Решение № 1337 от 05.11.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1337 гр. Пазарджик, 04.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мира Мирчева при участието на секретаря Иванка Панчева като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №

20245220100679 по описа за 2024 година взе предвид:

Производството е образувано по иск, предявен от Ц. П. Д. от с. **ик, срещу "П**" ЕООД София за прогласяване на нищожността на клаузите "Фаст" и "Флекси" от договор за потребителски кредит № **, сключен между страните, предвиждащи възнаграждения за допълнителни услуги в размер съответно 200 и 300 лв., поради противоречие със закона и заобикаляне на закона - чл. 26, ал. 1, изр. 1 и 2 от ЗЗД.

В исковата молба се излагат доводи за противоречието със закона и заобикалянето на закона.

Сочи се, че тези възнаграждения за допълнителни услуги са в размер, по-голям от възнаграждението на кредитора за основната му дейност - 500 лв. главница, 95,27 лв. договорна лихва и 500 лв. допълнителни възнаграждения. Сочи се, че чл. 10а от ЗПК дава възможност на страните по договор за кредит да договорят допълнителни услуги, но за да бъдат тези уговорки валидни, те не трябва да са свързани с действия по усвояване и управление на кредита, а допълнителните услуги в случая са такива; разглеждането на искането за отпускане на кредит, било то и "приоритетно", е присъщо на дейността по кредитирането по занятие. Услугата "Фаст" обективно не може да бъде предоставена - тя би се предоставяла преди отпускането на кредита, а не след, както в случая, а и не е ясно каква е разликата между обичайното и приоритетното разглеждане. Реализирането на правата по услугата "Флекси" също е само хипотетично - то зависи от изчерпателно изброени специфични изисквания и от волята на кредитора - с подписване на анекс, но се заплаща, независимо дали е ползвано. На следващо място, размерът на претендираната цена е несъразмерно по-висок от лихвата за забава - според ответника уговорката за заплащане на 1 услуга "Флекси" попада в хипотезата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП - уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие на правата и задълженията на страните. Според ищеца тези цени за услуги целят набавяне на допълнителна печалба на кредитора и следва да са включени в размера на ГПР, който по този начин надхвърля ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Посочването в договора на неверен ГПР представлява и предоставяне на невярна информация - нелоялна и заблуждаваща търговска практика.

Ответникът е представил отговор, с който заявява, че счита исковата молба за нередовна, тъй като не е спазено изискването за посочване на банкова сметка на ищеца - макар че неизпълнението на това задължение не се санкционира с връщане на исковата молба, съдът следва да даде указания за поправка на нередовността. Оспорва иска и по основателност, като излага подробни доводи; счита, че ГПР е изчислен правилно, като ясно, точно и недвусмислено е посочен начинът на изчисляването му и какво точно е взето предвид. Освен това в ЗПК изчерпателно са посочени основанията за недействителност на договора и би представлявало превратно тълкуване да се счете, че един неправилно посочен ГПР води до недействителност на договора, при положение, че има изрична разпоредба - чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Ищецът сам е избрал да ползва допълнителните услуги, за които се заплаща цена, бил е информиран за това и представлява недобросъвестно поведение възползването от услугата за усвояване на кредита само няколко часа след искането, след което да се претендира, че плащането за това е недължимо. Ответникът възразява срещу присъждането на размера на адвокатско възнаграждение, посочен от ищеца, и излага съображения за намаляването му под минимума.

В хода на делото страните поддържат становищата си.

От фактическа страна по делото не е спорно, че на 04.10.2023 г. между страните е сключен договор за потребителски кредит "Стандарт" с включени клаузи за допълнителни услуги, по силата на който се предоставяла в заем на ищеца сумата 500 лв., а той следвало да я върне със съответна лихва на 11 месечни погасителни вноски. От текста на договора се установява, че услугата "Фаст", предвидена в него и определена като "незадължителна", се състои в приоритетно разглеждане на искането за кредит до 1 час от постъпването му, а "Флекси" във възможност да се отлага заплащането на определен брой погасителни вноски за определен срок със или без доказване на конкретна причина, като точният брой и срок зависел от срока на кредита - в случая на ответника до 1 вноска, след първа платена вноска и само "с причина" - установяване на обстоятелство като оставане без работа, неплатен отпуск, неработоспосолност, смърт на лице, внасящо доход в домакинството, или други обстоятелства, свързани с намаляване на дохода на кредитополучателя. За услугата "Фаст" се дължало възнаграждение от 200 лв., а за "Флекси" - 300 лв.

