Определение № 1071 от 25.02.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1071 гр. Варна, 25.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Атанас В. Славов като разгледа докладваното от Атанас В. Славов Гражданско дело № 20253100100033 по описа за 2025 година

Производството е с правно основание чл.140 от ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба от В. М. К. с ЕГН:********** и адрес гр.Варна, ***, ет.5, ап.9, действащ чрез процесуалния си представител по пълномощие адв. А. Т. А. от АК-Варна, и съдебен адрес: гр. Варна, ***, ет.2 ПРОТИВ:

ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, седалище гр. София, бул.

**** представлявана от Главния прокурор на Република България, с правно основание чл. 2, ал. 1, т.3, пр. I от ЗОДОВ и цена на иска: 59 000 лева, от която сумата 9 000 обезщетение за имуществени вреди и сумата от 50 000 лева обезщетение за неимуществени вреди.

В исковата си молба ищеца твърди, че Със Заповед №19-ОС/15.07.2016 г. на Кмета на район „Приморски" при Община Варна, е бил преназначен на длъжност „Главен архитект на район" в район „Приморски" при Община Варна, считано от 18.07.2016 год.

Заемайки длъжността "Главен архитект на район", ищеца придобил качеството на длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б. „а" от НК, на което е възложено да изпълнява със заплата постоянно ръководна служба в държавно учреждение.

Със Заповед №005/17.02.2017 год. на Главния архитект на Община Варна му били предоставени правомощия по ЗУТ, включително и издаване на удостоверения за търпимост по §16 от ПР на ЗУТ и §127, ал.1 от Преходни и 1 заключителни разпоредби към ЗИД на ЗУТ за всички строежи, независимо от категорията по Наредба №1 за номенклатурата на видовете строежи.

През 2010 г. с Решение №2405-10, пр.24/23,24,30.06.2010 г. на Общински съвет Варна, по предложение на кмета на Община Варна е бил одобрен План за регулация и застрояване на кв. ***, гр. Варна.

Планът включвал поземлен имот с собствеността на ПИ с идентификатор ***, с обща площ 758 кв.м., с адрес гр. Варна, общ. Варна, обл. Варна, район Приморски, кв. „***", ведно с двете постройки в него: еднофамилна вилна сграда със ЗП 37.00 кв.м. и идентификатор *** и друг вид сграда за обитаване със ЗП 21.00 кв.м. и идентификатор ***. За този имот е съставен Нотариален акт №124, том I, рег. №1322, дело №69 от 2017 г. на нотариус Светлана Стойчева с район на действие съдебен район на ВРС.

В нотариалното производство били приложени две скици на сграда за идентификатори *** и ***, в които постройките били вписани с горепосочените застроени площи и местонахождение в близост до ПИ *** /разделен от ПИ ***/. Съгласно

§127, ал.1 от Преходни и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията /ДВ, бр.82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г./ „Строежи, издадени до 31.01.2001 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след предоставяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими".

На 16.07.2018 г. Петър Гърбузов депозирал Заявление за издаване на удостоверение за търпимост на строеж, съгласно §127, ал.1 от ПЗР ЗИДЗУТ /ДВ, бр.82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г./ до главния архитект на район „Приморски", в което поискал да му бъде издадено удостоверение за търпимост на строежа в имот планоснимачен №1375, като посочил идентификатор ***, което да му послужи за прехвърлителна сделка.

Към заявлението е била приложена декларация с рег.№ 11770 от 2

16.07.2018г., заверена от нотариус Р. Кожухарова, в която декларирал, че извършеното строителство е преди 31.03.2001г. от предишните собственици.

Ищеца в качеството си на длъжностно лице главен архитект на район Приморски проучил документите и съставил официален документ Удостоверение за търпимост № 111/17.07.2018 год. по описа на Район „Приморски" - Община Варна, което било получено лично от молителя.

С постановление на ОП Варна, е образувано ДП №392/2022 год. по описа на ОД МВР Варна, по което на 02.11.2023 г. на ищеца е повдигнато е обвинение в извършване на престъпление от общ характер по смисъла на чл.311, ал.1 от НК

Веднага след повдигане на обвинението, на ищеца е направена криминалистична регистрация. Това довело до високо кръвно налягане - не се чувствал добре и на 28.11.2023 посетил лекар, който му поставил диагноза хипертония и ми преписал терапия.

Вследствие преживяния стрес ищеца започнал да вдига още по високо кръвно налягане и отключил онкологично заболяване.

Прокурор от РП Варна на 29.01.2024 г. внесъл обвинителен акт в РС Варна за престъпление по чл.311, ал. 1 от НК, по който образувано НОХД № 428/2024 г. с ПРИСЪДА № 119/22.05.2024 г. по НОХД № 20243110200428 по описа за 2024 на Районен съд - Варна, е признал ищеца за невинен и го оправдал по обвинението за престъпление по чл.311, ал. 1 от НК.

Присъдата е протестирана пред ВОС, като по късно протестът е оттеглен.

Периода, през който ищецът е бил обвиняем по посоченото обвинение, е 02.11.2023 год. до 29.01.2024 год, а подсъдим до 10.06.2024 год.

Така общата продължителност на периода, през който е била ангажирана наказателната отговорност на ищеца по посоченото обвинение е 8 месеца.

