Решение № 89 от 30.04.2026, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. Ловеч, 30.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА при участието на секретаря ВИКТОРИЯ Г.А в присъствието на прокурора Т. Н. П. като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Гражданско дело № 20254300100524 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази:

Съдът е сезиран с искова молба от К. Г. Т., ЕГН **********, адрес ***, против РС – Левски; ОС - Плевен и РС - Плевен, с която е предявен иск по чл.

2б, ал. 3 вр. чл. 4, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 27 000 лв.

С определение № 1182/ 05.08.2025 година, постановено по гр.д. № 634/ 2025 година по описа на ОС – Плевен, на основание чл. 7, ал.2 от ЗОДОВ, делото е прекратено и изпратено за разглеждане на ОС – Ловеч.

С определение № 870/ 29.10.2025 година по реда на чл. 129, ал.3 от ГПК е върната обратно на основание чл. 129, ал.3 от ГПК исковата молба, предявена от К. Г. Т., адрес ***, против Окръжен съд – Плевен, за присъждане на сумата от 27 000 лева неимуществени вреди, претърпени вследствие на нарушаване правото на разглеждане на гр.д. № 663/2024 г. по описа на РС – Левски, преобразувано и приключило в производство по гражданско дело № 5976/ 20245 година по описа но РС – Плевен, в разумен срок, съгл. Чл.6, § 1 от ЕКЗПЧОС, ведно със законната лихва от предявяване на иска и разноските, поради неотстраняване на нередовностите и производството в тази част прекратено. Определението, като необжалвано е влязло в сила.

В обстоятелствената част се сочи, че по повод подадена от него искова молба е образувано гражданско дело № 663/ 2024 година на РС-Левски, което е приключило окончателно в производство по гр.д. № 5976/ 2024 година на РС - Плевен. Твърди, че вследствие на нарушаване на разумния срок за разглеждане на делото, ведно с множеството процесуални нарушения и 1 изначалното наличие на „обективна безпристрастност“ е претърпял и продължава да търпи множество неимуществени вреди изживял негативни емоции, които противоправното поведение е предизвикало у него; тревога от нарушената сигурност в държавата; нарушен сън, тревожност, раздразнителност, подтиснато настроение и пр.

В срок е постъпил отговор на исковата молба от Районен съд – Левски, в която оспорват като неоснователен предявеният от Т. иск. Посочват, че въз основа на подадена искова молба от К. Т. на 03.09.2024 година е образувано гр.д. № 663/ 2024 година, което е разпределено на същия ден, чрез системата за случайно разпределение на делата. С определение № 537/ 03.09.2024 година исковата молба е оставена без движение, След завръщане на съдията докладчик от отпуск на 01.10.2024 година, същият се е отвел. След отвод на всички съдии с разпореждане № 719/ 07.10.2024 година производството е прекратено, поради липса на състав и на 08.10.2024 година изпратено на ОС – Плевен на основание чл. 23 от ГПК.В този смисъл считат, че не са налице основанията за ангажиране на отговорността по чл.6, § 1 от ЕКЗПЧОС.

В срок е постъпил отговор на исковата молба от Районен съд Плевен, в който се изложени съображения за неоснователност на исковата претенция, тъй като не са налице нито един от елементите на фактическия състав на чл.

2б от ЗОДОВ, което да доведе до ангажиране отговорността на Районен съд – Плевен като ответник по спора. Посочват, че гр.д. № 5976/ 2024 година е образувано на 17.10.2024 година, на 23.10.2024 година исковата молба е оставена без движение, като с определение № 4433/ 24.10.2024 година съдът се е произнесъл по същество по искането с правно основание чл. 207 от ГПК.

След трикратното оставяне без движение на производството с указания с определение № 1812/ 07.04.2025 година, производството по делото е прекратено на основание чл. 129, ал.3 от ГПК, като определението е влязло в сила на 16.04.2025 година. Позовават се на нарушаване от страна на ищеца на принципа на добросъвествост по см. на чл. 3 от ГПК.

