Решение № 99 от 28.04.2026, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№ 99 гр. Девня, 28.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА Гражданско дело № 20263120100104 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 4 ал. 1 от ЗЗДН.

Съдът е сезиран с молба от от М. Н. Х., ЕГН: ********** с искане за постановяване на мерки за защита срещу А. М. А., ЕГН: **********, с адрес:

***.

Молителката излага в молбата, че с ответника са във фактическо съжителство от 30 години и живеят съвместно в ***. Сочи, че вследствие на претърпяно ПТП не може да се придвижва и използва инвалидна количка.

Твърди, че ответникът е назначен за нейн личен асистент. Описва, че от около 6 години той системно упражнява спрямо нея физическо насилие, като я бие, крещи й и я души с ръце. Посочва, че последният акт на такова насилие е бил осъществен на 03.03.2026 г. в около 19:00 часа, когато тя го помолила да я обслужи и да й смени памперса. Това вбесило ответника и той започнал да й крещи и да я заплшава, че ще я убие, тръгнал към нея, за да осъществи заканата си, но бил спрян от приятелката на сина й. Молителката сочи, че живее в постоянен стрес и страх за здравето и живота си и моли съда да издаде заповед за защита от домашно насилие чрез налагане на мерки по чл. 5 1 ал. 1 т. 1, 2 и 3 от ЗЗДН за определен от съда срок. С молбата отправя искане за незабавна защита по реда на чл. 18 от ЗЗДН.

В с. з. молителката редовно призована не се явява, не се представлява, не представя писмено становище, не ангажира доказателства, въпреки дадените й изрични указания в тази връзка от съда в изготвения по делото и съобщен и проект за доклад на делото.

Ответникът се явява лично и категорично отрича да е извършвал каквито и да е актове на насилие спрямо молителката. Твърди, че именно той се грижи за нея от около 5 години и никога не й е посягал. Заявява, че всичко това го прави сина им, който е наркоман и когато откаже да му даде пари, той го гони от дома му. Твърди, че молителката не може да пише и че някой друг е написал молбата й, нито може да се обади по телефона или да отиде до полицията. Заявява също, че няма къде да живее и откакто има ограничителна заповед живее при приятели. Моли да се върне в къщата си, която сам е построил за семейството си.

Ответникът е незрящ и трудно подвижен, по негови твърдения с претърпени няколко инфаркта.

В съответствие с разпоредбата на чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН молителката е приложила към молбата си декларация, в която под страх от наказателна отговорност е декларирала, че спрямо нея е извършен акт на домашно насилие от нейния съжителстващ на посочената в молбата дата. Заявила е, че през м. юли 2025 г. ответникът е направил опит да я прободе с кухненски нощ.

Декларирала е, че той системно я тормози психически и физически, като й крещи, псува, обижда, заплашва.

Служебно изискани са справки за съдимост на страните, както и справка от деловодството на съда, че в РС – Девня няма образувани други производства по ЗЗДН със същите страни.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Правата на лицата пострадали от домашно насилие, мерките за защита и реда за тяхното налагане се регламентират от Закона за защита от 2 домашно насилие.

Нормата на чл. 3 т. 2 о т ЗЗДН урежда защитата на всяко лице, пострадало от домашно насилие, извършено от лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство. Между страните няма спор, че те са в съпружеско съжителство от около 30 години, поради което е налице активна и пасивна процесуална легитимация на страните в процеса.

Молбата за защита е подадена в едномесечния срок от акта на домашно насилие, съгласно изискването на чл. 10 ал. 1 от ЗЗДН и към нея е приложена декларация по чл. 9 ал.3 от ЗЗДН, поради което е допустима.

За твърдения в молбата акт за насилие, осъществен на 03.03.2026 г. молителката не представя никакви доказателства освен декларация по чл. 9 ал.

3 от ЗЗДН. Вярно е, че в производството по ЗЗДН тази декларация има задължителна за съда обвързваща доказателствена сила при липсата на оборващи я доказателства. Вярно е също така, че такива доказателства от ответната страна не са представени. За казусът ответника не проведе никакво доказване, което да опровергае изложеното в декларацията по чл. 9 от ЗЗДН, не ангажира доказателства за опровергаване на изложените в молбата твърдения. Същите обаче не касаят по никакъв начин конкретния акт за насилие, дал повод на молителката да потърси защита по ЗЗДН. В декларацията са изложени принципни твърдения за осъществяван системен психически и физически тормоз над молителката от страна на нейния съжителстващ – ответника А., за обиди, крясъци, псувни и за неосъществени качествени грижи спрямо нея от ответника, назначен за нейн личен асистент.

В декларацията дори не е посочена дата на осъществения акт за насилие, изложен в молбата й за защита. Посочен е такъв, извършен през м. юли 2025 г., който е извън срока по чл. 10 ал. 1 от ЗЗДН.

В подкрепа на изложеното в молбата за защита молителката не ангажира никакво друго доказателства, не представя медицинска документация, не е поискала разпит на свидетели, въпреки, че в молбата твърди, че такива е имало на осъществения конкретен акт на насилие – приятелката на сина им.

Горните обстоятелства мотивират съда да приеме, че описаните в молбата действия, за които се твърди да са извършени от ответника на конкретно посочената в молбата дата - 03.03.2026 г. не се доказват по какъвто 3 и да било начин по делото. Доколкото не се представят никакви доказателства за описаното в молбата, а представената декларация не съдържа конкретни твърдения в тази връзка, молбата като недоказана следва да се отхвърли.

Издадената заповед за незабавна защита следва да се отмени служебно от съда.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 11 ал. 3 от ЗЗДН молителката следва да бъде осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ДРС държавна такса за воденето на делото в размер на 12, 78 евро, дължима на основание чл. 16 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и доколкото по делото няма представени доказателства, че е от кръга на лицата освободени от държавни такси по чл. 5 от ЗДТ.

Ответникът А. А. не претендира присъждане на разноски по делото.

Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 15 ал. 7 от ЗЗДН, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ молба, регистрирана с вх. № 1614/04.03.2026 г. по описа на РС – Девня, подадена от М. Н. Х., ЕГН: ********** за налагане на мерки за защита от домашното насилие по чл. 5 ал. 1 т. 1, 2 и 3 от ЗЗДН срещу А. М. А., ЕГН: **********, като недоказана.

ОТМЕНЯ Заповед за незабавна защита рег. № 1/04.03.2026 г. по описа на РС – Девня, издадена срещу А. М. А., ЕГН: ********** по молба на М. Н. Х., ЕГН: **********, на основание чл. 19 ал. 1 от ЗЗДН.

ОСЪЖДА М. Н. Х., ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Девня су м а т а 12, 78 евро /дванадесет евро и седемдесет и осем цента/, представляваща дължимата държавна такса за водене на делото, на основание чл. 11 ал. 3 от ЗЗДН.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в 7-дневен срок, считано от днес – 28.04.2026 г., съгласно чл. 17 4 ал. 1 изр. 1 пр. 2 от ЗЗДН.

Съдия при Районен съд – Девня: _______________________ 5