Ищеца твърди, че е претъпял страдания, свързани с емоционалния му живот:- непрекъснат стрес и страх от несправедлива осъдителна присъда; образуваното наказателно производство се е отразило негативно върху трудовото правоотношение на ищеца и върху отношенията на ищеца с негови 3 близки, приятели и познати. - през цялото време на наказателното преследване ищеца е била принуден да понася всички ограничения, които качеството на обвиняем и подсъдим му е наложило (да се явява пред разследващите органи и съдебните заседания, да тръпне от срам, че е подсъдим и от неудобство , че ще бъде осъден); получил безсъние, трудно заспивал, вдигал високо кръвно налягане на стойностите 190 на 110.

Поради обвинението ищеца е посещавал многократно специализирани лечебни заведения поради влошеното здравословно състояние. Отделно от това психичното му състояние също се влошило.

Претендират вреди са над обичайните, обусловени от конкретни обстоятелства и заболяването е вследствие на незаконното обвинение.

Според ищеца платеното адвокатско възнаграждение в наказателното производство е имуществена вреда и подлежи на обезщетяване по реда на ЗОДОВ. Ищеца е платил по договори за правна защита и съдействие общо сумата от 9000 лева.

Претендира разноски по чл. 38 от ЗАдв

С исковата молба е заявен петитум, с който ищеца моли съда, да постанови решение, с което:

ОСЪДИ на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ Прокуратурата на Република България да заплати на ищеца сумата от 50 000 (петдесет хиляди) лева, представляващи обезщетение за неимуществените вреди, вследствие незаконното обвинение по НОХД № 428 по описа за 2024 на Районен съд – Варна, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.06.2024 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪДИ на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ Прокуратурата на Република България да заплати на ищеца сумата от 9 000 лева (девет хиляди и три) лева, представляващи обезщетение за неимуществените вреди, изразяващи се в платено адвокатско възнаграждение, вследствие незаконното обвинение по НОХД № 428 по описа за 2024 на Районен съд – Варна, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.06.2024 г. до окончателното й изплащане.

Претендира разноски за адвокат защитник в настоящото производство по реда на чл.38 от ЗА.

4

С исковата молба са направени доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Окръжна прокуратура – Варна.

В отговора иска се оспорва като неоснователен и недоказан.

В отговора се твърди, че ищеца е носил наказателна отговорност за много кратък период.

Предявеното обвинение е за престъпление, което НЕ Е тежко умишлено и спрямо него е взета най-леката мярка за неотклонение, която не е оказала никакво отрицателно въздействие.

Ответника твърди, че наказателното производство ищецът не нанесло никакви ограничения вреди на ищеца.

Твърди, че ответника не е огласявал воденото разследване.

В отговора се твърди, че ищеца страда от артериална хипертония от години, а обвинението не е причина за това т.е. хипертонията не се е появила в резултат на незаконното обвинение.

Оспорва иска за обезщетение на неимуществени вреди, като силно завишен, съобразно икономическите условия в страна.

По претенцията за имуществени вреди, оспорва иска, като твръди, че по представения договор от 07.06.22 г. ответника не дължи, тъй като това не причинени вреди. Оттеглянето на протеста срещу оправдателната присъда е станало на 06.06.24 г. и ищецът следва да търси, като недължимо платена!

Моли съда да отхвърли иска, евентуално да присъди обезщетение в значително по малък размер .

За да се произнесе, съдът съобразни следното:

Правната квалификация на предявените искове е чл.2, ал.1 т.3 от ЗОДОВ.

Съгласно чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ „Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, за обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано.

Съгласно правилата на чл.154 от ГПК при разпределяне на доказателствената тежест съдът, следва да укаже на ищеца, че възлага в негова тежест да докаже с всички допустими от закона доказателствени средства, 5 факта на принудителните процесуални действия, по воденото наказателно производство по незаконното обвинение и причинената от него вреда преживените болки и страдания, техния вид размер интензитет и продължителност.

В тежест на ответника съдът възлага да докаже, всички въведени право изключващи и право погасяващи факти.

Представените от ищеца и ответника писмени доказателства са необходими, съотносими и допустими и следва да се допуснат като такива.

Ищеца е поискал съдът да допусне до разпит двама свидетели.

Това процесуално действие е нередовно, тъй като ищеца следва да посочи кои конкретни факти и обстоятелства, че установява с тези свидетели, като тези факти следва да са относими към спора и въведени като твърдения в исковата молба.

Искането с правно основание чл. 192 от ГПК е основателно.

По искането да се допусне комплексна медицинска и психиатричнопсихологична експертиза, съдът следва да отложи произнасянето си до произнасянето си за допускане на свидетели.

Съдът намира искането на ответника да се изискат и приложат по делото медицинската документация от СБАЛОЗ „Д-р Марко А.ов Марков- Варна" ЕООД, за ищеца за основателно.

По отношение на медицинската документацията от личния лекар на ищеца, съдът намира за нередовно, тъй като не е посочен кой е личния лекар на ищеца. В тази връзка следва да даде указания на ответника да отстрани нередовността на това процесуално действие, като го предупреди за отговорността по чл.101 ал.3 от ГПК.

Производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание. На страните по делото следва да бъде дадена възможност, в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение, да изразят писмено становище по доклада на иска, като на ищеца се връчи препис от писмения отговор на ответниците.