Решение № 217 от 15.01.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 217 гр. Пловдив, 15.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20255330105685 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от Л. П. Ц., ЕГН **********, против „Стик – кредит” АД, ЕИК 202557159, с която е предявен установителен иск с правно основание по чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 22, вр. чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК, с който се претендира да бъде признато за установено, че сключеният между страните Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № ***, е недействителен поради непосочване в договора за кредит на действителния размер на годишния процент на разходите по кредита.

В исковата молба се излагат твърдения, че на *** между страните е сключен Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № ***, по силата на който на ищеца е предоставена заемна сума в размер на 600 лева – главница, при лихвен процент от 36 %, годишен процент на разходите от 42,58 %, със срок за погасяване 9 месеца. Общо дължимата от потребителя сума възлизала на 711,45 лева. Посочва се, че в договора била уговорена и клауза, уреждаща начисляване на неустойка при непредоставяне на обезпечение. Съгласно чл. 19 (1), раздел VІ от договора, ищецът следвало да осигури в тридневен срок от сключване на договора едно от следните обезпечения: физическо лице – поръчител, което да отговаря на определени условия, или банкова гаранция за всички задължения по договора. В чл. 29 (1) от договора било предвидено, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, потребителят дължи на кредитора неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договорното обезпечение. Ищцата не представила 1 подобно обезпечение, съответно към общото задължение била начислена неустойка в размер на 653,13 лева, като същата била включена в погасителния план към договора. Сочи, че вземането, макар и именувано „неустойка“, нямало характер на такава и било уговорено изначално без да притежава присъщите на неустойката и характеризиращите я като такава функции. В случая на потребителя били поставени на практика неизпълними за него условия с цел да бъде начислена неустойка, която по съществото си представлявала скрита лихва. Твърди и излага аргументи, че с уговарянето на неустойката се заобикалят изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като поради невключване на вземането за неустойка в размера на ГПР по договора, посоченият в него размер на ГПР не съответства на действителния. Поддържа се, че процесният договор за кредит е недействителен на основание чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което се предявява исковата претенция.

Претендират се разноски.

Постъпил е отговор на исковата молба от пълномощника на ответника „Стик – кредит“ АД, с който оспорва иска. Не се оспорва, че между страните е сключен соченият договор за кредит, по който ответникът е предоставил на ищеца заем в размер на 600 лева. Договорът за потребителски кредит бил сключен от разстояние, при спазване на изискванията на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ.

Комуникацията между страните при сключване на договора се провеждала електронно или чрез смс, като ищецът кандидатствал за отпускане на заема и предоставял на кредитора свой телефон и имейл. В случая ищецът попълнил електронна заявка, като създал свой личен профил и въвел данните си, а с натискане на бутона „подпис“ изразил своето недвусмислено волеизявление за съгласие за сключване на договора. След одобряване на заявката му на електронната поща на лицето били изпратени проект на договор и погасителен план, СЕФ, ОУ, като по този начин му била предоставена необходимата преддоговорна информация, а клиентът бил запознат предварително с всички условия и се съгласил с тях. Оспорват се твърденията в исковата молба за недействителност на договора поради неспазване на императивните изисквания на ЗПК. Твърди се, че нищожността на една клауза не може да влече нищожност на целия договор, доколкото същият може да се прилага и без нея, а в случая клаузата за неустойка не била част от съществените параметри на договора. Сочи се, че уговорената неустойка не е и не следва да бъде включвана при изчисляване на ГПР по договора.

Неустойката била свободно договорена между страните като плащане, в случай че кредитополучателят не осигури обезпечение на главното вземане след сключване на договора. Предвид това, изначално било невъзможно неустойката да бъде включена в ГПР. Ответникът поддържа, че разходите, които са включени в ГПР по договора са такива, с които кредиторът е бил наясно към датата на сключването му. Ищецът знаел предварително условието за обезпечението и ако не можел да го осигури, той би следвало да не сключва договор, като в противен случай действал недобросъвестно по смисъла на чл.

12 от ЗЗД. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

2

Предявен е насрещен иск от „Стик кредит” АД, ЕИК 202557159, против Л. П. Ц., ЕГН **********, с който се претендира осъждане на ответника по насрещния иск да заплати на ищеца по насрещния иск сумата от 500 лева – главница, представляваща частична претенция от вземане за главница в общ размер на 600 лева по сключен между страните Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № ***, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на насрещната искова молба в съда – 10.06.2025 г., до окончателното й изплащане.

При условията на евентуалност е предявен насрещен иск от „Стик кредит” АД, ЕИК 202557159, против Л. П. Ц., ЕГН **********, с който се претендира осъждане на ответника по насрещния иск да заплати на ищеца по насрещния иск сумата от 500 лева, представляваща недължимо платена от „Стик кредит” АД на Л. П. Ц. сума, представляваща останала незаплатена главница (чистата стойност) по Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № ***, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на насрещната искова молба в съда – 10.06.2025 г., до окончателното й изплащане.