При така описаните факти е очевидно, че независимо от декларативно посочената "незадължителност" на двете така наречени услуги в действителност става дума за прикриване на лихва, надвишаваща максималния праг по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, и за договор, който не би могъл да се сключи без двете "услуги", които не биха могли да са избрани 2 доброволно от потребителя, тъй като никой разумен, психически здрав потребител няма причина да се съгласи да заплати доброволно за тях допълнително възнаграждение, равно на цялата главница по кредита му - клаузите заобикалят забраната за годиен процент на разходите, надвишаващ 5-кратния размер на законната лихва, и като заобикалящи тази забрана са нищожни на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 19, ал. 4 и 5 от ЗПК.

Двете уговорки могат да се кквалифицират и като "уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя“ и изпълняват хипотезата на чл. 143, ал. 2, т. 20 от ЗЗП, представляват неравноправни клаузи и са нищожни на самостоятелно основание като такива. Основателни са и останалите оплаквания в исковата молба - за невъзможност клаузата "Фаст" да се приложи след сключването на договора и за даванетго на невярна информация за ГПР и последиците от договора, което представлява нелоялна и заблуждаваща търговска практика, също нарушаваща чл. 68б и следващите от ЗЗП, т.е противоречаща на закона, и всички тези основания дори и поотделно обуславят нищожността на атакуваните клаузи, и искът следва да се уважи на всички посочени в исковата молба основания, които са предявени кумулативно.

Претендирани са разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата в размер по 400 лв. за два предявени иска, или общо 800 лв. По възражението на насрещната страна за прекомерността на такива разноски съдът намира, че наистина е налице прекомерност. Правната и фактическата сложност на делото не е никак висока, делата със същия предмет са често срещани и с достатъчно уеднаквена практика на съдилищата, а материалният интерес - сборът на цените по двете клаузи - е в размер общо 500 лв., и съдът счита, че като разноски за адвокатско възнаграждение следва да се присъди сума, не по-висока от материалния интерес по делото, и в размер, близък до минималния по Наредба 1 на ВАдвС, но изчислен само за един предявен иск, независимо от няколкото обективно съединени самостоятелни фактически основания за нищожността на двете клаузи и от броя на самите клаузи, или 450 лв. С оглед практиката, че е допустимо и определяне на разноски под минимума по наредбата, този размер като общ сбор не нарушава правила за определяне на отделно възнаграждение поне в минималния размер за всеки предявен иск, в същото време не е по-нисък от минимума от 400 лв. за един иск по наредбата, ако той се разглежда като аналог на минималното разумно и приемливо възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство от адвокат изобщо, и не е неоправдано висок в сравнение с интереса по делото.

С оглед изложеното съдът

РЕШИ:

Признава за установено, че клаузите "Фаст" и "Флекси" от договор за потребителски кредит № **, сключен между ищеца Ц. П. Д., ЕГН **********, от с. **ик, у**, и "П**" ЕООД, ЕИК **, адрес на управление: гр. ** предвиждащи възнаграждения за допълнителни услуги по 3 договора за кредит в размер съответно 200 и 300 лв., поради противоречие със закона - чл.

26, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 19, ал. 5 от ЗПК, чл. 143 от ЗЗП и чл. 68в от ЗЗП, и заобикаляне на закона - чл. 26, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД във връзка с чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Осъжда "П**" ЕООД да заплати на Ц. П. Д. сумата 100 лв., представляваща внесена от него държавна такса.

Осъжда "П**" ЕООД да заплати на С. В. М., адвокат от АК - Пазарджик, сумата 450 лв., представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________

4