Решение № 4921 от 14.11.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4921 гр. Пловдив, 14.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20255330100525 по описа за 2025 година

Предявени са установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, във вр. чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.22 ЗПК, както и по чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД.

В исковата молба от Ц. А. М. против „Би енд джи кредит” ООД се твърди, че на 06.07.2022г. между страните е сключен Договор потребителски кредит № ***. Съгласно чл. 9 от договора, ищецът следвало да заплати такса „Бързо разглеждане“ в размер 105.66 лв. и такса Динамично плащане в размер на 157.30 лв. Излага, че посочените клаузи заобикалят закона и накърняват правата на другата страна по облигационното правоотношение. Липсвала еквивалентност между таксите и извършените услуги от заемодателя. Съдържа се позоваване на чл.144, т.9 ЗЗП относно неравноправните клаузи и на чл.146, ал.1 ЗЗП относно нищожните клаузи, като се сочи, че цитираните клаузи имат неравноправен характер, с тях се целяло неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да била извършена конкретна услуга. Те представлявали скрит разход по кредита. Не били включени в ГПР, поради което посоченият в договора не съответствал на действително приложения в кредитното правоотношение. По този начин бил нарушение чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, както и т.9. Налице било заобикаляне на чл.19, ал.4 ЗПК. Направено е искане за прогласяване нищожността на договор за кредит № *** от 06.07.2022г., както и за осъждане на дружеството да заплати сумата от 50 лв. платена по нищожния договор, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до изплащане на сумата.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Допълнителните действия не били 1 част от ГПР, тъй като в него са включвали само разходите за услуги, задължително условие за получаване на кредита. Ищецът сам пожелал допълнителните действия. Пакетът от действия присъствал и в СЕФ като цена. Клаузата не била неравноправна по смисъла на чл.144, т.9 ЗЗП. Неправилно се сочило, че двете действия са такива по усвояването и управлението на кредита. Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.

Претендирани са разноски.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен договор за кредит с номер max_*** от 06.07.2022г., сключен между страните по делото, по силата на който е предоставен кредит в размер на 500 лв., при годишен процент на разходите – 26.22 % и годишен лихвен процент – 26.93 %.

По делото е представена справка за извършените плащания по договора от страна на ищеца.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

По делото не се спори, установява се и от представените писмени доказателства, че между „Би Енд Джи Кредит” ООД и Ц. А. М. е възникнало правоотношение по договор за кредит № max_*** от 06.07.2022г., по силата на който на ищцата е предоставена сума в размер от 500 лв. Съгласно чл.9, ал.1 от договора при кандидатстването си за кредит кредитоискателят изрично е заявил желание за Бързо разглеждане на искането му за кредит при условията на т.7.3. от Раздел V от Общите условия, като паричната сума за Бързо разглеждане е в размер на 105.66 лв. и е дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план по кредита, заложен в договора.

Съгласно чл.9, ал.2 от договора при кандидатстването си за кредит кредитоискателят изрично е заявил желание да ползва Динамично плащане по своя кредит при условията на т.7.4. от Раздел V от Общите условия. Паричната сума за Динамичното плащане на искането за кредит е в размер на 157.30 лв. и е дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план по кредита, заложен в договора.

В исковата молба се твърди недействителност на сключения между страните договор.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Както бе посочено, клаузите на чл. 9, ал.1 и ал.2 от договора възлагат в тежест на ищеца да заплати възнаграждение по услугите Бързо разглеждане на искането и Динамично плащане.

В отговора на исковата молба е посочено, че допълнителните действия не се калкулират в ГПР, защото не били задължително условие за получаване на кредита. Следователно не е 2 спорно по делото, че посочените възнаграждения не са включени към ГПР. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Съобразно §1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжникът, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай са посочени процентните стойности на ГПР в договора, но от съдържанието на същия не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР.

Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита. От посоченото следва, че за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, то е необходимо в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. В конкретния случай, това е особено съществено предвид обстоятелството, че в чл.

5, ал.5 от договора е посочена общата стойност за плащанията – 540 лв., но в тази величина не са включени таксите по чл. 9 от договора. Тоест, налице е и пълно разминаване между посочения в договора ГПР, дължимата сума за заплащане и действително дължимата величина в края на заемния период. С оглед на изложеното съдът намира, че сключеният между страните договор за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК, поради което предявеният установителен иск е основателен и следва да бъде уважен.

С оглед на това и предвид разпоредбата на чл.23 ЗПК, на връщане от страна на кредитополучателя подлежи само чистата стойност на кредита, която възлиза на сумата от 500 лв., а платеното над нея е недължимо платено и подлежи на връщане. От представената от ответното дружество справка се установява, че от страна на кредитополучателя по договора е заплатена сума в общ размер от 804.94 лв., или платена над чистата стойност на кредита е сумата от 304.94 лв., поради което съдът намира, че предявеният осъдителен иск /след допуснатото изменение на размера на иска/ е основателен и следва да бъде уважен, 3 като сумата се присъди ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба – 09.01.2025г. до окончателното плащане.

При този изход на делото и предвид освобождаването на ищцата от внасяне на държавна такса по делото, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Пловдив сумата от 50 лв. дължима държавна такса. В производството ищцата е била представлявана от адвокат, в хипотезата на чл.38, ал.1, т.3 ЗА, видно от представения договор за правна защита и съдействие, като при съобразяване на липсата на фактическа и правна сложност по делото, както и на обстоятелствата, че по делото е проведено едно съдебно заседание и са събирани само писмени доказателства, а по дела с идентичен на настоящия предмет има налична изобилна съдебна практика съдът намира, че в полза на Еднолично адвокатско дружество Е. И. следва да се определи адвокатско възнаграждение в размер от 250 лв. и сумата от 50 лв. ДДС, или общо сумата от 300 лв.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните „Би Енд Джи Кредит“ ООД, ЕИК 201513004, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Изгрев“, ул.

„Незабравка“ № 25, ет.5 и Ц. А. М., ЕГН ********** от ***, че сключеният между страните договор за потребителски кредит № *** от 06.07.2022г., е недействителен, на основание чл.

22 ЗПК.

ОСЪЖДА „Би Енд Джи Кредит“ ООД, ЕИК 201513004, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Изгрев“, ул. „Незабравка“ № 25, ет.5, със законни представители Б. К. Б. и *** да заплати на Ц. А. М., ЕГН ********** от *** сумата от 304.94 лв., представляваща недължимо заплатена сума по договор за кредит *** от 06.07.2022г., ведно със законната лихвa върху посочената сума от датата на подаване на исковата молба – 09.01.2025г. до окончателното изплащанe.

ОСЪЖДА „Би Енд Джи Кредит“ ООД, ЕИК 201513004, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Изгрев“, ул. „Незабравка“ № 25, ет.5 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Пловдив сумата от 50 лв. дължима държавна такса.

ОСЪЖДА „Би Енд Джи Кредит“ ООД, ЕИК 201513004, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Изгрев“, ул. „Незабравка“ № 25, ет.5 да заплати на Еднолично адвокатско дружество Е. И., ЕИК *** сумата от 300 лв. адвокатско възнаграждение.

4

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

5