Определение № 9567 от 26.02.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9567 гр. София, 26.02.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20221110155262 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от А. Н. Н. срещу „., вписано в Търговския регистър на ., чрез „У.“ – клон ., която искова молба е редовна, а предявените с нея искове – допустими.

В конкретната хипотеза по делото е проведено едно открито съдебно заседание, в което от страна на ищеца е предявен инцидентен установителен иск за прогласяване на недействителни поради противоречие със законна на клаузите на т. 14 от трудов договор от 30.06.2015г. и на т. 13 от трудов договор от 27.12.2016г, в частта в която е предвидено, че общият размер на основния платен годишен отпуск на ищеца и допълнителния отпуск за работа при ненормирано работно време е 25 работни дни. Препис от молбата, с която инцидентният установителен иск е бил предявен е връчена на ответника, който е депозирал отговор в определение за това срок, с аргументи за недопустимост и неоснователност на предявения инцидентен установителен иск.

По искането по чл. 212 ГПК:

Според чл. 212 ГПК, в първото заседание за разглеждане на делото ищеца може да поиска от съда да се произнесе в решенето си и относно съществуването ли несъществуването на едно спорно правоотношение, от което зависи изцяло или отчасти изхода на спора. Следователно предпоставките за приемане за съвместно разглеждане на инцидентен установителен иск са той да се отнася до съществуването или несъществуването на едно оспорено правоотношение, от което зависи изхода на делото и да бъде предявен в предвидения в ГПК преклузивен срок, който за ищеца е първото по делото открито съдебно заседание.

Настоящият състав, приема, че в конкретната хипотеза искът е предявен в предвидения преклузивен срок – първото по делото съдебно заседание. Същевременно е налице преюдициалност между правоотношението предмет на инцидентния установителен иск – клаузата касаеща броя на полагащите сена ищеца дни платения годишен и предявения 1 иск по чл. 224 КТ. Ето защо доколкото липсва изрично произнасяне на съда, настоящият състав намира, че следва да приеме за съвместно разглеждане предявения инцидентен установителен иск в настоящото производство. Изложените от ответника аргументи в отговора на исковата молба, с която е предявен инцидентния установителен иск, касаят основателността на исковата претенция и прилаганите от ответника Политики, с които се твърди, че работодателят е предоставил удължен годишен отпуск на ищеца.

Обстоятелството, че трудовия договор е прекратен, не може в конкретната хипотеза да доведе автоматично до отпадане на правния интерес на ищеца да иска прогласяване на недействителност на клауза от договора, в случая при който прогласяването на нищожност на тази клауза би довело до получаване на обезщетение по чл. 224 КТ в по-голям размер.

Доклад по делото:

Настоящият състав констатира, че същински доклад по делото не е бил изготвен, като не е разпределена надлежно доказателствената тежест на страните по предявените искове, независимо, че формално в протокола от проведеното първо по делото съдебно заседание е обективирано определение за обявяване на окончателен на доклада по делото. Ето защо обявеният за окончателен доклад следва да бъде допълнен по следния начин:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове от А. Н. Н. срещу „., вписано в Търговския регистър на ., чрез „У.“ – клон ., а именно:

-Иск с правно основание чл. 74, ал. 4 КТ за обявяване за недействителна поради противоречието й със закона и при условията на евентуалност поради заобикаляне на закона следната клауза от чл. 5б от трудовия договор от 30.06.2015 г. и и от чл. 56 от трудовия договор от 27.12.2016 г., а именно „Страните изрично се съгласяват и признават, че сумата за първите два планирани и приключени сектора за всеки ден ще се считат включени в размера на основната брутна заплата на Служителя съгласно чл. 56 и Работодателят няма да прави отделни плащания за тези сектори“

-Иск по чл. 128, т. 2 КТ и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати следните сумата от 22149.14 лева, представляваща сбора от неплатени от ответника т.нар.

„.“, дължими за периода 01.09.2019 г.-15.09.2022г, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 12.10.2022 г., до окончателното плащане и сумата от 3722.82 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху плащането на „се.“ за периода от падежа на съответното плащане до 10.10.2022;

-Иск по чл. 215, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да заплати сумата от 18199.27 лева, представляваща неизплатени командировъчни пари по смисъла на Раздел . от Наредба за служебните командировки и специализациите в чужбина, дължими за периода 01.09.2019 г.-15.09.2022г, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба12.10.2022 г., до окончателното плащане;

-Иск по чл. 177 КТ и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 5380.26 лева, представляваща сбор от неплатени възнаграждения по чл. 177 КТ, дължими за дните, през които ищеца е ползвал платен годишен отпуск през посочени месеци 2 в исковата молба, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба12.10.2022 г., до окончателното плащане и сумата от 1193.04 лева представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неизплатеното възнаграждение по чл. 177 КТ за период от падежа на съответното плащане до 10.10.2022;

-Иск по чл. 264 КТ за осъждане на ответника да заплати сумата от 655.66 лева, представляваща неплатено възнаграждение за работа на официални празници в периода 01.09.2019 г.-15.09.2022г, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 12.10.2022 г., до окончателното плащане и сумата от 83.37 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неизплатеното неплатено възнаграждение за работа на официални празници в периода от падежа на съответното плащане до 10.10.2022г;

-Иск по чл. 224, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да заплати сумата от 7272.84 лева, представляваща неизплатената част от дължимото обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение за неизползван платен годишен отпуск за 38 дни за 2015 и за 2016;

Предявен е и инцидентен установителен иск по чл. 74, ал. 4 КТ от А. Н. Н. срещу „У. инцидентен установителен иск за прогласяване на недействителни поради противоречие със законна на клаузите на т. 14 от трудов договор от 30.06.2015г. и на т. 13 от трудов договор от 27.12.2016г, в частта в която е предвидено, че общият размер на основния платен годишен отпуск на ищеца и допълнителния отпуск за работа при ненормирано работно време е 25 работни дни.

