Решение № 11685 от 15.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11685 гр. София, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско дело № 20251110136439 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 327, ал. 1 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Предявени са от ищеца „ЗАПО ТРАНС” ЕООД, ЕИК 204962335, срещу ответника ЗАКОНС ЕООД, ЕИК 131342405 обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация по чл. 327, ал. 1 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, за установяване дължимост на сумата в размер на 15 600,00 лева (петнадесет хиляди и шестстотин лева), представляваща неплатена продажна цена по договор за покупко-продажба на складова наличност на стоки от 17.09.2024 г. по опис, за което е издадена фактура № 1000000020/17.09.2024 г. и опис към нея, ведно със законна лихва за период от 11.03.2025 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 01.04.2025 г. по ч. гр. д. № 14070/2025 г. по описа на СРС, 166-и състав. Ищецът „ЗАПО ТРАНС ” ЕООД, ЕИК 204962335 твърди, че между страните е сключен договор за продажба на складова наличност съгласно фактура № 1000000020/17.09.2024 г. на стойност 15 600 лева съгласно опис, приложение 1 към фактурата. Изтъква, че фактурата е осчетоводена и е ползван данъчен кредит за начисления ДДС в размер на 2600 лева. На 17.09.2024 г. продавачът е изпратил по мейл до купувача издадената фактура, ведно с опис на закупените стоки, но не е постъпило плащане. Моли ответникът да бъде осъден да заплати непогасената продажна цена. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът ЗАКОНС ЕООД, ЕИК 131342405 подава отговор на исковата молба, с която оспорва иска по основание и размер. Твърди,че между двете дружества не е възникнало договорно правоотношение по продажба. Оспорва предаване и получаване на стоките, предмет на описа, като твърди, че ищецът не представя приемо-предавателен протокол, стокови разписка. Изтъква, че дружества са свързани лица по смисъла на §1, т. 3 от ДР на ТЗ, тъй като са били представлявани от едно и същи лице към момента на сделката. Твърди, че С. П. е бил управител на дружеството ЗАКОНС ЕООС към датата на съставяне на фактурата и е поискал осчетоводяване на фактурата, единствено с цел да увреди ответното дружество. Изтъква, че данъчният кредит е ползван в периода преди промяната на управлението на двете дружества. Моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК достигна до следните фактически и правни изводи:

За уважаване на предявения иск по чл. 327, ал. 1 ТЗ в тежест на ищеца е да докаже наличието на правоотношение между страните по валиден договор за търговска продажба, по силата на който е изпълнил задължението си за предаване на стоката съобразно уговореното и в тежест на ответника е възникнало изискуемо задължение за плащане на цена в претендирания размер, както и настъпване на падежа й за плащане. В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже погасяването на дълга, респективно възраженията си в отговора на исковата молба. В съдебно заседание от 19.02.2026 г., съдът разпредели тежест на ответника по наведеното в отговора на исковата молба възражение по чл. 40 ЗЗД, като указа на ответника, че следва да докаже от обективна страна, че договор сключен от представителя и насрещната страна по него уврежда представлявания и от обективна страна недобросъвестност на представителя и насрещната страна, 2 т.е. знание, че сключеният договор обективно уврежда представлявания. В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни за себе си последици.

