Определение № 509 от 22.05.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 509 гр. София, 22.05.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Венелин Иванов

Членове:

Даниела Врачева

Георги Ушев като разгледа докладваното от Венелин Иванов Въззивно частно наказателно дело № 20231000600548 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на Глава Двадесет и втора и чл. 440, ал.2 НПК.

Образувано е по молба на лишения от свобода К. М. К., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора гр.Враца, срещу Определение №215/26.04.2023г. по ЧНД №20231400200282 по описа за 2023 година на ОС Враца, с което е била оставена без уважение молбата му за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание „лишаване от свобода”.

С въззивната молба, лишения от свобода К. М. К. оспорва съдебния акт, като претендира, че са налице, както формалните условията за неговото предсрочно освобождаване по чл.70 ал.1 т.1 НК, доколкото е изтърпял 10години и три месеца, т.е. повече от половината от срока на наложеното му наказание от 12 години лишаване от свобода за престъпление по чл.116 ал.1 НК, с начало 19.08.2014г. Според К., са налице и съществените условия по см. на чл.439а НПК, доколкото претендира, че е завършил специализираните програми по плана на присъдата „овладяване на гнева“ и „умение за мислене“, че с цялостното си поведение в местата за лишаване от свобода е дал основание за извод, че отговаря на изискванията на закона в чл.439а НПК, за да бъде уважена молбата му за условно предсрочно освобождаване.

Софийският апелативен съд, след като се запозна с доказателствата по делото и съобрази доводите в жалбата, намира следното:

Жалбата е подадена в предвидения процесуален срок и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови определението си, първоинстанционният съд е извършил обобщена и цялостна преценка за наличието на предпоставките визирани в чл. 70 от НК, като се запознал с бланкова справка от 26.04.2023г. от Затвора гр.Враца, приложена по делото на л.27, издадена от неустановено длъжностно лице, поставило подпис в графа „анализатор“, в която е вписано, че л.св. К. е започнал да търпи определеното му наказание от 12 години лишаване от свобода на 30.04.2015год., като до момента е изтърпял фактически 7 години, 11 месеца и 26 дни, от предварителен арест 8 месеца и 15 дни, от работа 1 година, 6 месеца и 11 дни, или общо е изтърпял 10 години, 2 месеца и 22 дни. Неизтърпяната част от наказанието е в размер на 1 година, 9 месеца и 8 дни.

Същевременно, в справка изх.№3035/06.04.23г. от гл.инспектор Р. В., от затвора гр.Враца, се посочват различни данни за начало на изпълнение на наказанието, а именно от 1

19.08.2014г., което се потвърждава и от формуляра на затворническото му досие. Доколкото остатъка от срок на наказанието, посочен в двете справки, попада в изискванията на чл.70 ал.1 т.1 НК, констатираното несъответствие в бланкова справка от 26.04.2023г. от Затвора гр.Враца приложена по делото на л.27, на която се е позовал съда, не е пречка за правилно решаване на делото.

Първоинстанционният съдебен състав е извършил дължимата последваща преценка за съществуването и на втората предпоставка, необходима за изследване наличието или отсъствието на трайна тенденция от позитивните проявления в поведението на лишения от свобода. Съдът се позовал на приложения доклад за оценка на риска от рецидив и вреди от който е видно, че първоначалната оценка на риска от рецидив е бил определен на среден с 62 точки, че при етапните му, последващи оценки, не се констатира наличие на положителна и трайна тенденция за поправянето му и намаляване на риска от рецидив. Напротив, за момента е посочено, че рискът остава среден, дори с повишено числово изражение на 66 точки. Като проблемни зони са очертани "настоящо правонарушение", "отношение към правонарушението", "управление на финансите и доходите", "начин на живот и обкръжение", злоупотреба с алкохол", "междуличностни проблеми", като въпреки, че е участвал в програмата „умение за мислене“, не са отчетени качествени резултати от нея и трайно настъпване на промяна, каквато цел е имало участието му в нея. В тази насока, основателно съдът е отчел, че е било изготвеното препланиране на присъдата, с поставяне на актуализирани цели и задачи, насочени към работа с лишения от свобода, за формиране на нагласи, който да доведат до спазване и съобразяване с общоприетите норми и правила в обществото; за ограничаване на участието в субкултурни дейности; за спазване на ЗИНЗС и недопускане на дисциплинарни нарушения; за формиране на умения за разпознаване на проблемите и осъзнаване на последствията от предприетите от него действия.

