им била съседка, също пиела бира на терасата на жилището си, видяла ги и слязла при тях в парка.

След слизането й, между нея и обвиняемия възникнало спречкване при което последният започнал да й нанася удари по тялото и главата и да я блъска. В резултат на това пострадалата паднала, успяла да се изправи, но обвиняемия продължил да я удря и блъска при което пострадалата пак паднала но през намиращата се в парка ниска ажурна ограда и счупила костите на подбедрицата на левият си крак, от което изпитала силна болка. След случилото се свидетелите и обвиняемия избягали, а пострадалата се обадила на св.В.К. който пристигнал на място в парка и тя му разказала за случилото се, обадила се и на тел.112 и била отведена на лечение в МБАЛ Хасково, където престояла до 15.02.2023г. На следващия ден пострадалата била прегледана и от съдебен лекар, за което й било издадено СМУ № 61/23г. В обясненията си обвиняемия отрекъл да е удрял пострадалата като заявил, че тя паднала сама. В показанията си св.К. посочил, че не присъствал на спречкването между пострадалата и обвиняемия, защото разхождал кучето си. От своя страна в показаният си пострадалата заявила, че счупването на кракът й се дължало на действията на обвиняемия при нанесените й удари и блъскане, от които паднала през оградата. В същата насока са и показанията на св.М.. От заключението по назначената в хода на разследването съдебно медицинска експертиза и допълнителна такава е установено, че пострадалата получила счупване на горния край на големия пищял на лявата подбедрица - било счупено външното плато на въпросния пищял, чрез импресия /хлътване/ на коста. Счупването довело до трайно затруднение в движението на левият й крак - т.е представлява средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2, вр. ал.1 от НК и могло да се получи в резултат на натиск на външния кондил на бедрената кост, върху платото в положение на свито коляно. При излагане на механизма на счупването вещото лице посочило, че то било възможно при падане от собствен ръст със свито коляно, а самото падане според допълнителното заключение се дължало на нарушено равновесие, което могло да е предизвикано самостоятелно или от външна сила - удар или блъскане, като нямало медицински критерий от който категорично да определи как е предизвикано падането. В допълнителното заключение вещото лице анализирало изложеното от пострадалата и обвиняемия и посочило, че събраните по делото доказателства не давали възможност да се определи в който точно момент и при кое действие, станало падането причинило травмата. При така установените обстоятелства, в обжалваното пред първата инстанция постановление на прокурора от 14.05.2024г. е прието, че в хода на разследването се установило, че извършеното деяние не съставлява 2 престъпление по чл.129 ал.2, вр. ал.1 от НК и показанията на свидетелите не допринасят за изясняване механизма на деятелността и авторството на деянието в лицето на обвиняемия. С тези доводи с посоченото постановление, на осн.чл.24 ал.1 т.1 от НПК наказателното производство по образуваното досъдебно производство, е прекратено. Постановлението е обжалвано от пострадалата пред първоинстанционният съд, който в производство по реда на чл.243 ал.5 от НПК, в обжалваното пред настоящата инстанция определение което е изключително лаконично, споделил доводите на прокурора и потвърдил постановлението за прекратяване на наказателното производство, като правилно и законосъобразно. Настоящата инстанция не споделя тези изводи. На първо място изводът за наличието или липсата на престъпление не следва да е произволен, а следва да се основава на цялостната доказателствена съвкупност, необходима за установяване на обективна истина. Последното в настоящият случай липсва, като както в постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното преследване, така и в определението на първата инстанция с което посоченото постановление е потвърдено, няма какъвто и да е анализ на събраните противоречиви гласни доказателства, относно деятелността и авторството на деянието. Това е така защото от една страна са обясненията на обвиняемия в които той отрекъл деятелността си, а от друга показанията на пострадалата за механизма и авторството на причинената й телесна повреда от обвиняемия, подкрепени от показанията на св.М.. Тези противоречия които са основни, изобщо не са обсъдени в актовете на прокурора и първата инстанция от които не става ясно защо е приета липса на съставомерност. Относно момента на причиняване на телесното увреждане на пострадалата, неправилно е прието от прокурора и първата инстанция, че този момент е неясен. Посоченият извод явно е направен от отразеното в допълнителното заключение на вещото лице по съдебно медицинската експертиза, че този момент не могъл да се определи от гласните доказателства по делото.

Този извод обаче на вещото лице е правен, а не експертен и поради това е ирелевантен за съставомерността и авторството на престъплението за което е образувано и водено разследването. Тук следва да се отбележи, че конкретно за момента в който е станало счупването, в показанията си пострадалата посочила кога изпитала силната болка в крака си и това се случило не след първото й падане, а при нанесените й последващи удари от обвиняемия, блъскането и премятането й през ниската ограда. В същата насока за тези обстоятелства са и показанията на св.М., който е явно единствения свидетел очевидец, предвид заявеното от св. К., че не присъствал на спречкването между пострадалата и обвиняемия, когато й били нанесени ударите. Изложеното от пострадалата и св. М., кореспондира и с показанията на св.К. който не е очевидец, но разбрал за случилото се от самата пострадала, видял я непосредствено след деянието в парка, като заявил също, че след случилото се обвиняемият се укривал. Показанията на пострадалата кореспондират и с установеното от записа на тел.112, на който тя се обадила. При така изложените обстоятелства, направеният в постановлението за прекратяване на наказателното производство извод, потвърден и в обжалваното определение на първата инстанция, за наличието на прекратителното реабилитиращо основание на чл.24 ал.1 т.1 от НПК, че не е безспорно установено, че извършеното деяние осъществява състава на престъплението за 3 което е образувано и водено разследването, е необоснован. Това е така защото за да се направи обоснован извод дали е осъществен или не, състав на конкретното престъпление за което е образувано и водено досъдебното производство, или състав на друго престъпление, следва да са положени всички усилия чрез способите на НПК, за изясняване на обективната истина и събрани необходимите доказателства. Именно това в настоящия случай липсва.

Съществените противоречия относно авторството на деянието в лицето на обвиняемия което е и основния спор по делото, възникнали между обясненията му, показанията на пострадалата и св. М., не са отстранени чрез съпоставянето им в очна ставка, въпреки че това е било наложително за изясняване на обективната истина. Едва след използване на всички способи на НПК за попълване на доказателствената съвкупност, полагане на всички необходими и възможни усилия за изясняване на обективната истина и след обстоен анализ на доказателствата, следва да се направи преценката за наличието или липсата на престъпна деятелност и нейната доказаност. Това към настоящия момент не е сторено поради което както обжалваното определение, така и потвърденото с него постановление на РП - Хасково се явяват необосновани, а от там неправилни и незаконосъобразни и като такива следва да бъдат отменени, а делото върнато на прокурора за продължаване на разследването и правилното приложение на закона, съобразно изложеното. Водим от горното съдът, ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 104/30.05.2024г. постановено по ЧНД № 436/ 2024г. по описа на Районен Съд - Хасково, вместо което:

ОТМЕНЯ Постановление от 14.05.2024г. на РП – Хасково, за прекратяване на наказателното производство по ДП № 157 /2023г. по описа на РУ – Хасково, водено срещу Т.С.Т., за престъпление по чл.129 ал.2, вр. ал.1 от НК.

ВРЪЩА делото на РП – Хасково, за правилното приложение на закона.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4