Съгласно разпоредбата на чл. 327, ал. 1 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго. По естеството си договорът за продажба е неформален и се счита сключен с постигане на съгласие по съществените елементи /предмет и цена/, което съгласие може да бъде изразено както изрично, така и конклудентно. За установяване сключването на договор за продажба на процесните стоки ищецът е представил процесната фактура № 1000000020 от 17.09.2024 г. с доставчик: „Запо Транс“ ЕООД, ЕИК 204962335 и получател: „Законс“ ООД, ЕИК 131342405 за продажба на складова наличност по опис на стоки, неразделна част към фактурата срещу обща продажна цена от 15600 лева с вкл. ДДС. Представен е и описа на артикулите, предмет на продажбата / на л.10 до л. 69 по делото/, в който е индивидуализиран всеки един от тях по вид, количество, единична цена без ДДС и обща цена според броя. Приобщен като част от доказателствената съвкупност е и приемо-предавателен протокол от 17.09.2024 г., който е подписан и за продавача, и за купувача, съгласно който стоките, предмет на продажбата са продадени. В тези документи са посочени продавачът и купувачът /ищецът и ответникът/, стоките са описани по вид, количество и единична цена и е удостоверено предаването им на купувача. Приемопредавателният протокол носи подпис на С. П. за предал и приел. Съгласно вписвани обстоятелства в ТРРЮЛНЦ, който съгласно чл. 11 от ЗТРРЮЛНЦ е публичен и по арг. от чл. 155 ГПК не се нуждаят от доказване, към 17.09.2024 г. двете дружества са били представлявани от З. З. и С. П. – заедно и поотделно до 16.10.2024 г., от който момент за управител на „Запо Транс“ ЕООД е вписан С. П., а за управител на „Законс“ ЕООД е вписан З. З..

Установява се от разпита на свидетеля А. М., които съдът кредитира като логични, последователни и взаимно допълващи се с доказателствения материал по делото, в това число заповед за прекратяване на трудов договор № 3/18.09.2024 г. на Запо Транс ЕООД, че е бил служител при ищцовото дружество и е заемал длъжността „продавач- консултант“ в железария на бул.

********************. През м. 09.2024 г. участвал в инвентаризация на магазина, тъй като „Запо Транс“ ЕООД щял да продава бизнеса с железарията 3 на друга фирма „Законс“ ЕООД, а и свидетелят напускал. На инвентаризацията присъствал С., не си спомня фамилията, той бил управител и на двете дружества. Другият управител на двете фирми - З. З. не присъствал на инвентаризацията. Предишните дни бил уведомен от С. по телефона, не един или два пъти, но не дошъл. Доколкото знае С. и З. се споразумяли бизнесът с железарията да остане за „Законс“ ЕООД, за да може да го продължи, затова „Запо транс“ ЕООД продал стоката. Съставен бил опис, фактура и приемо-предавателен протокол, за които му е известно, че са получени от З..

Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза, неоспорено от страните в срока по чл. 200, ал. 3 ГПК, процесната фактура е приета и осчетоводена при ответника чрез включването им в справки-декларации в дневника за покупки на ЗАКОНС ЕООД за м. септември 2024 г., като справките – декларации са подадени в законовия срок, както и че е ползван данъчен кредит. Съгласно чл. 68, ал. 1 ЗДДС данъчният кредит се приспада от данъчните задължения за получени стоки. Това се установява и от дневник за покупко- продажби за м. 09.2024 г. на Законс ЕООД , справка - декларация по ЗДДС зам . 09.2024 г. , уведомление за приемане на данни от справка декларация за ДДС Ето защо осчетоводяването на фактурите, включването им в месечните справки декларации и ползването на данъчен кредит за резултата по тях съставлява извънсъдебно признание за получаване на стоките. В допълнение на горното по делото е представен и приемо-предавателен протокол от 17.09.2024 г. , съгласно който стоките са предадени. Към момента на съставяне на протокола, С. П. е действал като управител на двете дружества и е разполагал с представителна власт да представлява всяко едно от дружествата поотделно. Въз основа на изложеното съдът приема, че между страните е възникнало валидно облигационно отношение по договор за продажба на стоки, а към момента на осчетоводяване на фактурата ответникът е узнал за посочената фактура, респ. за поетите по тях задължения.