Правилно е съобразено, че наличието на положителни оценки от затворническата администрация е съпроводено и с наложени наказания, последното от които, е било наложено със Заповед №Л-927/14.04.2022г., „Забрана за участие в колективни мероприятия във и извън местата за лишаване от свобода за срок от три месеца“. При оценка наличните данни за личността му и степента на изпълнение на присъдата, въпреки сравнително малкия остатък от нея, не се отчитат изискуемите трайни тенденции за настъпване на личностна промяна, които да изпълняват по същество смисъла на закона, по втората изискуема предпоставка на чл.70 ал.1 НК и чл.439а НПК. В този смисъл, изцяло вярна е оценката на решаващия съд, че ако бъде уважена молбата на лишения от свобода К., съществува сериозен риск от рецидив и трудности в ресоциализацията му.

Следва да бъде отбелязано, че за прилагане на института на УПО следва да се отчитат единствено доказателства за настъпили реални положителни промени в поведението на осъдения, които бележат трайно тенденция за позитивно развитие на поправителния процес. Законодателя не е предвидил задължителност в приложението на института за УПО за всеки осъден, независимо от индивидуалното развитие на неговия корекционен процес.

Изследването и доказването на тази промени са обвързани със задължения за наблюдение от затворническата администрация цялостното поведение на осъдения и тенденциите в процеса на неговото превъзпитание.

За изпълнение изискванията на чл.439а НПК, следва у лишения от свобода да са формирани положителни и трайни промени в поведението му по см. на чл. 155 ЗИНЗС, за постигане целите на наказанието по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.

156 ЗИНЗС. В тази насока са и заложените принципи в Препоръка Rec /2003/22 на Съвета на Европа на Комитета на министрите на държавите членки относно УПО и резолюциите, които са транспонирани в нашето законодателство.

При липса на основания да се приеме, че въззивния жалбоподател е с трайно изградени позитивни навици, привички и мислене, с оглед планираните с наложеното наказание цели по смисъла на чл.36 НК, то очевидно не са настъпили положителните изменения, поради което не е изпълнена втората изискуема предпоставка. Като е съобразил посоченото, първостепенният съд е формирал обоснован извод, че следва да остави искането на лишения от свобода К. К., без уважение.

При цялостна проверка на атакуваното Определение №215/26.04.2023г. по ЧНД 2

№20231400200282 по описа на ОС Враца за 2023 година , настоящият състав намери, че правилно първостепенния съд, след като обобщил събраните доказателства е констатирал, че липсва убедителна информация, за наличие на положителна тенденция за поправяне на жалбоподателя. В поправителния процес, отделните положителни промени, нямат самостоятелно значение, ако не е постигнато качествено натрупване за трайно проявление на необратима положителна тенденция в структурата на личността, за трайно преодоляване на дефицитните зони, което не е самоцел, а винаги е обусловено от легитимния смисъл с целите на наложеното му наказание.

Настоящият състав, като отчете, че съдът правилно е осмислил наличната доказателствена информация, изложил е убедителни мотиви и в резултат е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт прие, че атакуваното с въззивната жалба определение следва да бъде потвърдено, а жалбата на осъденото лице К. М. К., за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка на наложеното му наказание „лишаване от свобода” следва да бъде оставена без уважение.

Предвид изложеното и на основание чл. 440, ал.2 от НПК, Софийски апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №215/26.04.2023г. по ЧНД № 20231400200282 по описа за 2023 година на ОС Враца, с което е оставено без уважение молбата на лишения от свобода К. М. К. за допускане на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3