Решение № 204 от 26.11.2024, Районен съд - Чирпан

РЕШЕНИЕ

№ 204 гр. Чирпан, 26.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ III, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивайло М. Енчев при участието на секретаря Ивона В. Денева като разгледа докладваното от Ивайло М. Енчев Гражданско дело №

20235540100646 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба (ИМ), подадена от Агенция „Пътна инфраструктура", ЕИК 000695089, с административен адрес: гр. София, ул. „Македония" № 3, представлявана от Председателя на Управителния съвет Тодор Василев Василев, чрез пълномощника си С. С. - главен юрисконсулт в Отдел „Административно обслужване" Съдебен адрес на пълномощника: гр. Стара Загора, бул. „Патриарх Евтимий" 125 срещу „ЗД БУЛ ИНС" АД, ЕИК 831830482, седалище и адрес на управление гр. София, п.к.1407, р-н Лозенец, бул./ул. Джеймс Баучер № 87, представлявано от XX.

В ИМ се твърди, че на 07.11.2022 г. в 20.00 ч. при движение по главен АМ „Тракия" при км. 164+510 в община Братя Даскалови, водачът XX с ЕГН XX управляващ собствения си лек автомобил марка.X, модел А 150, рег. № XX, причинил ПТП, при което е нанесъл имуществени вреди по ограничителна система на пътища /стоманено предпазна ограда /СПО/ с дължина 20 /двадесет/ м.л. на главен АМ „Тракия" от км. 164+510 до км. 164+530-дясно банкет и 4 /четири/ м.л. от км. 164+566 до км 164+570-дясно банкет, собственост на Агенция „Пътна инфраструктура" гр.

София в размер на 4 455,54 лв. /четири хиляди четиристотин петдесет и пет лева и петдесет и четири стотинки/ с включен ДДС. Видно от протокол за ПТП № 1805746 от 07.11.2022 г., към датата на настъпване на застрахователното събитие отговорността на виновния водач е била покрита по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите при ответното дружество по застрахователна полица №ВО/02/122002005014. Видно от съставения протокол за ПТП, посоченият водач /Участник 1/ при движение в лява лента на АМ „Тракия" губи контрол над МПС, навлиза в дясна лента и блъска движещия се в нея Участник 2, който реализира ПТП с материални щети.

Твърди се, че увреденото имущество в резултат на настъпилото ПТП представлява „пътни принадлежности", по смисъла на & 1, т. 4 от ДР на Закона за пътищата и е един от основните 1 елементи на пътя. Касае се за републикански път, който е изключителна държавна собственост съгласно чл. 8, ал. 2 от Закона за пътищата. Републиканските пътища се управляват от Агенция „Пътна инфраструктура", като Агенцията осъществява своята дейност чрез централната администрация и чрез специализираните звена, съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от Закона за пътищата. Областно пътно управление -Стара Загора е специализирано звено на Агенция „Пътна инфраструктура".

Заявяват, че с уведомление за щета № 53-00-1544/01.12.2022 г., са отправили писмена застрахователна претенция пред ответника, като по претенцията е образувана щета № 2210037204.

Приложили са количествено-стойностна сметка, в която са описани причинените ни действителни щети, изразяващи се в увреждането на ограничителна система на пътища /стоманено предпазна ограда /СПО/ с посочена дължина, като общата стойност на щетата е в размер на 4 455,54 лв.

/четири хиляди четиристотин петдесет и пет лева и петдесет и четири стотинки/ с включен ДДС.

Поради това, че по претенцията не е постъпил пълният размер на претендираното обезщетение, на 06.02.2023 г. с писмо № 53-00-180 отправили покана за плащане на остатъка от претендираното обезщетение. С писмо изх. № ОК-94865/09.02.2023 г., отправено до АПИ-ОПУСтара Загора, ответното дружество ги е уведомило, че съгласно протокол за ПТП № 1805746 от 07.11.2022 г., при събитието са нанесени материални щети: „10 метра предпазна мантинела" и имайки предвид, че дължината на един елемент предпазна мантинела е 4 метра, застрахователното обезщетение е изчислено за 12 метра, като са приспаднати реализираните вторични суровини, поради което размерът на обезщетението остава без промяна. До настоящия момент остатъкът от дължимото обезщетение не бил заплатен.

