Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1958 от 25.10.2021, Административен съд - Пловдив

Съд
Административен съд - Пловдив
Дело
Административно дело 1568/2021
Вид
Решение № 1958
Подписан
25.10.2021
В сила
17.05.2022
Състав
МАРИАНА МИХАЙЛОВА МИХАЙЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.38,ал.1,т.3 · Закон за адвокатурата
  • чл.38, ал.1, т.3 · Закон за адвокатурата
  • чл. 42, ал. 8 · Закон за висшето образование
  • чл. 66, ал. 2 · Закон за висшето образование
  • чл. 67 · Закон за висшето образование
  • чл. 15, ал. 3 · Закон за нормативните актове
  • чл.294 · Закон за съдебната власт
  • чл. 294, ал. 1 · Закон за съдебната власт
  • чл. 297, ал. 2 · Закон за съдебната власт
  • чл.117, ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 117, ал. 3 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 118 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 3, т.2 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 82 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 82, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 97 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.34 · Наредба за пенсиите и осигурителния стаж
  • чл. 34, ал. 3 и ал. 4 · Наредба за пенсиите и осигурителния стаж
  • чл.34, ал.4 · Наредба за пенсиите и осигурителния стаж

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

РЕШЕНИЕ

№ 1958 гр. Пловдив, 25.10. 2021 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и първа година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА при секретаря Р.П., като разгледа докладваното от

СЪДИЯТА МАРИАНА МИХАЙЛОВА административно дело № 1568 по описа за 2021 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/.

Образувано е по жалба на

М.Т.М. ***, чрез пълномощника адвокат С.С. *** против Решение № 2153-15-184/01.06.2021г. на Директора на ТП на НОИ - гр.Пловдив, с което са оставени без уважение жалба вх. № 1012-15-256/10.05.2021 г. и жалба вх. № 1012-15-256#1/10.05.2021 г. на М.Т.М., срещу разпореждане № **********/ Протокол № 2146-15-203/12.04.2021 г. и разпореждане № **********/ Протокол № 2139-15-252/12.04.2021 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорените административни актове, като се иска тяхната отмяна от Съда. Жалбоподателката счита, че оспореното решение е незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон, както и поради противоречие с целта на закона. Счита, че със стажа, който полага, се продължава професионалното обучение на дипломираните студенти по специалността "Право", и докато трае той, е налице обучение по смисъла на чл. 82, ал. 1 КСО. Поддържа се, че аргументите на директора на ТП на НОИ Пловдив, с които са отхвърлени доводите на жалбоподателката срещу процесните разпореждания, и посочените в решението правни основания за това, са в противоречие с текстовете на глава четиринадесета от ЗСВ. Претендира се и присъждане на сторените разноски по производството, съставляващи адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2, във вр. с чл.38, ал.1, т.3 от Закона аз адвокатурата.

Ответникът по жалбата –

Директорът на ТП на НОИ - гр.Пловдив чрез процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Поддържа се, че оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания за неговото постановяване. Прави се възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.

По допустимостта :

Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и от лице имащо правен интерес от оспорване, което налага извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.

За фактите :

От данните по приложената по делото административна преписка се установява, че М. е получавала наследствена пенсия от лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от починалия си баща Т.И.М. с начална дата 01.09.2011 г., отпусната с разпореждане № **********/01.12.2011 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив.

Съгласно уверение №

**********/06.01.2021 г., издадено от ПУ "Паисий Хилендарски" гр.

Пловдив, се установява, че М.Т.М. се е дипломирала с Протокол № 36/31.10.2020 г. по специалността „Право“.

При тези данни с разпореждане № **********/2146-15-203/12.04.2021 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив, на основание чл.96, ал.1, т.4 от КСО, наследствената пенсия е прекратена считано от 01.11.2020 г.

М.Т.М. е направила искане за възстановяване на наследствената пенсия на основание чл. 97 от КСО с вх. № 2107-15-15/12.01.2021 г. на Тд на НОИ- Пловдив. Приложила е заповед на Министъра на правосъдието № СД-03-514/30.11.2020 г., съгласно която ще полага стаж след дипломиране и е разпределена за стажант - юрист в Окръжен съд - Пловдив, Акт за встъпване и План за провеждане на основен стаж.