Ищецът не се явява в съдебно заседание изразил е писмено становище, като на основание чл. 214, вр. чл. 232 от ГПК е направил изменение на иска от 27 000 лева на 13 000 лева. Поддържа предявения иск и твърди, че е претърпял неимуществени вреди над обичайните и моли да бъдат допуснати свидетели, не взема становище по доклада и по съществото на спора.

Ответниците не се представляват в откритото съдебно заседание, представено е становище от РС-Плевен.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Ловеч дава становище за неоснователност на предявения иск, поради недоказаност на заявеното от ищеца основание за ангажиране на отговорността на държавата в лицето на ответниците.

От събраните по делото писмени доказателства, гр.д. № 5976/ 20224 година по описа на РС-Плевен, както и становището на страните по делото, преценени поотделно и в тяхната взаимовръзка и обусловеност, съдът приема 2 за установено от фактическа страна следното:

Производството по гр.д. № 663/ 2024 година по описа на Районен съд – Левски е образувано по искова молба от 03.09.2024 година, подадена от К. Г. Т. против М. А. М. с посочено правно основание чл. 207 от ГПК за разпит на свидетели. Делото е разпределено на същата дата, като, поради отпуск на съдия-докладчика до 30.09.2024 година, е определен докладчик, който да се произнесе по делото. С определение № 537/ 03.09.2024 година производството е оставено без движение, като на ищеца е указано в едноседмичен срок да обоснове искането си за обезпечаване на доказателства и да прецизира доказателствените си искания, включително като посочи обстоятелствата, които ще се установява с разпита на посочените свидетели. Съобщението е връчено на 04.10.2024 година. На 03.10.2024 година определеният съдиядокладчик, след завръщане от отпуск се е отвел от разглеждането на делото.

След два последователни отвода на 07.10.2024 година делото е разпределено е прекратено и изпратено на ОС – Плевен за определяне на друг равен по степен съд, който да го разгледа.

С определение № 1439/ 14.10.2024 година на ОС – Плевен по ч.гр.д. № 748/ 2024 година делото е изпратено за разглеждане на РС – Плевен.

На 17.10.2024 година по описа на РС – Плевен е образувано гр.д. № 5976/ 2024 година и на същата дата, чрез системата за случайно разпределение на делата е определен докладчик.

С разпореждане № 12422/ 23.10.2024 година производството по делото е оставено без движение, като във връзка с поисканата по реда на чл. 95 от ГПК правна помощ са дадени конкретни указания. Съобщението за връчване на разпореждането е върнато в цялост, като е отбелязано, че лицето на открито на посочения адрес.

С определение № 4433/ 24.10.2024 година по делото молбата за обезпечаване на доказателства по чл. 207 от ГПК е оставена без уважение.

С разпореждане № 860/ 20.01.2025 година по реда на чл. 129, ал.2 от ГПК молбата за освобождаване от държавна такса и за предоставяне на правна помощ е оставена без движение повторно, като са дадени конкретни указания.

Разпореждането е връчено по ССЕВ и е получено от К. Т. на 28.01.2025 година. В указания срок молбата за освобождаване от внасяне на държавна такса и за предоставяне на правна помощ по чл. 95 от ГПК е оставена без уважение. Определението е връчено по ССЕВ на 19.03.2025 година.

С разпореждане № 2908/ 01.03.2025 година постановено по гр.д. № 5976/ 2024 година по описа на РС-Плевен исковата молба е оставена без движение по реда на чл. 129, ал.2 от ГПК за внасяне на следващата се държавна такса.

Дадени са указания за представяне на документ в едноседмичен срок от връчването, както и за последиците по чл. 129, ал.3 от ГПК. Разпореждането е връчено на 19.03.2025 година по ССЕВ.

Поради неотстраняване на нередовностите в указания срок с определение № 1812/ 07.04.2025 година производството по делото е 3 прекратено на основание чл. 129, ал.3 от ГПК и исковата молба е върната обратно. Прекратителният акт е връчен на 08.04.2025 година и като необжалван е влязъл в сила.