Молят съда след като се убеди в основателността на иска, да осъди ответника „ЗД БУЛ ИНС" АД, ЕИК 831830482, седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1407, р-н Лозенец, бул./ул. Джеймс Баучер № 87, представлявано от XX, да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура", ЕИК 000695089, с административен адрес: гр. София, ул. „Македония" № 3, представлявана от Председателя на Управителния съвет инж. Ясен Йорданов:

-сума в размер на 2 238 лв. /две хиляди двеста тридесет и осем лева/ главница, представляваща остатък от дължимо обезщетение за причинените имуществени вреди от ПТП, настъпило на 07.11.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума, както и

-сума в размер на 234, 76 лв. /двеста тридесет и четири лева и седемдесет и шест стотинки/, представляваща мораторна лихва върху дължимото обезщетение, от която 65,21 лв. мораторна лихва върху цялото дължимо обезщетение за периода от 01.12.2022 г. -датата на предявяване на претенцията пред застрахователя, до 19.01.2023 г.-датата на частичното плащане и 169,55 лв. мораторна лихва върху остатъка от обезщетението за периода от 19.01.2023 г. до датата на подаване на исковата молба в съда.

Претендират разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ЗД "БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Джеймс Ваучер" № 87, представлявано от изпълнителните директори XX, чрез адв. М. Г., съдебен адрес: гр. София 1407, бул. „Джеймс Ваучер" №87, ет. 2, като оспорват предявения иск по основание и размер.

2

В отговора се твърди, че действително, между ЗД „БУЛ ИНС" АД и XX е била сключена задължителна застраховка „Гражданска Отговорност" за автомобил X, с рег. № :XX. В тази връзка била издадена полица №: ВС/02/122002005014. В срока на действие на цитираната полица в дружеството имало заведена щета по ГО под №: 2210037204 от ищеца и е била платена по сметка на ОПУ Стара Загора. След предявяване на преписката и преглед на документите, съдържащи се в нея, бил съставен ликвидационен акт за изплащане на застрахователно обезщетение.

Ответникът бил одобрил погасяването чрез плащане за сумата от 2 217.54 лв. Сумата е била изчислена на база размера на щетите посочен в Протокол за ПТП № 1805746/07.11.2022 г. според който са увредени 10 метра предпазна мантинела, не както претендира ищеца, че са увредени 20 м. от нея. Въпреки това, представляваното от адв. Г. дружество, е заплатило за 12 м., тъй като отчита, че размера на един елемент за подмяна е с дължина 4 м.

Към момента ответника бил изплатил изцяло на ищеца сумата, определена като обезщетение. Считат, че с това плащане са се издължили изцяло на ищеца.

С отговора оспорват иска по размер и, че претендираната сума не отговаряла на действителната стойност на причинените щети.

Молят, съдът да отхвърли изцяло предявения срещу ЗД „Бул Инс" АД иск , като им се присъдят съдебни и деловодни разноски и адвокатски хонорар. Молят, в случай, че частично се уважи иска, да им се присъдят съдебни и деловодни разноски и адвокатски хонорар съразмерно на отхвърлената част от иска.

В случай че са налице предпоставките на чл. 238 ал. (2) ГПК молят съда да постанови неприсъствено решение, с което да се отхвърли предявения срещу ЗД „БУЛ ИНС" АД иск, като им се присъдят съдебни и деловодни разноски и адвокатско възнаграждение.

Правят възражение за прекомерност на възнаграждението за процесуален представител на ищеца и молят на основание чл.78 ал.5 ГПК да се намали същото.

Претендират разноски.

Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД.

