Решение № 378 от 08.04.2020, Районен съд - Пазарджик

Р Е Ш

Е Н И Е гр. Пазарджик, 08.04.2020г.

В И

М Е Т

О Н А Н

А Р О Д А

ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на пети март, две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър Чардаков

При секретаря Десислава

Буюклиева и в присъствието на прокурора ………….., като разгледа докладваното от съдия Чардаков гр.д. №2747/2019г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

По реда на чл.422 ГПК са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.9 ЗПК вр. чл.240, ал.1, ал.2 ЗЗД, чл.92 и чл.86, ал.1 ЗЗД за установяване на вземането по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК в размер на 4351,38лв., от които 2375,51лв. главница; 242,56лв. договорна лихва за периода 05.02.2018г. – 03.09.2018г.; 1577,70лв. компенсаторна неустойка;

18лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочени задължения и 137,61лв. обезщетение за забава за периода 26.12.2017г. - 07.12.2018г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда - 07.12.2018г., до плащането.

Ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД твърди, че по силата на рамков договор за продажба на вземания от 16.11.2010г. и приложение №1 към него от 01.04.2018г. е придобил от цедента „Изи Асет Мениджмънт“ АД вземане към ответника С.И.Д., ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, произтичащо от договор за паричен заем №3087069 от 24.11.2017г., като длъжникът е уведомен за цесията от предишния кредитор, включително и чрез връчване на приложеното към исковата молба уведомление по чл.99, ал.3 ГПК.

Твърди, че в изпълнение на договора за кредит цедентът „Изи Асет Мениджмънт“ АД е предоставил на ответника заем в размер на 2500лв. Със същия договор ответникът се задължил да върне заема и да плати възнаградителна лихва в размер на 368,40лв. в срок до 03.09.2018г. на 20 равни месечни погасителни вноски по 143,42лв. с последователни падежи в периода 11.12.2017г. – 03.09.2018г.

Освен това ответникът поел задължение в 3-дневен срок след сключване на договора да представи на заемодателя обезпечение под формата на поръчителство от две физически лица, а при неизпълнение на това задължение – да заплати компенсаторна неустойка по чл.4, ал.2 от договора в размер на 1753,00лв., която се изплаща разсрочено на 20 равни части по 87,65лв., включени към месечните погасителни вноски по заема.

Със същия договор ответникът се задължил при забава на плащанията от негова страна да възстанови на заемодателя направените разходите за извънсъдебно събиране на просрочените задължения, като размерът на разходите е определен предварително на 9 лв. за всеки 30 дни просрочие, но не повече от 45лв.

Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил задължението да представи обезпечение на заемодателя, поради което дължи неустойката по чл.4, ал.2 от договора в пълен размер. Освен това не изпълнил задължението да върне заема. Поради допуснатата забава за него възникнало и задължението да заплати мораторно обезщетение в размер на 137,61лв., представляващо законната лихва върху просрочената главница за периода 26.12.2017г. - 07.12.2018г., както и такса разходи за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 27лв.

Ответникът заплатил общо 434,63 лв., с които погасил 175,30лв. от компенсаторната неустойка по чл.4, ал.2 от договора;

9,00лв. от разходите за извънсъдебно събиране; 125,84лв. от договорната лихва и 124,49лв. от главницата.

Ищецът твърди, че след придобиване на вземането се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена от Районен съд - Пазарджик по ч.гр.д.

№4988/2018г., която е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК.

Иска от съда да установи съществуването на вземанията в размера по заповедта за изпълнение. Претендира присъждането на разноски в исковото и в заповедното производство.

Ответникът, чрез назначения от съда особен представител, оспорва получаването на заемната.

Оспорва действителността на неустоечната клауза по чл.4, ал.2 от договора за заем поради нейното противоречие със закона.

Оспорва действителността на договора за цесия при твърдение същият да е сключен преди възникване на цедираното с него вземане.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Активно легитимиран да предяви процесните искове по реда на чл.422 от ГПК е кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която е постъпило възражение от длъжника или същата е била връчена на последния при условията на чл.47, ал.5 ГПК. В случая тези положителни процесуални предпоставки са налице, а искът е предявен в законоустановения срок, поради което е допустим.

Относно исковете по чл.9 ЗПК вр. чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД:

За основателността на иска за връщане на главницата по заема и иска за заплащането на договорна лихва ищецът следва да установи при условията на пълно главно доказване наличието на валидно облигационно правоотношение, в изпълнение на което на ответника е предоставен паричен заем в размер най-малко на сумата, чието връщане се претендира, лихвоносния характер на вземането, неговия размер и изискуемост, както и че е придобил вземането от заемодателя по договора.

При доказване на горното ответникът носи тежестта да установи положителния факт на изпълнението.

По делото е представен в копие договор за паричен заем №3087069 от 24.11.2017г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ответника С.И.Д., по който дружеството се е задължило да предостави на ответника паричен заем в размер на 2500 лв. при фиксирана годишна лихва от 35 % и годишен процент на разходите в размер на 40,70%.

Уговорена е обща дължима сума по главницата и лихвата, която възлиза на 2868,40лв.

Ответникът е поел задължение да върне заема в срок до 03.09.2018г. на 20 равни месечни погасителни вноски по 143,42лв. Уговорени са падежните дати на отделните вноски.

Изпълнението на задължението на заемодателя да предостави заема е удостоверено в самия договор за заем, тъй като съгласно чл.3 от него с една част от заемната сума до размера на 809,34 лв. ще се погаси старо задължение на ответника по предишен заем към същия заемодател, а разликата ще се изплати на ответника в брой, като договорът има качеството на разписка за получаването на сумата.