Представен е документ за проведена процедура по чл. 60е, ал.1, т.1 от ЗСВ.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ държавата, чрез процесуалния си субституент, отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, §1 от КЗПЧОС. В този смисъл, за да бъде ангажирана отговорността на ответниците следва да бъдат налице кумулативно следните материално-правни предпоставки: ищецът в настоящото да е бил страна в съдебно производство; продължителността на производството и постановяването на крайният да е прехвърлило границите на разумния срок с оглед критериите по чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ; вреда, причинена на ищеца; причинната връзка между вредата и нарушаване правото му на разглеждане и решаване на делото в разумен срок.

Преценката дали е налице нарушаване на разумния срок за разглеждане и приключване на едно съдебно производство, е обусловено от фактическата и правна сложност на производството, поведението на страната, както и процесуалното поведение на съответния съдебен орган. Във всеки конкретен случай разумността на срока е различна с оглед обстоятелствата по делото, като следва да е налице баланс между интересите на ищеца, от една страна и от друга бързото и качествено разрешаване на спора.

В конкретния случай ищецът твърди, че вредата, чието обезщетение се претендира, е била нанесена от неразумната продължителност и решаване на спора по гр.д. № 663/ 2024 година по описа на РС – Левски, изпратено по подсъдност на РС – Плевен и образувано като гр.д. № 5976/ 2024 година по описа на същия съд.

Безспорно по делото е установено, че ищецът К. Г. Т. е бил страна в съдебно производство, което е било висящо първоначално пред РС – Левски, а впоследствие пред РС – Плевен, приключило с прекратително определение по реда на чл. 129,ал.3 от ГПК. От събраните по делото доказателства се установява, че общо производството пред РС – Левски е продължило един месец от 03.09.2024 година до 07.10.2024 година, а пред РС – Плевен – шест месеца от 17.10.2024 година до 16.04.2025 година, когато е влязло в сила прекратителното определение.

При проследяване процесуалните действия и ответниците до приключване на производството пред съответния съд, не се установява от приложените писмени доказателства отклонения от нормативно разписаните процесуални срокове. Не е налице неоправдано забавяне, всяко едно действие е извършено своевременно. В този смисъл съдът не е нарушил баланса между 4 качеството и бързината на производството, с оглед максимална защита правата на страна.

Освен това в производството по гр.д. № 5976/ 2024 година по описа на РС – Плевен се констатира и недобросъвестно поведение от страна на ищеца, тъй като производството два пъти е обездвижвано, като са давани конкретни указания на ищеца, но вместо да ги изпълни, преди постановяване на прекратителното определение той е подал молба до Инспектората на ВСС з вх. № РС-25-307/ 09.04.2025 година.

Това е констатирано и при извършената проверка от ИВСС, отразена в писмо с изх. № 94-К-259#2/ 01.08.2025 година.

Предвид липсата на първата кумулативно изискуема предпоставка за ангажиране отговорността на държавата по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, не следва да се обсъжда наличието на останалите.

Поради тези съображения предявеният от К. Г. Т. против РС- Левски и РС - Плевен, с искане да бъдат осъдени ответниците на основание чл. 2б от ЗОДОВ да му заплатят обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 13 000 лева, представляващи 6646,79 евро, поради нарушаване правото му на разглеждане на делото в „разумен срок“, съгласно чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС в производството по гр.д. № 633/ 2024 г. на РС –Левски, преобразувано и приключило в производството по гр.дело № 5976/ 2024 година на РС - Плевен, ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от датата на завеждане на иска до окончателното плащане е неоснователен и следва да се отхвърли.

При този изход на процеса разноски не са претендирани, поради което не следва да се присъждат.

Водим от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 2б ЗОДОВ, предявен от К. Г. Т., ЕГН **********, с адрес: *** против ОС-Плевен, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 13 000 лева, поради нарушаване правото му на разглеждане на делото в „разумен срок“, съгласно чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС в производството по гр.д. № 633/ 2024 г. на РС –Левски, преобразувано и приключило в производството по гр.дело № 5976/ 2024 година на РС - Плевен, ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от датата на завеждане на иска до окончателното плащане, като неоснователен и недоказан.