На 07.11.2022 г. в 20.00 ч. при движение по главен АМ „Тракия" при км. 164+510 в община Братя Даскалови, водачът XX с ЕГН XX управляващ собствения си лек автомобил марка.X, модел А 150, рег. № XX, причинил ПТП, при което е нанесъл имуществени вреди по ограничителна система на пътища /стоманено предпазна ограда /СПО/ с дължина 20 /двадесет/ м.л. на главен АМ „Тракия" от км. 164+510 до км. 164+530-дясно банкет и 4 /четири/ м.л. от км. 164+566 до км 164+570-дясно банкет, собственост на Агенция „Пътна инфраструктура" гр. София в размер на 4 455,54 лв. /четири хиляди четиристотин петдесет и пет лева и петдесет и четири стотинки/ с включен ДДС. Към датата на настъпване на застрахователното събитие отговорността на виновния водач е била покрита по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите при ответното дружество по застрахователна полица №ВО/02/122002005014. От съставения протокол за ПТП, посоченият водач /Участник 1/ при движение в лява лента на АМ „Тракия" губи контрол над МПС, навлиза в дясна лента и блъска движещия се в нея Участник 2, който реализира 3

ПТП с материални щети, изразяващи се в увреждане на 20 метра ограничителна система за пътища, както и че ищецът е ответното дружество е заплатило по тази щета на ищеца сумата в размер на 2 217.54 лева.

Не е спорно между страните, че ответното дружество е извършило плащане по процесната щета на ищеца в размер на 2 217.54 лв.

Извършеното частично погасяване на претенция на ищеца от страна на ответното дружество представлява изявление, съдържащо неизгодни за ответника факти. Изявлението на страната по делото, което съдържа неизгодни за нея факти, релевантни за спорното право, има характер на признание и се явява доказателствено средство. Когато признанието води до съвпадане на фактическите твърдения на двете спорещи страни това е указание за тяхната истинност.

Признанието има доказателствено значение, затова съдът преценява признанието, с оглед на всички обстоятелства по делото - чл. 175 ГПК / в този смисъл Решение № 98 от 21.03.2011 г. на ВКС, IV г.о., по гр.д. № 952/2010 г./. По изложената аргументация следва извода, че с извършеното частично плащане ответното дружество прави извънсъдебно признание на елементите от фактическия състав на заявената искова претенция с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.

Вината на водача се предполага по силата на оборима законова презумпция / чл.45, ал.2 ЗЗД /, която поради липсата на проведено обратно доказване от страна на ответника, е необорена и следва да бъде приложена.

Спорен по делото е размерът на дължимото се застрахователно обезщетение във връзка с процесното ПТП.

По делото е назначена СТЕ.

От заключението на вещото лице по допуснатата и неоспорена съдебно- техническа експертиза се установи, че стойността на нанесените вреди, причинени от ПТП на 07.11.23 г. е в размер на 4455.54 лв.

Съдът кредитира заключението на вещото лице като пълно и компетентно изготвено.

Същото не е оспорено от страните по делото.

По делото се събраха и гласни доказателства от свидетелите М., У. и Белчев от които съдът установи механизмът на настъпилото ПТП.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите, тъй като възпроизвеждат обстоятелства, лично възприети, логични са, непротиворечиви и обективни.

Съдът намира за неоснователни възраженията на ответното дружество, че претендираната сума не отговаря на действителната стойност на причинените щети и, че е завишена сумата необходима за ремонт на мантинелата, поради следните съображения:

Според разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 за отправяне към застрахователя на писмена застрахователна претенция. С посочената норма е признато право в полза на увреденото лице, спрямо който застрахованият е отговорен по чл. 45 от ЗЗД, на пряк иск срещу застрахователя за заплащане на дължимото обезщетение.

Разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ предвижда, че застрахователното обезщетението трябва 4 да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието и целта е да се стигне до пълно репариране на вредоносните последици, което обстоятелство обуславя наличието на застрахователния интерес. Следователно, от съществено значение е размерът на действително причинения вредоносен резултат, като е ирелевантно обстоятелството дали причинените вреди действително са били отстранени чрез тяхното отремонтиране. Според споделяната от настоящия състав константна практика на ВКС / решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г., II ТО на ВКС, решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, ТО, решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г., II ТО на ВКС/ при съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие 386, ал. 2 КЗ , а не съгласно прилаганата от застрахователя методика към Наредба № 49 от 16.10.2014 г. Обезщетението също така не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество /чл. 400, ал. 1 от КЗ /, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка /чл. 400, ал. 2 от КЗ/. Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната стойност на имуществото към момента на застрахователното събитие, а от своя страна действителната стойност не може да надвишава пазарната му стойност.