В насрещната искова молба се поддържа, че е налице валидно сключен между страните Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № ***, по силата на който „Стик кредит” АД е предоставило на Л. П. Ц. заем в размер на 600 лева, представляваща главница по договора. Заемната сума била предоставена на кредитополучателя на датата на сключване на договора чрез превод на каса на „Изипей“. Съгласно чл. 1 от договора и погасителния план към него, главницата следвало да бъде върната за срок от 9 месеца при лихвен процент от 36 %, с дата на първо плащане – 18.08.2024 г. и последна вноска на дата 18.04.2025 г. Кредитополучателят не изпълнил задължението си да предостави обезпечение съобразно условията на чл. 19 от договора, поради което се активирала предвидената в чл. 29 от същия неустойка. По договора били извършени плащания в общ размер на 100 лева (на 09.09.2024 г. – 50 лева и на 20.09.2024 г. – 50 лева), с които не била погасена никаква част от главницата. Сочи се, че задължението по процесния договор е падежирало на 18.04.2025 г., като към датата на подаване на насрещната искова молба в съда, задължението по кредита възлизало на сумата от общо 2668,13 лева, от които:

600 лева – главница; 111,45 лева – възнаградителна лихва; 636,84 лева – неустойка по договора и 1319,84 лева – други разходи. Предвид изложеното се предявява насрещен осъдителен иск за сумата от 500 лева, представляваща частична претенция от вземане за главница в общ размер на 600 лева по процесния договор за кредит, а при условията на евентуалност – в случай, че договорът бъде приет за недействителен, се предявява насрещен осъдителен иск за сумата от 500 лева (формирана от усвоената главница от 600 лева след приспадане на направените по договора плащания в общ размер на 100 лева), представляваща останала незаплатена главница (чистата стойност) по договора. Претендират се разноски.

3

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

С Определение № 13563 от 21.10.2025 год. /л.81-83/, съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № ***, по силата на който „Стик – кредит” АД е предоставило на Л. П. Ц. заемна сума в размер на 600 лева; в договора за кредит е уговорена клауза, която предвижда заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение от страна на потребителя; в ГПР по договора за кредит не е включено като разход вземането за неустойка.

Видно от съдържанието на приобщения като писмено доказателство по делото Договор за потребителски кредит № *** /л.6-9/, в договора е уговорена клауза за неустойка – чл. 29, ал. 1, за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, която неустойка е в размер на 0,9 % от стойността на усвоената сума за всеки ден, през който не е предоставено обезпечение. За длъжника е предвидено задължение – чл. 19, ал. 1 от Договора, в рамките на три дни от сключването на договора, да предостави обезпечение на кредита, под формата на банкова гаранция или на поръчителство. Поръчителят следва до отговаря на конкретно посочени в чл.

20 от Общите условия /л.53/ изисквания – да е физическо лице, навършило 21 години, български гражданин, живеещ в България, назначен на постоянен трудов договор от поне шест месеца и получаващо редовно трудово възнаграждение, с минимален осигурителния доход от 1500 лв., както и други изисквания във връзка с кредитната история на поръчителя. При неизпълнението именно на това задължение се начислявала и дължала посочената неустойка от 0,9 % от стойността на усвоената сума на ден, като начислената неустойка се заплащала периодично заедно с вноските на погасителния план. Регламентираната в договора клауза за неустойка съдът намира за недействителна, като се споделя изложеното от ищцовата страна в тази насока и се намират за неоснователни възраженията на ответника в обратния смисъл. Уговорената в чл. 29, ал. 1 от процесния договор за кредит. неустойка действително излиза извън присъщите й функции, което личи от предвидените в договора кратък срок за предоставяне на обезпечението – до три дни след сключването на договора и многобройни изисквания към евентуалните поръчители. Налага се изводът, че целта на посочената договорна клауза не е да гарантира предоставянето на обезпечение за изпълнението на основното задължение на кредитополучателя по договора за кредит – да върне получената сума в уговорения срок, и да обезщети кредитора за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват, а да доведе до допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата, т.е. явява се скрита възнаградителна лихва. В случай, че кредиторът е искал реално да получи обезпечение на вземането си под формата на 4 поръчителство, то той е могъл да сключи договора след като длъжникът осигури поръчителя, или пък, поради евентуалния висок риск от неудовлетворяване на вземането, изобщо да не сключва договорът. Изводът, че така уговорената неустойката представлява скрита добавка към възнаградителна лихва, се подкрепя и от начина на изплащане на вземането за неустойка, а именно разсрочено, заедно със всяка погасителна вноска. От своя страна, установеното нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК / доколкото разхода за неустойка е следвало да бъде включен в ГПР по кредита и съответно действителния ГПР различен от този, посочен в договора/ представлява и основание за недействителност на договора на основание чл.

22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

С оглед гореизложеното, то следва предявения главен иск да бъде уважен, като основателен.

По предявения насрещен иск:

Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. От съдържанието на приобщения договор по кредит, се установява, че главницата е в размер на 600 лева.