Въведеният в първото по делото съдебно заседание от ответника факт, че за процесната фактура била извършена корекция и бил върнат ползвания ДДС в размер на 2600 лева, съдът приема за преклудиран. Съгласно допълнителното заключение на съдебно-счетоводната експертиза, се установява , че в дневника за покупки на дружеството в м. октомври 2025 г. е 4 включена фактура № 1000020 с посочена дата 01.10.2025 г. „корекция фактура 2024“, като в данъчна основа в колона 10 на дневника за покупките е посочено: „минус 13 000 лева“, а в колона 11 на дневника ДДС с право на пълен данъчен кредит е посочено "минус 2600 лева". Следователно към момента на подаване на отговора на исковата молба /09.10.2025 г./ , ответникът е могъл да наведе твърдение за този факт в срока по чл. 131 ГПК, а като не го е сторил, същият се явява преклудиран. Независимо от това, възражението е неоснователно. По делото безспорно е установено, че фактурата от 17.09.2024 г. е осчетоводена и е ползван данъчен кредит през 2024 г. Извършване на корекция на грешка една година по-късно през м.

10.2025 г. и връщане на ДДС не променя горния извод. На първо място, извършеният счетоводен запис не попада в приложното поле на грешки по смисъла на Международния счетоводен стандарт № 8. Съгласно посочения стандарт, грешки от минал период представляват пропуски или неточно представяне във финансови отчети на предприятието за един или повече предходни периоди, произтичащи от неизползване или неправилно използване на надеждна информация ( виж чл. 5, ал. 2, б. „б“ от МСС № 8). В случая чрез корекция на грешка се сторнира фактурата от 2024 г. В същото време обаче по делото не е представено кредитно известие от издателя на фактурата за сторнирането й. Освен това по делото не са представени документи, обосноваващи корекция на грешката, каквото е изискването на чл. 49 от Международен счетоводен стандарт № 8. Предвид горното, настоящият състав приема,че извършеният запис в счетоводството "корекция на грешка" за процесната фактура през 2025 г. е недоказан по делото и не следва да бъде зачетен.

Правоизключващото възражение за недействителност на договора на осн. чл. 40 ЗЗД, въведено от ответника с отговора на исковата молба, с твърдение че управителят С. П. е действал във вреда на дружеството "Законс" ЕООД е неоснователно. Не се установява по делото обективно увреждане на интересите на дружеството „Законс“ ЕООД / виж ТР № 5/2014 г. на ОСГК на ВКС/. Не се установява недобросъвестност на представителя С. П., нито че сключеният договор обективно уврежда „Законс“ ЕООД. Напротив от събраните по делото гласни доказателства на свидетеля А. М., служител при ищцовото дружество в периода от 2023 г. до м. 09.2024 г. се установява, че продажбата на стоката е извършена със знанието и съгласието на другия 5 управител З. З.. Противен извод не следва от представените от ответника договор за покупко-продажба на МПС от 03.10.2024 г. от „Законс“ ООД и фактура от 30.09.2024 г. от „Законс“ ООД за покупко- продажба на същото МПС, които са подписани от С. П. и фактура от 28.03.2024 г. от „Законс“ ООД, в която е посочено, че е подписана от З. З.. Същите не установяват, че при процесната сделка С. П. е действал с цел да увреди ответното дружество.

Доказателствената тежест е право и задължение на съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан.

Изходът от това задължение при недоказване е да се приеме, че недоказаното не се е осъществило. /БГПП, 1978 г., Ж.Сталев/.

Съгласно чл. 303а от ТЗ, страните по търговска сделка могат да договорят срок за изпълнение на парично задължение не повече от 60 дни. Съгласно чл.

303а, ал. 3 от ТЗ, ако не е уговорен срок за плащане, парично задължение трябва да бъде изпълнено в 14 – дневен срок от получаване на фактура или на друга покана за плащане. Видно от приложено извлечение от електронна корспонденция от 17.09.2024 г., фактурата и описът са изпратени от С. П. на електронен адрес: ******************, а на 04.03.2025 г. е изпратена повторна покана за плащане на сумата. Следователно за ответника е възникнало задължение за плащане на продажната цена на стоките, описани в процесните фактури, която възлиза в общ размер на 15 600 лева и е изискуемо.