С разпореждане № **********/

Протокол № 2139-15-252/12.04.2021 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив е отказано възстановяване на наследствена пенсия по молбата на М..

М. е оспорила въпросните разпореждания на основание и в срока по чл.117, ал.1 от КСО пред Ръководителя на ТП на НОИ гр.Пловдив, като с обжалваното в настоящото производство решение, Директора на ТП на НОИ - гр.Пловдив е потвърдил изцяло процесните разпореждане № **********/ Протокол № 2146-15-203/12.04.2021 г. и разпореждане № **********/ Протокол № 2139-15-252/12.04.2021 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив, на изложените в тях фактически и правни основания. Позовавайки се на разпоредбите на чл.82, ал.1, изр.3 от КСО и чл.34, ал.4 от НПОС Директорът на ТП на НОИ-Пловдив е приел,че лицата, завършили висше образование по специалност "Право", през времето на 6-месечния стаж по реда на чл.294 от ЗСВ, нямат статут на учащи по смисъла на чл.82, ал.1 от КСО, във връзка с чл.34 от НПОС, поради което и нямат право да получават наследствена пенсия за този период.

За правото :

Съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2 б.

"а" разпорежданията за отказ или за неправилно определяне или изменение и за прекратяване на пенсиите, добавките и компенсациите към тях се обжалват пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт. Съгласно чл. 117, ал. 3 КСО ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. Предвид гореизложеното, съдът намира, че процесното решение на директора на ТП на НОИ - Пловдив е издадено от компетентен орган. Спазена е изискуемата писмена форма, като са изложени в достатъчна степен и мотиви, от които става ясна волята на административния орган. Не се констатират допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да са ограничили правото на адресата на акта да участва в производството.

Спорът в случая е материалноправен и касае въпроса, дали стажът, който полагат дипломираните юристи по специалност "Право", се включва в "срока на обучение" по смисъла на чл. 82, ал. 1 КСО.

Нормата на чл. 82, ал. 1 КСО (ДВ, бр. 107 от 2014 г.) предвижда право на наследствена пенсия до навършване на 18-годишна възраст, а след навършването, ако учат - за срока на обучението, но не по-късно от навършването на 26-годишна възраст, както и над тази възраст, ако учат и ако са се инвалидизирали до 18-, съответно до 26-годишна възраст. Децата, които се считат за учащи, се определят с наредбата по чл. 106. В изпълнение на законовата делегация, с Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, в нормата на чл. 34, ал. 4 (ДВ, бр. 23 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.) повелява, че лицата, които полагат стаж след дипломиране, не се считат за учащи.

Съдебната практика последователно възприемаше, че подзаконовата разпоредба на чл. 34, ал. 4 от НПОС не е съобразена със специфичните изисквания за придобиване на юридическа квалификация, установени в специалния закон - чл. 294 от ЗСВ, поставящ като изисквания за придобиване на юридическа правоспособност преминаване на 6-месечен стаж като стажант-юрист и полагането на изпит пред Министерството на правосъдието.

От 01.01.2017 г. е в сила нова редакция на чл. 82, ал. 1 КСО (доп. - ДВ, бр. 98 от

2016) и е добавено ново изречение трето, според което лицата, които полагат стаж след дипломиране, не се смятат за учащи. Последното изречение на чл. 82, ал. 1 КСО възпроизвежда в цялост текста на чл. 34, ал. 4 НПОС.

