Определение № 14731 от 04.08.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14731 гр. София, 04.08.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-В, в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Божана Желязкова

Членове:

Любка Голакова

Десислава Янева-Димитрова като разгледа докладваното от Божана Желязкова Въззивно частно гражданско дело № 20251100507694 по описа за 2025 година

Производство е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на ГРАДСКА ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ „ИСКРА“ – гр. Нови Искър, подадена чрез пълномощник адв. И. Ш., срещу определение № 13408 от 20.03.2025 г., постановено по гр.д. № 18542/2024 г. на СРС, I ГО, 47 с-в, с което на основание чл. 130, вр. чл. 299, ал. 2, вр. ал. 1 от ГПК, е върната искова молба с вх.№ 107895/02.04.2024 г., подадена от ГРАДСКА ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ „ИСКРА“ – гр. Нови Искър, срещу Столична община за признаване за установено между страните, че ищецът е собственик на находящ се в гр. Нови Искър поземлен имот с идентификатор *** и площ от 1186 кв.м. на основание регулация и по реда на ЗПИНМ – чрез отреждане на парцела за нужди на кооперацията, както и на извършени въз основа на това отчуждителни процедури и е прекратил производството по делото, поради недопустимост на исковете. В частната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. По-конкретно се поддържа, че не са налице предпоставките на чл. 299, ал. 2, вр., ал. 1 от ГПК за прекратяване на производството, тъй като спорът, предмет на настоящото производство и този по гр. д. № 13654/2002 г. на СРС, 46 с-в не са идентични.

Сочи се, че производство по гр.д.№ 13654/2002 г. по описана CPC, II ГО, 46 с-в, приключило с постановяването на решение от 10.08.2004 г., не формира сила на пресъдено нещо по отношение на предявения иск, въз основа на който е образувано производството по настоящото дело. В производството по гр.д.№ 13654/2002 г. по описана CPC, II ГО, 46 с-в, съдът е бил сезиран с искова молба за признаване за установено, че кооперацията-ищец, която е ищец и по настоящото производство - Градска потребителна кооперация „Искра“, е собственик на основание давностно владение и пряко участие с кооперативни средства, докато в сега прекратеното от СРС производство правото на собственост върху терена се претендира по регулация и по реда на ЗПИНМ - чрез отреждането му за нужди на 1 кооперацията, както и на извършените въз основа на това отчуждителни процедури, видно от исковата молба. Моли се обжалваното определение да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответникът по жалба Столична община – район Нови Искър депозира отговор на частната жалба, с който оспорва същата, като неоснователна и моли обжалваното определение да бъде потвърдено. Заявява, че при извършване на преценката първоинстанционния съд е обсъдил спецификата на положителния установителен иск за собственост, при който ищецът е длъжен да заяви всички съществуващи към датата на предявяване на иска основания на претендираното от него право на собственост.

Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и се запозна с доказателствата по делото, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок от легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество:

Производството по гр.д.№ 18542/2024 г. по описа на СРС, 47 с-в е образувано по предявен иск от Градска потребителна кооперация "Искра" - гр. Нови Искър срещу Столична община за признаване за установено между страните, че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор *** с площ от 1186 кв. м. на основание чл. 77 ЗС във връзка със ЗПИНМ и по регулация.

В отговора на исковата молба е релевирано възражение за недопустимост на производството поради наличие на влязло в сила съдебно решение между страните по делото с предмет, идентичен с този на настоящото исково производство.

С Разпореждане № 171939/22.11.2024 г. е указано на ищеца по делото да изложи конкретни фактически твърдения, обосноваващи допустимостта на производството, на основание чл.

299, ал. 1, вр. чл. 130 ГПК.

В изпълнение на указанията ищецът е подал молба с вх. № 18867/20.01.2025 г., с която изразява становище за липса на идентичност между настоящото производство и това по гр. д. 13654/2002 г. по описа на СРС, 46-ти състав, като към молбата са приложени преписи от исковата молба и уточняваща същата такава от посоченото дело.

По делото е изискан заверен препис от посоченото от ответника решение от 10.08.2004 г., постановено по гр. д. № 13654/2002 г. по описа на СРС, 46- ти състав.

С постановения по гр.д.№ 13654/2002 г. съдебен акт, влязъл в сила на 12.12.2006 г., е отхвърлен предявеният от Градска потребителна кооперация "Искра" срещу Столична община иск за признаване за установено между страните, че ищецът е собственик на парцел I от кв. 137 по плана на кв. Гниляне - Нови Искър, с площ от 1960 кв. м.