В исковата молба и уточнителна молба от 23.03.2023г. от името на ищеца се твърди, че е работил по трудово правоотношение при ответника на длъжност „.“ с код съгласно ., въз основа на трудов договор, като във връзка с трудовите функции на длъжността изпълнявал международни рейсове като член на кабинния екипаж на оперирани от ответника въздухоплавателни средства. Посочва се, че с подписването на трудовия договор от 30.06.2015г. било уговорено заплащането на брутна заплата в размер на 7237 лева, платима на 12 равни месечни вноски ежемесечно, в зависимост от броя на действително отработените при работодателя месеци, като общата брутна заплата включвала следните допълнителни месечни трудови възнаграждения с постоянен характер: основна заплата: брутна сума в размер на 4558 лева годишно, брутна еднократна сума в размер на 362 лева годишно за допълнителна работа, извършена извън графика на дневна база или над изискваните часове на работа, или в почивен ден, в съответствие с чл. 143 от Кодекса на труда, брутна еднократна сума в размер на 724 лева годишно за часовете, в които служителят е в режим на готовност или когато е бил извикан на работа по време на режим на готовност, брутна еднократна сума в размер на 1085 лева годишно за часовете на работа по време на следобедни и нощни смени и брутна еднократна сума в размер на 508 лева годишно за прослужено време. Поддържа се, че на ищеца следвало да се заплаща и „с.“, като сумите за първите два планирани и приключени сектора за всеки ден се считат включени в размера на основната брутна заплата на служителя, съответно работодателят 3 няма да прави отделни плащания за тези сектори, както и между страните било постигнато съгласие, че допълнителните сектори след първите два, които са приключени в един ден ще се заплащат допълнително в размер на 20.54 лева месечно. Страните договорили и че ищецът следвало да получава за времето на изпълнение на международни полети допълнителни командировъчни, съобразно на Раздел . от Наредбата за командировките и специализациите в чужбина /.. Било уговорено, че работодателят ще удържа всички суми за задължителни осигурителни вноски и данъци, като възнаграждението следвало да се заплаща до десетия ден от месеца, следващ текущия, като плащанията следвало да бъдат в български левове по фиксирания обменен курс на .. Поддържа се, че между страните бил сключен втори трудов договор на 27.12.2016г, който също като първия е бил сключен за срок от 18 месеца считано от 01.01.2017г. При подписване на новия трудов договор били променени размерите на дължимите плащания, като например основната заплата била уговорена в размер на 5 040 лева годишно. Промяна имало и в останалите суми включени в общата брутна заплата на ищеца. Подчертава се, че и в новия трудов договор била включена клаузата за заплащане на „.“. Твърди се, че на 25.06.2018г. между ищеца и ответника е сключен трудов договор за неопределен период, като това трудово правоотношение било прекратено на основание чл. 325, ал.1, т. 1 КТ на 15.09.2022г.

В исковата молба се твърди, че през периода 01.09.2019 г.- 15.09.2022 г., ответникът е следвало ежемесечно да начислява и да заплаща на ищеца следните суми - брутната заплата, посочена в чл. 5, б. „а“ от трудовия договор от 30.06.2015г.,респективно и по този от 27.12.2016г представляваща 1/12 от сбора от основната заплата и уговорените в съответния трудов договор допълнителни възнаграждения с постоянен характер, наричани „брутни еднократни суми“; .- в размер на 20,54 лева за всеки изпълнен „стандартен сектор“, 24,45 лева за всеки изпълнен „среден сектор“ и 18,40 лева за всеки изпълнен „стандартен сектор“, командировъчни пари в размер на 55 евро за всеки ден, през който ищецът е бил член на екипажа на оперирано от ответника въздухоплавателно средство, изпълняващо международен рейс, както и други допълнителни възнаграждения с непостоянен характер и допълнителни командировъчни пари. Поддържа, че „се.“ за периода 01.09.2019 г.- 15.09.2022 г. не са му били изплащани в пълен размер. Ищецът твърди, че клаузата от процесните трудови договори, съгласно която „сумата за първите два планирани и приключени сектора за всеки ден ще се считат включени в размера на основната брутна заплата на служителя и работодателят няма да прави отделни плащания за тези сектори“, е недействителна поради противоречие със закона и в условията на евентуалност - поради заобикаляне на закона, в частност - разпоредбите на чл. 242 от КТ, чл. 247 от КТ във вр. с чл. 4, ал. 2 и чл. 16, ал. 2, т.

2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Посочва се, че на ищеца не са били заплащани в пълен размер и командировъчни пари съгласно Раздел . от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, за времето на изпълнение на международни рейсове съгласно ставка, определена в заповед на работодателя. Поддържа се, че ищецът полагал труд по време на официални празници, като работодателят не му заплащал удвоен размер на следващото му се трудово възнаграждение.

Излагат се аргументи и, че към датата на прекратяване на трудовия договор е имал 4 неизползван платен годишен отпуск в размер на 98 дни, като е следвало да му се изплати обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ, но същото било изплатено в по-нисък размер от действително дължимия – само за 60 дни, като размерът на обезщетението бил определен без да бъде съобразен общият размер на „се.“, които ищеца следвало да получи за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение. С оглед изложеното моли исковете му да бъдат уважени, като в негова полза да бъдат присъдени и сторените по делото разноски.