За да придобият юридическа правоспособност и на осн. чл. 294, ал. 1 ЗСВ, завършилите висше образование по специалността "Право" следва да преминат 6-месечен стаж като стажант - юристи и да положат изпит пред Министерство на правосъдието. В една част от съдебната практика на Върховния административен съд се приема, че в случая не могат да намерят приложение текстовете на чл. 34, ал. 3 и ал. 4 НПОС, защото на осн. чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове, противоречат на акт с по - висока степен, а именно чл. 294 и сл. ЗСВ. В срока на обучението за придобиване на юридическа правоспособност дипломираните юристи я придобиват след полагане на стаж и изпит в съответствие със Закона за съдебната власт. Изтъква се, че в постоянната си практика Върховният административен съд е приемал, че до полагането на държавния практико - теоретичен изпит след задължителен стаж, дипломираните стажант - юристи нямат юридическа правоспособност. Поради това децата, които са навършили 18 години и провеждат своя задължителен стаж по ЗСВ, следва да продължат за времето на стажа да получават наследствена пенсия по чл. 82, ал. 1 КСО. В този смисъл е решение Решение № 327 от 09.01.2019 г. по адм. д. № 2853/2018 г., VІ отд. на ВАС. В Решение № 3676 от 10.03.2020 г. по адм. д. № 7764/2019 г., VІ отд. на ВАС е посочено, че обучението на юристите приключва не с успешното полагане на държавните изпити и дипломирането им, а с успешното полагане на изпит за придобиване на правоспособност.

Друга част от съдебните решения взема предвид законодателната промяна, въведена с влизането в сила от 01.01.2017 г. на новата разпоредба на чл. 82, ал. 1, изр. трето КСО. Посочва се, че "…безспорно се установява волята на законодателя за учащи по смисъла на чл. 82 КСО след завършване на средно образование да се считат само децата, които се обучават във висши учебни заведения по реда на Закона за висшето образование (ЗВО). В тази насока в чл. 42, ал. 8 от ЗВО е предвидено, че диплома за завършена степен съгласно чл. 7 се присъжда след успешно изпълнение на всички задължения, предвидени по учебен план, независимо от календарния срок на обучение. Съгласно чл. 45, ал. 1 от същия закон обучението по всяка специалност на образователно-квалификационна степен "бакалавър" или "магистър" завършва с държавен изпит или със защита на дипломна работа. В унисон с така цитираните разпоредби е и приложимата в процесния случай новела на чл. 82, ал. 1, изречение трето от КСО (ДВ, бр. 98 от 2016 г. в сила от 01.01.2017 г.), регламентираща, че децата, които полагат стаж след дипломиране, не се смятат за учащи. Приемането на новия текст е еманация на последователните усилия на законотвореца, досежно нормативното закрепване, в случая на законово ниво, на волята му да не зачете стажът след дипломиране като част от периода на обучение. Текстът на разпоредбата е ясен и недвусмислен и не подлежи на разширително, а единствено на буквално тълкуване. Същият възпроизвежда нормата, вече въведена в текста на чл. 34, ал. 4 от НПОС, и кореспондира с приложимия за случая чл. 12, ал. 1 от отменената Наредба за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността "Право" и професионална квалификация "юрист" /обн. ДВ, бр. 35 от 2 май 2017 г., изм. ДВ, бр. 41 от 18 май 2018 г., изм. ДВ, бр. 46 от 11 юни 2019 г., отм. ДВ, бр. 50 от 2 юни 2020 г./, в който е нормативно закрепено, че обучението по специалността "Право" завършва с полагане на държавни изпити по публичноправни, по гражданскоправни и по наказателноправни науки. С успешното полагане на държавните изпити, удостоверено в съответната диплома за завършена образователно-квалификационна степен на висшето образование, законодателят свързва последиците на приключване на учебния процес и загуба на статута на студент, като обучаващо се лице по смисъла на чл. 66, ал. 2 и чл. 67 от ЗВО. След систематичния анализ на цитираните норми се обосновава категоричния извод, че с настъпването на посочените правопогасяващи юридически факти лицата със завършено висше образование губят статута на "учащи" по смисъла на чл. 82, ал. 1 от КСО. Видна е волята на законодателя предвидените в специални нормативни разпоредби стажове, чието полагане се извършва след дипломирането, да не се включват в срока на обучение.

Предвид гореизложеното следва да се приеме, че през времето на полагане на стажа като дипломиран юрист, ответникът по касация е загубил качеството на "учащ" по смисъла на чл. 82, ал. 1 от КСО и поради това не е имал право на наследствена пенсия… " Тези аргументи са посочени в Решение № 13833 ОТ 09.11.2020 Г. по адм. д. № 3783/2020 г., VІ отд. на ВАС. По-нататък в решението е посочено, че не е налице колизия между цитираните разпоредби и специалния чл. 294, ал. 1 от ЗСВ, като се изтъква, че