С обжалваното определение № 13408 от 20.03.2025 г. първоинстанционният съд е прекратил производството по делото на основание чл. 130, вр. чл. 299, ал. 2, вр. ал. 1 от ГПК, поради установена идентичност в предмета на делото с този по гр.д.№ 13654/2002 г. по описа на СРС, 46 с-в, формирало сила на пресъдено нещо между страните относно спорното 2 материално право.

Определението е правилно.

Наличието на влязло в сила решение, с което е разрешен правният спор, е отрицателна процесуална предпоставка за допустимост на иск с предмет същия правен спор - между същите страни, за същото искане и на същото основание /чл. 299 от ГПК/.

В случая страните в производството по гр.д.№ 18542/2024 г. на СРС, 47 с-в и тези по приключилото с влязло в сила решение по гр. д. № 13654/2002 г. на СРС, 46 с-в са едни и същи.

С исковата молба по гр.д.№ 18542/2024 г. е отправено искане за признаване за установено правото на собственост на ищеца, каквото е и искането по гр. д. № 13654/2002 г., и по което съдът се е произнесъл с решението по делото.

Съгласно исковата молба и уточняващата искова молба по гр. д. 13654/2002 г. по описа на СРС, 46-ти състав, придобивните основания, заявени от ищеца по това производство, са давностно владение и пряко участие с кооперативни средства при изграждането на намиращата се в парцела сграда.

Придобивните основания, заявени от ищеца в производството по гр.д.№ 18542/2024 г., конкретизирани в исковата молба и уточняващата я такава, са по регулация и по реда на ЗПИНМ - чрез отреждане на парцела за нужди на кооперацията, както и на извършените въз основа на това отчуждителни процедури.

Предвид спецификите на така заявените основания правилно първоинстанционния съд е намерил, че при произнасянето си по гр.д.№ 13654/2002 г. и съобразявайки мотивите на решението, съдът е изследвал заявените и в производството по гр.д.№ 18542/2024 г. фактически твърдения, въз основа на които ищецът претендира твърдяното право на собственост.

В настоящият случай е налице идентичност не само в страните, предмета и петитума на исковете по двете дела. Заявените в исковата молба правопораждащи факти по гр.д.

№ 18542/2024 г. вече са разгледани от съда по гр. д. 13654/2002 г. по описа на СРС, 46-ти състав, който е формирал крайната си воля и въз основа на тях. Предмет на силата на пресъдено нещо не е само субективното материално право, откъснато от конкретния юридически факт, въз основа на който то се претендира. В основанието на иска се включват всички факти, очертани в хипотезата на правната норма, въз основа на която се поражда претендираното материално право с всички негови характеризиращи белези (правопораждащ факт, съдържание, носители). В този смисъл, със сила на пресъдено нещо се ползват съдебно установените общи правопораждащи факти, доколкото индивидуализират спорното право чрез основанието и петитума на иска.

Когато между едни и същи страни са възникнали няколко спора, основани на едни и същи правопораждащи факти, и по някои от споровете има вече влязло в сила решение, следва да се приеме, че относно общите правопораждащи факти съдът се е произнесъл окончателно. В отношенията между страните е формирана сила на пресъдено 3 нещо по тези въпроси, която следва да бъде зачетена при всеки последващ спор. Забраната по чл. 299, ал. 1 ГПК означава преклудиране на всеки факт и основаните на него права, осъществен преди постановяване на решението, независимо дали те са били известни на страната, в полза на която пораждат изгодни правни последици. В последващ процес по предявен иск на различно основание или за различно искане, но произтичащ от материално право, чието съществуване е установено с влязло в сила съдебно решение, от съдебната проверка са изключени фактите, обхванати от преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо.

По горните съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено, като въззивният съд препраща и към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл. 272 от ГПК.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 13408 от 20.03.2025 г., постановено по гр.д. № 18542/2024 г. по описа на СРС, 47 с-в, с което съдът е върнал искова молба с вх. № 107895/02.04.2024 г., подадена от Градска потребителска кооперация "Искра" - гр. Нови Искър срещу Столична община за признаване за установено между страните, че ищецът е собственик на находящ се в гр. Нови Искър, ул. „Спортист“, поземлен имот с идентификатор *** и площ от 1186 кв. м. на основание по регулация и по реда на ЗПИНМ - чрез отреждане на парцела за нужди на кооперацията, както и на извършените въз основа на това отчуждителни процедури, и е прекратил производството по гр. д. № 18542/2024 г. по описа на Софийски районен съд, I-во гражданско отделение, 47-ми състав, поради недопустимост на основание чл. 130, вр. чл. 299, ал. 2, вр. ал. 1 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5