Договорът е подписан от заемополучателя и обективира неговото изявление, че заемът е даден. С оглед на това за ответника е възникнало задължение да върне заема и да плати уговорената възнаградителна лихва. Размерът на възнаградителната лихва е съобразен с въведеното ограничение в чл.19, ал.4 ЗПК.

Тази лихва е основна част от годишния процент на разходите, които при конкретния потребителски заем възлизат на 40,70%, т.е. не превишава петкратния размер на законната лихва за забава.

Съгласно посоченото в договора, дължимата главница е 2500лв., а дължимата възнаградителна лихва – 368,40лв. Видно от допълнителното заключение на приетата СИЕ и приложение 3 към него, в периода 11.12.2017г. – 20.03.2019г. ответникът е направил плащания по главница и дог лихва в общ размер 562,63лв.

/платеното в хода на производството се има предвид на основание чл.235, ал.3 ГПК/. С тази сума следва да се погасят 436,94лв. от главницата и 125,69лв. от дължимата възнаградителна лихва. Остава непогасена част от главницата в размер 2063,06лв. и непогасена част от възнаградителната лихва в размер 242,71лв. Ответникът не е представил доказателства за изпълнението на тези задължения.

Представен е рамков договор за цесия от 16.11.2010г. и приложение №1 към него от 01.04.2018г., от които е видно, че заемодателят „Изи Асет Мениджмънт“ АД е прехвърлил на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД вземането по процесния договор за заем. Действителността на договора за цесията се оспорва от особения представител на ответника с аргумента, че към момента на цесията задълженията на ответника по договора за кредит още не са били възникнали.

Съдът намира това възражение за неоснователно. Приложение №1 от 01.04.2018г. към рамковия договора за цесия е подписано между цедента и ищеца след опускането на процесния заем и след възникването на задължението на заемополучателя да върне заемната сума и да плати уговорената възнаградителна лихва. Самото приложение има за цел да определи предмета на цесията като посочи договорите, по които вземанията се прехвърлят на цесионера. В него под №496 е вписан процесният договор за заем №3087069. Посочено е името на длъжника /ответника/ и текущия размер на вземането по кредита. По този начин договорното правоотношение, от което произтича цедираното вземане е индивидуализирано със страни, правопораждащи факти и размер. При това положение договорът за цесия не страда от пороците, които навежда особения представител на ответника и неговите правни последици са настъпили.

Към исковата молба е приложено уведомление до длъжника за извършеното прехвърляне, което е изготвено от цесионера по изрично упълномощаване от цедента. Видно от приложеното известие за доставка, уведомлението е получено от ответника на 03.05.2018г. Освен това копие от него му е връчено ведно с исковата молба чрез назначения от съда особен представител.

Дори да се приеме, че това уведомяване не е надлежно, цесията пак би била противопоставима на длъжника, тъй като същият не твърди плащане в полза на предишния кредитор. Следва да се има предвид, че целта на съобщаването за прехвърляне на вземането е да се предпази длъжника от ненадлежно изпълнение в полза на предишния кредитор, който след цесията не е носител на материалното право. Неизпълнението на това задължение не засяга действието на договора за цесия и цесионерът се явява материално легитимиран да получи плащането. Срещу неговата претенция длъжникът може да успешно да възрази, че цесията не му е била съобщена, само ако едновременно с това твърди, че е изпълнил на предишния кредитор. Едно такова плащане преди цесията да му е съобщена би освободило длъжника на основание чл.75, ал.2 ЗЗД, а истинският кредитор следва да предяви претенциите си към цедента, но не и спрямо длъжника. При липса на твърдение за извършено плащане, обстоятелството дали цесията е била съобщена на длъжника и от кого е ирелевантно /в т.см. Определение №987 от 18.7.2011г. по гр.д.

№867/2011г. на ВКС, ІV г.о. и Решение №173 от 15.4.2004г. по гр.д. №788/2003г. на ВКС, ТК/.

Установява се наличието на непогасено парично задължение на ответника по процесния договор за заем в размер на 2063,06лв. главница и 242,71лв. договорна лихва, което е придобито от ищеца чрез цесия. Вземането е изискуемо към момента, тъй като на 03.09.2018г. е изтекъл крайният срок за връщане на заема и плащане на лихвата. Затова установителният иск чл.9 ЗПК вр. чл.240, ал.1 ЗЗД е частично основателен и следва да се уважи до размера на 2063,06лв. и да се отхвърлят за разликата до предявения размер от 2375,51лв.

Акцесорният иск за заплащане на договорна лихва следва да се уважи в предявения размер от 242,56лв., тъй като се установи непогасено задължение в размер на 242,71лв., превишаващо претенцията на ищеца.

Относно иска по чл.92 ЗЗД:

За уважаването на иска ищецът следва да установи, че в тежест на ответника е възникнало задължение, за чието неизпълнение страните са уговорили неустоечна клауза, както и размера на неустойката.

При установяване на горното ответникът следва да докаже, че е изпълнил задължението по начин, изключващ дължимостта неустойката, евентуално, че я е платил.

Съгласно чл.4 от договора за заем, в 3-дневен срок от неговото сключването заемателят е длъжен да представи обезпечение на кредитора чрез поръчителство от две лица, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да работи по безсрочен трудов договор, нетният размер на осигурителния доход да е над 1000лв., да не е заемател или поръчител по друг договор за заем със същия заемодател, да няма неплатени осигуровки през последните две години, да няма задължения към други банки и финансови институции или ако има – те да не са просрочени. В тежест на заемателя е предвидена неустойка за неизпълнение на това задължение в размер на 1753,00лв., платима на 20 равни вноски по 87,65лв., които се добавят към погасителните вноски по кредита.