Решение № 888 от 24.10.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 888 гр. П., 24.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: И.Ю.К. при участието на секретаря Л.В.А.Д. като разгледа докладваното от И.Ю.К. Гражданско дело № 20241720101884 по описа за 2024 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „***“ ЕАД срещу К. Г. К..

Ищецът твърди, че между него и ответника е налице облигационна връзка, възникнала по силата на закона и публично известни общи условия за доставка на електроенергия до адрес ***. Твърди се също, че с решение, постановено по в.гр.д. № *** г. по описа на СГС е потвърдено решение, постановено по гр.д. № 39781/2018 г., постановено по описа на СРС, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от този ответник срещу ищеца отрицателен установителен иск за недължимост на сумата в размер на 1216,01 лева по фактура № ***/23.01.2018 г. за доначислена енергия в периода от 22.10.2017 г. до 19.01.2018 г. на основание чл. 51 ПИКЕЕ. Твърди, че падежната дата е 07.02.2018 г., като от следващия ден се претендира и лихва за забава в размер на 597,85 лева за периода от 08.02.2018 г. до 30.01.2023 г.

Поддържа, че с горепосочените решения е формирана СПН между страните, която следва да се зачете в настоящото производство като се позовава на приетото в решения, постановени по гр.д. № 2/2015 г., 4741/2015 г. и 6179/2015 г. на ВКА, както и на мотивите към т.1 на ТР № 8/27.11.2013 г. по т.д. № 8/2012 на ОСГКТ. Излага съждения, че по време на горепосочения съдебен процес погасителната давност е прекъсната и не е текла, като от влизане в сила на решението тече нова по чл. 117, ал.

2 ЗЗД., както и че тя е петгодишна и защото вземането в конкретния случай не е периодично.

С оглед на изложеното моли съда да осъди ответника да му заплати сума в размер на 1216,01 лева по издадена фактура № ***/23.01.2018 г. за извършена корекция по реда на чл. 51 ПИКЕЕ, ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба, както и 597,85 лева лихва за забава в периода от 07.02.2018 г. до 30.01.2023 г.

1

Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Претендира разноски.

Ответникът е депозирал отговор в срок. Счита, че предявените искове следва да се отхвърлят като неоснователни – погасени чрез плащане в рамките на процеса.

Твърди, че на 11.10.2023 г. е заплатил в полза на ответника сума в размер на 1911,42 лева, с които е погасена претенцията за главница, мораторна лихва и искането за законна лихва от исковата молба до тази дата – общо 695,41 лева съгласно данните на оператора, приел плащането.

Признава исковете за сумите и периодите в заявения размер, както и за претенцията за законна лихва от депозиране на исковата молба (24.02.2023 г.) до 11.10.2023 г., на която дата твърди, че е погасил задълженията, предмет на настоящото производство.

Моли съда да се произнесе с решение съобразно доказателствата по делото като приложи правилото на чл. 78, ал. 2 ГПК.

Позовава се на ТР 6/2013 г. на ОСГКТ, според което юрисконсултско възнаграждение се присъжда ако има данни за плащане, справка колко време юриста е работил по делото и на каква щатна база е начислено исканото възнаграждение.

Прави възражение по чл. 78, ал. 1 ГПК.

В съдебно заседание страните се представляват. Страните поддържа становищата си като ищецът заявява, че сумата, предмет на настоящото производство е изцяло погасена чрез плащане от ответника.

Така установената фактическа обстановка обуславя следните фактически и правни изводи на съда:

Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ГПК при признание на иска съдът прекратява съдебното дирене, не събира и не анализира доказателствата, установяващи въведените твърдения, и постановява съдебен акт, без да изследва основателността на иска, като го уважава така, както е предявен. Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал. 2 от ГПК, решението при признание на иска не се мотивира, а е достатъчно в мотивите съдът да укаже само, че се основава на признанието на иска.

В случая е налице признание на исковете и не се установява да са налице отрицателните предпоставки по чл. 237, ал. 3 от ГПК, а именно признатото право не противоречи на закона или добрите нрави и не е признато право, с което страната не може да се разпорежда.

Същевременно обаче такова искане от ищеца не е направено, поради което съдът следва да изложи кратки мотиви.

Страните не спорят, вкл. обявено за ненуждаещо се от доказване, че на основание чл. 299, ал. 1 ГПК ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 1216,01 лева по фактура № ***/23.01.2018 г. за корекция (преизчисление) на изразходваната електроенергия, което преизчисляване е законосъобразно, тъй като исковете на ответника срещу ищеца са отхвърлени с влязло в сила в.гр.д. № *** г. по описа на СГС, с което е потвърдено решение, постановено по гр.д. № 39781/2018 г., постановено по описа на СРС.

Тези обективни данни обосновават основателност на претенцията и принципно водят до уважаване на предявения иск. Същевременно обаче по правилото на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът следва да отчете и извършеното плащане от ответника в рамките на процеса (също безспорно между страните обстоятелство), поради което искът следва да се отхвърли като неоснователен - погасен чрез плащане.

2

По разноските.

Ищецът е претендирал разноски и по правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК такива следва да му бъдат присъдени в доказания размер от 100,00 лева за заплатената ДТ. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК е претендирано юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00 лева, което по правилото на тук цитираната разпоредба съдът определя в размер на 100,00 лева предвид лисата на фактическа и правна сложност по делото.

Разноските в общ размер на 200,00 лева следва да бъдат понесени от ответника независимо от признанието на иска, тъй като с поведението си е станал причина за завеждане на иска. Извършеното плащане е направено в рамките на процеса.

При този изход от спора ответникът няма право на разноски.

В светлината на гореизложеното съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ изцяло исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 183 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на К. Г. К., ЕГН *** да заплати на „***“ ЕАД, ЕИК *** суми в размер на 1216,01 лева по издадена фактура № ***/23.01.2018 г. за извършена корекция по реда на чл. 51 ПИКЕЕ, ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба, както и 597,85 лева лихва за забава в периода от 07.02.2018 г. до 30.01.2023 г. като неоснователни – погасени чрез плащане в рамките на процеса.

ОСЪЖДА на основание 78, ал. 1 ГПК К. Г. К. да заплати на „***“ ЕАД сумата от 200,00 лева разноски в настоящото производство.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд П..

Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

3